Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 46 24.02.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Ива
Атанасова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 504 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на П.С.П. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Ч. ***, против
Решение № 603 от 13.11.2019г., постановено по АНД № 2596/ 2019г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 19-1228-001751 от 07.08.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му
административно нарушение е установено по безспорен и несъмнен начин, като
поддържа, че не е доказана съставомерността на деянието от субективна страна.
Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не е разгледал и
обсъдил, съотв. не е изложил релевантни мотиви по изложените в жалбата
оплаквания, като направеното тълкуване на закона е в несъответствие със смисъла
на приложимата нормативна регламентация. Направено е искане обжалваното съдебно
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-001751
от 07.08.2019г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния
си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на
закона Старозагорският районен съд е приел, че извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен и
несъмнен начин.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П.С.П. ***, против Наказателно
постановление № 19-1228-001751 от 07.08.2019г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което,
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№ GA1060/ 11.07.2019г., на П.П. е наложено административно наказание глоба в
размер 400лв., на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 11.07.2019г. в 06.05
часа в гр. Стара Загора, на ул. „Промишлена“ до № 2 в посока запад, П.П. управлява
л.а с рег. № ******, собственост на И.Т.Д. от с. Лозен, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019г. Към момента на проверката
автомобилът не е спрян от движение.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в
ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото
административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на
събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е обосновал извод,
че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, като и извършването от санкционираното лице на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на П.П. е
наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено съответствие и при неправилно приложение на закона.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение
е установено по безспорен и несъмнен начин. В тази връзка следва да се отбележи,
че липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за 2019г. по отношение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, не се оспорва нито пред районен съд, нито пред
касационна инстанция. Действително не е доказано, че санкционираното лице е
знаело, че за управляваното от него МПС няма действащ договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на извършване
на нарушението, поради което неправилно въззивният съд е приел, че деянието е
извършено умишлено. Но по аргумент от разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ,
водачът е бил длъжен да се увери за наличието на задължителната застраховка
преди да пристъпи към управлението на автомобила, като в случая липсват данни
за обективни пречки, които да са възпрепятствали извършването на такава
проверка от задълженото лице. Следователно деянието е извършено при форма на
вината „непредпазливост”. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, каквото предвиждане не е налице по отношение на
нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. В този смисъл дори и санкционираното
деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайния
извод за неговата съставомерност от субективна страна. Противно на твърденията
на касатора, направеното от въззивния съд тълкуване на чл.638, ал.3 от КЗ във вр. с чл.100, ал.1, т.3 и чл.100, ал.3 от ЗДвП, не е в несъответствие
със смисъла на приложимата нормативна регламентация, а е единствено за
обосноваване, че П.П., в качеството си на водач, е могъл и е бил длъжен да знае,
че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност", тъй
като е следвало преди да започне да управлява този автомобил, при положение, че
не е негов собственик, да провери и да се увери, дали за същия лек автомобил
има сключена валидна и действаща към момента такава задължителна застраховка.
Това задължение очевидно не е било изпълнено от касатора, поради което и правилно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност при прилагането на
чл.638, ал.3 от КЗ.
Не
е налице и касационното основание по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение - не са констатирани
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3
от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните
изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, нито порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
Предвид изхода
на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/ 29.11.2019г./, П.П. следва да бъде осъден да
заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 603 от 13.11.2019г.,
постановено по АНД № 2596/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1228-001751 от 07.08.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА П.С.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.