МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 272 ПО
ОПИСА НА ВРС ЗА 2019 ГОДИНА, 37 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ .
Срещу подсъдимия М.Й.Х. е образувано и водено
досъдебно производство за престъпление по чл.354а., ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК за
това, че на 23.06.2017 год. в гр.Варна без надлежно разрешително, държал
високорискови наркотични вещества - амфетамин
с общо нетно тегло 0,33 грама, със съдържание на активно действащ компонент
амфетамин - 5,0%, всичко на обща стойност - 9,90 лв.
/девет лева и деветдесет ст./.
Участващият в производството представител на ВРП
поддържа възведеното против подс.Х. обвинение като счита, че същото е доказано
както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на
съдебното следствие безпротиворечиви и категорични доказателства. По отношение
на вида и размера на наказанието, прокурорът счита, че на подс.Х. следва да
бъде наложено наказание по реда на
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1,
пр.1 от НК в средния предвиден в закона размер.
Подсъдимият М.Й.Х. не се явява в с.з.
Производството по отношение на него е разгледано в негово отсъствие при
условията на чл. 269, ал.3,
т.4, б.А. от НПК. На подсъдимият чрез адвокат И., ВАК му е било
известно, че спрямо него се води наказателно производство и че същия е обвинен
в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 от НК, напуснал е всички посочени от него адреси без да
уведоми за това съответните органи. В с.з. се представлява и защитава от адв. Н.И.,
ВАК.
Адв.И. пледира, че са
налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Моли
съда за оправдателна присъда.
След преценка на събраните в хода на съдебното
следствие по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Производството по настоящото дело е
разгледано при условията на чл. 269, ал.3, т.4,
б.А от НПК, като подсъдимият е обявен за ОДИ с мярка „принудително
водене“ в хода на ДП, намира се извън
пределите на Република България, а именно, в Република Полша, по данни на
неговия адвокат, като същия е известен за воденето срещу него наказателно
производство.
От фактическа страна съдът приема за
установени следните обстоятелства:
М.Й.Х. е
роден на *** ***. Осъждан за престъпления. Последното му наложено наказание с
влязла в сила Присъда № 79/15.03.2018 год. по НОХД № 315/2018 г. по описа на
ВРС, потвърдена с Решение №158/05.06.2018 г. по ВНОХД № 499/2018 г. по описа на Окръжен съд
- Варна било за извършено от него престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
На 23.06.2017 год. св.И.Х. – полицай при Първо РУ ОД
МВР – Варна бил на работа, когато при обход по ул.“Пробуда“ в гр.Варна,
забелязал подсъдимия М.Х., легитимирал му се и провел с него беседа, след което
го отвел в сградата на Първо РУ при ОД МВР – Варна. Там преди да пристъпи към
извършване на личен обиск, свидетеля попитал подсъдимия дали държи в себе си
забранени от закона вещества. Тогава М.Х. признал, че има в себе си наркотици и
от джоба на дънките си извадил прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо бяло кристалообразно
вещество на бучки, за което обяснил, че е амфетамин. С протокол за доброволно
предаване от 23.06.2017 г. /л.58/ подсъдимия Х. е предал на полицейските органи
1 бр. полиетиленово пликче съдържащо бяло кристалообразно вещество на бучки.
Видно от заключението на изготвената
по досъдебното производство физико-химична експертиза, от заключението на която
е видно, че се касае за амфетамин, бензокаин, кофеин,
лидокаин и пирацетам със съдържание на активен компонент амфетамин
- 5,0 %. Общото количество на амфетамин било
0,33 грама. Левовата равностойност съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството
/обн. ДВ брой № 15/1998 г. / на амфетамин с тегло - 0,33 грама възлиза на - 9,90 лева.
В хода на разследването е била назначена
съдебнопсихиатрична експертиза, която е дала заключение, че Х. не страда от
психично заболяване. На лице е синдром на зависимост към хероин. Сочи се, че
при него са налице данни за вредна употреба
на амфетамин, което е довело до
неблагоприятни социални последици. Дава
се заключение, че към момента на извършеното той е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че физическото
му и психическо състояние позволява да дава достоверни обяснения по случая и да
участва пълноценно в наказателното производство.
Амфетаминът се явява високорисково наркотично
вещество по см. на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, тъй като е включен в Списък № 1
- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране
на растенията и веществата като наркотични..
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от
заключенията на експертизите.
Като непротиворечиви, искрени и
логични съдът кредитира показанията на свидетелите И.Х., Й.Х..
Като обективно и компетентно дадени
следва да се кредитират заключенията и на съдебните експертизи.
Като събрани и изготвени по реда на
НПК следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства
- протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др.
Предвид горното, съдът намира от правна страна, че
подс. М.Й.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление чл.354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК затова, че на 23.06.2017 год. в гр.Варна без
надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества - амфетамин с
общо нетно тегло 0,33 грама, със съдържание на активно действащ компонент
амфетамин - 5,0%, всичко на обща стойност
- 9,90 лв. /девет лева и деветдесет ст./.
По въпроса
за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи
случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило,
т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като
маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се
вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността
обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода
на досъдебното производство, сравнително младата възраст на подсъдимият,
положителните характеристики, тежкото социално битово положение на подс.Х.. При
тези данни за личността на извършителят и за обективните характеристики на
деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние
разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с
престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество
наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било
предназначено за лична употреба, като този извод следва от заключението на СПЕ,
според което, при подсъдимият е налице вредна употреба на наркотични вещества.
Деянието съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните
последици и на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
престъпленията от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен
извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до
обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в
съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на
обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед
степента на посегателство върху обществените отношения, обект на
престъплението.
Но въпреки, че съдът определя стореното
деяние като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а
ал.5 от НК, не приема, че са налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът
намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2
от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които
изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно
деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика
наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства,
които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.354а ал.5 от НК.
Съществената разлика в двете хипотези на чл. 9 ал.2 от НК се изразява в
това, че малозначително е това деяние, което не
оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото
въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му
опасност и оттам не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл.
93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно
и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви
от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса
или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.
В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че
всяко едно престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл. 9, ал.1 от НК,
което да прави общественооправдано третирането на
съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на
средствата на наказателната принуда за общественоприемливи.
Действително с разпоредбата на чл. 354а от НК
се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и
преди всичко на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични
вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на държането на високорисковите наркотични
вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на престъпления от този вид
обаче следва да имат определена степен на обществена опасност, която да не е
явно незначителна и да прави оправдано третирането им като престъпления (в този
смисъл Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о.,
докладчик съдията Е. А., Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
744/2009 г., НК, II н. о., докладчик председателят Л. М. и др.). На тази плоскост следва да бъде
разгледано решение на ВКС № 362 от 15.07.2011г. по н.д. 1776/2011г. с което е
изменено реш. по в.н.о.х.д № 475/2010г. на АС-Варна,
с което е прието, че въпреки, че подсъдимият е осъждан за такова престъпление и
е държал високорисково наркотично вещество на стойност 120,90 лева, то деянието
е съставомерно по ал. 5 на чл. 354а от НК. ВКС е преценил, че в случая
определящо за правната квалификация на деянието е количеството и стойността на
предмета на престъплението, като един от обективните белези на деянието. Те не
са високи, както по отношение на количеството, така и по отношение на
стойността и е приел,че правната квалификация следва да е по чл. 354а ал.5 от НК въпреки, че лицето е осъждано за такова деяние и стойността е с 10 пъти
по-голяма от настоящата. От това решение на ВКС могат да се изведат и
критериите за маловажност на деянието съобразно съставомерността му по ал. 5 на
чл. 354а от НК.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е осъществено
и се изразява в държане на високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно
тегло - 0,33 грама, с процентно
съдържание на активен наркотично действащ компонент - амфетамин 5,0 % , което е
включено в приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични „Списък І – растения и вещества с
висока степен на риск на общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”
Маловажността на случая се обуславя
от една страна от незначителната стойност на инкриминираните рискови вещества.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е
искал. Умисълът на дееца е обхващал както
обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от
вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за
това.
По делото
безпротиворечиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат
наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната
Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от
България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, посочените
вещества са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето
защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, той е осъществил по
отношение на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал.5, във вр. ал. 3,
т. 1 от НК.
Доколкото по делото не
се установи Х. да е придобил или държал високорисковите наркотични
вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и
употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и
от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че с посочените
действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение за същото.
Причините за извършване на деянието
са незачитане на правовия ред в Република България.
За да определи наказанието на Х.,
съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните
за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия,
констатира следното:
Всичко установено и анализирано от съда,
налага извод за по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост и мотивира съдебния състав да уважи претендиралия
от защитата стремеж за социален интегритет на подс.Х., независимо от
негативните данни за личността на подсъдимия, изведени от справката му за
съдимост.
Изложеното даде основание на съдебният
състав да приеме, че извършеното покрива състава на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1
от НК. Такова е било и становището на ВОС по ВНОХД № 86/2013 г. по аналогичен казус, като
съдът е позовал решението си, воден от ниската стойност и количество на
предмета на престъплението, желанието на лицето за интегритет в обществото,
както и негативните данни за личността на подсъдимия.
Деянието е извършено от подсъдимия
чрез действие при форма на вината, пряк умисъл, при които той е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и размера на
наказанието.
По горе подробно са изложени отчетените от съда
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващите отговорността
обстоятелства са именно онези, които натежават в посока квалификация на
извършеното като маловажен случай, независимо от предходната съдимост на
лицето. Поради това съдът намира, че не следва повторно да ги отчита при
определяне размера на глобата. Подс.Х. е бил осъждан
преди деянието, за престъпление по чл.195 ал.1 от НК, но същият е с тежко
материално положение, поради това съдът намира, че наказанието глоба следва да
е в към минималния, предвиден от закона размер. Глоба в размер на 200 /двеста/
лева е необходима, за да се въздейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо на дееца и на останалите
членове на обществото.
Съда счита, че следва да бъде даден шанс
на подс.Х. за интегритет в обществото и за преодоляване на вредните му навици,
неговото семейство и той самия са положили усилия той да промени начина си на
живот, да превъзмогне употребата на упойващи вещества, започнал е работа.
Именно поради това следва да му бъде даден шанс и тока биха реализирани в пълна степен целите
както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла
на чл.36 от НК.
Като призна подс. Х. за виновен, съдът
му възложи направените по делото разноски в размер на 74.81 лева в полза на ОД
МВР - Варна и 30.00 лв. в полза на ВРС.
Съдът на основание чл. 354а., ал.6 от НК постанови
веществените доказателства да бъдат унищожени по съответния ред.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: