Решение по дело №233/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от началник РУ-Кула при ОДМВР-Видин, против решение № 14/15.06.2021 г., постановено по АНД № 50/2021 г. по описа на Районен съд Кула, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 21-0291-000077 от 25.02.2021 г. на началник РУ-Кула при ОДМВР-Видин.

С отмененото НП № 21-0291-000077 от 25.02.2021 г. на началник РУ-Кула при ОДМВР-Видин, на ответника по касация К.М.К. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл.184, ал.4, предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на касатора се развиват съображения, че решението на Районен съд Кула е неправилно. Иска се да бъде отменено решението на районния съд, като бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. Претендират се направените в производството разноски за процесуално представителство.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 14.02.2021 г. в община Грамада, на път I клас № Е-79, на гара Срацимир, в автомобил „И**** Д****”, рег.№ ВН****АК, пътуващ от гр. Димово към гр. Видин било установено при извършена проверка от органите на РУ-Кула, че ответникът по касация като пътник в описания автомобил не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС.

При така установената фактическа обстановка бил съставен АУАН № АА133262/14.02.2021 г., против който не били направени възражения. Въз основа на акта било издадено процесното пред КРС наказателно постановление.

При постановяване на своето решение въззивният съд приел, че жалбата е допустима. Приел, че макар формално да осъществява признаците на административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.184, ал.4 от ЗДвП, деянието е маловажен случай, тъй като са налице сериозни и уважителни причини за непоставянето на предпазния колан от ответника, поради наличие на сериозни заболявания – …,… при които поставянето му затруднява дишането и създава дискомфорт на лицето. Прието е още, че непоставянето на колана не застрашава други участници в движението.

Поради изложеното отменил оспореното пред него НП.

Административен съд Видин намира, че събраните по делото доказателства са обсъдени от състава на районния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства.

Настоящият състав намира обаче, че КРС неправилно е приел, че в случая е налице маловажен случай на нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което не е следвало да се ангажирана отговорността на ответника, по следните съображения: нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП поставя изискване към водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Изрично е посочено, че автомобилът е оборудван с колан, поради което водачът е имал задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Изключение от посоченото задължение е предвидено за определени категории водачи, изчерпателно изброени в ал.2 на посочения текст.

Разпоредбата на  чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП предвижда, че обезопасителен колан могат да не използват лицата, чието физическо състояние не позволява това. При първоинстанционното разглеждане на делото са представени четири епикризи, издадени през 2020 и 2021 г. от клиниката по вътрешни болести при болница Токуда, които установяват наличие на следните заболявания на ответника: …………... В нито един от представените по делото медицински документи не е посочено като противопоказание поставяне на обезопасителен колан по време на пътуване с автомобил.

При това положение основателни се явяват възраженията на касатора. От медицинските документи, издадени през периода от 2014 г. до 2021 г. не може да се обоснове извод за необходимост лицето да не използва предпазен колан при шофиране. Това е така, тъй като от посочените документи по никакъв начин не се установява наличие на такива усложнения, които да представляват уважителна причина лицето почти да не слага обезопасителен колан. Наличието на … не обосновават наличие на обективна невъзможност за лицето да постави колана, с който е бил оборудван автомобилът, доколкото … по съществото си представлява обменно заболяване, което не засяга дишането, а … по самата си дефиниция е болест, която се проявява по време на сън, а не в будно състояние. Същото се отнася и до останалите описани в медицинската документация заболявания.

Следва да се отчете и обстоятелството, че по време на извършената проверка никакви аргументи от медицинско естество не са били представени на проверяващия орган, поради което същият не е могъл да знае дали физическото състояние на лицето позволява или не използването на обезопасителен колан.

Като е приел, че процесното деяние представлява маловажен случай на административно нарушение, КРС е постановил неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.222, ал.1 от АПК касационната съдебна инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление е законосъобразен акт и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство от представителя на ответника, съдът намира същото за основателно. Същото следва да бъде определено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. На основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК и сравнително умерената правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 14/15.06.2021 г., постановено по АНД № 50/2021 г. по описа на Районен съд Кула, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0291-000077 от 25.02.2021 г. на началник РУ-Кула при ОДМВР-Видин.

ОСЪЖДА К.М.К. ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Видин сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.