№ …….../….11.2019 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Павлова
частно търговско дело № 1917 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
на Г.Д. ***, срещу определение №
14219/30.10.2019 год., постановено от ВРС -50-ти състав, с което е отхвърлено
заявлението й за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „България Ер“ АД, ЕИК *********.
В частната жалба се навеждат доводи за
това, че териториално компетентният съд да разгледа заявлението по чл. 410 от ГПК е РС-Варна, доколкото съгласно Решение на СЕС от 09.07.2009 г. по дело
С-204/2008 г., с което е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл.
5, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от
22.12.2000 г., компетентният съд е по избор на ищеца, а именно – този в чийто
район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета.
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с
писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият
състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление Г.Д.Д. по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „България“
ЕР“ АД за сумата от 873.95 лева. Видно от
обстоятелствената част на заявлението /т. 7/ като основание за компетентността
е посочено ТР на СЕС по дело С-204/2008 г., доколкото вземането произтича от
неточно изпълнение на задължението по договора за въздушен превоз, сключен
между заявителя и длъжника. От т. 12 от заявлението се установява, че полетът
от гр. Варна до гр. София бил изпълнен със закъснение от 3 и 46 мин., което съгласно трайната практика на СЕС
се равнява на отменен полет, което обуславя и правото на обезщетение по чл. 7
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Като е приел, че териториално компетентният съд се определя
по правилата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, заповедният съд е прекратил производството пред себе си и изпратил заявлението на съда,
в чийто район се намира седалището и адресът на управление на длъжника, а
именно – РС-София.
Този извод се споделя от
настоящия състав на ВОС. Съгласно
чл. 411, ал. 1 от ГПК, заявлението се подава до районния съд по постоянния
адрес или по седалището на длъжника. Видно от вписванията по партидата на
„България ЕР“ АД в търговския регистър, последният е със седалище и адрес на
управление в гр. София, поради което местно компетентният съд да се произнесе
по депозираното заявление е РС-София.
Посоченото от частната жалбаподателка Решение от 09.07.2009 г. на СЕС по дело С-204/2008
г., с което се дава задължително тълкуване на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире
от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г., не обуславя обратния извод.
Същото се касае за
гражданскоправни и търговскоправни отношения с международен елемент, т.е. при
превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка,
извършен на основание договор, какъвто настоящия случай не е. Видно от
сезиралата заявление, полетът
е национален – извършен е в териториалните граници на Република България –
излитане от гр. Варна и кацане в гр. София
което обуславя крайния извод, че процесуалноправната норма, обективирана
в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, е тази, която урежда териториалната
компетентност на съда.
Налага се извод за
неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14219/30.10.2019 год., постановено от ВРС
-50-ти състав, с което е отхвърлено заявлението й за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника
„България Ер“ АД, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: