Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 30.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 3135
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***
против *** ***, в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 1755/16г. Твърди се, че съдът е
издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока
по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната за периода 01.02.2013г-31.1.2016г. топлинна
енергия в размер на 355,75лв, от която311,14 лв. представляваща главница и
сумата 44,61 лв лихва за забава за периода 01.04.2013г.- 07.03.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е
искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 355,75лв, от
която311,14 лв. представляваща главница за периода 01.02.2013г-31.1.2016г. и
сумата 44,61 лв лихва за забава за периода 01.04.2013г.- 07.03.2016г. , ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133
от ГПК не е представил писмен отговор.В
съдебно заседание се представлява от адв. ***, който изразява становище, че
предявения иск е неоснователен, тъй като доверителят му е платил сумите. Прави
възражение, че не дължи разноски по делото, поради това че не е станал причина
за завеждане на делото..
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 1755/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът е абонат с абонатен № 1031777 и е използвал
доставяната от *** *** ЕАД топлинна енергия за процесния период.Според
заключението размера на главницата за периода 01.02.2013г.- 31.12.2016 е 311,14
лв, а размера на лихвата за забава за периода 01.02.2013г.- 31.1.2016г. върху
главницата от 311,14 лв е 44,61 лв.ВЛ е установило, че сумата 355,75 лв е
заплатена напълно от ответника на 31.05.2016г.
По делото е представено
платежно нареждане, от което е видно че на31.05.2016г. ответникът е заплатил по
сметка на ищеца сумата 355,75 лв представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода 01.02.2013г.- 31.01.2016г.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на „*** ***” ЕАД гр. *** към ответника
до момента на подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви действия във връзка с
дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна енергия. Видно от
заключението на вещото лице *** което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно,че размера на главницата за периода
01.02.2013г.- 31.12.2016 е 311,14 лв, а размера на лихвата за забава за периода
01.02.2013г.- 31.1.2016г. върху главницата от 311,14 лв е 44,61 лв и сумата
355,75 лв е заплатена напълно от ответника на 31.05.2016г. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, но поради това че следва да
се съобрази направеното плащане в хода на делото следва да бъде прекратен като
погасен чрез плащане.
По
разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360лв за юрисконсултско възнаграждение, 75 лв
за държавна такса и 120 лв депозит за ВЛ.
Ответникът не е представил
представил списък на разноските, но е направил възражение че не е станал
причина за завеждане на делото, поради което не дължи разноски. Съдът намира,
че възражението на ответника е неоснователно. Видно от представеното по делото
платежно нареждане е, че ответникът е заплатил напълно дължимите суми за
използвана топлинна енергия – главница и лихва на 31.05.2016г.Заповедното
производство е образувано на 16.03.2016г., а исковото производство е образувано
на 03.05.2016г, т.е. ответникът е заплатил дължимите суми след образуване на
гр.д.№ 3135/2016г., поради което дължи направените по делото разноски. Ето защо
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360лв
за юрисконсултско възнаграждение, сумата 75 лв за държавна такса и сумата 120
лв депозит за ВЛ представляваща направени по делото разноски.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 69,48 лв представляваща
направени разноски в заповедното производство съобразно претендираната сума в исковото производство.
Следва да бъде
обезсилена издадената заповед по ч.гр.д.№ 1755/2016г. за разликата от 311,14 лв
до 536,99 лв представляваща главница за периода 01.11.2011г.- 1.02.2013, както и
за разликата от 44,61лв до 130,56 лв
представляваща лихва за забава за периода 02.01.2012г.- 01.02.2013г.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от "******" ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр.***, *** ЕИК ***
против *** *** А ЕГН ********** иск с петитум да се ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че *** *** А ЕГН **********
дължи на кредитора "******"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК *** сумата 355,75лв, от която311,14 лв.
представляваща главница за периода 01.02.2013г-31.1.2016г. и сумата 44,61 лв
лихва за забава за периода 01.04.2013г.- 07.03.2016г. , ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 1755/2016г по описа на ПлРС КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК *** ***
А ЕГН ********** да заплати на “******” ЕАД гр.***, със седалище и адрес
на управление гр.***, ***, представлявано от законен представител *** сумата 360лв за юрисконсултско възнаграждение,
сумата 75 лв за държавна такса и сумата 120 лв депозит за ВЛ представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1
от ГПК *** *** А ЕГН ********** да заплати на “******”
ЕАД гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от
законен представител *** сумата 69,48 в представляваща деловодни
разноски направени в заповедното производство съобразно уважената част от иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 1136/17.03.2016г. по ч.
гр.д.№ 1755/2016г. по описа на ПлРС за
разликата от 311,14 лв до 536,99 лв
представляваща главница за периода
01.11.2011г.- 1.02.2013, както и за разликата от 44,61лв до 130,56 лв представляваща лихва за
забава за периода 02.01.2012г.- 01.02.2013г.
решението подлежи на обжалване
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: