Решение по дело №2361/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              /09.10.2019 год., град Варна

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното засеД.е на пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА РАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

РОМЕО СИМЕОНОВ

 

 

Секретар: Анна Димитрова

Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

Като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова

кАНД № 2361 по описа на съда за 2019 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Й.Г.К., ЕГН **********, в качеството си на ЕТ „Д. М 65 – Й.К.” – Ямбол, ЕИК *********,чрез пълномощника си адв.Д.Г. ***, против решение №1368/09.07.2019г по НАХД №1403/2019г по описа на ВРС, ХV с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на ТД на НАП – Варна НП №16-209697/22.08.2016г и наложената на търговеца имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС. Релевирано е основанието на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 и т.2 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, с което НП е потвърдено при липса на доказателства за извършено нарушение, и съществено нарушение на процесуалните правила – необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в подкрепа на които са изложени подробни съображения, и се настоява за отмяна на решението на ВРС и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни. В съдебно засеД.е касаторът се явява лично и с адв.Г., който поддържа изцяло жалбата на изложените в нея съображения, и моли за уважаването й.

С писмени бележки процесуалният представител на ответната страна ст.ю.к.Р.Г.оспорва изцяло жалбата със съображения за безспорна доказаност на нарушението, респективно – законосъобразност на НП, както и на обжалването решение на ВРС, за чието оставяне в сила настоява.

Идентично е становището и на участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура.

 

Касационната инстанция намира, че жалбата е основателна.

 

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие пред него доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че на 04.08.2016г Д. Б. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна (живееща в хода на производството извън Р България), съвместно с колегата си св.Атанасов, извършили проверка на търговски обект – щанд за сладолед, находящ се в кк „Камчия”, бунгала „Рай”, стопанисван от ЕТ „Д. М 65 – Й.К.”. В хода й било установено, че при извършена в 13:20ч контролна покупка на 1 бр. сладолед на ст-ст 0.80лв, инспектор Б. заплатила сумата във брой на Й.К., който приел плащането, но не издал фискален бон от монтирания в обекта и въведен в експлоатация ЕКАФП. След легитимацията на проверяващите бил изведен междинен финансов отчет от ФУ в обекта, от който се установило, че продажба на ст-ст 0.80лв. наистина не е регистрирана в 13:20ч. При съпоставката между разчетените средства от ФУ и касовата наличност била установена положителна разлика от 21.80лв. във фактическата наличност. Констатациите си проверяващите отразили в съставения на място Протокол за извършена проверка от 04.08.2016г, в присъствието на Й.К., който го подписал без възражения. За установеното нарушение, квалифицирано по чл.25 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г на МФ вр.чл.185 ал.1 от ЗЗДС – извършена продажба на ст-ст 0.80лв, нерегистрирана чрез издаване на касов бон от ФУ, компетентното длъжностно лице съставило АУАНот 04.08.2016г против ЕТ, лично предявен и връчен на Й.К. без възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, с прилжени копиа на фискални касови бонове, с основно възражение, че касов бон на ст-ст 0.80лв. за контролната покупка е издаден, но в 13:25ч, а изведения от инспекторката междинен отчет бил до 13:00ч, затова там продажбата не фигурирала; както и че също след 13:00ч бил чикнал по погрешка сумата от 21.50лв, която после сторнирал – на това се дължала установената в касата разлика от +21.50лв. в сравнение с тази, отчетена от ЕКАФП. АНО оставил без коментар това възражение, и въз основа на АУАН издал НП, с което възприел изцяло както фактическите констатации на провервящите, така и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС наложил на ЕТ имуществена санкция от 500лв.

При анализа на събраните пред него доказателства въззивният съд кредитирал частично показанията на св.Ж.М.– живееща на семейни начала с Й.К., и конкретно – отказал да кредитира същите относно твърдението за отчитане на извършената от инспекторката контролна покупка с издаване на касов бон, какъвто е представен с възражението на ЕТ против АУАН и с въззивната жалба, с аргумент, че контролната покупка е извършена преди началото на проверката в 13:20ч (вписан в ПИП, АУАН и НП), а представеният касов бон е за продажба на същата стойност е от 13:25ч – след легитимирането на контролните органи и началото на проверката.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентин органи, в предвидените за това срокове, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, те съдържат всички минималноизискуеми за редовността им от формална страна реквизити по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и доказаетлствата, които го потвърждават. От правна страна съдът приел, че вмененото на ЕТ административно нарушение е безспорно доказано със събраните по делото доказателства – протокол за проверка, дневен отчет, опис на паричните средства, както и с оглед липсата на възражения както в ПИП, така и в АУАН при връчването му. На следващо място съдът приел, че нарушението е и правилно квалифицирано – чл.25 л.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ, като за него е приложена правилната санкционна разпоредба на чл.185 ал.1 от ЗДДС, а наложената санкция на ЕТ е в специалния минимум от 500лв. по текста. Същевременно ВРС посочил, че в случая липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото това нарушение не се отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, а законодателят не е въздигнал като критерий за маловажност на конкретното нарушение стойността на нерегистрираната продажба. В заключение съдът обсъдил и отхвърли като неоснователни всички възражения за недоказаност на нарушението както и за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, и с тези съображения го потвърдил изцяло.

Настоящата касационна инстанция счита, че при постановяването на проверяваното решение на ВРС е приложен неправилно материалния закон.

За да мотивира извода си за доказаност на вмененото на ЕТ нарушение по изискумия от закона несъмнен и категоричен начин, въззивният съд се е позовал на неналични по делото доказателства. Видно от съдържанието на ПИП от 04.08.2016, в графата „При проверката бяха събрани следните доказателства, приложени към настоящия протокол”, са изброени контролна лента (КЛЕН от ФУ), междинен отчет и опис на парите в касата. От тях обаче наличен по преписката, а и по цялото дело, е само описа на парите в касата, който представлява част от въпросния лист, попълнен от Й.К. и контролните органи в деня на проверката. Липсват обаче КЛЕНа от ФУ, както и междинния отчет, което обективно осуетява възможността да се провери верността на твърдението на контролните органи, че извършената в 13:20ч покупка на ст-ст 0.80лв. не е отчетена чрез издаване на касов бон от ФУ, както и размерът на отчетения чрез устройството оборот към момента на проверката, за да се съпостави с касовата наличност и да се потвърди/обори заключението на проверяващите за положителна касова наличност. Следва да бъде изрично отбелязано, че ПИП имат призната доказателствена сила в производствата по ДОПК, но не и в тези по ЗАНН вр. НПК и НК, поради което всичко, отразено в тях, подлежи на доказване с надлежните процесуалнодопустими доказателства.  Такива в настоящия казус липсват – по делото са налични само показанията на св.Х.А., които не са годни за установяване на релевантните факти, и тези на св.М., която (както правилно е възприел и ВРС) е заинтересована от изхода на делото, тъй като съжителства на семейни начала с Й.К.. Същевременно приложената към възражението и към въззивната жалба лента от ФУ с начален час 13:21ч, съответно – отразената там продажба на ст-ст 0.80л. в 13:25ч, не доказва, че продажба на същата стойност не е маркирана в 13:20ч, в началото на проверката.

При наличните по делото доказателства касационният съдебен състав в отклика от въззивния счита, че вмененото на ЕТ административно нарушение по чл.25 ал.1 от Наредба №33/2006г на МФ, осъществено чрез неотчитане на извършена продажба чрез издаване на касов бон от ФУ в търговския обект, не е доказано. Санкционирането на недоказано административно нарушение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, което квалифицира НП, с което това е сторено, и потвърждаващото го решение на ВРС като незаконосъобразни, и безалтернативно налага отмяната им.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК,  касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1368/09.07.2019г по НАХД №1403/2019г по описа на ВРС, ХV с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденото от директора на ТД на НАП – Варна НП №16-209697/22.08.2016г и наложената на ЕТ „Д. М 65 – Й.К.” – Ямбол, ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                            2.