Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………… / 05.06.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми май две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието
на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1495
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В.х.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 497708 – F534585 от 02.03.2020 г., издадено от Директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбата на чл. 178 от Закона за данъка върху добавената
стойност, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 17.01.2020 г. при извършена
проверка в ТД на НАП – гр. Варна, възложена с Резолюция №
032692000110305/16.01.2020 г. по подадено Заявление за регистрация по чл. 97а
от ЗДДС по електронен път с вх. № ДДС 0000 – 0066967/16.01.2020 г. от „В.х.“
ЕООД, с ЕИК: *********, приключила с Акт за регистрация по ЗДДС с №
030422000137660/ 17.01.2020 г., връчен на дата 17.01.2020 г. е установено, че
дружеството „В.х.“ ЕООД декларира, че предоставя услуга по настаняване във вила
„Монтебело резидънс“, находяща се в с. Шереметя, общ. Велико Търново и бунгала
„ЕМУ“, находящи се к.к.
„Камчия“, с. Близнаци, общ. Аврен, като във връзка с получаването на услуги по
настаняване, задълженото лице дължи комисионна на Booking.com B.V сайт за продажба на хотелско
настаняване, със седалище в Холандия с валиден VAT № NL805734958, която доставчика си удържа.
Видно от представените извлечения по сметка в „Райфайзенбанк“ АД с номер № BG16RZBB91551011119539 на дата 07.01.2020 г. по сметка на задълженото лице
е постъпила сума в размер на 465, 52 лева с наредител
Booking.com B.V. Видно от представената справка за парични преводи от Booking.com B.V, същото е удържало комисионна в размер на 80, 03
лева. Задълженото лице е получател на услуга, предоставена от данъчно задължено
лице, установено и регистрирано за целите на ЗДДС в друга държава – член на
Европейския съюз, като за дружеството „В.х.“ ЕООД е възникнало задължение за
регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, като съгласно чл. 97, ал. 4 от ЗДДС
заявлението е следвало да се подаде, не по – късно от 7 дни преди датата на
която данъкът за доставката става изискуем – в конкретния случай на дата
07.01.2020 г. е удържана комисионна в размер на 80, 025 лева, т.е. за
дружеството „В.х.“ ЕООД е възникнало задължение да подаде Заявление по реда на
чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по – късно 31.12.2019 г. – нарушение на чл. 97,
ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Дружеството – жалбоподател „В.х.“ ЕООД намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна, мотивирайки се, че от поведението му не е настъпило реално ощетяване на
държавния бюджет, както и самото забавяне за депозиране на заявлението за
регистрация по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е в рамките само на няколко дни.
В проведеното на 27.05.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 1495 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „В.х.“ ЕООД се представлява от своя законен представител г-н.
Веселин Даков, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление, подчертавайки, че не оспорва
нарушението, но счита, че наказателното постановление може да бъде отменено,
тъй като данъка върху добавената стойност е внесен навреме, държавата не е била
ощетена по никакъв начин и, че санкцията е несъизмерима с тежестта на
нарушението.
В проведеното на 27.05.2020 г. открито съдебно
заседание по НАХД № 1495 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна ТД на НАП – гр. Варна се представлява
от своя процесуален представител ст. юрисконсулт И.Г., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението
е безспорно установено, както и, че наложеното административно наказание е
правилно индивидуализирано, доколкото е в минимален размер.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На
07.01.2020 г. Booking.com
B.V – сайт за продажба на хотелско настаняване, със седалище в Холандия с
валиден VAT № NL805734958 изплатило парична сума в размер на 465, 52 лева на
дружеството „В.х.“ ЕООД по сметка в „Райфайзенбанк“ АД с номер №
BG16RZBB91551011119539.
Същевременно
Booking.com B.V – сайт за
продажба на хотелско настаняване удържало комисионна в размер на 80, 03 лева на
същата тази дата 07.01.2020 г. за сметка на дружеството „В.х.“ ЕООД.
На
16.01.2020 г. дружеството „В.х.“ ЕООД депозирало в ТД на НАП – гр. Варна
заявление по чл. 97а от ЗДДС по електронен път, което получило вх. № ДДС 0000 –
0066967/16.01.2020 г.
Самото
заявление за регистрация по чл. 97а от ЗДДС било обработено от св. С.П.В. –
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Варна, която преценила, че е следвало
дружеството „В.х.“ ЕООД да подаде заявление по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС
най – късно до дата 31.12.2019 г.
Св. В.
преценила, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до
31.12.2019 г. дружеството „В.х.“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 97а, ал. 4
от Закона за данъка върху добавената стойност, поради което на 17.01.2020 г.
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 02.03.2020 г. Директорът на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 178 от Закона за данъка
върху добавената стойност, наложил на въззивното
дружество „В.х.“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 лева за извършено нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
По отношение на доказателствата и от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По същество,
съдът я намира за основателна, поради следните съображения:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. С.П.В.; заявление за регистрация по
ЗДДС от 16.01.2020 г. подадено от дружеството „В.х.“ ЕООД ***; отчетно писмо от
Booking.com B.V – сайт за
продажба на хотелско настаняване, адресирано до „В.х.“ ЕООД, банково
извлечение от банкова сметка *** № BG16RZBB91551011119539, с титуляр „В.х.“
ЕООД; Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП.
На първо място, съдът би желал да отбележи, че на
практика нито в един момент от образуване, както на административно –
наказателното производство, така съответно и на съдебното производство
дружеството не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Нещо
повече – дружеството безусловно признава достоверността на фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление, както
и признава факта, че със своето бездействие в срока до 31.12.2019 г. е нарушило
разпоредбата на 97а, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Поради тази причина спорeд съда не е необходим някакъв задълбочен
анализ на събраните в хода на административно – наказателното и съдебното
производство доказателства. Единствено следва да се отбележи, че нарушението в
действителност се установява от показанията на св. В., които съдът напълно
кредитира и приложеното писмо от Booking.com B.V – сайт за продажба на хотелско настаняване,
адресирано до „В.х.“ ЕООД, от което е видно, че най – късно до датата
31.12.2019 г. „В.х.“ ЕООД е следвало да депозира в НАП заявление за регистрация
по реда на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, тъй като на 07.01.2020 г. е получило сума в
размер на 465, 52 лева.
Поради тези съображения, съдът приема, че
действително формално дружеството – жалбоподател „В.х.“ ЕООД в срока до
31.12.2019 г. е допуснало нарушение на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, но същевременно
съдът с категоричност застъпва позицията, че в случая се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
Действително
в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като
маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
От доказателствата по делото се установява, че все
пак дружеството „В.х.“ ЕООД е депозирало по своя инициатива заявление за
регистрация по ЗДДС, при това не с такова голямо забавяне след изтичане на
срока, в който е следвало да го стори (забавянето е в рамките на 16 дни). От
нарушението не са настъпили никакви вредни последици, включително по никакъв
начин не са увредени финансовите интереси на държавата, както и не са ощетени
трети лица. Важно е да се отбележи, че дружеството отново напълно доброволно е
платило в цялост дължимия данък, при това при спазване на установените данъчни
срокове. В самото наказателното постановление административно – наказващият
орган признава, че нарушението е извършено за първи път, което обстоятелство
говори за едно като цяло правилно и отговорно отношение на дружеството към законоустановения ред в страната, в частност данъчното
законодателство. Всички тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при
преценката относно това дали са налице предпоставките за приложението на чл.
28, буква „а” от ЗАНН.
В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от
държавните контролни органи (в това число и Националната агенция за приходите)
не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени
частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва
основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните
органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална
и генерална превенция на нарушения на законодателството (в конкретния случай
правните норми, свързани със Закона за данъка върху добавената стойност). Още
повече, че подобно поведение и действия от страна на административно –
наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, която
предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде
санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде
официално предупреден от административно – наказващия орган.
Анализирайки
всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказано въззивното дружество, представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало
установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици.
Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже
нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007
г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че макар и формално да е осъществено
административно нарушение, то е с по – ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такова деяние. Доколкото съдът установи, че в случая са били налице
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият
орган и като не е приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е
издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, последното следва да
бъде отменено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № 497708 – F534585 от 02.03.2020 г., издадено от Директора на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Варна, с което на „В.х.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на
чл. 178 от Закона за данъка върху добавената стойност, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева (петстотин
лева) за извършено нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данъка върху
добавената стойност.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: