МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 05.01.2018г. на
КРС по НОХД № 1307/ 2017г.
Повдигнато е обвинение срещу Н.В.В. по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, за това че на 26.05.2017г. в гр.Кърджали, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление № 16- 0239- 000721/ 27.06.2016г. издадено от Началник на РУ- Асеновград, за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, извършил
такова деяние- управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат” с рег. № К6620АТ, без съответно свидетелство за управление.
Представителят на прокуратурата пледира, че събраните по
делото доказателства били непротиворечиви и еднопосочни, както и сочели на
извода от фактическа страна, че на 26.05.2017г. в гр.Кърджали подсъдимият В. в
едногодишния срок от наказването му по административен ред управлявал МПС.
Предлага подсъдимият В. да бъде признат за виновен в извършване на деяние по
чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК и да му бъде наложено
ефективно наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, което да бъде под най- ниския определен законов размер от 1 година, а
именно 5 месеца „лишаване от свобода“.
Подсъдимият Н.В. се признава за виновен и дава подробни
обяснения за случилото се на инкриминираната дата. В тях твърди, че този ден съпругата
му управлява автомобила, но тъй като й станало лошо, той рискувал и решил да
прибере колата си до дома, което разстояние било около 150метра. Потърсил
близки, които да сторят това, но след като не успял да намери такива, се качил
в моторното превозно средство и го привел в движение. След изминаването на
двайсетина метра бил спрян от полицаите, на които признал, че бил виновен. В
пледоарията си за лична защита подсъдимият В. изразява съжаление от стореното.
Моли съда да му наложи каквото и да е наказание, но да не го лишава от семейството,
за което полагал грижи. В последна дума настоява да бъде оправдан или да бъде
наказан по- леко в името на семейството. Съжалява и се разкайва. Адвокатът на
подсъдимия Н.В. пледира, че доверителят му се признава за виновен в
повдигнатото обвинение, подробно разказал и какво е станало. Противопоставял се
на искането на прокуратурата за ефективна присъда, поради следните съображения:
имал множество извършени престъпления в миналото, но сроковете по тях за
реабилитация били изтекли; деянието изпълвало всички признаци на състава по
чл.343в, ал.2 от НК, то приложение следвало да намери разпоредбата на чл.9 ал.2
от НК; подсъдимият В. действал при крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1
от НК. Адвокатът моли съда да постанови присъда, с която да оправдае доверителя
му на основание чл.9 ал.2 от НК или на основание чл.13 ал.1 от НК.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна: Подсъдимият Н.В.В., роден на ***г. в гр.Кричим, живущ ***, български
гражданин, женен, със средно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.В.
и съпругата му А.Д. решили да отидат на язовира. За целта натоварили
автомобила, който ползвали марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ К6620АТ, с всички
необходими вещи за тях и за детето им и на 26.05.2017г. се отправили от дома си
в гр.Кърджали в желаната посока с водач свидетелката А.Д.. В кв.Горна Гледка в
града обаче на нея й станало лошо, поради което спряла лекия автомобил и
излязла от него. Тъй като здравословното състояние не й позволявало да продължи
да шофира тя заедно с детето се отправили пеша към дома си в гр.Кърджали. Там
на место останал подсъдимият Н.В., който започнал да търси начин, по който да
транспортира автомобила, тъй като в него имало много вещи, които били
необходими за тях и за детето им, както и се притеснявал да го остави така
натоварен там поради възможност от извършване на кражба. Обадил се на свидетеля
В.Т. с такава молба, но той му отговорил отрицателно на поисканата помощ, тъй
като бил употребил вече алкохол. Тогава подсъдимият Н.В. се обадил на още
няколко човека, но всички те отказали да дойдат при него и да му закарат
автомобила до дома му. Притеснен най- вече за багажа си, деецът В. решил сам да
приведе МПС- то в движение, тъй като трябвало да измине не повече от 150метра.
За целта седнал на мястото на водача в лекия автомобил марка „Фолксваген Пасат“
с рег.№ К6620АТ и го привел в движение. Изминавайки около двайсетина метра по-
късно бил спрян за проверка от полицейски служители, а именно свидетелите Ю.Е.
и С. К.. Подсъдимият Н.В. не представил свидетелство за управление на МПС,
поради което свидетелите Е. и К. го качили в патрулния автомобил и го отвели в
районното управление. Там те извършили справка, при която установили че деецът В.
бил неправоспособен водач. Там на место свидетелят С. К. му съставил Акт за
установяване на административно нарушение
за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС
по чл.150 от Закона за движението по пътищата, който деецът подписал без
възражения.
Видно от
приложената по делото Справка на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали,
подсъдимият Н.В. не притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като
никога не е придобивал такова право. Освен това с наказателно постановление № 16-
0239- 000721 от 27.06.2016г. издадено от Началник РУП- Асеновград влязло в сила
от 15.11.2016г. той бил санкциониран за управление на МПС без да притежава
свидетелство за това.
Тази фактология се установи от
обясненията на самия деец, както и от свидетелските показания на Ю.Е., А. В., В.Т.,
всички дадени в съдебно заседание, както и тези на свидетеля С. К. от
досъдебното производство приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1
т.5 от НПК, така и от писмените доказателства- справка за нарушител,
наказателно постановление 16- 0239- 000721 от 27.06.2016г. издадено от началник
РУП- Асеновград. Видно от Справка за нарушител от издадена от сектор „ПП” при
ОДМВР- Кърджали деецът Н.В. бил многократно наказван за нарушения по Закона за
движението по пътищата въпреки, че не притежавал валидно свидетелство за
управление на МПС. Прочее по всички тези факти няма спор между страните по
делото.
От правна страна: Подсъдимият В. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК. Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС
без свидетелство за управление на такова в срок една година от наказването му
по административен ред, тъй като инкриминираното деяние е извършено на 26.05.2017г.,
а срокът на наказването му по административен ред започва да тече от 15.11.2016г.
Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Настоящата съдебна инстанция оправда дееца по отношение
на повдигнатото обвинение за привръзката му с ал.1 на
чл.343в от НК, тъй като в чл.343в, ал.2 от НК се съдържа самостоятелен състав
на престъпление.
Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.
Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на
защитата, че деянието следвало да се квалифицира по чл.9 ал.2 от НК, тъй като
същото не е маловажно. Това е така, защото настоящото престъпление не показва
по- ниска обществена опасност в сравнение с другите такива случаи.
Не е налице и института на крайна необходимост, тъй като
при извършеното престъпление не е имало непосредствена опасност, която да се
защити. Налице е било само предположение от извършване на кражба, с което обаче
не се покриват признаците на чл.13 ал.1
от НК.
По наказанието: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична предвид
характера на обществени отношения по транспорта които засяга; като отчете
наличието на многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства- помага за
разкриване на обективната истина, съжалението и разкаянието от извършеното,
тежкото семейно положение полагайки грижи за малолетни деца; както и
отегчаващите такива- лоша характеристика и предишни осъждания; намира, че и
най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което слезе под най- ниския размер на предвиденото наказание „лишаване от
свобода”. За да бъдат удовлетворени и двете превенции- генералната и личната,
на чл.36 от НК наложи на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание „лишаване от
свобода ” за срок от 5 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим на изтърпяване съгласно чл.57 ал.3 вр.ал.1 т.3
от ЗИНЗС. При отчитане на същите съображения наложи и минимума на предвиденото
кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500лв.
Настоящата
инстанция намира довода на защитата за настъпила реабилитация, тъй като при
установените осъждания и изтърпяването на наложените наказания не са налице
условията нито на чл.86 от НК, нито на чл.88а от НК, тъй като не са изтекли
необходимите срокове за това.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: