Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 29.09.2021 г.
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело № 125 по описа на
КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр.
с чл. 43, ал.3 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ .
Образувано е по жалба от „Я.-АЯА“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Уведомително писмо /УП/
за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018, с изх.№02-090-2600/8296 от
30.03.2021 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София,
в частта му, в която не е одобрено изплащането на заявени суми в размер на *** лв.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното УП, като постановено при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. В тази
връзка твърди нарушения на чл.26, ал.1 и
чл.35 от АПК, тъй като не бил уведомен
за започване на административното производство, както и че административният
орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди
също, че оспореният акт не съдържа конкретни мотиви, което поставя дружеството
в невъзможност да разбере конкретните съображения за постановяването му. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, както и в писмено становище, поддържа
подадената жалба. Иска отмяна на оспорения акт и претендира направените по делото
разноски.
Ответникът – Зам.изпълнителен
директор на ДФ “Земеделие“ - София, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че данните в
заявлението на жалбоподателя за кампания
2018, са били обект на административни проверки, при които се установили площи
- 0,25 ха, заявени от повече от един земеделски стопанин. По отношение на тези
площи били приложени изискванията на чл.17, ал.2 от Наредба №5/27.02.2009 г. и
последните били изключени от допустимите за подпомагане. Твърди, че резултатите
от административните проверки са описани в оспореното уведомително писмо и
представени в табличен вид. Твърди също, че разликата между декларираните площи
- 13,24 ха и установените площи, допустими за
подпомагане – 13,18 ха се дължи
на невключване на част от земите в специализирания слой площи, допустими за
подпомагане. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Не
се спори по делото, че на 15.05.2018 г., жалбоподателят е подал заявление за подпомагане
с УИН *** за кампания 2018 г. по
Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - за 13,24 ха; Схема за преходна
национална помощ за зем.земя на хектар /ПНДП/ - 1,5
ха; Зелени директни плащания /ЗДП/-13,24
ха; Схема за обвързано подпомагане за плодове /СП/-други - 1,5 ха; по подмярка 13.1/НР1 – Компенсаторни плащания в планински
райони – 1,64 ха и по подмярка 13.2/НР2 –
Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения - 9,17 ха. Към
заявлението са приложени необходимите
документи, в т.ч. декларации, таблици за използваните парцели през 2018 г.,
както и картен материал за заявените за подпомагане земи.
На 15.05.2018
г. е направена автоматична проверка на данните в подаденото заявление за
подпомагане, при която са констатирани 3 несъответствия: 1. парцел ***,
определен като ЕНП /синори, полски граници/, което не е заявено; 2. фермерски
блок ***, без физически блок и 3.
заявяване на по-голяма площ в сравнение с допустимата за землището – посочено,
че ЕКАТТЕ „***“ надвишава с площ 0,19 ха.
По
делото е приложено и Уведомително писмо с изх.№02-090-2600/6098/14.08.2018 г.
от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, за площи, декларирани от повече от един
кандидат. Според таблицата, приложена към горното УП, налице е застъпване по
отношение на декларирания от жалбоподателя БЗС № ***, кадастрален имот № ***,
като застъпената площ е с размер 0.25 ха. Горното уведомително писмо е получено
на 11.09.2018 г., от управителя на дружеството-жалбоподател, видно от
отбелязаното на л.108 от делото.
Във
връзка с констатираното застъпване, на 19.09.2018 г. жалбоподателят е депозирал
декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от
един земеделски стопанин, като потвърдил ползването на цялата застъпена площ, а
към декларацията приложил и НА №***/*** г., по силата на който е собственик на
имот с кадастрален номер *** /композитен номер БЗС ***/,
с площ 3 дка, находящ се в землището на ***.
С
уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
2018 г., изх.№02-090-2600/8296
от 30.03.2021 г., подписано от зам.изпълнителния директор на ДФЗ -
предмет на настоящото производство, на заявителя са оторизирани следните суми,
съгл. Таблица 1: по подмярка 13.1/НР1 – *** лв. и отказани - *** лв.; по подмярка 13.2/НР2 –
***
лв. и отказани - ***
лв.; по СЕПП - ***
лв. и отказани ***
лв.; по СПП- ***
лв. и отказани – ***
лв.; по СП /други/ - ***
лв. и по ЗДП - ***
лв. и отказани – *** лв. Или, от исканите общо *** лв., по горните схеми и мерки, е оторизирана сума в
размер на ***
лв., като останалите суми в общ размер - *** лв., са отбелязани в колона 3-„Намаления“. Посочено
е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за
администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на задължителни административни
проверки и/или проверки на място на данните в заявлението за подпомагане.
Според указанията към Табл.1, в колона 3 „Намаления“ се отчитат: 1. намаление
на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени
всички недопустими за подпомагане площи в заявлението - проверки за площи,
заявени от повече от един кандидат; проверки на място или автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни
от МЗХГ и МОСВ.
В
Таблица 2 са посочени извършените плащания, като видно от данните в нея, в
периода 18.12.2018 г. – 02.10.2019 г., на жалбоподателя е преведена цялата оторизирана
сума, съгл. Табл.1.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1, във
връзка с чл.146 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2
ЗПЗП и чл.10, т.2 и т.7 от Устройствения правилник на
ДФЗ, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция. Организира и ръководи дейността на Разплащателната
агенция и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения
за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна,
съгласно чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, изпълнителният
директор може да делегира правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от
националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. С т. 1 от Заповед №03-РД/715/27.06.2017г., изпълнителният
директор на ДФЗ, е делегирал на заместник -изпълнителния директор – П. Д. С.,
правомощия по издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане.
Процесното уведомително писмо е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и следва да
отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Т.е., в закона е
въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват
единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие
позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да
защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая, като фактически основания за издаване на оспорения акт е посочено следното: „Общата оторизирана сума е изчислена чрез
Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършване на
задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с
чл.37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП.“. В писмото обаче, не се съдържат никакви
фактически и правни основания, които да сочат кои изисквания не са спазени. Нещо
повече, не е ясно за кои площи от заявените за подпомагане парцели е прието, че
са недопустими за подпомагане, по всяка една от заявените схеми и мерки, наложило и
намаление на претендираното подпомагане, за да е
възможна проверката за съответствието на фактическите констатации с
действителното положение. В случая, нито поясненията към съответните колони на
таблиците, и в частност на колона 3 от Таблица 1, нито приложените към
преписката доказателства внасят яснота по отношение на законовите изисквания,
които не са спазени от жалбоподателя, респ. не позволяват установяване на
конкретното правно основание за намаленията, посочени в колона 3 на
Таблица 1. От изброените под колона 3,
пет хипотези също не могат да бъдат извлечени данни, коя от тях е приложена за всяка
една от петте мерки и схеми, по
отношение на които е налице намаление на оторизираните суми.
Такива фактически и правни основания не могат да се извлекат и от
приложената по делото административна преписка, в т.ч. и от обсъденото по-горе Уведомително
писмо с изх.№02-090-2600/6098/14.08.2018 г. на зам. изпълнителния директор на
ДФЗ, за наличие на застъпване по отношение на декларирания от жалбоподателя БЗС
№ ***, кадастрален имот № ***. Установено е по делото, че в рамките на указания
му срок, жалбоподателят е подал декларация за изясняване принадлежността на
горните площи, към която приложил и НА №***/*** г., по силата на който се явява
собственик на имот с кадастрален номер *** /композитен
номер БЗС ***/, с площ 3 дка, находящ се в землището
на ***.
Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни
основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт.
Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на
съдебното производството, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния
представител за намалението на сумите.
На следващо място, съдът намира, че в хода на проведеното административно
производство е допуснато и нарушение на чл.26 АПК, тъй като за процесните намаления, лицето не е уведомено преди
издаването на административния акт и не му е предоставена възможност за
възражения или за отстраняване на нередовности. По
делото не са представени доказателства,
кандидатът да е бил уведомен за констатирани несъответствия, налагащи
намаление на финансовото подпомагане, респ. не му е дадена възможност да даде
обяснения или да представи документи. В тази връзка, съдът намира, че е
ограничено правото на жалбоподателя да участва в проведеното административно
производство.
По изложените съображения, процесното
уведомително писмо, в частта относно постановеното намаление на исканите суми
по подмярка 13.1/НР1; подмярка 13.2/НР2;
СЕПП, СПП и ЗДП, е издадено при неспазване на
установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за
издаването му, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила - отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3
от АПК, поради което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не
позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на
административния орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото, в размер на 500
лв., от които: 50 лв. за платената държавна такса и 450 лв. за договореното и
изплатено адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС от 26.04.2021 г. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като договореното възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр.
чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо /УП/ за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018, с изх.№02-090-2600/8296 от
30.03.2021 г. издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – София,
в частта му, в която не е одобрено изплащането на заявени суми в размер на 780,52 лв.
ИЗПРАЩА
преписката на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" - София, за ново произнасяне, съобразно дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд "Земеделие" - София, да заплати на „Я.-АЯА“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените по делото разноски, в размер
на 500 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: