№ 7130
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Б. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110129714 по описа за 2021 година
Предявени са от М. М. М., ЕГН **********, срещу [дирекция], ЕИК [ЕИК],
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 78, ал. 1 ЗДСл
за заплащане на сумата от 26000 лв., главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултат на трудова
злополука, настъпила на 22.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2018 г. до окончателното изплащане, и на сумата от 325,10 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендирате се сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че между страните е съществувало безсрочно служебно
правоотношение, прекратено със заповед рег. № РД 15-039/15.01.2019 г., по силата на
което е заемала длъжността „ Старши юрисконсулт“, отдел „ А.“. Твърди, че на
22.06.2018 г., около 07:15 часа, при придвижване по обичайния си маршрут към работа
е претърпяла трудова злополука, която е призната за такава по смисъла на чл. 55 и сл.
КСО с разпореждане № 22288/06.07.2018 г. на ТП на НОИ – [населено място]. Твърди,
че след злополуката е извършен преглед в УМБАЛСМ [фирма], като й е поставена
диагноза " счупване на метатарзална кост – закрито“, поставена е гипсова
имобилизация, след което е изписана от болничното заведение.
Ищцата поддържа, че в резултат на злополуката е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в съществени затруднения и дискомфорт, периодът на
1
възстановяването й бил труден и продължителен, като била в отпуск поради временна
неработоспособност до 19.11.2018 г., вкл. Сочи, че претърпяла и имуществени вреди –
разходи за здравни услуги, включително рехабилитационни процедури. По подробно
изложените съображения претендира заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в размер на исковите суми.
Ответникът е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват изцяло. Не оспорва наличието на служебно
правоотношение между страните за периода от 10.11.2014 г. до 17.01.2019 г., което
служебно правоотношение е прекратено, считано от 18.01.2019 г , както и че на
22.06.2018 г. ищцата е претърпяла злополука, призната за трудова по см. на чл.55, ал.2
КСО. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа,
че ищцата е допуснала груба небрежност. В тази връзка твърди, че ищцата не е
предприела необходимите мерки за безопасност и здраве съобразно преведените
инструктажи и не се е съобразила с обстановката и компрометираното състояние на
тротоара. Оспорва наличието на установена причинно-следствена връзка между
проведените рехабилитационни процедури и процесната трудова злополука, като сочи,
че ищцата е претърпяла и предходна такава. Претендира отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗДСл за вредите от трудова злополука и
професионално заболяване, които са причинили временна неработоспособност,
инвалидност или смърт на държавния служител, съответната администрация дължи
обезщетение независимо от това дали органът по назначаването или друг негов
служител има вина за настъпването им. Трудова злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето, станало по време на и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова
е и злополуката, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от
работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на
живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден или мястото за получаване на възнаграждение. За основателността на
предявения иск в тежест на ищцата е да докаже съществуването на служебно
правоотношение между страните, настъпването по време на действието му на
злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е
довела до временна нетрудоспособност, претърпени имуществени вреди, изразяващи
се разходи за лечение и рехабилитационни процедури, както и настъпването на
2
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, съответно техния размер.
При установяване на тези обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е
погасил задължението, както и твърдените правонамаляващи факти - съпричиняване
при условията на груба небрежност.
По делото е безспорно обстоятелството, а се и установява от представените
писмени доказателства, в това число Заповед №РД-15-0260/10.11.2014 г. на директора
на [дирекция], че между страните е съществувало служебно правоотношение за
периода от 10.11.2014г. до 17.01.2019 г., по силата на което ищцата е назначена за
държавен служител на длъжност старши юрисконсулт, отдел „А.“, дирекция Ф. при
[дирекция], като със Заповед №РД-15-124/01.10.2015 г. е преназначена на същата
длъжност за неопределен срок, считано от 05.10.2015 г.
Като безспорно с доклада по делото е отделено обстоятелството, а се и
установява от представеното разпореждане № 22288 от 06.07.2018 г. на ТП на НОИ –
[населено място], че на 22.06.2018 г., ищцата е претърпяла злополука, която е призната
за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО от съответния органи, при формирани
мотиви, че злополуката е настъпила при придвижване по обичайния път от основното
място на живеене до работното място, като при преминаване покрай циментови плочки
на тротоара, пострадалата се спъва и пада, вследствие на което получава счупване на
метатарзална кост на лявото стъпало.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав
на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ е определен в чл.57 и сл.
на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки / обн., ДВ, бр. 6 от 2000г./.
Последователно и непротиворечиво е възприеманото становище в съдебната практика,
намерила израз, например, в решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009г., на
ВКС, III г. о., решение № 31 от 2.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г., на ВКС, IV г. о.,
решение № 410 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г., III г. о., съобразно което
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-
работодател по чл.200, ал.1 КТ е именно установена по надлежния административен
ред трудова злополука. Посочено е, че липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване
на исковете по чл.200, ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на
този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален
административен ред, който не може да бъде игнориран. Нещо повече, наличието на
влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните
факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по
пътя на т. нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения,
3
свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които
имат за последица нищожност на акта. По тези съображения и доколкото не се оспорва,
че разпореждането на органа по чл.60, ал.1 КСО е влязло в сила, съответно злополуката
е призната за трудова по реда на чл.60 КСО, въпросът за трудовия й характер не
подлежи на пререшаване, като настоящият съдебен състав е длъжен да възприеме
заключението на органите на държавното обществено осигуряване относно нейния
характер.
За установяване на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени
вреди и причинната връзка между вредите и трудовата злополука по делото са събрани
писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебномедицинска
експертиза.
Приети са като писмени доказателства епикриза, издадена на 02.07.2018 г. от
Четвърта клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛСМ [фирма] и болничен
лист №[номер], с поставена диагноза счупване на метатарзална кост – закрито и
предписан отпуск поради временна неработоспособност за 31 календарни дни с
предвиден болничен режим на лечение за един ден и домашно-амбулаторен режим за
30 дни в периода от 22.06.2018 г. до 22.07.2018 г., болничен лист № [номер]7565 с
разрешен отпуск поради временна неработоспособност за 30 календарни дни с
предвиден домашно-амбулаторен режим за периода от 23.07.2018 г. до 21.08.2018 г.,
болничен лист № [номер]8444 с разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за 30 календарни дни с предвиден домашно-амбулаторен режим за
периода 22.08.2018 г. – 20.09.2018 г., болничен лист № [номер]6926, съобразно който е
разрешен отпуск поради временна неработоспособност за 30 календарни дни с
предвиден домашно-амбулаторен режим за периода от 21.09.2018 г. до 20.10.2018 г.,
болничен лист № [номер]7143 с разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за 30 календарни дни с предвиден домашно-амбулаторен режим за
периода 21.10.2018 г. – 19.11.2018 г., амбулаторен лист №2770 от 14.08.2018 г. от
първично посещение при СИМП с посочена анамнеза: травма в областта на ляво
ходило – фрактура на 5-та метатарзална кост с поставена гипсова имобилизация за 30
дни и обективно състояние – силни палп. болки с оток и леко ливиден цвят в областта
на лявото ходило, болезнени и ограничени движения в лява глезенна става и назначена
терапия, амбулаторен лист № 220317 от 20.07.2018 г. с диагноза последици от
счупвания на долен крайник и терапия сваляне на гипс, амбулаторен лист № 216881 от
30.06.2018 г. за преглед на пациент в КДБ/СО, епикриза от 08.12.2018 г., издадена от
[фирма] – филиал [населено място], с анамнеза – болки в кръста, ирадиращи към двата
крака с тръпнене на пръстите, като болката датира от няколко години и се засилва при
физическо натоварване. Представена е и лична амбулаторна карта на ищцата № 1183
От заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
4
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено въз
основа на представената по делото медицинска документация и личен преглед на
ищцата, се установява, че при прегледите на ищцата, извършени непосредствено след
настъпване на трудовата злополука, е констатирана травма в областта на лявото
ходило с травматичен оток, болки и рентгенови данни за закрито, разместено счупване
на пета предноходилна (метатарзална) кост на ляво ходило, като по повод на травмата
в деня на инцидента е проведено лечение с мануална репозиция и имобилация.
Изписана е същия ден с подобрение и препоръки за ХДР и домашно лечение, като са
дадени у указания за активно наблюдение, продължаване на медикаментозно лечение в
амбулаторен порядък и два контролни прегледа след дехоспитализация. Вещото лице
сочи, че счупването на пета предноходилна кост е свързано със затруднение в опорна и
ходилна функция на крайника и изисква по-продължителна имобилизация на крака за
период от около 30 до 45 дни, като след снемането й постепенно натоварване се
разрешава след месец и половина до два месеца от датата на травмата. Съобразно
експертното заключение това увреждане причинява и се отнася към критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник / по смисъла на чл. 129, ал.2 НК/. Вещото лице установява, че при подобен тип
увреждания периодът на възстановяване настъпва в рамките на средностатистическите
срокове от 2 до 3 месеца, като при извършен преглед година и половина след
настъпване на травмата е констатирана лека болка при натоварване на крайника и
смяна на времето в лява глезенна става и слаба болезненост при стъпване на пръсти в
пета тарзометатарзална става на ляв крак. Съобразно заключението на ищцата от 01.12.
до 08.12.2018 г. е проведена рехабилитация по повод засилваща се при физическо
натоварване болка в кръста, ирадираща към двата крака с тръпнене на пръстите. Видно
от медицинската документация, вкл. съобщените анамнезни данни при ищцата е било
налице хронично дегенеративно увреждане – поясно-кръстцова дископатия и преди
възникналия инцидент на 22.06.2018 г. Обостряне на симптоматиката, свързана с това
заболяване, обаче следва да се свърже с преживяната травма, тъй като след нея се е
налагало продължително щадяща походка за счупения ляв крак с натоварване на
десния, а това е водело до промяна на стойката и натоварване на гръбначния стълб.
Т.е., провежданата рехабилитация по повод обостряне на хроничното заболяване от
поясно-кръстцова дископатия следва да се приеме като късна последица от травмата
при инцидента. Вещото лице дава заключение, че разходите по представените фактури
с фискални бонове за закупен ортопедичен гипс от фибростъкло, за ортопедични
стелки и за издаване на СД носител от УМБАЛСМ [фирма], съобразно датите на
издаване на фактурите, са били необходими като част от ранния период на
провеждания лечебно-диагностичен процес. Представената фактура №
[номер]/01.12.2018 г. за такса избор храна, потребителска такса, такса избор стая в
полза на [фирма], Филиал [населено място], е по повод провеждано лечение с
5
рехабилитация на обострена поясно-кръстцова дископатия.
При изслушване на експертизата в съдебното заседание вещото лице дава
разяснения, че причината за по-бавното възстановяване на ищцата е липсата на
достатъчен калус на пета метатарзална кост на ляво стъпало, което се дължи на
индивидуалните особености на увредения. Посочва, че ливидният цвят на ходилото и
оток, констатирани при преглед на 22.10.2018 г., са диагностични признаци за едно
увреждане и неговото следтравматично възстановяване, които установява, че травмата
е довела и до съдови увреждания и нарушено кръвоснабдяване.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. С.
съдът приема за установено, че спокойното придвижване на ищцата е било ограничено
за дълъг период от време, използвала е патерици, като същата е имала нужда от помощ
при ежедневните грижи за себе си и малолетното си дете. Св. С. излага, че след
свалянето на гипса е посещавала ищцата 2-3 пъти седмично, като й е помагала с
покупките. Поддържа, че и към настоящия момент при по-дълго ходене ищцата
изпитва дискомфорт и болка.
Относно претърпените имуществени вреди са представени писмени
доказателства, а именно фактура № [номер] от 01.12.2018 г. на стойност 114,10 лева за
заплатен престой в [фирма] – филиал [населено място] за периода 01.12.2018 г. –
08.12.2018 г., касов бон за сумата от 12 лева, заплатена на регистратурата на
УМБАЛСМ [фирма] на 20.07.2018 г., фактура № 829/05.10.2018 г. на стойност 79,00
лева за закупуване на ортопедични стелки и фактура №7258 от 04.07.2018 г. на
стойност 120,00 лева за ортопедичен гипс фибростъкло 10 см.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото е установено осъществяването
на обстоятелствата, включени във фактическия състав на горецитираната правна норма
– налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматично увреждане,
настъпило при действието на служебно правоотношение с ответника и признато по
надлежния ред за трудова злополука. Установена е и причинната връзка между
увреждането и неблагоприятните последици от него, поради което в конкретния случай
са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 78, ал. 1 ЗДСл за ангажиране
отговорността на работодателя за имуществените и неимуществени вреди, причинени
на ищцата от травмите й, които следва да бъдат квалифицирани като увреждания,
осъществени при трудова злополука по смисъла на чл.55, ал. 2 КСО.
Спорен по делото въпрос е налице ли е основание за изключване или намаляване
отговорността на работодателя, с оглед поведението на ищцата във връзка с
настъпване на събитието. Правоизключващо основание не е налице – увреждането не е
причинено умишлено от пострадалата. Съдът не намира основание за приложение и на
разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗДСл, тъй като пострадалата не е допуснала груба
небрежност. Относимо към възражението за проявена от ищцата груба небрежност,
6
съответно и към отговорността за причинените вреди, се явява това какви конкретни
действия е извършила непосредствено преди настъпването на злополуката и какво е
отношението на същите към настъпването на вредоносния резултат. В конкретния
случай тези общи постановки, отнасящи се до отговорността на работодателя следва да
бъдат съобразени със спецификите на случая, доколкото не се касае за настъпване на
трудова злополука при и по време на изпълнение на трудовите функции, а за
злополука, настъпила по време на предвижване към мястото на работа по обичайния за
това път. Очевидно в този случай, за да се прецени дали е налице груба небрежност,
следва да се вземат предвид правилата, свързани с безопасното и безаварийно
придвижване в качество й на пешеходец. Ето защо, за да бъде намалено
обезщетението при трудова злополука, в тежест на работодателя е да установи такова
поведение на пострадалата, което съставлява нарушение при придвижването й като
пешеходец по пътя за работа. Такива доказателства по делото не се събраха, поради
което съдът приема, че не е налице основание за намаляване на отговорността на
ответника поради съпричиняване. След като ответната страна не е ангажирала
доказателства, които да установяват непротиворечиво факта на грубата небрежност, не
следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗДСл.
Неоснователно е и възражението на ответника за недопустимост на исковата
претенция спрямо него в качеството му на работодател, предвид това, че тротоарът, на
който е възникнала процесната злополука на 22.06.2018 г., е собственост на [община] и
последната е следвало да носи отговорност за настъпилото увреждане. Следва да се
има предвид, че отговорността за обезвреда на работодателя е обективна, същата
представлява законно прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от
увреждане на работника или служителя, като в случай че се установи, че вредите са
настъпили в следствие на виновно и противоправно поведение на трето лице,
отговорността на работодателят не се изключва.
Спорен по делото е и въпросът за обема на претърпените от ищцата вреди в
причинна връзка с трудовата злополука. Имуществените вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, а именно за заплатена потребителска такса в размер на 12,00 лева
на УМБАЛ[фирма], закупуване на стелки в размер на 79,00 лева и заплащане на
ортопедичен гипс фибростъкло в размер на 120,00 лева, възлизащи в общ размер на
211 лв., се установяват от представените по делото писмени доказателства, поради
което съдът приема за доказано извършването на сочените от ищцата разходи в
претендирания размер, които са в причинна връзка с настъпилите увреждания. По
делото, обаче, не се установи причинната връзка между извършените от ищеца разходи
в размер на 114,00 лева за престой в [фирма] – филиал [населено място], предвид
посочената в епикризата анамнеза, а именно болки в кръста датиращи от няколко
години. Следователно, налице е имуществена вреда в причинна връзка с настъпилите
увреждания в общ размер от 211 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде
7
уважен до този размер, като до пълния предявен размер от 325,10 лева следва да бъде
отхвърлен. Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Претърпените от ищцата в причинна връзка с трудовата злополука
неимуществени вреди безспорно се установяват от събраните по делото гласни
доказателства и от заключението на съдебномедицинската експертиза. При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва да изхожда от
критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие,
а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с отражението на
деянието върху личността и здравето на пострадалия / ППВС № 4/23.12.1968 г., т.2/.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, обстоятелствата, при
които е настъпило, продължителност на лечението и възстановителния период,
извършените медицински манипулации, допълнителните усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици,
естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, общо
възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, отчитайки при определяне размера на обезщетението характера и
степента на претърпените от ищцата травматични увреждания, а именно счупване на
метатарзална кост, довела до гипсова имобилизация за период от 30 дни, усложненото
възстановяване, протекло по-трудно и болезнено от средностатистическото такова,
причинените болки и страдания – оток на глезена, трудното придвижване и
невъзможността за самостоятелно обслужване, преживените стрес и безпокойство,
както и обстоятелството, че към настоящия момент болките не са напълно отшумели и
се доказва, че претърпяната травма е повлияла съществено в негативен аспект на
емоционалното състояние на ищцата, възрастта й към момента на настъпване на
злополуката, както и социално-икономическите условия в страната. Така извършената
съвкупна преценка на конкретно установените в случая правнорелевантни
обстоятелства мотивира съда да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
реално претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, възлиза на 13 000 лв. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен до
посочения размер, като до пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да се отхвърли.
Тъй като отговорността по чл. 78, ал. 1 ЗДСл за вреди от трудова злополука е
специален случай на отговорността за непозволено увреждане, съгласно чл. 69, ал. 1
ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД задължението за заплащане на обезщетение за
8
претърпените от тази злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката, т.е.
длъжникът е в забава и без покана. Ето защо, върху главницата следва да бъде
присъдена и законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука –
22.06.2018 г., до погасяване на задължението.
Относно разноските в производството.
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Видно от
представения списък по чл.80 ГПК, от процесуалния представител на ищцата се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1 ЗА, като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
минималното адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 1 319,75 лв., поради
което на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съобразно уважената част на
исковете в размер от 662,30 лева. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в минимален
размер от 100 лева, като с оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 49,82 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на обективно
кумулативно съединените искове в общ размер от 570 лева, както и направените по
делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150,55 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ [дирекция]“, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл сумата
от 13 000 лева, главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания, в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука
на 22.06.2018г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 22.06.2018
г. до окончателното плащане, и сумата от 211 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 27.05.2021 г., до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл. 78, ал. 1 ЗДСл заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 13 000
9
лева до пълния предявен размер от 26 000 лева и за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди за разликата над сумата от 211 лева до пълния
предявен размер от 325,10 лева.
ОСЪЖДА „ [дирекция]“, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на адв. Я. А. от САК, с адрес: [населено място],
[улица], [адрес], на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 662,30 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: [населено място],
[жк], [жилищен адрес], да заплати на „ [дирекция]“, ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 49,82 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „ [дирекция]“, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 570 лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса, и сумата от 150,55 лева,
разноски по делото за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10