Присъда по дело №610/2010 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 139
Дата: 22 април 2010 г. (в сила от 11 май 2010 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20105220200610
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2010 г.

Съдържание на акта

                                        П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                                    година 2010                                 град Пазарджик

 

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕ СЪД            НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ АПРИЛ                ГОДИНА   2010

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИСАВЕТА РАДИНА  

                     СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: А.Д.

                                                       И.Ч.

 

 

Секретар: В.В.

Прокурор: ЕЛЕНА ПОПОВА

Като разгледа докладваното от съдия  РАДИНА

Наказателно   ОХ  дело      610   по описа за 2010година

 

                             П   Р  И  С  Ъ  Д  И

          ПРИЗНАВА подсъдимия  С.М.Й. роден на *** *** , живущ *** Загора , живущ ***, българин, български гражданин, безработен, неженен, осъждан с ЕГН ********* за ВИНОВЕН в това, че на 23.10.2009 г. в затвора гр.Пазарджик е отнел чужди движими вещи  на обща стойност 49.03 лева  от владението на лишения от свобода П.И.С. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои , като е извършил деянието при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 29 ал. 1 буква „а” и „б” от НК , поради което и във връзка с чл. 58А във връзка с чл. 2 ал. 2 от НК  във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1  от НК,  във връзка  с чл. 36 от НК го осъжда на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ”  режим в затворническо общежитие от закрит тип.

          Осъжда  подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 30 /тридесет / лева

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок  от днес  пред Окръжен съд Пазарджик .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

                                   2.

                                     

                                                              

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ към НОХД 610/10г.

 

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

             Обвинението е против С.М.Й. *** за това, че       На 23.10.2009г.,около 05 часа,в Затвора гр.Пазарджик е отнел чужди движими вещи:1бр.лятна мъжка риза с къси ръкави,1бр. пакет 100гр. кафе на зърна,1бр. туба с мед от 400гр.,1бр. кутия с течен шоколад от 300гр.,2бр. кутии с цигари м.”АССос”-всичко на обща стойност 49.03лева от владението на лишения от свобода П.И.С. ***,без него съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като е извършил деянието при условията на „опасен рецидив”- престъпление   по чл. 196ал.1т.1 , във вр. с чл. 194 ал.1 , във вр. с чл.29ал.1б.”а” и б.”б” от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.

  Представителят на РП Пазарджик дава становище за налагане на наказание с приложение на императивната норма на чл. 55 от НК, въз основа на което се наложи наказание лишаване от свобода под установения за извършеното престъпление минимален размер.

  Защитникът е солидарен с тезата на обвинението и настоява също за наказани лишаване от свобода, което да бъде в минималния възможен срок за същото.

  Подсъдимият се признава за виновен.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Подс.С.Й. е без образование,записан във втори клас към училището при Затвора гр.Стара Загора,към момента на извършване на настоящето престъпление е 21 годишен,без трудов стаж,безработен ,изтърпяващ поредно наказание „лишаване от свобода”. Й. е криминално проявен и се води на отчет в информационните масиви на МВР като автор на престъпления по против собствеността на гражданите.При изтърпяване на наказанието си в Затвора,същият трудно се справял в среда с ограничения,продължавал да се очертава като личност с формирани криминални нагласи.

Свид.П.С. към инкриминираната дата момент изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Пазарджик. На 22.10.2009г.С. ,през деня, пазарувал в магазин,който се намирал в затвора,като закупил шоколадови изделия,цигари и кафе за лични нужди.След завръщането си в килията заключил стоките в личния си шкаф,а ключа прибрал в джоба на дрехите си.Тава станало достояние на подс.С.Й.,който по това време също изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в Затвора Пазарджик и бил в една килия със свид.С..У него се породила идеята на извърши кражба на вещите,които се намирали в шкафчето на пострадалия.За целта,рано сутринта на 23.10.2009г.,обвиняемият бръкнал в анцуга на лишения от свобода С.,докато последния спял,извадил ключа за шкафа,отворил последния и взел: 1бр.лятна мъжка риза с къси ръкави,1бр. пакет 100гр. кафе на зърна,1бр. туба с мед от 400гр.,1бр. кутия с течен шоколад от 300гр.,2бр. кутии с цигари м.”АССос”-всички вещи собственост на С..Същият ден,сутринта, ОРДАНОВ хвърлил ризата на лишения от свобода СЕВДАЛИН МИХАЙЛОВ,като му казал да я продаде.Последният я разменил за 1 к. цигари с лишеният от свобода СТАНИСЛАВ ЩИЛЯНОВ.

