Определение по дело №2448/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260163
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20202100502448
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

 

Номер 260163                           21.01.2021 година                   Град Бургас

 

 

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                           Трети въззивен състав

На двадесет и първи януари         две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЙОРДАНКА МАЙСКА

                                                               РАДОСТИНА ПЕТКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

Частно гражданско дело номер 2448 по описа за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Д.Г.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“ **, вх.*, ет.*, ап.*, чрез пълномощник адвокат Ана Панайотова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, офис 1, против определение №260071 от 11.08.2020 г., постановено по гр. дело № 3712/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът на основание чл.248 ал.3 от ГПК е оставил без уважение искането на частният жалбоподател за допълване на решение №1618/13.07.2020г. на БРС в частта за разноските, като на страната се присъдят разноски в общ размер на 1806,45 лева.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за необосновано и неправилно. Моли съда да го отмени и допълни решение №1618/13.07.2020г. и осъди останалите съделители да заплатят на Д.М. направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1806,45 лева. Излага съображения.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по гр.д. №3712/2019 г. по описа на БРС е започнало по искова молба на частната жалбоподателка срещу Х.Д., Й.Д.и Г.Д. с правно основание чл.34 от ЗС. С исковата молба страната е поискала да се допусне делба на жилище – апартамент, находящ се в **13 при посочените в исковата молба квоти.

Съдът е допуснал до делба процесния недвижим имот и с решение във втората фаза го е изнесъл на публична продан. В течение на производството ответниците по предявения иск за делба не са открити и съдът им е назначил особен представител в хипотезата на чл.47 ал.6 от ГПК. По делото е извършена съдебно-техническа експертиза разноските за която е поела частната жалбоподателка.

С решението си по втората фаза на делбата първоинстанционният съд се е произнесъл по разноските. Приел е, че съгласно чл.355 от ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете. Същевременно с това е приел, че направените в делбеното производство разноски следва да бъдат за страните така както са направени. В този смисъл съдът се е произнесъл в мотивите си по отношение на разноските. С обжалваното определение и позовавайки се на т.8 от ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК съдът е счел, че липсата на представен списък на разноските по чл.80 от ГПК от страните по делото, ако съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в тази му част. За да откаже присъждането на разноски първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания да се присъдят разноски след постановяване на съдебното решение, тъй като никоя от страните не е поискала възлагането на разноски.

Що се отнася до изплатените суми за особен представител, първоинстанционният съд е констатирал, че такова искане не се съдържа както в исковата молба, така и във всяка една от двете фази на делбата, поради което е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд определение за правилно, което налага същото да бъде потвърдено. Действително нито в исковата молба, нито в проведените съдебни заседания не е налице отразяване в протоколите на съда на искане за присъждане на разноски. Съдът не присъжда служебно направени от страните разноски, а само след поискване от страната. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира направеното искане за присъждане на разноските след постановяване на решението за неоснователно. Това налага обжалваното определение на БРС да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №260071 от 11.08.2020 г., постановено по гр. дело № 3712/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: