О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260180
гр. Добрич, 25.02.2021 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 59/2021
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 59/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, ЕИК ********* срещу Разпореждане № 260704/21.12.2020 г.
по ч. гр. д. № 3700/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
относно претендираните вземания за сумите от 200.47 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване по договор № М3466940 и от 343.26 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване по договор № М4171522.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната
инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание
чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната
жалба е подадена от длъжника в
установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от
съобщаването на разпореждането.
Частната
жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана
по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията
на Съда са следните:
Между
страните по делото са възникнали облигационни отношения, произтичащи от Договор № ********* за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден №
М3466940 и Договор № ********* за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане със системен партиден № М4171522.
Безспорно
установено е, че абонатът има неплатени задължения за ползвани
далекосъобщителни услуги и вноски на изплащане. В тази му част, ведно със законната
лихва върху претендираните вземания от подаване на заявлението до окончателното
плащане, искането отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са налице
изключенията по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5 от ГПК, поради което първостепенният
съд е разпоредил издаване на исканата заповед за изпълнение.
В
заявлението по чл. 410 ГПК се съдържа искане за присъждане на неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите, което е отхвърлено от първостепенния съд
с мотиви, че неустоечните клаузи са нищожна поради накърняване на добрите нрави
и не поражда задължения за потребителя, независимо от това в какъв размер се
претендира от доставчика.
В
разглеждания случай, в горепосочените потребителски договори са включени
неустоечни клаузи при прекратяване на договорите преди изтичането на сроковете
им по вина на потребителя в размер на трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Въпросните клаузи са включени в потребителските договори на база съдебна
спогодба от 21.01.2016 г. между оператора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД И Комисията за
защита на потребителите по гр. д. № 12268/2014 г. по описа на Софийски градски
съд. По силата на цитираната съдебна спогодба, операторът и КЗК са се
споразумели максималният размер дължимата неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на потребител – физическо лице, да не
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Клаузите, в
процесните договори са напълно идентични със съдържанието на съдебната спогодба
между оператора и КЗК.
Въззивният
съд констатира, че в частта за неустойката заявлението по ч. гр. д. № 3700/2020
г. по описа на Районен съд – Добрич
е нередовно. Със заявлението се
претендира неустойка по два договора,
сключени с длъжника, посочена в глобален размер по всеки от договорите и
уточнена в т.12 на заявлението в табличен вид. В посочената таблица обаче не се
посочва основанието на което се претендира всяка от неустойките. В случай, че
се касае за месечни такси за различни услуги е следвало заявителят да посочи
същите, както и размера на месечните такси. Неуточнена е и претенцията с
наименование „неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги“, Заявителят е
следвало да посочи вида и наименованието
на услугата, цената на последната и размера на ползваната отстъпка. Същото касае и претенциите за „неустойка за
дадена отстъпка от цената на устройството“. Не е конкретизирано устройството,
не е посочена цената му, както и размера на отстъпката.
Редовността
на заявлението, материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за
изпълнение е поставена в зависимост от изпълнението на императивните разпоредби
на чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК – тези за редовност на
искова молба. Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на
всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно
препращане в чл.410, ал.2 от ГПК, а и от санкционната процесуалноправна норма
на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, приложението на която в случая е аргумент на
настоящата инстанция за постановяване на отказ за издаване на заповед за
изпълнение за неустойка. Редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение изисква пълна индивидуализация на същото с оглед на конкретния
произход и белези на вземането, като с
оглед принципа на равенство на страните в процеса е недопустимо длъжникът да
бъде поставен в положение на неяснота или съмнения за произхода на вземането на
кредитора. Следователно, за да бъде спазено гарантираното от законодателя право
на защита на длъжника, заявеното в заповедното производство вземане на
кредитора трябва да е определено и индивидуализирано в достатъчна степен, което
в случая не е сторено.
При
това следва извода, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди, а
депозираната срещу него частна жалба – оставена без уважение.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
260704/21.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3700/2020 г. по описа на Районен съд -
Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК относно претендираните вземания за сумите от 200.47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по договор № М3466940 и от
343.26 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по договор №
М4171522.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.