№ 34
гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500536 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Т. Я., чрез процесуалния й
представител адв.Т. против решение № 858/04.07.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1056/2021г., с което на основание чл.464 ГПК е
прието за установено в отношенията между „Си Транс“ ЕООД, ЕИК
*********, Т. И. Й., ЕГН ********** и В. Т. Я., ЕГН **********, че В. Т. Я.
няма вземания към Т. И. Й. за сумата от 59 158.49 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения в самостоятелен обект – ап. № 10 в
сграда № 1, изградена в ПИ 10135.4504.492, гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“
бл.11, вх.1, ет.4, на основание чл.72 ЗС, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, за сумата от 8 873.77 лева, представляваща уговорена неустойка в
чл.3 от споразумение от 15.03.2019г., на основание чл.79 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от завеждане на исковата молба, за сумата от
2 886.04 лева, представляваща заплатена арбитражна такса и за право на
задържане до изплащане на подобренията от 59 158.49 лева, за които
вземания е постановено решение от 18.06.2020г. по арбитражно дело №
1
11/2019г. по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение
„Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, гр.София и е издаден
изпълнителен лист № 260032/15.07.2020г. по ч.т.д. № 853/2020г. на ОС –
Варна.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение. Твърди се, че изводите на съда са постановени в
нарушение на правилата на закона, формалната логика, опита и научното
знание, както и при неправилна преценка на доказателствения материал.
Оспорват се фактическите и правни изводи относно момента на извършване
на процесните подобрения и че същите не са били заплащани от
въззивницата. Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне
на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
въззиваемото дружество „Си Транс“ ЕООД, с който жалбата се оспорва като
неоснователна. Наведени са доводи по съществото на спора.
В с.з., чрез процесуалните представители въззивната жалба, съответно
отговорът се поддържат.
Въззивникът Т. И. Й., конституиран във въззивното производство като
необжалвал задължителен другар на въззивницата, на основание чл.265, ал.2
ГПК, изразява становище за основателност на въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „Си Транс“
ЕООД против въззивниците В. Я. и Т. Й. иск с правно основание чл.464 ГПК.
В исковата молба на дружеството са изложени твърдения, че същото е
кредитор на Т. И. Й. за вземане по изпълнителен лист, издаден по т.д. №
4083/2011г. на СГС и предмет на образувано изп.д. № 479/2018г. по описа на
ЧСИ Л.С.. Това вземане е било присъединено към изп.д. № 1910/2020г. на
ЧСИ Л.С., образувано по издаден в негова полза изпълнителен лист срещу
същия длъжник и „Иво Транс 2009“ ЕООД. Принудителното изпълнение е
било насочено срещу недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор
10135.4504.492.1.10, собственост на длъжника Й.. Върху имота са били
наложени възбрани, вписани съответно на 27.07.2018г. и 12.11.2019г. С оглед
на това сочи, че на основание чл.459 ГПК е присъединен по право взискател
2
по изп.д. № 1015/2020г. на ЧСИ, образувано по искане на В. Т. Я. срещу Т. Й.
за вземания за подобрения, за които е признато право на задържане върху
горепосочения имот, за неустойка и разноски, всичките присъдени съгласно
арбитражно решение от 18.06.2020г. на Софийски арбитражен съд при
сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ и въз
основа на което е издаден изпълнителен лист № 260032/15.07.2020г. Твърди
се, че тези вземания не съществуват, тъй като длъжникът Т. Й. е баща на
взискателката Я., същите са признати в един симулативен процес, целящ
увреждане на останалите кредитори, в т.ч. и него, предвид привилегията по
чл.136, т.4 ЗЗД относно вземанията за подобрения с признато право на
задържане. Като довод за симулативност сочи и обстоятелството, че
процесуалният представител на взискателката е такъв и на длъжника по
водените от „Си транс“ ЕООД дела срещу последния. Сочи се също така, че
по аргумент от чл.19 ГПК арбитражният съд не е бил компетентен да се
произнесе по възражението за задържане, тъй като същото е относимо към
ревандикационния иск, какъвто не е предявяван. Навеждат се доводи за
симулативност и на споразумението, представено като основание за
претенциите, предмет на арбитражното решение. Твърди се, че взискателката
В. Т. Я. не е извършила подобрения в имота, в т.ч. и в претендирания обем и
стойност, както и че същата няма правата на добросъвестен владелец-
подобрител.
В срока по чл.131 ГПК исковата претенция е оспорена от въззивницата
В. Я. с възражения за нейната неоснователност. Оспорва твърденията за воден
симулативен процес, твърди, че е извършила всички подобрения в имота,
посочени в процесното споразумение, както и че присъдените суми по него й
се дължат.
Въззивникът Т. Й. не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК. В с.з.,
чрез процесуалния си представител е оспорил иска като неоснователен.
По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор относно приетата от първоинстанционния съд и
установена от доказателствения материал фактическа обстановка, а именно,
3
че „Си Транс“ ЕООД и въззивницата В. Т. Я. са взискатели по образувани
срещу въззивника Т. Й. изпълнителни производства, както и че последният е
баща на въззивницата.
Към настоящия момент въззиваемото дружество се легитимира като
взискател по изп.д. № 479/2018г. на ЧСИ Л.С., образувано срещу „Вики 2005“
ЕООД и Т. И. Й. въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д. №
4083/2011г. на СГС и съгласно който длъжниците са солидарно осъдени да му
заплатят подробно посочени суми, признати с решение по арбитражно дело №
1/2011г. Принудителното изпълнение по това дело е насочено срещу
имущество на длъжника Й., в т.ч. и недвижим имот – апартамент № 10,
находящ се в гр.Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.11, вх.1, по отношение на
който е наложена възбрана. Междувременно изп.д. № 479/2018г. е било
присъединено към изп.д. № 1910/2020г. на ЧСИ Л.С., имащо за предмет
вземане на „Си Транс“ ЕООД срещу „Иво Транс 2009“ ЕООД и Т. Й., като
солидарни длъжници по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1050/2020г.
вр. арбитражно решение от 08.06.2020г. по ВАД № 231/2019г. С оглед
постановена в хода на изпълнението, по реда на чл.47, ал.1 ЗМТА, отмяна на
арбитражното решение /решение № 51/26.04.2021г. по т.д. № 1486/2020г. на
ВКС/, с разпореждане от 26.04.2021г. на ЧСИ изпълнителното производство
по отношение вземането по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1050/2020г. е
прекратено, извършената публична продан на апартамент № 10 и изготвеното
разпределение са отменени. Висящо е останало вземането срещу Т. Й. по
присъединеното вземане по изп.д. № 479/2018г.
Въззивницата В. Я. се легитимира като взискател на баща си Т. Й. по
образуваното изп.д. № 1015/2020г. на ЧСИ Ст. Янкова въз основа на издаден
по ч.т.д. № 853/2020г. на ОС – Варна изпълнителен лист, съгласно който
длъжникът е осъден да търпи валидно упражнено в рамките на процеса от В.
Т. Я. право на задържане до заплащане на сумата от 59 158.49 лева,
представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот –
апартамент № 10, находящ се в гр.Варна, ж.к. Вл. Варненчик, бл.11, вх.1, да
заплати сумата от 59 158.49 лева, стойност на подобренията, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, сумата от
8 873.77 лева, представляваща уговорена между страните неустойка в чл.3 от
споразумение от 15.03.2019г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска, както и сумата от 2 886.04 лева, представляваща
4
заплатена арбитражна такса. Изпълнителното основание за така издадения
изпълнителен лист е арбитражно решение от 18.06.2020г. на Софийски
арбитражен съд, постановено по арб.д. № 11/2019г.
С разпореждане на ЧСИ Янкова от 18.08.2020г. върху процесния имот е
наложена възбрана. С оглед на това и вр. наложените предходни възбрани по
изп.д. № 479/2018г. на ЧСИ Л.С., на основание чл.459 ГПК въззиваемото
дружество е присъединен по право взискател по изп.д. № 1015/2020г. В
същото време въззивницата е присъединена като взискател по изп.д. №
1910/2020г., изпълнението по което към настоящия момент има за предмет
присъединеното вземане по изп.д. № 479/2018г.
Наличието на предявени за принудително удовлетворяване претенции
от двамата взискатели, всеки един явяващ се присъединен кредитор по
изпълнението на другия, обуславя и правния интерес от предявения от „Си
Транс“ ЕООД иск по чл.464 ГПК за отричане на оспорваните от него
вземания на въззивницата.
Възраженията срещу вземането могат да касаят както основанието за
неговото възникване и съществуване, така и претендираната за него
привилегия. С оглед характера на исковата претенция – отрицателен
установителен иск, в тежест на кредитора по оспореното вземане е да докаже,
при условията на главно и пълно доказване, наличието на валидно възникнало
и съществуващо свое притезание. Съдебното му установяване, в това число и
от арбитраж, в процес, воден между длъжника и кредитора, е
непротивопоставимо на оспорващия взискател /арг. от чл.464, ал.2 ГПК/.
В настоящия случай претендираните от В. Я. суми, присъдени с
цитираното по-горе арбитражно решение, се основават на сключено между
нея и баща й Т. Й. извънсъдебно споразумение от 19.02.2019г. /в диспозитива
на решението на АС погрешно е вписана дата 15.03.2019г./. Видно от
съдържанието на това споразумение е, че страните по него са постигнали
съгласие за прекратяване на сключен между тях предварителен договор от
20.01.2017г. за покупко-продажба на процесния апартамент поради
невъзможност на продавача Й. да прехвърли собствеността, свободна от
тежести – ипотеки и възбрани, посочено е, че на 19.01.2019г. продавачът е
отправил известие за това и е поискал възстановяване на владението,
признато е, че въззивницата като купувач е извършила подобрения в имота,
5
посочени по пера, на обща стойност 59 158.49 лева, продавачът се е задължил
да й заплати тази сума в срок до 15.03.2019г., като при неизпълнение дължи
неустойка в размер на 15% от стойността на подобренията. Съгласно чл.5 от
коментираното споразумение до заплащане на подобренията купувачът-
подобрител упражнява право на задържане на имота, на основание чл.72 вр.
чл.70 ЗС, което му дава привилегията по чл.136 ЗЗД.
Приет като доказателство е и процесният предварителен договор от
20.01.2017г., съгласно който Т. Й. е поел задължение в срок до 01.04.2018г. да
продаде на дъщеря си процесния апартамент за сумата от 100 000 лева,
платима при изповядване на окончателния договор, както и е декларирал, че в
този срок ще освободи имота от наложени възбрани по цитирани в т.7 от
договора изпълнителни дела. В т.11 е посочено, че владението върху имота се
предава на купувачката с подписването на предварителния договор, който
има роля на приемо-предавателен протокол между страните.
Подобно на възраженията срещу споразумението предварителният
договор е оспорен от въззиваемото дружество като симулативен, без
достоверна дата, както и за липса на извършено предаване на владението.
Наведени са и доводи, че същият е нищожен поради заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, както и унищожаем, на основание чл.27 ЗЗД,
поддържани в отговора на въззивната жалба и които доводи съдът намира за
неоснователни. Не е налице постигане на забранена от закона цел, нито
правен резултат противоречащ на общоустановени морални норми, а
възражението по чл.27 ЗЗД е недопустимо, по арг. от разпоредбата на чл.32
ЗЗД.
И двете коментирани доказателства /предварителният договор и
споразумението/ по своята същност съставляват частни документи, които
предвид неоспореното им авторство се ползват с доказателствена сила само
относно това, че страните са направили обективираните в тях волеизявления.
Същите нямат обвързваща съда доказателствена сила относно фактите,
предмет на тези волеизявления, нито относно датата и мястото им на
съставяне. Поради това, при предприетото оспорване от въззиваемото
дружество тези факти подлежат на доказване от ответната страна.
По делото липсват ангажирани доказателства относно датата на
сключване на процесния предварителен договор, която се явява относима и
6
към твърденията за извършени след това подобрения от купувача.
Що се отнася до самите подобрения, за установяване на същите, кога и
от кого са извършени, и с колко увеличават стойността на процесния имот, в
първоинстанционното производство са приети заключения на единична и
тричленна СТЕ, както и са ангажирани гласни доказателства.
От взаимно кореспондиращите си заключения на вещите лица по двете
експертизи се установява, че описаните в споразумението подобрения като
вид извършени СМР са налични в имота, с изключение на положен нов
паркет, доколкото само е извършвано циклене на такъв. Налице е
несъответствие в количествените параметри на съответните СМР, посочени в
споразумението и действителните в посока значителното им завишаване в
спогодбата между страните, което рефлектира върху определената от СТЕ-и
много по-ниска увеличена стойност на имота спрямо приетата в
споразумението. Според експертите повечето от описаните подобрения са
извършени през 2008г. и само част от тях /латексовото покритие в коридор и
стаи, циклене на паркет, направата на кухненски шкафове и дограмата в
дневната, санитария в банята/ могат да се отнесат към 2017г. – 2019г. Този
извод на вещите лица се основава на извършения от тях оглед, лични
наблюдения относно актуалността на използваните материали /в.л. О./, както
и на съставения в изпълнителното производство по изп.д. № 1910/2020г., опис
и оценка на апартамента, поради това, че приетото от оценителя по изп.дела
не е било оспорени от длъжника Т. Й..
Съдът изцяло кредитира тези заключения. При условие, че
подобренията са били по-нови същите биха обусловили по-висока пазарна
цена, която логично длъжникът би имал интерес да претендира. Подобно
поведение не се установява от материалите по изп.д. № 1910/2020г.,
доколкото предприетото от него оспорване на първоначалната експертиза е на
формално основание – нарушение на разпоредбата на чл.485 ГПК. В същото
време изводът на вещите лица не се опровергава или разколебава от
останалия доказателствен материал, в частност показанията на ангажираните
от въззивницата свидетели И.Т.М. и М.А.А..
Св.М. сочи, че при завръщането му в страната през есента на 2017г.
/октомври-ноември/ Т. и В. са правили ремонт на жилището си, но не знае в
какво точно се е изразявал, не знае дали по това време са живели там, виждал
7
е да изнасят само мебели и строителни отпадъци, но не и да се носи дограма,
няма спомен дали през 2008г. съседите му са правили ремонт.
Според св.М.А. през есента на 2017г. той лично е извършвал ремонти в
жилището – шпакловки, обръщане на дограма в спалня, хол и кухня,
обръщане около врати, подмяна на теракота в банята, коридора и кухнята,
сложил нови контакти, ключове и декорация на осветителните тела, монтирал
санитария в банята. Свидетелят сочи, че за тези ремонти бил извикан от В. и
тя му плащала, че апартаменът е бил неин, както че към този период тя била
ученичка, не знае да е работила.
Съдът намира, че тези свидетелски показания не установяват нито
обема на извършените в процесния апартамент СМР, в това число и
посочените в споразумението по видове подобрения, нито същите да са
извършени от и за сметка на въззивницата. Първият от двамата свидетели
няма впечатления какво точно е ремонтирано в процесния апартамент, сочи,
че ремонтът е извършен от Т. и В., т.е. не установява претендираните
подобрения да са направени от въззивницата. Показанията на втория свидетел
пък са изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал.
Дори и действително този свидетел да е извършвал някакви ремонтни
дейности в апартамента /каквито и вещите лица по СТЕ приемат, че има
правени през 2017г./, то не може да се приеме, че с тези показания е налице
главно и пълно доказване на твърденията, че всички описани в
споразумението от 19.02.2019г. подобрения са правени в периода 20.01.2017г.
– есента на 2017г., както и че същите са били за сметка на въззивницита.
Както и свидетелят сам сочи към 2017г. В. е била все още ученичка и не знае
да е работила, т.е. не е реализирала доходи, с които да покрие разходите за
ремонта, които според посоченото в споразумението възлизат на почти 60 000
лева. Няма данни по делото към този момент, макар и непълнолетна В. Я. да е
живяла самостоятелно в процесния апартамент, отделно от родителите си.
Липсват и каквито и да било документи за закупувани от нея, респ. от нейно
име материали и извършени плащания. Соченото от свидетеля А., че
въззивницата е била тази, по чието възлагане е извършвал ремонтни дейности
в апартамента е изолирано, неподкрепено от останалия доказателствен
материал и в противоречие с показанията на другия свидетел.
Ето защо, съдът намира, че въззивницата не е доказала, че именно тя е
8
извършила процесните подобрения, при това в качеството й на купувач, дори
и действително предварителният договор за закупуване на апартамента да е
сключен на посочената в него дата – 20.01.2017г. Това, ценено с съвкупност с
останалите обстоятелства, установени по делото – наличието на висящи
изпълнителни дела с насочено принудително изпълнение или наложени
обезпечителни възбрани върху процесния апартамент, родствената връзка
между въззивниците, поведението на въззивника Т. Й. по воденото срещу
него арбитражно производство /същият не е оспорил иска, решението е
постановено в закрито заседание/ и общия им процесуален представител в
лицето на адв.Д., явявящ се процесуален представител на В. Я. по
образуваното от нея срещу баща й Т. Й. изп.д. № 1015/2020г., при
осъществявано такова и за него по висящи към датата на образуване на
арбитражното дело и впоследствие изп.д. № 1015/2020г. съдебни и
изпълнителни дела – обуславя и извода за симулативност на сключеното на
19.02.2019г. споразумение и водения вр. него арбитражен процес. Целта е
била единствено създаване на основание за вземане и привилегия по чл.136,
ал.1, т.4 ЗЗД.
С оглед на това и постановеното решение по арб.д. № 11/2019г. се явява
привидно изпълнително основание, което не удостоверява действително
съществуващи вземания в полза на въззивницата – за извършени подобрения,
неустойка за неизпълнение на задължението за заплащането им, разноски за
арбитражното производство.
Следва да се отбележи, че в частта му относно признатото право на
задържане същото е нищожно и на друго основание.
Съдебната практика е константна, че по своята същност правото на
задържане по чл.72, ал.3 ЗС е акцесорно, чрез което се отлага изпълнението
на задължението за връщане на вещта до заплащане на извършените от
добросъвестния владелец, респ. от купувача по предварителния договор
подобрения. С оглед на това същото може да бъде релевирано само като
защитно средство по предявен ревандикационен иск, но не и като
самостоятелен иск или по повод предявен иск за заплащане на подобренията.
Именно поради това, че е неразривно свързано само с иска по чл.108 ЗС,
който по силата на чл.19 ГПК е изключен от компетентността на арбитража,
то и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА арбитражното решение в частта, в която
9
Т. Й. е осъден „да търпи валидно упражнено в процеса право на задържане“
до заплащане стойността на извършените от В. Я. подобрения, е нищожно.
В заключение, настоящият състав намира, че предявеният иск от „Си
Транс“ ЕООД за установяване, че въззивницата В. Т. Я. няма вземания
спрямо Т. Й., които са предмет на издадения изпълнителен лист въз основа на
арбитражно решение по арб.д. № 11/2019г., е основателен.
Поради съвпадането на изводите относно крайния изход от спора с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззиваемото дружество има право на разноски
за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
3 260 лева, които следва да бъдат възложени в тежест само на въззивницата,
инициирала въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 858/04.07.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1056/2021г.
ОСЪЖДА В. Т. Я., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к. Владислав
Варненчик, бл.11, вх.1, ап.10 ДА ЗАПЛАТИ на „Си Транс“ЕООД, ЕИК
********* сумата от 3 260 /три хиляди двеста и шестдесет/ лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10