МОТИВИ по Присъда
№ 22 от 02.02.2012 г. по НОХД № 125 / 2011 г. на Военен съд П..
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** *** /***/ В.Г.С.,
от военно формирование /в.ф./ *** – ***, е на военна служба в БА от 31.03.2000
г. Със заповед № 477 от 24.07.2009 г. на Командира на в.ф. *** - *** е бил
назначен на длъжност *** във в.ф. *** – ***. Обща оценка на професионално
съответствие с изискванията на заеманата длъжност – 3,51 втора група. Има участие
в мисии извън страната: *** през 2004 г. и през 2006 г., *** през 2007 г. и
през 2009 г. Няма разрешение за достъп
до класифицирана информация. Завършил *** образование – теология /л.124
д.п./. По време на службата си изпълнявал поставените му задачи, но изисквало
контрол. При екстремни ситуации, възниквали по време на службата му в мисиите
зад граница, не е губил самообладание и контрол. Въпреки, че познавал добре
функционалните си задължения, допускал доста често към него да бъдат отправени
забележки, за начина по който ги
изпълнявал. Не умеел да работи в колектив, а с арогантното си поведение, често
принуждавал колегите си да избягват контакт с него. Обичал да демонстрира превъзходство,
най - вече физическо. Намирал общ език с военнослужещите, с които имал общи
интереси по отношение на спортната дейност. Ниската му лична дисциплина,
напълно обезличавала всички положителни качества, притежавани от него. Не умеел
да си взима бележки и да си вади заключения от допуснатите слабости и налагащите
му наказания. Единствения въпрос, по който демонстрирал повишено внимание и
интерес, били мисиите зад граница. Службата му, по време на тези мисии, също
била съпътствана с много проблеми, в отношенията му с колегите и командния
състав /л.125 д.п./. Бил поощряван на два пъти с „благодарност”, на два пъти с
„предметна награда”, на два пъти с „грамота” и веднъж с „медал на честа”. Бил
наказва по дисциплинарен ред на два пъти с „мъмрене”, на три пъти със „строго
мъмрене” и веднъж с „предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца” /л.121-123
д.п./. Отделно бил поощряван и с други отличия /л.37-50 с.д/. При проведените
психологични изследвания за психологична пригодност за участие в мисии на В.Г.С.
е показвал резултати – покрива психологичните критерии за участие в мисии през
2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г., а
през 12007 г. е покрил частично психологичните критерии за участие в
мисия /л.194-205, 211-244 с.д./. Не е съден и не е бил осъждан за престъпление
от общ характер /л.128 д.п./.
По време на службата си,
подсъдимият извършил следното:
На
02.05.2010 г. по обед, към 11.00 ч., св. К.Ч. бил слезнал от апартамента си и
се намирал пред входа блока, находящ се в гр. ***, ул.”***” № ***, като бил застанал
на тротоара, изчаквайки дъщеря си св. С.М., с която имали уговорка да отидат до
магазин „***” в гр. ***, за пазаруване. М., в този момент, се намирала на терасата
на жилището им и двамата разговаряли по-между си, като се уточнявали кога ще
тръгват.
В един
момент, св. Ч. видял, че по тротоара на блока, към него идвал *** В.С., негов
съсед. Наближавайки го, в един момент *** С. се засилил, приближил се плътно
към него и му казал: „Ти защо сложи мръсните чували на моята кола”. Веднага след
това, без причина и без да бъде предизвикан от Ч., го ритнал с крак в сгъвката
на лявото му коляно и му нанесъл удар с юмрук в ченето в ляво, от което Ч.
паднал на земята, като се подпрял с дясната си ръка в терена. След като се
изправил, почувствал силна болка в областта дясната китка и в крака. Тези
действия на подсъдимия, били видени от св. М., която от терасата започнала да вика
към *** С. да спре и по мобилния си телефон, се обадила в полицията. Същевременно,
веднага след това слезнала долу, пред входа на блока. Попитала *** С. защо
прави всичко това, който се обърнал към нея и я ударил с юмрук в лявото й рамо,
от който удар, тя също паднала на земята. От своя страна *** С., заедно със св.
Б. М., се качили в автомобила на подсъдимия и напуснали местопроизшествието.
На местопроизшествието
пристигнали двама моторизирани полицейски служители св. Т.П. и Д.. Същите, след
като провели беседа с пострадалите Ч. и М., ги посъветвали да отидат в бърза
помощ, където да бъдат прегледани и след това да подадат жалба в полицията,
което двамата пострадали и сторили.
Впоследствие,
пострадалия Ч. депозирал жалба до РУ на МВР гр. ***, към която приложил СМУ №
130 от 03.05.2010 г., преписи от болнични листове № № 1172983, 3075918 и 3075978
и преписи от амбулаторни листове /л.23-28 д.п/.
На *** С.
било издадено разпореждане на полицейски орган, да не извършва самоуправни
действия спрямо К.Х. по реда на чл. 55 от ЗМВР /л.37 д.п./.
На 02.05.2010
г. около 12.00 ч. двамата пострадали Ч. и М. потърсили лекарска помощ в ФСМП
гр. ***, където били прегледани от св. д-р Д.П., който бил дежурен лекар във
ФСМП – гр. ***. Първо извършил преглед на пострадалия Ч., който се оплакал, че
бил ударен с юмрук, като на същия била поставено диагноза кръвонасядане с лек
оток на горна устна в ляво и контузия на дясна ръка в областта на
предмишницата, която била отекла. Тъй като, към момента, нямало клинични данни
за травматични изменения на костите на предмишницата, не била направена
рентгенова снимка. След това д-р П. прегледал и пострадалата М., която се
оплакала, че била бутната от лицето, което ударило баща й. При прегледа, доктора
установил лек оток в областта на дясната скула, оток, болезненост и
повърхностно нараняване по кожата на дясната предмишница. След това,
пострадалите били насочени към съдебен лекар в гр. ***.
На
пострадалия Ч. била оказана първа помощ в СИМП – ДКЦ „Поликлиника ***”, където
бил извършен рентгенов преглед – снимка № 1728 от 03.05.2010 г. с констатирано
непълно счупване на дясната лъчева кост на типично място. Бил му издаден
болничен лист № 1172983 от 04.05.2010 г. от ДКЦ - Поликлиника *** с диагноза:
фисура /пукване/ на дясната лъчева на типично място. Бил в отпуск от 03.05.2010
г. до 10.05.2010 г. – седем дни /л.28 д.п./.
При повторен преглед, му бил издаден болничен лист № 3075918 от
26.05.2010 г. с диагноза: фисура /пукване/ на дясната лъчева на типичното
място. Бил в отпуск от 10.05.2010 г. до 04.06.2010 г. – двадесет и пет дни /л.26
д.п./. При последващ преглед, му бил издаден болничен лист № 3075978 от
08.06.2010 г. с диагноза: фисура /пукване/ на дясната лъчева на типично място.
Бил в отпуск от 04.06.2010 г. до 29.06.2010 г. – двадесет и пет дни /л.27
д.п./.
На 03.05.2010 г. пострадалия Ч. бил освидетелстван
от съдебен лекар гр. ***, за което му било издадено съдебномедицинско
удостоверение № 130/2010 г. От предварителните сведения прегледания съобщавал,
че 02.05.2010 г. към 11:30 часа на улицата, му бил нанесен побой от познато
лице с юмруци, ритници и бил съборен на земята. На дясната предмишница била
наложена гипсова лонгена. СМУ е със заключение: непълно счупване на дясната
лъчева кост на типично място; кръвонасядане на горната устна на устата;
кръвонасядане на лявата подбедрица и болезненост в дясната подбедрица. Описаните
увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да са получени
по време и начин, отразени в предварителните сведения. Непълното счупване на
дясната лъчева кост е причинило трайно затруднение на движението на дясната
ръка за срок по-голям от един месец. Останалите травматични увреждания са
причинили билка и страдание /л.29 д.п./.
На 03.05.2010 г. пострадалата М. била
освидетелствана от съдебен лекар в гр. ***, за което й било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 131/2010 г. От предварителните сведения
прегледания съобщавал, че на 02.05.2010 г. към 11:30 часа на улицата й е бил
нанесен побой от познато лице – ударена с юмрук и съборена на земята. СМУ е със
заключение: болезненост в лявата раменна става; кръвонасядане на дясната
раменна става; охлузване на десния лакът и кръвонасядане на дясната колянна
става. Описаните увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и
отговаряли да са получени по време и начин, отразени в предварителните
сведения. Тези увреждания са причинили болка и страдание /л.127 д.п./.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото съдебномедицинска експертиза,
обоснована по свидетелски показания и по писмени данни № П-184/2010 г. /л.69-79
д.п./ изготвена от вещото лице д-р П.,***. К.Х.Ч. на 66 години, при описаният
инцидент на 02.05.2010 г. получил фисура /пукване – непълно счупване/ на
лъчевата кост на дясната ръка в областта на китката, което е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК
за около 25-28 дни от датата на травмата. На пострадалия Ч. са му били издадени
три болнични листа: първия за 7 дни, втория за 25 дни и третия за 25 дни или
общо за 57 дни. Вещото лице е със становище, че обичайно времето за
имобилизация в конкретния случай, съобразено с възрастта на пострадалия, е три
седмици - 21 дни. Времето за раздвижване е около седмица – 7 дни, поради което
счита, че травмата на дясната ръка на пострадалия Ч. се е възстановила напълно
за по-малко от един месец.
В съдебно
заседание, д-р П. поддържа заключението си, което бил изготвил. Заявява, че
травмата в областта на ръката, отговаряла по механизма да е получена при падане
и опит за подпиране в терена. Травматичните увреждания отговаряли да са
получени по време на инцидента. Приема, че пукването се касае за временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, тъй като данните, към онзи
момент били, че една имобилизация трае в рамките на три седмици, което би
трябвало, според тази информация, до един месец да отзвучат.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото съдебномедицинска
експертиза, обоснована по свидетелски показания и по писмени данни № П-185/2010
г. /л.83-90 д.п./ изготвена от вещото лице д-р П.,***. С.К.М. е било причинено
контузия на дясната предмишница. Охлузване на дясната предмишница. Контузия в
дясната ябълчна област. Тези травматични увреждания са причинени по време и
начин, а именно при удар с юмрук и последващо падане върху терена. Всичките
травматични увреждания са причинили болка и страдание, по смисъла на чл. 130,
ал.2 от НК, за около 2-3 дни, от датата на травмата.
В съдебно
заседание д-р П. поддържа заключението си, което бил изготвил по писмени данни.
Видно от
заключението на изготвената и приложена към делото допълнителна тройна съдебномедицинска
експертиза с участието на д-р П. – съдебен лекар, д-р П. – ортопед началник
ОТО при МБАЛ гр. *** и д-р М. – съдебен
лекар, обоснована по свидетелски
показания и по писмени данни № П-218/2010 г. /л.95-106 д.п./ е със заключение,
че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действието на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени по време и начин така, както са посочени в кориците по досъдебното
производство, с удар юмрук по лицето. Травмата в областта на дясната китка може
да се получи при падане, като пострадалия е направил опит да се подпре с ръка о
терен. След преценка на специалист ортопед – травматолог, травмата на ръката се
определя, като счупване на лъчевата кост на типично място, стабилен тип, без
разместване на костните фрагменти, обуславящо носене на гипсовата имобилизация
на горния десен крайник за 21-25 дни, след което задължително е провеждане на
рехабилитационен курс, съобразно с възрастта и професията на около 10 - 15 дни.
Счупване на лъчевата кост на дясната ръка е причинило на пострадалия Ч. трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник по смисъла на чл.129 от НК
за около 31-35 дни от датата на травмата.
В съдебно
заседание вещите лица поддържат заключението си.
В хода на
съдебното следствие и с оглед пълното изясняване на делото и вземане на решение
съгласно чл.14 от НПК и поради обстоятелството, че възниква съмнение в
заключенията на единичната и тройна съдебно медицински експертизи, бе назначена
нова повторна тройна съдебно-медицинска експертиза с участието на доцент Д. - ръководител
на катедра по съдебна медицина гр.П., д-р М. – старши ординатор в клиниката по
травмотология и ортопедия и д-р Т. – асистент в катедра по съдена медицина гр.П.
/л.88-103 с.д./ която е със заключение, че при инцидента на 02.05.2010 г. на К.Х.Ч.
е боли причинено: вътреставно счупване на дисталния край на дясната лъчева
кост, без разместване на костните фрагменти. Механизма на причиняване на
счупването е индиректен, след вбиване на костите от китката към ставната
повърхност на дясната лъчева кост. Това могло да се получи след падане на
пострадалия върху дясната ръка. При този вид счупване, поради увреждане на
хрущялната повърхност на ставата и комуникация със ставната течност, нормалния
срок за зарастване на счупване в дисталния край на радиуса, се удължавал. При
пострадалия Ч. временната нетрудоспособност е била 57 дни, представена с
болнични листове. Вещите лица приемат категорично, че счупването на дясната лъчева
кост е причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около
2-3 месеца при обичаен, благоприятен ход на оздравителните процеси. Грешката на
вещото лице д-р П. е била поправена с изготвената тройна съдебномедицинска
експертиза с участието на специалист по ортопедия и травматология, макар и да
не е поставена правилната диагноза на счупването на дясната лъчева кост.
В съдебно
заседания вещите лица подържат изготвеното от тях заключение. Съдът
кредитира като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и
опит в съответната област, не оспорено от страните, заключението на експертните
лица.
С горното, подсъдимият *** В.Г.С. е извършил престъпление
по чл.131, ал.1, т.4, алт.3 от НК, тъй като на 02 май 2010 г. около 11.30 часа,
в гр. ***, на улица ”***” ***, причинил на повече от едно лице телесни повреди
: на гр.л. К.Х.Ч., с ЕГН: ********** ***, като му нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето, вследствие на което паднал на земята и си счупил лъчевата
кост на дясна ръка в областта на китката, което му причинило трайно
затрудняване на движенията на десен горен крайник за около 31-35 дни – средна
телесна повреда и на гр.л. С.К. М., с ЕГН: ********** ***, като й нанесъл удар
с юмрук в областта на лява раменна става, вследствие на което паднала на земята
и й причинил болка и страдание – лека телесна
повреда.
ПРИЧИНИ
: ниско правно съзнание, незачитане личната неприкосновеност.
МОТИВИ : спречкване пред входа на блока, демонстриране на
физическо надмощие.
Така
описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на
подсъдимия С., от показанията на свидетелите : Ч., М., С., полицай П., д-р П. ***.
Д., частично от показанията на свидетелите М., М., от издаденото СМУ № 130/2010
г. на пострадалия Ч., СМУ № 131 на пострадалата М., рентгенова снимка, три броя
болнични листове на името на Ч., от заключението на повторната тройна СМЕ,
както и от останалите доказателства по делото.
С
внесения в съда обвинителен акт, по отношение на подсъдимия *** С. е повдигнато обвинение за това, че е
извършил деянието по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4,
алт.3 и т.12 от НК. Досежно обстоятелството, отразено в обвинителния акт на
прокурора, че са налице хулигански подбуди у *** С., при нанасяне на телесното
увреждане на пострадалия Ч. и пострадалата М., съдът не го споделя. За да е
налице квалифицирания случай на умишлената телесна повреда, извършена по
хулигански подбуди, законът и практиката на ВКС изискват от обективна страна да
са налице непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а от субективна страна, дееца да е съзнавал
обществено-опасния характер на това деяние, т.е. че действията му са насочени
към реда, установен в страната и общественото спокойствие и да е искал или
допускал настъпването на обществено – опасните последици. За да бъдат
окачествени като непристойни действията на *** С., по време на инкриминирания
инцидент, то е следвало същите да са неприлични, безсрамни, изразяващи се в
ругатни, псувни, груби изрази, буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото. Не такава е била обаче деятелността на *** С. по
време на инцидента с пострадалия Ч., който отрича да е показвал среден пръст.
Причината за инцидента е била поставянето, преди това, на мръсни парцали от
страна на Ч., върху автомобила на *** С.. Действията на *** С. са били насочени
първоначално единствено спрямо пострадалия Ч.. Такава фактическа обстановка
описват свидетелите преки очевидци М., П., С. и пострадалите Ч. и М.. При
пристигането на местопроизшествието на моторизираните полицейски служители, същите
са заварили нормална обстановка, не касаеща противообществени действия от
страна на подсъдимия, не е имало събрани множество хора, освен двамата
пострадали, които да са изразили възмущение от поведението на подсъдимия, за да
се коментират хулигански подбуди, не е имало и други възмутени наоколо хора от
действията на подсъдимия. Анализирайки тези безспорно установени доказателства
съдът намира, че действията на *** С., по време на инцидента, не могат да бъдат квалифицирани като непристойни.
Самият Ч. в показанията си не споменава за показан среден пръст, от страна на
подсъдимия. Свидетеля М. заявява, че подсъдимия бил показал среден пръст, едва
след зададен директен насочващ въпрос, от страна на повереника на пострадалия
адвокат Д. : „Видяхте ли подсъдимия да показва среден пръст”. Това
обстоятелство, тя не го заяви, при даването на показанията си пред съда по
време на съдебното следствие, а след зададен насочващ директен въпрос. Отделно
от това, в депозираната жалба от пострадалия до РПУ ***, не е отразено такова
действие от страна на подсъдимия /л.23 д.п./. Още повече, в обстоятелствената
част на обвинителния акт не е формулирано, в какво се изразяват хулиганските
действия на подсъдимия. Ето защо, съдът не дава вяра на показанията на
свидетелите С. и М. в тази им част, тъй като същите са неточни и неубедителни. Само
липсата на този обективен елемент - възмущение, необходим за съставомерността
на деянието „хулигански подбуди” е достатъчна, за да се приеме безусловно, че ***
С. не е извършил хулиганство. Въпреки това, на коментар следва да бъдат
подложени и останалите обективни и субективни елементи на това престъпление в
аспект, налице ли са или не. Наред с това, че законът изисква при хулиганството
да са налице непристойни действия, то те следва грубо да нарушават обществения
ред, т.е. чрез тях *** С. да изразява брутална демонстрация против установения
ред, като засяга важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
да засяга нормите на нравствеността, които обстоятелства по делото липсват. В
никакъв случай, изхождайки от безспорно установени по делото обстоятелства, не
може да се направи извод, че с действията си *** С. грубо е нарушил обществения
ред. В неговите действия, по време на инцидента, липсва бруталност и те не
засягат сериозно интересите на пострадалите или на други присъстващи, нито пък
са насочени против морала и нравствеността, тъй като *** С. е нанесъл един удар
с ръка в областта на лицето на Ч. и след това един удар с юмрук в областта на
лявата раменна става на М.. По-нататък, от обективна страна, законът изисква с
действията си, дееца да изразява явно неуважение към обществото. Те ще
изразяват явно неуважение към обществото тогава, когато чрез тях се манифистира
открито висока степен на неуважение към обществения ред. Съдът намира, че и
тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на
*** С.. Те са били провокирани и цялата му деятелност и била движена единствено
и само от личен мотив и е била насочена единствено и само към пострадалия Ч., с
негови предишни действия и в последствие спрямо пострадалата М., с отправени
нейни думи. Не е имало възмутени хора, които с действията си да са показали
възмущението си от простъпките на *** С.. При всички тези, изложени по-горе съображения съдът намира, че
действията на *** С., не могат да бъдат квалифицирани като хулигански, поради
което съдът постанови оправдателен диспозитив в тази му част.
Представителя
на държавното обвинението пледира, че видно от тройната съдебно медицинска
експертиза, в пряко причинно следствена връзка, от ударите на подсъдимия и
падането пострадалия на земята, същия е получил счупване на лъчевата кост на
дясната ръка в областта на китката, която контузия довела до трайно затруднение
движението на десния горен крайник. Подсъдимия осъзнавал обществено опасния
характер на деянието и предвиждал неговите обществено опасни последици.
Извършеното от подсъдимия, било видяно от свидетели. След като дъщерята на
пострадалия слезнала долу пред входа на блока, без много думи и словесна
комуникация, подсъдимия нанесъл и на нея удар с юмрук, вследствие на което
пострадалата паднала, и видно от СМЕ, й било причинено лека телесна повреда. Прокурорът счита, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен и да бъде наказан, за да бъде възпрян със
силата на закона неговата физическа сила. Предлага съдът да му наложи наказание
към най-ниския предел, а именно 2 години лишаване от свобода с 3 годишен
изпитателен срок, при условията на чл.66 от НК.
Повереника
на частния обвинител Ч., напълно подкрепя казаното от прокурора, като иска да
акцентува по отношение на размера на наказанието. Изтъква, че ключовия въпрос
по делото бил, доколко съда ще даде вяра на едни свидетели или на други. Другия
фактор по делото бил личността на подсъдимия. Счита, че подсъдимия показвал
една настройка на неуважение към институцията към която той принадлежал. Счита,
че тезата на прокурора, че деянието било извършено по хулигански подбуди и
факта, че подсъдимия редовно не зачитал нормите на обществото, била абсолютно
резонна. Изтъква, че подсъдимия не отричал да е имал физически контакт с
пострадалите, и че в желанието да оневини себе си, подсъдимия твърди че просто
ги бил бутнал. Твърди, че контакта не бил хич лек. Счита, че обективните факти
по делото са обективно установени. Моли съда със своя акт, да сложи една
граница на това, до къде било търпяно поведението на подсъдимия и от къде
повече то не могло да се търпи. Иска съда да го признае за виновен. Счита, че
изпитателния срок следва да бъде удължен на 5 години, който да държал влага на
подсъдимия. На мнение е, че цялата процесуална дейност на съда до тук, не е
повлияла в лична превенция на подсъдимия.
Частния обвинител е съгласен с казаното от неговия
повереник. Държи наказанието да бъде такова, каквото поискал неговия повереник.
В
съдебно заседание защитата на подсъдимия
*** С. изтъква, че подсъдимият имал 12 години служба в БА и 7 мисии
извън страната. Заявява, че ако присъдата лежала върху обвинителния акт,
подсъдимия щял да си тръгне цивилен, заради един нелеп случай. Изтъква, че както
представителя на държавното обвинение, така и на частното такова, не са успели
да направят анализ, на които и да е доказателства, събрани в кориците на
делото. Насочва внимание, че в обвинителната реч, чул само избирателни факти и
доказателства, към които двете страни се мъчели да насочат вниманието на съда.
Заявява, че по делото са били представени и доказателства, които като и от
съда, така и от прокурора, за качествата на подсъдимия. Счита, че със участието
му в мисиите, подсъдимия е преминал многократно необходимите медицински
прегледи, за които има представена съответната документация за психиката на
подсъдимия по делото. Изтъква, че от участието му в тези мисии, има и наложени
награди. На мнение е, че пострадалия Ч. бил измислил цялата тази комбинация и
оперета, за да вземел някой лев, за да си спасял жилището. Пояснява, че нямало
да иска оправдателна присъда, но моли съда за една преценка, какви били
доказателствата и как те кореспондирали с обвинителния акт. Заявява, че имало
само по един удар по отношение на пострадалите. Счита, че средната телесна
повреда е налице и била факт. Имало и лека телесна повреда. Счита, че
обективната находка трябвало да е налагана върху доказателствата, които са
събрани. Обръща внимание, че твърденията на С., че е ударена в лявата страна,
се разминавало с това от обективните медицински находки. Това се отнасяло и по
отношение на Ч. и дава съответните пояснения. На мнение е, че колкото повече
наранявания щяло има, толкова повече щели да са парите. Иска съда да изгради
своето вътрешно убеждение на базата на доказателствата, събрани по делото.
Счита, че нанесената средна телесна повреда по отношение на Ч. е по
непредпазливост и дава пояснения защо. Пояснява, че деянието не е извършено по
хулигански подбуди. Твърди, че никой не е изразил недоволство от случилото се,
никой не е протестирал. Счита, че самия пострадал е създал дребни интриги, като
бил сложил калните си чували върху бялата кола на подсъдимия и бил късал
некролозите на баба му, и по този начин, подсъдимият е имал личен мотив за тази
разправа. Счита, че не може да отговарят за хулиганство. Твърди, че делото за
него било много елементарно, имало твърде много обективни писмени
доказателства. Моли съда да постанови в съдебния акт, причиняване на телесна
повреда по непредпазливост.
Подсъдимия
*** С. разбира в какво е обвинен и дава обяснения. Не се признава за виновен. Заявява,
че е извършил това, след като пострадалия го бил напсувал на майка, който била
починала. Счита, че не е виновен. Заявява, че това бил един театър от страна на
пострадалите, с цел да бъде очернен и да бъде уволнен от казармата. Моли съда
да не го съди.
Съдът,
като прецени всички събрани по делото преки и косвени доказателства, взети
поединично и в тяхната съвкупност, стигна до единствения извод, че действията
на подсъдимия *** С., съставляват престъплението, за което е предаден на съд. Съдът
констатира, че в хода на съдебното следствие, се установиха две групи
свидетели, една подкрепяща показанията на пострадалите и втора, подкрепяща
обясненията на подсъдимия. За да стигне до този извод, съдът взе предвид
следното :
Безспорно
установено по делото е, че на 02.05.2010 г. пострадалия Ч. се намирал пред
входа на блока, където живеел, а пострадалата М. се намирала на балкона на
апартамента, като двамата водели разговор кога да тръгват за магазин „***” в
гр. ***. Установено е, че подсъдимия *** С. се движел по тротоара пред блока,
като приближавал към пострадалия Ч.. Установено е, че двамата провели разговор
и малко след това имали физически контакт. По тази фактическа обстановка няма спор по делото.
Спорния
момент, който би довел до инкриминиране на деянието от подсъдимия е, дали същия
е блъснал пострадалия Ч., както самия той твърди или е нанесъл удар с юмрук в
областта на челюстта на Ч., вследствие на който, пострадалия паднал на земята,
както и дали е ударил също с юмрук в рамото пострадалата М., вследствие на което
тя също паднала на земята, като им причинил инкриминираните телесни увреждания,
така както и описано по-горе или обратно, както твърди подсъдимия, че
пострадалия Ч. на няколко пъти – пет или шест, го бил напсувал на майка и
посягал с крака да го ритне и тогава *** С. без да иска бутнал с ръката си Ч. и
той паднал на земята. Искал да го бутне в рамото, но ръката му попаднала в
лицето. Отделно от това, след като пострадалата М. слезнала от балкона долу
пред входа на блока, за да помогне на баща си, *** С. я бил хванал за лакътя, с
цел да я отмести, но тя се хвърлила на земята и започнала да се търкаля и да
вика неприлични думи. Всичко това, било в резултат на тяхното циркаджийско поведение, с цел да съберат махалата и да
дойде полицията.
Това
обстоятелство обаче, не се потвърждава от показанията на пострадалите Ч. и М. и
от свидетелите полицай П., гр.л. С.С.,***. Д.Д.. Ч. заявява, че видял *** С. да
идва към него и изведнъж се засилил към него, приближил се много плътно и му
казал, защо бил оставял мръсните чували върху колата му и в следващия момент
усетил удар в лицето си и ритник в гънката на крака си. Почувствал, че
протезата в устата му се счупила. Това за него бил чист нок аут. Чул как дъщеря
му св. М. викала към *** С.. Чул писъци и видял дъщеря си на земята. Дъщеря му
помогнала да стане. Чувствал силни болки в ръката си. След около 5-10 минути
пристигнали двама полицаи, които били много културни и много внимателни. На тях
двамата разказали какво е станало. Били посъветвани да отидат до бърза помощ и
след това в полицията. От своя страна М. твърди, че била на терасата на
апартамента на втория етаж, от където имала пряка видимост към баща си. Видяла,
че *** С. идвал от към пазара. Изравнил се с баща й, и му нанесъл удар в
областта на ченето, от който баща й паднал на земята. Свързала се с полицията и
веднага слезнала долу. В момента в който попитала *** С. защо бил направил
това, той и нанесъл удар и тя изхвърчала на асфалта. След това В. се качил в
колата си заедно с вуйчо си и отпрашил. След не повече от 5 минути, пристигнали
двама полицаи, с мотори и на тях им обяснили какво е станало. След това
посетили бърза помощ и от там полицията. В тази насока, че пострадалите били
бити, се потвърждава косвено и от показанията на полицай П., който твърди, че били
получили сигнал по радиостанцията от районното управление за скандал между
съседи. След като пристигнали на место, заварили само двамата пострадали, които
били баща и дъщеря. Двамата имали външни охлузвания, като господина имал охлузване
на ръката в областта на китката и му показал, че бил ударен в лицето. Двамата
пострадали били разстроени. От проведения разговор разбрал, че съсед от същия вход
ги ударил, но въпросния съсед го нямало на местото. Твърденията на двамата
пострадали, че им бил нанесен побой се потвърждава от показанията на гр.л. С.
който твърди, че В. /*** С./ хванал К., ударил го и го хвърлил на земята.
Дъщеря му се развикала и той и нея блъснал и я хвърлил. Не бил чул някакви
реплики отправени един спрямо друг. Д-р П., който първоначално прегледал
двамата пострадали твърди, че въпросния ден бил на работа. При прегледа на
пострадалите установил, че имали повърхностни травми, които ги бил описал.
Доколкото си спомнял, възрастния мъж имал наранявания по устата на лявата
страна, крака и ръце. В показанията си гр.л. Д. заявява, че закарал с личния си
автомобил К. ***, заедно с дъщеря му в болницата. К. бил с бастун и бил ударен
в ръката и крака. По пътя го боляла ръката.
Всички
тези, посочени по-горе свидетели, са единодушни в показанията си, че подс. *** С.
е употребил физическо насилие спрямо пострадалите Ч. и М., като едни от тях са
били преки свидетели на инцидента, а други са видели впоследствие състоянието
на пострадалите. Всички те взаимно се допълват и пресъздават изцяло изложената
по-горе фактическа обстановка, поради което същите следва да се ползват с кредит
на доверие от съда. На тази база, съдът кредитира показанията на пострадалите Ч.
и М.. Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалите Ч. и М. и показанията
на тези свидетели, като ги намира за последователни, точни, ясни,
непротиворечиви и подкрепящи се и с писмените доказателства по делото,
медицинска документация, рентгенови снимки и изготвените съдебно медицински
експертизи.
Съдът
намира, че показанията на свидетелите Ж.
Ж. и С. М. с нищо не допринасят за разкриване на обстоятелствата, относно
инцидента, а касаят само характеристичните данни за подсъдимия. Посочената като
свидетел - очевидец М.И.М. е починала на 24.04.2011 /л.29 с.д./. По време на
съдебното следствие, защитата на подсъдимия не даде съгласие, да бъдат
прочетени показанията на този свидетел.
Съдът
подложи на анализ обясненията на подсъдимия *** В.С. и показанията на втората
група свидетели Б. М. и Т. М., които показания, са в полза на подсъдимия. По
време на съдебното следствие подсъдимия *** С. твърди, че въпреки Ч. да е възрастен човек, той бил тръгнал към него с
намерението да го удари и започнал да го псува, с много грозни псувни, които
даже му бил неудобно да ги изречи. Псувал го с думите :”Майка ти да еба
некадърна”, като го бил казал това на 5-6 пъти и отделно от това, го бил
нарекъл „глупак”. В същото време Ч. му бил посягал с краката да го ритне. С.
имал намерение да го отблъсне от себе си. Не знаел как е станало, но ръката му
попаднала вместо рамото, в лицето на Ч.. Макар удара да е бил слаб, той паднал
на земята. Самото падане на Ч. не било в резултат на блъскането му, а от артистичното
му поведение от негова страна, с цел да събере махалата и да дойде полицията.
По време на инцидента не бил нанасял удари по неговата дъщеря М.. Бил я хванал за лакътя, за да я отмести и тя
се хвърлила на земята и започнала да се търкаля и да вика също неприлични думи.
Съдът констатира
противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ч. относно
обстоятелствата, изпитвал ли е неприязън Ч. към подсъдимия, отправял ли е по
негов адрес обидни изрази, отправял ли е забележка за неправилно паркиране
наличния му автомобил, търсил ли е поводи за да го предизвика, поставял ли е
мръсни чували върху тавана на бялата кола на автомобила на подсъдимия, псувал
ли го е многократно на майка и наричал ли го е глупак. По тези противоречия
изречени от подсъдимия, Ч. твърди, че 90 % били лъжа. Единствено признава за
чувалите върху автомобила му, след като подсъдимия му направил забележка, Ч. ги
махнал и му се извинил.
Относно
обстоятелствата имало ли е хора пред входа на блока при инцидента, какво са си
били казали *** С. и пострадалия Ч., какви са били действията на *** С. спрямо Ч.
и обратно и какво е станало след това, в депозираните си показания св. Б. М. е заявил, че пред входа на блока освен
*** С. и пострадалия Ч. е нямало други хора, били само двамата. В. /*** С./ бутнал с ръка Ч. и същия паднал на
земята.
По
същите обстоятелства в депозираните показания св. Т. М. е заявила, че пред
блока са се били събрали хора, около 5-6 човека. Минала от там е чула как един
мъж с очила обиждал В. /*** С./ като го
псувал на майка и го подпрял с ръка. Ч. се затичал към подсъдимия и понечил да
го ритне, но В. му махнал с ръка, като не бил го блъскал. Човека не бил паднал
на земята.
Съдът намира, че обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелите М.-вуйчо и М.-позната, са противоречиви по горепосочените
обстоятелства и с приложените по делото писмени доказателства. Същите не следва
да се ползват с кредит на доверие от съда, тъй като са неточни, недостоверни и
противоречиви на безспорно установените факти по делото. Това е така, защото в показанията
си М. твърди, че К. бил скачал и отивал да бие племенника му и започнал да го
псува на майка, без да уточни с какви действия Ч. е скачал да го бие и какви
псувни е отравял. От своя страна М. твърди, че когато минавала от другата
страна на улицата била чула, как възрастния мъж псувал В. /*** С./ без да конкретизира псувните.
Пояснява, че тя самата малко недочувала. Възрастния мъж /Ч./ се бил затичал към
него и В. му махнал с ръка, без да уточни защо и как точно В. му бил махнал с
ръка. Твърди, че около тях имало 5-6 човека, което обстоятелство никой от
останалите свидетели не заявява, както и самия подсъдим. Твърди, че В. не го
бил блъскал този човек и той не бил падал на земята.
Предвид
изложеното, съдът поставя под съмнение истинността и правдивостта на показанията на св. Б. М. и
св. Т. М. и намира, че същите не следва да се ползват с кредит на доверие от
съда, в частта им за отправените псувни от страна на Ч. по отношение на
подсъдимия *** С..
Показанията на тези свидетели в тази им част, съдът намира, че не следва да се
кредитират отделно и от обстоятелството, изхождайки от отношенията на същите с
подсъдимия, като М. се явява вуйчо на подсъдимия, а с М. са от едно село, която
се познавала с бабата и майката на подсъдимия, което предполага даване на показания
в защита на подсъдимия, още повече, че показанията им са лишени от обективност
и категоричност.
Така описаните по-горе противоречия между
обясненията на подс. *** С. и свидетелите Б. М. и Т. М. и кредитираните от съда
показания на останалите свидетели, не позволява съдът да даде вяра на казаното
от *** С. и да приеме за безспорно установени обстоятелствата, съдържащи се в
неговите обяснения, относно неволното бутане на пострадалия Ч.. Поради тази
причина съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в тази им част.
Съдът
стигна до извода, че са налице всички признаци на инкриминираното деяние. По
делото безспорно се установи, че в един непродължителен период от време,
подсъдимият *** С. и пострадалите Ч. и М. са се намирали заедно пред входа на
блока. Налице е обект на престъплението, здравето на човека. Обективната страна
се изразява в повреди върху телата на пострадалите, които са причинени чрез
противоправно нараняване с физическо въздействие от страна на подсъдимия. В
конкретния случай са засегнати интересите на личността, свързани с посегателството върху личността, с нанасяне
на удари с ръце и крак. Тези действия са извършени от подсъдимият пред входа на
жилищния блок гр. *** и са станали достояние на свидетели. От субективна страна
е налице изискуемата форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е желал този
резултат и със своите действия, той пряко се е насочили към него и тези негови
действия са от такова естество, че могат да доведат до него. Подсъдимият е
нанесъл удари на пострадалите, напълно е съзнавал обществено опасния характер
на действията си и предвиждал, че от тях могат да настъпят телесни увреждания
на същите. Не е имало в момента конкретно предизвикателство или причина за
започване на побоя над Ч. и впоследствие над неговата дъщеря М.. От обективна
страна, извършеното от подсъдимият деяние, се подкрепя от събраните по делото
доказателства свидетелски показания, писмени доказателства и съдебно-медицински
експертизи.
Поради
изложените по - горе съображения, съдът споделя напълно доводите, релевирани от
представителя на държавното обвинение и от повереника на частния обвинител в
пледоарията им и ги намира за правилни, обосновани и юридически издържани. На
същата база, съдът намира възраженията на подсъдимия и неговия защитник за несъстоятелни
и неьобосновани.
Всичко
това, изложено по - горе, води съда до единствения категоричен извод, че с
противоправните си действия, които са извършени виновно, подсъдимият *** В.С. е
извършил деяние съставляващо престъпление против телесната неприкосновеност по
чл. 131, ал.1, т.4, алт.3 от НК.
Съдът,
за да определи вида и размера на наказанието на подсъдимия взе предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото му съдебно минало, неговата
младост, трудовата му ангажираност като военнослужещ, както и обстоятелството,
че многократно е участвал на мисии извън страната, наложените му многобройни
поощрения и отегчаващите вината обстоятелства: отчасти добрите му
характеристични данни, наложените му дисциплинарни наказания, насоченото
поведение спрямо пострадалия Ч., който е на преклонна възраст, поради което
намира, че следва да му се определи наказание под средния размер, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно две години и шест лишаване
от свобода.
Съдът
като взе предвид размера на наложеното наказание на подсъдимия и
обстоятелството, че същия не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително да изтърпи наказанието, поради което и
на основание чл.66, ал.1 от НК го отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът, като
взе предвид, че по делото са приложени като веществени доказателства два броя
рентгенови снимки намира, че след влизане на присъдата в законна сила, на
основание чл.112, ал.4 от НПК следва да се върнат на К.Х.Ч., като техен
собственик.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия *** В.С. е признат за виновен намира, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото деловодни
разноски в размер на 770,00 /седемстотин и седемдесет/ лева, представляващи
възнаграждение на вещи лица за явяването им в съдебно заседание и защита по изготвените
съдебно – медицински експертизи.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия *** В.С. е признат за виновен намира, че на
основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати в полза на РС
„Военна полиция” гр. П. направените по делото деловодни разноски в размер на 250,00
/двеста и петдесет/ лева, представляващи възнаграждение на вещи лица за изготвените
съдебно – медицински експертизи на досъдебното производство.
Водим
от гореизложеното, от събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение
и въз основа на закона съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
16
февруари 2012 г.
гр. Пловдив