След установяване на липсата на вещите,свид.С. подал сигнал пред затворническата администрация.Свид.ДИМИТЪР БАНГЬОЗОВ разкрил извършителя на престъплението.Ризата била доброволно предадена и върната на собственика.Останалите вещи били изконсумирани,поради което не възстановени на пострадалия.

На Й. било наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 10 дни.

На 02.12.2009г. свид.С. ***,описвайки престъплението и желание обв.Й. да бъде наказан.

 

 

Стойността на вещите е експертно оценена на 49.03 лева.

За да възприеме описаните горе факти съдът взе предвид направеното самопризнание по реда на чл. 371 т.2 от НПК от страна на подсъдимия относно изложените в обстоятелствената част на ОА факти, които прие, че напълно се подкрупят от събраните по надлежен процесуален ред доказателства на ДСП.

Установено  е от последните, че деянието е е извършено в Затвора Пазарджик. Там св. С. , както и подъдимия изтърпявали наказание лишаване от свобода. На инкриминираната дата, подсъдимият успял да измъкне от спящия Самиулов ключа за шкафчуто , в което последният дъжал лични вещи и хранителни подукти. След това подсъдимият , отключвайки последното, успял да вземе от там инкриминираните вещи.

Като разбрал за липсата на част от вещите си, пострадалият уведомил затворническата администрация. Пред св. Бангьозов самият извършител направил пълни самопризнания. Показанията на този свидетел са напълно съответни на тези на пострадалия и на св. Михайлов, у когото е било открита една от откраднатите вещи – риза.

Към датата на деянието подсъдимият е и осъждан както следва: по НОХД 1101/ 06г. на КРС за престъпление по чл. 195, а.1т.4 и 5 т НК – на десет месеца лишаване от свобода, по НОХД 273/ 07г. за престъпление по чл. 195 – на осем месеца лишаване от свобода, отложено изтърпяване при условията на чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години, като присъдата е влязла в сила на 05.04.07г.; с присъда на КРС в сила от 01.11.07г. за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3,4 и 5 от НК на 11 месеца лишаване от собода, като на основание чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е определено общо най-тежно наказание от 11 месеца лишаване от свобода по НОХД №№ 273/07г.1101806г. и 610/07г., чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години; по НОХД 241/07г. за престъпление по чл. 195 от НК на десет месеца лишаване от свобода, с приожение на чл. 66, ал.1 от НК; по НОХД 11408 07г. – за престъпление по чл. 195 от НК – на десет месеца лишаване от свобода , като на осн. Чл. 25, ал.1 от НК е определено общо  най-тежко наказание по НОХД №№ 1101/01г. 273/07г. в размер на десет месеца лишаване от свобода, като изтърпяването е било отложено за изп. срок от три години. На осн. Чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК е опредеено общо най-тежко наказание по НОХД 1140/07г.; 610/07г. и 241/07г. в размер на 11 месеца лишаване от свобода, което е постановено на осн. Чл. 68, ал.1 от НК да се изтърпи ефективно при общ режим; по НОХД 1945/ 08г. на СтЗРС е осъден за престъпление по чл.- 129 от НК на една година лишаване от свобода при строг режим.

Предвид тези данни, правилно е прието от представителя на РП Пазарджик – автор на ОА, че подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б. А и Б от НК.

В субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици , като есъзнавал, че върши деянието след като многократно е осъждан за престъпления от общ характер на лишаване от свобода, вкл. и с две ефективни наказания, едно от които една година лишаване от свобода.

Предвид горното, съдът призна подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение.

За да определи вида и размера на наказанието, което следваше да се наложи на подсъдими съдът се съобрази на първо място с императивната норма на чл. 58 А от НК, която е приложима на основание чл. 2, ал.2 от НК. въз основа на нея съдът определи наказание под предвидения в закона за извършеното от подсъдимия престъпление минимален размер – на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК .

Конкретното отмерване на наказанието се извърши на основата на преценката за високата обществена опасност на деянието и на дееца ( предвид многобройните му осъждания и негативни характеристични данни). Изключително значение при определяне на наказанието има стойността на вещите, предмет на престъпното посегателство, която е пет пъти по-ниска от установената за страната МРЗ. Поради това и съдът прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода, които да изтърпи ефективно при наказание в строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът прие, че това наказание по своя размер е достатъчно за постигане на целените промени в съзнанието на подсъдимия, както и за постигане на целеното поправително и възпиращо въздействие лично върху подсъдимия и върху останалите членове на обществото.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК на подсъдимия се възложиха и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 30 лв.  

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                                                  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: