№ 8370
гр. С., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110123741 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от ЗЕАД „(ФИРМА)“ срещу С.
община осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ вр. с чл. 49
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200,00 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470422222269853 по имуществена застраховка „Б. К.
С.“, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2022 г. О. Е. В. управлявала л.а.
„(АВТ.МАРКА)“, с рег. № ** **** ** по ул. „Н. Х.“ в кв. „Г.“ на гр. С.. При
№ ** на посочената улица, водачът попаднал в необезопасена дупка, в
резултат на което увредил предна дясна гума на управляваното МПС,
застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Б. К. С.“. По заявление
на представител на застрахованото лице при ищеца била заведена щета №
470422222269853, извършен оглед и опис на причинените щети. Сочи, че с
доклад на застрахователя е одобрена за изплащане сумата от 200,00 лева,
която била преведена на застрахования собственик с платежно нареждане от
09.01.2023 г. Аргументира, че Общината в качеството си на възложител и
собственик на общинските пътища, носи отговорност за причинените от
неизправния път вреди. Твърди, че до ответника е изпратена регресна покана,
получена на 17.03.2023 г., но плащане до момента не било постъпило. При
1
тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът сочи,
че не се установява по несъмнен начин, че е настъпило ПТП и че причина за
него е несигнализирана и необозначена дупка. Оспорва механизма на ПТП.
Оспорва размера на застрахователното обезщетение и счита, че същото е в
завишен размер, както и че не отговаря на настъпилите вреди. Релевира
възражение за съпричиняване и сочи, че водачът на лекия автомобил е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с поведението си, т.к. се е
движел със скорост несъобразена с пътните условия. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 410 КЗ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие бездействие на служителите на ответната община,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, е
настъпило застрахователното събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Видно от представената застрахователна полица по делото (л. 15 и 16)
между собственика на автомобил с рег. № ** **** ** и ищцовото
застрахователно дружество е сключена застраховка "К. С." със срок на
действие от 14.02.2022 г. до 13.02.2023 г. Чрез представените Общи условия
за автомобилна застраховка на "К. С." се установява, че застрахователят е
определил като покрит риск ПТП, настъпило в резултат на сблъскване с или
удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно ЗДвП.
От представената по делото застрахователна полица се установява валидно
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увредения автомобил.
2
Видно от заявление и декларация (л. 9 и 10 по делото) ищецът е бил
уведомен за настъпило ПТП с процесния автомобил на 27.12.2022 г. в гр. С.,
кв. „Г.“, ул. „Н. Х.“ № 48, като механизъм е посочено, че автомобилът е
минал през дупка на пътното платно, в следствие на което са настъпили щети
по автомобила. От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентно дадена се установява,
че щетите по лекия автомобил могат да бъдат получени съгласно описания в
уведомлението за щета механизъм. Констатациите на експерта, които съдът
изцяло възприема като обективно и компетентно представени са, че
действителната стойност на щетите на лекия автомобил възлизат на сумата от
248,98 лв.
От свидетелските показания на свидетеля О. В., които съдът кредитира
като последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото, се установява, че свидетелят си спомня за процесното ПТП.
Разказва, че при движение по въпросната улица – минала през дупка на пътя.
Не е карала с гО.ма скорост, но е спукала гума. Дава показния, че дупката не е
била сигнализирана по никакъв начин.
С плащането на застрахователното обезщетение, съгласно КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че
ищецът е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил във
връзка с процесното ПТП в размер на 200 лв. Фактът на настъпване на
застрахователното събитие, покрито от имуществената застраховка, е
източник на вземане в полза на увреденото лице срещу делинквента съгласно
чл. 45 ЗЗД или срещу неговия застраховател. Когато вредата е причинена от
действия или бездействия при или по повод на възложена работа, регресното
право на застрахователя може да бъде упражнено и срещу възложителя на
работата (т.15 от ППВС № 7/77 г.).
В случая С. община е надлежен ответник именно във връзка с
обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в
качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители,
които с виновното си бездействие са пропуснали обезопасяването на
уличната мрежа. В този смисъл са и дадените разяснения с т.3 на
Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора
3
Колегия на ВАС.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквентът да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за имуществени вреди по МПС, което се е движило по
необезопасената пътна мрежа.
С влизане на ЗМСМА в сила, съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА, в
собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди., площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т.4 в
редакцията от ДВ, бр.26/2000 г.) По силата на чл. 19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 от
Закона за пътищата във вр. с §1, т.14 от ДР на ЗП, С. община следва да
поддържа пътищата с оглед осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. В случая,
ответникът е бил длъжен да осъществява такава поддръжка на уличното
платно, която да позвО.ва нормален достъп, проходимост и придвижване на
превозни средства. Това задължение произтича и от разпоредбата на §1, т.1 от
Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата.
Общината изпълнява възложените й със закон задължения посредством
възлагане на определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост.
Съгласно законовата уредба „препятствие на пътя” е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В
настоящия случай установения предмет на пътното платно представлява
препятствие по смисъла на закона, която е създавала опасност за движението.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно С.
община, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на
служителите й, натоварени да отстраняват повреди, и не са сигнализирали
препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ
4
безопасността му.
Съдът не възприема възраженията на ответника, че вредите се явяват в
резултат на неправилно поведение на водача. Свидетелят посочва, че се е
движил с ниска скорост. В хода на производството ответникът не твърди и не
представя доказателства да е сигнализирал препятствието.
С оглед изложеното, съдът намира, че водачът на автомобила не е можел,
а и при липса на указания за неравността, не е бил длъжен да избегне
препятствието. Следователно, от негова страна не е налице нарушение на
правилата за движение и възражението за съпричиняване е неоснователно.
С оглед установеното, съдът намира, че причина за произшествието се
явява единствено предметът на пътното платно. Следователно, установените
по делото вреди са в пряка причинна връзка с бездействието на служителите
на С. община, поради което след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение от ищеца, за него възниква и регресно вземане срещу ответника.
Ето защо, искът се явява доказан по основание и размер и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на 750 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ С. община, адрес: гр. С., ул. „М.“ №
** да заплати на ЗЕАД „(ФИРМА)“, ЕИК ******** сумата от 200,00 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 470422222269853 по имуществена застраховка „Б. К.
С.“ за застрахователно събитие, настъпило на 27.12.2022 г. в гр. С., кв. „Г.“,
ул. „Н. Х.“ № **, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. община, адрес: гр. С.,
ул. „М.“ № ** да заплати на ЗЕАД „(ФИРМА)“, ЕИК ******** сумата в
размер на 750 лв., представляваща разноски за производството.
5
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6