Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на единадесети
април две
хиляди и дванадесет
и трета
година в
състав:
председател:
С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Нина
Светославова
и в
присъствието
на прокурора __________,
като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 14318 по
описа за 2018г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн. чл.
153, ал. 5 и § 5, ал.
2 от Закон за
противодействие
на
корупцията и за
отнемане на
незаконно
придобитото
имущество /ЗПКОНПИ/
(чл. 74 от
Закон за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобито
имущество, отм. бр.
7 от 19.01.2018г.
/ЗОПДНПИ/):
Ищецът
- К.П.К.О.Н.П.И.(комисия – чл. 1,
т. 3 от ЗПКОНПИ), ЕИК *******, в
исковата си
молба и
уточнения на
същата от 04.02.2019г.
(л. 2171) и от 31.09.2019г. (л. 2176), твърди,
че ответниците
– А.С. и А.П., били
привлечени
като
обвиняеми за
престъпления
по чл. 321, ал. 3, т. 2,
във вр. с ал. 2 от
НК и чл. 255, ал. 3 от НК във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК ,
като било
образувано н.о.х.д.
№ 1853/16г. на СпНС.
Сроковете
на проверка били:
- за ответника
от 07.03.2003г. до 07.01.2013г.; и
- за
ответницата
от 15.07.2010г. до 07.01.2013г.
С оглед
изложеното,
моли съда да
отнеме следното
имущество (на
стойност 332 227,35
лева),
придобито по
незаконен
начин:
от А.С.С.,
ЕГН ********** (чл. 63, ал. 2,
т. 1 от
отменения
закон):
- сумата в
размер на 2 500
лева,
получена от
продажбата
на
дружествените
дялове от „Д.**”
ООД, ЕИК *******;
- сумата в
размер на 5 000
лева,
получена от
продажбата
на 10
дружествени
дяла от капитала
на „Р.” ЕООД, ЕИК *******;
- сумата в
размер на 5 000
лева,
получена от
продажбата
на 10
дружествени
дяла от
капитала на „П.К.И.”
ЕООД, ЕИК *******;
- сумата в
размер на 2 405,33
лева, внесена
от титуляра
по банкова
сметка *** ***,
открита в „УниКредит
Булбанк“ АД;
- сумата в
размер на 1 340
лева, внесена
от титуляра
по сметка с IBAN ***,
открита в „УниКредит
Булбанк“ АД;
- сумата в
размер на 1 200
лева, внесени
от титуляра
по сметка с IBAN ***,
открита в
„ЦКБ“ АД;
- сумата в
размер на 410
лева, внесена
от трети лица
по сметка с IBAN ***,
открита в
„ЦКБ“ АД;
- сумата в
размер на 700
лева, внесена
от титуляра
по сметка с IBAN ***,
обслужваща
дебитна
карта
Маестро,
открита в
„Райфайзенбанк
(България)“ АД;
- сумата в
размер на 10 029,38
евро (Ђ) или 19 615,76
лева, внесена
от трети лица
по сметка в
евро с IBAN ***,
открита в
„Райфайзенбанк
(България)“ АД;
- сумата
в размер на 6 112,50
Ђ или 11 955,01 лева,
изтеглена на
каса от
депозит в
евро
постъпил от
сметка BG *******на
лицето;
- сумата в
размер на 504,19 Ђ
или 986,11 лева,
внесени от титуляра
по сметка с *******в
евро, открита
в „ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 25 000 Ђ
или 48 895,75 лева,
внесена от титуляра
в срочен
депозит с IBAN ***,
открит в „ПИБ“
АД;
- сумата в
размер на 489,28 Ђ
или 956,95 лева,
представляваща
лихви,
начислени по
срочен
депозит IBAN ***,
открит в „ПИБ“
АД;
- сумата в
размер на 4 882,53 Ђ
или 9 549,40 лева,
внесена от титуляра
по свободен
депозит с IBAN ***, открит
в „ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 6 949,25 лева,
внесена от титуляра
по
разплащателна
сметка в лева
с IBAN ***дитна
карта,
открита в
„ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 1 500 лева,
внесени от титуляра
по сметка с IBAN ***,
открита в
„ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 1 500 лева,
внесена от
трети лица по
сметка с IBAN ***,
открита в
„ПИБ“ АД;
на
основание чл.
72, във вр. с чл. 63,
ал. 2, т. 1, от
отменения закон,
от А.С.С.,
ЕГН **********:
- сумата в
размер на 11 000 лева,
представляваща
1/2 част от
пазарната
стойност на
недвижим
имот с площ
от 9,098 дка в гр. Ветово,
обл. Русе към датата
на
отчуждаването
му;
- сумата в
размер на 5 000 лева,
представляваща
пазарната
стойност на
недвижим
имот -
масивна
сграда в с. Сваленик,
обл. Русе към
датата на
отчуждаването
му;
- сумата в
размер на 100 000 лева,
представляваща
пазарната
стойност на
недвижим
имот:
апартамент № 17
в гр. София, ж-к
„Люлин“ към датата
на
отчуждаването
му:
- сумата в
размер на 48 063,79 лева,
представляваща
пазарната
стойност на
недвижим
имот -
апартамент № 47,
находящ се в
гр. София, ж-к
„Зона Б-5“, към
датата отчуждаването
му;
- сумата в
размер на 5 400 лева,
получена от
продажбата
на л.а. марка „Ауди“,
модел „А3“, peг.
№ СА ***КТ;
- сумата в
размер на 12 000 лева,
получена от
продажбата
на л.а. марка
„Ауди“, модел „А4“,
peг. № СА ***НА;
на
основание чл.
63, ал. 2, т. 5 (от
отменения
закон), от А.Т.П.,
ЕГН ********** (във
фактическо
съжителство
с първия ответник):
- поземлен
имот пл. № 888 (осемстотин
осемдесет и
осем) от кв. 51 (петдесет
и едно) по
плана на с.
Доброславци,
Столична
община, район
Нови Искър
целият с площ
от 278 км. (двеста
седемдесет и
осем) м2, който
поземлен
имот,
съгласно
дворищната
регулация,
утвърдена
със Заповед №
РД-16-52/22.02.1991г.,
Заповед №
РД-16-1055/28.12.1994г. и
Заповед №
РД-09-559/27.09.2010г.,
попада в УЛИ XI-
530.533 (единадесети,
отреден за
имот пл. № №
петстотин и
тридесет . петстотин
тридесет и
три), от кв. 51 (петдесет
и едно) по
плана на с. Доброславци,
при граници:
ПИ пл. № 529 (петстотин
двадесет и
девет), ПИ пл. №
531 (петстотин
тридесет и едно),
ПИ пл. № 889 (осемстотин
осемдесет и
девет), ПИ пл. №
534 (петстотин
тридесет и
четири) и ПИ
пл. № 530 (петстотин
и тридесет) и
при граници
на УПИ: улица,
УПИ XVIII-534 (осемнадесети
за имот пл. №
петстотин
тридесет и
четири), УПИ XII-530 (дванадесети,
отреден за
имот пл. № -
петстотин и
тридесет),
УПИ ХШ-529 (тринадесети,
отреден за
имот пл.
петстотин
двадесет и
девет), УПИ VIII-531 (осми,
отреден за
имот пл. № петстотин
тридесет и
едно) и УПИ ХIХ-532А
(деветнадесети,
отреден за
имот пл.
петстотин
тридесет и
две, буква А),
придобит с нот. акт № 166,
т. I, peг. № 13757,
дело № 138 от 20.09.2011г.
за
покупко-продажба
на недвижим
имот;
на
основание чл.
72, във вр. с чл. 63.
ал. 2. т. 5 (от
отменения
закон), от А.Т.П.:
- сумата в
размер на 11 000 лева,
получена от
продажбата
на недвижим
имот - гараж № 4,
находящо се в
гр. София, ж. к.
„Люлин VIII“;
- сумата в
размер на 4 000 лева,
получена от
продажбата
на недвижим
имот - 0,64 % ид.ч.,
представляващи
прилежаща
част паркомясто
№ 4; и
- сумата в
размер на 800 лева,
получена от
продажбата
на л.а. марка „Фолсваген“,
модел „Голф“, peг. № СА *****СС.
Ответникът
– А.С.С., оспорва
иска:
- исковата
молба била
нередовна, а
проверката –
некоректно
извършена;
-
внесеното в
съда
обвинение
било само по
чл. 321, ал. 3, предл.
2, т. 2, във вр. с ал. 2
от НК;
- ревизионният
акт бил
прогласен за
нищожен;
- имал
печалби от
„Еврофутбол“ –
60-70 000 лева,
които не били
съобразени;
било
подпомаган
финансово и
от майка си;
-
навежда и
други правни
доводи, като
например
липсата на
връзка с
престъпната
дейност (т. 4. ТР
№ 1/2013, ВКС, ОСГТК).
Ответникът
- А.Т.П.,
оспорва иска:
-
не била
извършвала
престъпления,
а придобитото
от нея бил с
лични
спестявания
и помощ от
родителите ѝ.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК,
приема за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
С Решение
№ 7391/27.11.2015г. на АССГ
по а.д. № 3598/2015г., Ревизионен
акт № Р 2219 1401495 091 01/25.11.2014г. е
прогласен за
нищожен. Решението
е влязло в
сила на 29.15.2015г. Не
са
ангажирани
доказателства
да е изготвен
нов
ревизионен
акт.
На
ответника е
повдигнато
обвинение
(съобразно
посоченото в
отговора), но
нито са
ангажирани
доказателства
за влязла в
сила присъда,
нито се
твърди подобно
нещо.
Не се
спори, че
ответниците
живеят във
фактическо
съжителство
за периода,
посочен в исковата
молба, като и
че двамата са
придобили
вещите,
описани от
комисията.
Депозирани
са заключения
на АТЕ
(стойността
на
притежаваните
от ответниците
л.а.-и (л. 2351); на СТЕ
(л. 2631 и
допълнения -
л. 2680 и л. 2676)
стойност на
имоти – 2681. Те не
са оспорени
от страните и
са приети от
съда, като
компетентно
изготвени. Заключенията
им са
съобразени
от ССчЕ.
На 01.03.2022г.
(о.с.з. с
участието на инсп. В.).
Депозитът на
в.л. е
увеличен с 6 000
лева, като на комисията
е даден
двуседмичен
срок за
плащане.
Сумата е
заплатена
едва на 06.10.2022г.
В о.с.з. 12.10.2021г.
(л. 2782)
ответницата правилно
е
санкционирана
процесуално
поради настъпила
преклузия
(първия
титуляр на
състава). От
г-жа П. не са
ангажирани
никакви
доказателства,
освен, че
майка ѝ
притежава
валута (л. 2005-7).
Доказателствата
за дарения (л.
2008-2011) са
оспорени
като антидатирани
– чл. 181 от ГПК (л. 2178),
като от
страна на
ответницата
няма реакция.
Относно
заплащането
на
експертизата
предходният
втори
председател
не е отчел преклузия,
а такава е
налице. По
принцип, за
допускане на
експертиза
няма процесулана
преклузия,
тъй като това
може да се
стори
служебно, но не
и при забава
за заплащането
щ – арг. от
чл. 64, ал. 1 от ГПК.
При стриктно
спазване на закона,
заключението
не би
следвало да
се приема, а
ако се приеме
– да не се
съобразява.
Това само по
себе си е
основание да
се отхвърли
искът (тъй
като не би
било
ясно/доказано,
че има
разминаване
в сумите).
Заключението
е обсъдено
само за
пълнота на
изложението.
Самата
ССчЕ е
частично
оспорена от
ищеца, като
оспорването
е
неоснователно
(с едно
изключение). Несъотвествието
възлиза на
191 764,88 лева.
Съобразно
цитираната
практика, декларираният
доход на
самоосигуряващо
се лице е
законен,
освен (което
би било
странно) ако не
се установи
от ищеца, че
реално такъв
не е
получаван, а
това не се
предполага.
Доходът на самоосигураващите
се лица обикновено
е
алтернатива
на трудовия.
Хипотезата е
същата
относно
дивидентите –
до доказване
на обратното
от страната,
която има
интерес да го
стори – чл. 154 от ГПК, се счита,
че такъв е получен.
След като
двете
дружества не
са проверявани
(л. 2999), то
преводът от
страна на
„Бета Алфа“ би следвало
да е законен.
Самото
дружество,
според
исковата
молба, е
собственост
на ответника
от преди
проверявания
период. Има
основание
единствено
възражението
относно „Д.**“,
придобито от
ответника
през 2005г., но
само, ако се
счете, че той
не е имал
каквото и да
е имущество
към момента
на началото
на проверявания
период
(самата сума
не е
съществена 2 500
лева). Ако по
предварителния
договор има
постъпили
своевременно
суми, то той
не е антидатиран.
Събрани
са гласни
доказателства.
Разпитани са
св. Я.и П.: -
св. Я.: работел
с майката на
ответника от
1992г. покрай нея
познавал и
сина ѝ.
Предоставил
му през 2003г. 100 000
лева в заем,
като въпреки
това нямало уговорка
за връщане.
Времената
били лоши и нещата
не
приключили
добре.
- св. П.:
синът му бил
близък с
ответника и
от там се познавали.
През 2007-8г. му
предоставил
в заем 5 000 Ђ, които
били върнати
към 2010г. Вече
бил давал
обяснения
във връзка с
тези пари.
При
предявяването
на
документацията
– л. 2372 (л. 2020 и л. 2021)
свидетелят потвърждава
подписите си.
Съдът
кредитира
показанията
на свидетелите.
Единствено
следва да се
посочи
относно
първия от тях
– хипотезата
би била
странна, ако
г-н Я.не
разполага
със средства
(зависи от
неговия
жизнен
стандарт и
близостта му
със семейството
на ответника).
От страна на
ищеца не е
проявена
каквато и да
е активност,
за да се
установи
икономическа
невъзможност
за подобно
поведение. Предполага
се добросъвестност,
а не
обратното: според
Кр. С.(„Преговори
за сключване
на договор и преддоговорна
отговорност“,
изд. 2005г., – стр. 35),
съществува fictio juris,
че страните
действат
добросъвестно
(също:
„Облигационно
право“, изр. 2010г., проф.
К., стр. 592).
от
правна
страна:
Съдът
намира, че
исковете са
допустими,
тъй като е
спазена процедурата
за
предявяването
им - повдигнато
обвинение за
престъпление
визирано в нормата
на чл. 22, ал. 1
ЗОПДНПИ (отм.),
производството
и вземане на
решение за предявяване
на исковете,
след
обезпечаването
им по реда на
чл. 37 и сл.
ЗОПДНПИ (отм.).
Съгласно
разпоредбата
на чл. 62 от
ЗОПДНПИ (отм.)
в полза на
държавата се
отнема
незаконно придобито
имущество,
което
съгласно чл. 1,
ал. 2 от закона
е такова, за
което не е
установен законен
източник.
Основание за
възникване
на правото на
държавата
чрез Комисията
за
противодействие
на
корупцията и
отнемане на
незаконно
придобито
имущество
(КПКОНПИ) да
започне
проверка и да
предяви иск
по чл. 74 от
ЗОПДНПИ (отм.)
е лицето по
отношение на
което е
поискано отнемане
на имущество
да е
привлечено
като
обвиняем за
престъпление,
изрично
посочено в
чл. 22, ал. 1 от закона,
в рамките на
извършена
проверка да е
установено,
че е налице
значително
несъответствие
в
имуществото
на
проверяваното
лице. В § 1, т. 7 от
ДР на ЗОПДНПИ
(отм.) е
въведено
легално
определение
на израза
"значително
несъответствие"
и то е онзи размер
на
несъответствието
между
имуществото
и нетния
доход, който
надвишава 150 000
лева за целия
проверяван
период.
I
формално
основание за
отхвърляне
на иска:
В
няколко
решения ВКС
взема
становище
относно предмета
на подобни
производства
и разликата между
двата закона:
Според
Решение № 97 от
18.05.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о.,
ГК, докладчик
председателят
Борислав Белазелков,
за да бъде
редовна
подобна
искова молба
(ЗОПДНПИ (отм.),
тя трябва да
съдържа и
твърдения
относно вида
и стойността
на
имуществото,
в т. ч. вземанията
и
задълженията,
които ищецът
признава, че
всеки от
ответниците
е притежавал в
началото на
изследвания
период.
ВКС
приема, че
ответникът
всъщност е
по-слабата
страна в правоотношението.
В
закона,
отново,
съобразно цитираното
решение, не са
посочени
значението
на понятията:
приходи и
разходи;
доходи,
източници на
финансиране
и източници
на
забогатяване;
придобито имущество,
отчуждено
имущество, обособимо
и необособимо
имущество,
притежавано
и
непритежавано
(в т. ч. липсващо
или
отчуждено)
имущество.
Той съдържа
примерно
изброяване
на законните
доходи, без
да посочва
изрично, кой
е разграничителния
критерий с
незаконните
доходи, както
и
определения
за
преобразувано
имущество,
незаконно
придобито
имущество и
за значително
несъответствие,
но без яснота
по всички
посочени
по-горе
понятия.
За приход
следва да се
приеме е
всяко
постъпление
на
имуществено
благо в патримониума
на правния
субект, а
разход -
всяко
напускане на
имуществено
благо от
същия патримониум,
независимо
от това дали
приходът е
свързан с
разходи или
разходът - с
приходи и
дали в резултат
на приходите
и разходите патримониумът
на правния
субект се
увеличава
или намалява
(налице е
обедняване
или
обогатяване).
Приходите и
разходите са
факти, които
сами по себе
си нямат
правно
значение,
тяхното правно
значение
може да бъде
оценено само
във връзка с
други
установени
факти.
Задължение
да отчитат
приходите и
разходите си
имат само
търговците и
другите
физически и
юридически
лица, които
по закон са
длъжни да
водят
счетоводство.
Останалите
лица не са
длъжни да
отчитат и
доказват
нито
приходите, нито
разходите си.
Приходи
и разходи не
подлежат на
отнемане по
никакъв ред.
Така,
на основание
чл. 4 ЗОПДИППД (отм.),
т.е. по гражданскоправен
ред не може
да бъде отнет
доход, а
имущество
(придобито от
престъпна
дейност). На
отнемане
подлежи
имущество - при
наличието на
обосновано
предложение,
че неговото
придобиване
е свързано с
престъпната
дейност на
лицето. На
отнемане по реда
на този закон
обаче
подлежи
налично имущество,
което
съществува в патримониума
на
проверяваното
или
свързаните с
него лица.
Имущество,
което е
напуснало патримониума
на
проверяваното
лице не може
да бъде отнето
от него: ако
имуществото
се намира у
свързани
лица, то се
отнема от
тях; а ако е
отчуждено в
полза на
трети лица,
на отнемане
подлежи
равностойността
на
отчужденото
имущество,
когато
отчуждаването
е противопоставимо
на държавата;
а ако
отчуждаването
не е противопоставимо
на държавата,
имуществото
се отнема от
"приобретателя".
Според
ВКС, законни
са не само
някои от
посочените в
§ 1, ал. 4 ДР
ЗОПДНПИ (отм.) доходи,
но също и:
недекларираните
доходи (всички
декларирани
за нуждите на
данъчното
облагане
доходи се
предполага
да са законни).
Посочени са и
изрични
примери.
Източниците
на
финансиране
могат да
бъдат
собствени и
привлечени:
собствени са
наличното
имущество и
доходите
(приходите
минус
разходите за
осъществяването
на
дейността), а
привлечени
са кредитите
(заеми) и
субсидиите
(безвъзмездни
помощи) или
даренията
(грантове). Не
винаги източникът
на
финансиране
е източник на
забогатяване.
Източник
на
забогатяване
не може да е,
нито наличното
имущество (то
се
трансформира
в новопридобитото),
нито
кредитите,
защото с
получаването
им възниква
задължение
за тяхното
връщане. Източник
на
забогатяване
са доходите,
субсидиите и даренията.
Източникът
на
финансиране
е незаконен,
ако доходът е
незаконен.
Във всички
останали случаи
източникът
на
финансиране
е законен.
Кредитът е
законен
източник на
финансиране,
но
получаването
му не
обогатява
кредитополучателя.
Кредитът
обяснява
временното превишение
на
придобитото
имущество
над дохода.
Забогатяване
ще е налице,
когато кредитът
бъде върнат
от доходи или
безвъзмездни
помощи и
дарения. Ако
кредитът още
не е върнат
или бъде
върнат от
осребряване
на придобитото
или друго
налично
имущество,
няма да е налице
забогатяване.
Придобито
имущество са
всички
имуществени
блага, които
субектът
някога е
притежавал; а
отчуждено
имущество е
придобито
имущество,
което в
последствие
е напуснало патримониума
на
собственика,
тъй като е
преминало в
собственост
на друго лице
(чрез сделка,
по давност
или публичен
акт с отчуждително
действие).
Преобразувано
имущество е
имуществено
благо, което
в резултат на
фактически
или правни
действия е
трансформирано
в друго
имуществено
благо. Обособимо
имущество е
имуществено
благо, което
може да се
ползва
отделно от
други
имуществени блага
и поради това
може да бъде
самостоятелен
обект на
права; а необособимо
имущество е
имуществено
благо, което
е присъединено
към друго
имущество,
така че последващото
му отделяне е
невъзможно
без значителна
повреда.
Притежавано
имущество е
придобито
имущество,
което
продължава
да се намира
в патримониума
на субекта,
тъй като не е
отчуждено
или изоставено
нито е потребено,
обезценено (в
т. ч.
повредено
или
изхабено), унищожено
или погинало.
Непритежавано
е имущество,
което е било
придобито, но
вече е напуснало
патримониума
на лицето,
тъй като е
отчуждено,
изоставено, потребено,
обезценено (в
т. ч.
повредено
или изхабено),
унищожено
или погинало.
Притежаваното
имущество
има придобивна
стойност,
която
показва
какъв
паричен ресурс
е вложен за
неговото
придобиване,
както и
стойност при
отчуждаване,
която показва
какъв
паричен
ресурс е
получен при
отчуждаването
му (след приспадане
на разходите
за
подобрения).
В
същия смисъл
и Решение № 263
от 18.12.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1293/2020 г., IV г.
о., ГК, докладчик
председателят
Борислав Белазелков,
както и Решение
№ 191 от 15.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4768/2019
г., IV г. о., ГК,
докладчик
съдията
Димитър
Димитров. В
тях има и
допълнителни
уточнения.
Становището
на ВКС е
съобразено с мотивите
на решение № 13
от 13.10.2012 г. по
конституционно
дело 6/2012 г. IV, т. 1 на
Конституционния
съд на Република
България, е изрично
е посочено,
че на
изследване
подлежи
имуществото,
с което
проверяваният
е разполагал
в началото и края
на
изследвания
период,
увеличението
му през същия
период от
законни
източници (трудова
дейност,
частно
предприемачество,
наследяване,
сделки и пр.),
направените
през това
време
разходи и
възникналите
задължения.
Искът,
предвид
посоченото, е
нередовен,
тъй като
ищецът не
сочи изрично
стойността и
вида на
имуществото,
притежавано
от ответника
към 2003г., а
същото се
отнася и до
ответницата
към 2010г.
В
случая е
излишно
исковата
молба да се
оставя без
движение,
доколкото
претенцията
е
неоснователна,
без значение
евентуалното
уточнение.
Ответникът
е бил
относително
млад към 2003г.,
поради което
и на основание
чл. 162 от ГПК,
съдът приема,
че имуществото
му е възлизало
поне на 15 000
лева
(най-малкото
и той и майка
му са се
занимавали с
предприемаческа
дейност). За
ответницата,
която е
по-възрастна,
а и периодът
е последващ
(т.е. налична е
предходна
трудова
дейност),
съдът приема 10 000
лева
(предположението
е че това са
по-скоро
трудови
доходи).
Доводите
на ищеца
относно
експертното
заключение,
както бе
посочено,
като цяло са
неоснователни.
Имущество,
придобито
преди
началото на 10
годишния
период е
законно
придобито, а
това се
отнася и до
евентуалната
му трансформация.
Получаването
на дивидент
(не е
установено
друго) също е
законен
източник на
доход.
Според
заключението
на ССчЕ, несъответствието
в доходите на
ответниците
е 191 764,88 лева
(дори и + 2 500 лева,
което не е
задължителна
последица,
предвид посоченото
по-горе) – 15 000 лева – 10 000
лева – 100 000 лева
и малко под 10 000
лева < 150 000 лева.
Поне
една от
претенциите
(шрифт
италик), съобразно
цитираната
практика, не
подлежи на отнемане.
II конституционно
основание за
отхвърляне на
иска:
Непосредственото
действие на
конституционните
норми е
основен
белег, който
характеризира
Конституцията
като върховен
нормативен
акт и който
полага основите
на системата
на
действащото
право в
Република
България.
Непосредственото
действие е
вътрешно
присъщо на всеки
нормативен
акт,
включително
и на такъв,
заемащ
върховно
положение в
йерархията на
нормативните
актове. Без
съмнение то
съществува и
се проявява и
по отношение
на Конституцията,
независимо
дали ще бъде
нормативно
прогласено
или не. В този
смисъл чл. 5, ал. 2
има значение
само да
подчертае
нещо, което
обективно е
налице. … По
силата на
непосредственото
действие на
разпоредбите
на Конституцията
(чл. 5, ал. 2) всеки
гражданин и
всяко
юридическо
лице може да
се позовава
на основния
закон в
защита на
своите права
и законни
интереси.
Разпоредбите
на заварените
закони и
други
нормативни
актове по
силата на § 3, ал.
1, във връзка с
чл. 5, ал. 2 се прилагат
само ако не
противоречат
на Конституцията.
Защитата на
конституционните
права и
законните
интереси на
гражданите и
юридическите
лица се
осъществява по
действащия
процесуален
ред. Решенията
на
правоприлагащите
органи във
връзка с
прилагането
на
непосредствено
действащите
конституционни
норми нямат общозадължителна
сила, а
пораждат
действия
само за
конкретния
случай, като
подлежат на
предвидения
в съответните
процесуални
закони инстанционен
контрол (т. І
от Решение № 10
от 1994г. на
Конституционния
съд).
В
мотивите на РКС № 4
от 14.5.2020г. по к.д. №
9/19г. отново
е взето
становище по
въпроса за
косвения
конституционен
контрол: Дейността
на всички
държавни
органи е обвързана
с
Конституцията.
Всички те – включително
и
законодателят, са
длъжни да
съобразяват
своите
действия за
съответствие
с Основния
закон.
Функцията да
се произнася
по
съответствието
на законите с
Конституцията
не се
ограничава
само до Конституционния
съд, а се
отнася и до всички
съдилища. В този
смисъл те са
обвързани да
осъществяват
преценка за
конституционност
на правните
норми, които
прилагат.
Така,
противоконституционен
закон, до обявяването
му за такъв,
не е коституционосъобразен
– той е
неприложим,
тъй като
представлява
изначално
дефектно
законодателство.
Косвения
контрол за конституционосъобразност
е предмет и
на Решение от
04.06.2019г. на
СРС, 76 с-в, по
гр.д. № 7114 по
описа за 2019г. и
Решение № 264701 от
13.07.2021г. на СГС по
в.гр.д. № 232/2021г. (в
същия смисъл:
„Конституция
на РБ –
коментар“,
изд. 1999г., стр. 40 (Стойчев, Ст. и
др., като
автор на
конкретния
раздел е Танчев,
Е.).
Според
Конституцията,
Република
България е правова
държава. Тя
се управлява
според
Конституцията
и законите на
страната (чл. 4,
ал. 1). Правото
на
собственост
и на
наследяване
се гарантира
и защитава от
закона (чл. 17, ал.
1, чл. 5, ал. 4, във вр.
с чл. 1 от
Допълнителен
протокол № 1
към
Конвенцията
за защита на
правата на
човека и
основните
свободи).
Обвиняемият
се смята за
невинен до
установяване
на
противното с
влязла в сила
присъда (чл. 31,
ал. 3). Никой не
може да бъде
осъден за
действие или
бездействие,
което не е
било обявено
от закона за
престъпление
към момента
на
извършването
му (чл. 5, ал. 3 –
става въпрос
за обратното
действие на
законите –
по-долу ще
бъдат
изложена допълнителна
мотивация).
Това
са
конституционни
принципи,
като всеки
един от тях е
нарушен.
Самите
принципи са и
взаимообвързани.
1.
правова
държава
означава
предвидимост
и доверие:
така, Решение
№ 1 от 27 януари 2005
г. по к.д.№ 8/2004 г. е
поставено
началото на
утвърдената
практика на
Конституционния
съд, според
която
разбирането
за правова
държава
включва
както принципа
за правната
сигурност (формалния
елемент),
така и
принципа за материалната
справедливост
(материалния
елемент) – конституционен
с-я Влахов, Кр.:
„За
решенията на
КС, правовата
държава и правосъдието“. Правната
сигурност
изисква
разпоредбите
на нормативните
актове да са
ясни и
предвидими и
да не се
променят
ретроактивно,
защото
въздействието
на
законодателството
на Съюза
трябва да
бъде ясно и
предвидимо
за онези,
които са
подчинени на
него[33]. Така
правната
сигурност
предпоставя
три изисквания
към
държавната
власт: 1. да осигури
яснота и
предвидимост
на нормативната
уредба; 2.
нормативните
актове да
влизат в сила
с
приложението
на подходящ vacatio legis (ретроактивното
действие на
нормативната
уредба
следва да се
разглежда
като изключение);
3.
нормативната
уредба да
бъде съгласувана
(Бърборов,
Мартин –
„Принципите
на правна
сигурност и защита
на
оправданите
правни
очаквания в светлината
на
тълкувателно
дело № 7/2017 г. на
ОСГТК на ВКС“;
пак там се
сочи:
Ретроактивното
действие на
мярка на ЕС е
допустимо
единствено
по изключение.
Такова е
налице,
когато целта,
която трябва
да бъде
постигната,
изисква
обратно действие
и наред с
това бъдат
надлежно
отчетени
оправданите
правни
очаквания на
засегнатите
страни. Съдът
е приел в
решението по
дело 99/78, Decker,
че
ретроактивното
приложение
на норми,
относими към
схеми за
заплащане на
парични
обезщетения,
би било допустимо,
когато
периодът на
ретроактивно
действие е
кратък (в
случая две
седмици
преди публикуване
на акта) и
съответната
институция е
предприела
мерки за
своевременно
информиране
на
заинтересованите
лица).
2. право на
собственост:
то следва да
се
ограничава
само по
изключение,
като на
неговите
титуляри
следва да се гарантира
възможната
правна
сигурност, за
да могат те
да го
упражняват,
съответно и чрез
него да може
да се осъществява
и насърчава
икономическото
предприемачество
– т. 15-16 от
"Димитрови
срещу
България"
(Жалба № 12655/09) 3 март
2015 г. В случая,
съдът не е
успял да
открие
легитимни
цели (т. 19 - Правителството
не посочва
друга легитимна
цел в
обществен
интерес, вероятно
обслужвана
от глава
трета на ЗСГ, и
Съдът не
успява да
открие
каквато и да
била такава
цел).
Според
КС (Решение № 13
от 13.10.2012 г. на КС по
к. д. № 6/2012 г., докладчик
съдията
Румен
Ненков), макар и
с различна
формулировка
в сравнение с
чл.
17 от Конституцията,
защитата на
собствеността
по чл. 1 от
Допълнителен
протокол № 1
към КЗПЧОС
по
съществото
си е сходна. Правото на
мирно
използване
на собствеността
е
прокламирано
като принцип,
без да се третира
като
абсолютно.
Лишаване от
имущество е
допустимо,
когато е в
интерес на
обществото и
съгласно
условията,
предвидени в закона
и общите принципи
на
международното
право. Държавата
може със
закон да
контролира
упражняването
на
собствеността,
ако това е в публичен
интерес или е
необходимо
за осигуряване
плащането на
данъци, други
постъпления
или глоби. На
тази основа
трайно установената
практика на
Европейския
съд по
правата на
човека (ЕСПЧ)
изисква
всяко
ограничаване
на ползването
или отнемане
на незаконно
придобито имущество
по пътя на
граждански
иск на държавата
спрямо
неоснователно
обогатилите
се лица да
отговаря на
три критерия:
а) законоустановеност;
б) необходимост
за постигане
на легитимна
цел, и в) пропорционалност.
Трябва
да се има
предвид
обаче, че
Конституционният
съд оценява
закона в
неговата цялост
като правна
абстракция,
което не изключва
необходимостта
органите по
оспорения
закон и гражданският
съд да правят
и преценка на
конкретните
обстоятелства
по делото.
3.
презумпцията
за
невиновност.
Докато тя не бъде
оборена и то
от съд, счита
се че обвиняемият
е невинен.
Освен
това, съдът в
производството
по чл. 28
ЗОПДИППД (отм.) не може
да отнема
имущество,
макар и
придобито от
престъпна
дейност
според
хипотезите на
чл. 3, ал. 1 от
същия закон,
когато тя не
е установена
по реда на
НПК или по
реда на чл. 124,
ал. 5 ГПК, както
и
придобитото
от друга
престъпна дейност,
извън
съставите, изброени
в чл. 3, ал. 1, т. 1-25
ЗОПДИППД (отм.), нито
придобитото
от друга
незаконна
дейност
имущество,
включително
и такова с
неустановен
произход. …
Следователно
в подобна
хипотеза -
само на незаконно
придобито
имущество,
дори и от
лица,
признати за
виновни в
извършване
на
престъпления
по чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД (отм.), без
връзка между
престъпното
деяние и придобиването
на
имуществото,
то не може да
бъде отнето
по реда на чл. 28,
ал. 1 от същия
закон (Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014 г. на ВКС по
т. д. № 7/2013 г., ОСГК,
докладвано от
съдиите
Стоил
Сотиров и
Албена
Бонева – по-долу
е взето
становище
относно
т.нар. „конформното
тълкуване“). Доводът
за обратното,
изложен на л.
2 172 и 2179, е погрешен,
съобразно и
посоченото
по-долу.
Пак
там се сочи,
че, ако
смисълът е,
че мярката се
прилага като
вид санкция
спрямо лица,
за които е
установено,
че са
извършили
престъпление
по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.),
без оглед
връзката с
престъпната
дейност,
тогава в
специалния
граждански
закон е
предвидено
допълнително
наказание,
извън тези по
чл. 37 от
Наказателния
кодекс (НК),
което се
налага не по
реда на Наказателнопроцесуалния
кодекс (НПК), а такъв
подход е
недопустим
за
законодателя,
след като
съгласно чл. 3 НК,
последният
се прилага за
всички
престъпления,
извършени на
територията
на Република
България
(именно по
тази причина
решаващият
орган счита,
че чл. 5, ал. 4
следва да се
прилага по
аналогия и в този
случай – от
гледна точка
на санкцията).
В
случая ВКС
приема, че
законът
ЗОПДИППД (отм.)
не е
специален
спрямо ГПК,
което
означава, че
граждански
съд, по
правило, не
може да установява
престъпни
обстоятелства
(например: Р. № 20
от 20.05.2021г. на ВКС, IV
г.о. по гр.дело
№ 1372 по описа за
2020 г.).
4.
обратно
действие на законите:
„предполага“
се, терминът
е използван
условно, тъй
като, предвид
посоченото в
т. 3, не се
предполага,
че
престъпното
поведение на
ответника (само
на ответника)
е
осъществявано
в периода от
2008г. до 2012г.
По
принцип
общите
правни норми,
в това число
и законовите
правни норми,
действат за
напред (ex nunc). В съвременните
правни
системи това
основно
положение се
разглежда
като
гаранция за предвидимост
на правния
ред и като
елемент от
правната
сигурност.
Заложената в
него идея е
адресатите
на новоприетите
правни норми
да могат да
се запознаят
с тях и да
съобразят
своето
поведението с
моделите на
поведение,
които те
установяват.
Според
Конституционният
съд,
правилото за неретроактивност
е проява на
конституционните
принципи за правова
държава и
законност.
Той приема,
че
хипотезата
на прилагане
на новия
закон към
заварено
правоотношение,
не е равнозначно
на обратно
действие на
новия закон
(Решение № 12 от
11.11.2010 г., Решение №
9 от 1996 г. от 1996 г., Решение
№ 10 от 2011 г.).
Конституцията
не съдържа
забрана за
обратно
действие на
правните
норми във
всички
области на
правото, а тя произтича
от
върховенството
на правото като
конституционен
принцип (чл. 4,
ал. 1 от
Конституцията)
и е приложима
към хипотезите
на
ретроактивност
stricto sensu,
когато се нарушава
доверието в
правната
система, правната
сигурност и
придобити
права. Изрична
забрана в
този смисъл
се съдържа
единствено в
чл. 5, ал. 3 от Конституцията
по отношение
на
наказателните
закони, които
предвиждат
нови или
по-тежки
санкции от
отменените. Не
е изключен
ретроактивен
ефект на
закона в
гражданскоправните
отношения, и
той може да
бъде
обоснован с
публичен
интерес, особено
ако става
дума да
правни норми,
приети в
процес на
трансформиране
на ценностния
фундамент на
обществото.
Докато
ретроактивност
sticto sensu
е допустима
само по
изключение,
несъщинска
ретроактивност
е по правило
възможна, когато
законодателните
цели не могат
да бъдат
надхвърлени
от интереса
на индивида в
продължаващото
действие на
предишния
закон.
Незабавното
прилагане на
закона е
съвместимо с
принципа на
закрила на
правната
сигурност,
когато е
подходящо и
необходимо,
за да бъде
постигната
преследваната
от закона
цел, и се
остане в
границите на разумно
приемливото,
при цялостно
балансиране
на
„излъганото
доверие“ и
значимостта
и спешността
на
основанията
за
законодателните
промени
(Решение № 5 по
к. д. 12/2016 г.).
Практиката
на
Конституционния
съд оправдано
е тъкмо в
такава
посока. По
въпроса кога
е допустимо
обратно
действие на
закона, в досегашната
си практика
Конституционният
съд е склонен
да прави
ценностни
обосновки и
да изгражда
ценностни
йерархии.
Най-ясно това
виждане е
изложено в
Решение № 5 по к.
д. 12/2016 г., където
се изтъква,
че „позицията
на законодателя
относно това
как да
разреши конфликта
за времевото
действие на
стария и
новия закон,
от конституционноправна
гледна точка,
не е въпрос
на
случайност
или
произволно
решение, а
такъв на
претегляне на
конкуриращи
се ценности.
Законодателните
разрешения
от такъв тип
трябва да са
резултат от
преценка за
конфликта на
ценностите
през
призмата на
пропорционалността
(проф. Вълчев – „За
обратното
действие на
закона и
казуса с
банковата
несъстоятелност“).
Идеята
е че няма
забрана за
материално
рестриктивно
действие, но
законодателят
е ограничен,
като за това
следва да има
основателна
причина (арг.
и от чл. 14, ал. 1-3
и особено
последната
от ЗНА).
Първият
закон,
уреждащ
отнемане на
незаконно
придобита
собственост
(а всички
тези закони
са
материални),
е ЗСГ от 1973г.,
отменен 2005г.
Счита
се до
доказване на
противното,
че е получен
доход по чл. 31, 32
и 33, когато:
1.
стойността
на
имуществото
на
гражданина явно
превишава
доходите,
получени
законно от
него и от
членовете на
домакинството
му и приноса
от неговия и
техния личен
труд (чл. 34, ал. 1, т. 1
от ЗСГ - отм.,
като нормите
са цитирани
или
съобразени в
редакциите
им към 1989г.)
Незаконни
доходи по
смисъла на
този закон са:
1.
присвоените
суми, стоки,
материали и
други
подобни,
принадлежащи
на държавата,
кооперации
или
обществени
организации,
както и
облагите,
извлечени
чрез
непозволено използуване
на техните
машини,
транспортни
и други средства
или на труда
на
работниците
или служителите
им (чл. 31, ал. 1 от
ЗСГ- отм.).
Евентуалната
престъпна
дейност не е
водеща,
набляга се на
разликата между
установен
доход от
трудова
дейност.
Комисията,
която е
санкциониращия
орган, може
да се самосезира
– чл. 39 и сл.
Такова
е било
разбирането
в предходния
икономически
строй, който
е отречен
дори нормативно
- Законът за
обявяване на
комунистическия
режим в
България за
престъпен.
Следващият
е Законът за
отнемане в
полза на
държавата на
имущество,
придобито от
престъпна
дейност,
обнародван
2005г. и отменен
2012г.:
Производството
по този закон
се провежда,
когато е
установено,
че дадено
лице е
придобило
имущество със
значителна
стойност, за
което може да
се направи
основателно
предположение,
че е
придобито от
престъпна
дейност, и
срещу него е
започнало
наказателно
преследване
за
престъпление
по Наказателния
кодекс по (чл. 3). Връзката
с
престъпната
дейност е
тясна и тя се
изследва. В § 3 е
предвидено
обратно
действие.
Законът обхваща
целият
период на
процесната
престъпна
дейност без 13
дена.
Този
нормативен
акт е отменен
със Закон за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобито
имущество,
отменен през
2018г. Там
връзката с престъпната
дейност е
предполагаема.
Необходимо е
да има връзка
(пряка или
косвена)
между
престъпната
дейност по
чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.) и
придобиването
на
имуществото.
Достатъчно е
връзката да
може
обосновано
да се предположи
логически, с
оглед обстоятелствата
по делото,
както и да не
е установен
законен
източник в
придобиването
на имуществото,
за да бъде то
отнето по
реда на чл. 28
ЗОПДИППД (отм.). Набляга
се, че не
става въпрос
за пълно главно
доказване –
това е
отстъплението
в случая (т. 1 от
Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013
г., ОСГК,
докладвано
от съдиите
Стоил Сотиров
и Албена
Бонева).
Конституционният
съд, от своя страна,
взема
отношение по
довода за
концептуалната
несъвместимост
на оспорения
закон с
принципа на
правовата
държава по
смисъла на
чл. 4 от Конституцията
във връзка с
легалното
определение
за
"незаконно
придобито
имущество". Относно
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 2
ЗОПДНПИ - нереално
е от
законодателя
да се очаква
изрично
изброяване
на всички
възможни източници
за
обогатяване. Законът
установява
само
конкретни
изисквания и
забрани във
връзка с
придобиването
на имущество,
които не
могат да
бъдат нарушавани.
Незаконно
придобитото
имущество по
смисъла на
ЗОПДНПИ се
свързва с
неговия източник,
а не с правен
недостатък,
обуславящ
недействителност
на придобивното
основание. В
този смисъл
например
нищожността
на една
сделка, по
силата на
която се прехвърлят
имуществени
права, сама
по себе си не
обуславя
включване на
предмета щ в
понятието по
чл. 1, ал. 2
ЗОПДНПИ,
когато
самият
източник на
имуществото
е допустим
според
Конституцията
и законите. По
тази причина КС
приема, че в
своята
цялост
ЗОПДНПИ не
накърнява
правната
сигурност,
която
съставлява
един от най-съществените
елементи на
идеята за върховенство
на закона,
въплътена в
чл. 4, ал. 1 от Конституцията
(Решение № 13 от
13.10.2012 г. на КС по к.
д. № 6/2012 г.,
докладчик съдията
Румен Ненков).
По-нататък
източните на
незаконна
дейност са
посочени и то
отново
примерно: доходи
от поначало
забранена
или нелицензирана
дейност,
неплатени
данъци и
осигуровки,
контрабанда
на стоки,
трафик на
хора, търговия
с наркотици,
изнудване,
пране на пари,
крупни
кражби и т.н.),
но тяхната
конкретизация
по вид и
размер се
намира извън
обсега на
доказването
в
гражданското
производство
по ЗОПДНПИ. Също
така и митнически,
данъчни,
банкови,
екологични и валутни
нарушения;
нарушения на
административен
акт, уреждащ
бюджетната,
финансово-стопанската
и отчетната
дейност,
хазартната
дейност и
мерките
срещу
изпирането на
пари и
финансирането
на тероризма.
Изложението
е допълнено,
както вече бе
споменато, от
Тълкувателно
решение № 7 от
30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013
г., ОСГК,
докладвано
от съдиите
Стоил Сотиров
и Албена
Бонева).
С
други думи,
КС и ВКС
очертават
границата на
конституционна
съобразност
на подобна
нормативна
уредба. Става
въпрос за конформното
тълкуване (interpretation
conforme) на
Конституцията
от страна на
Конституционния
съд. Това е тълкуване,
чрез което се
изключва
онова интерпретиране
на законова
разпоредба,
което ще
влезе в
противоречие
с основните
начала на
върховния
закон (проф.
Неновски - За
„условното
съответствие“
на закона с
Конституцията;
тази
юридическа
техника е
използвана в
Решение № 5 от 19
май 1995 г. по к.д. № 3
от 1995 г. и Решение № 21
от 14 ноември 1996
г. по к.д. № 19 от 1996
г.). С
други думи,
законът е конституционносъответен
под условие (sous reserve).
Съдът избира
измежду
възможните
тълкувания
на закона
онова, което
съответства
на Конституцията,
като обявява,
че той остава
да действа
при това
именно
тълкуване.
Ако
се приложи
друго
възможно
тълкуване, или
се приеме
нова
нормативна
уредба, задминаваща/надхвърляща
тази граница,
то този
нормативен
акт противоречи
на
конституцията.
Именно
и по този
причина в ал. 2-3
на чл. 22 от
Закона за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобито
имущество,
отменен през
2018г., се сочи
кога
продължава
производството,
ако
наказателното
дело не може
да се образува,
евентуално
да приключи:
(2)
Проверката
започва и
когато лице
не е било
привлечено
като обвиняем
за
престъпление
по ал. 1 поради
това, че е
отказано
образуване
на
наказателно
производство
или
образуваното
наказателно
производство
е било
прекратено,
тъй като:
1. е
последвала
амнистия;
2. е
изтекла
предвидената
в закона
давност;
3.
след извършване
на
престъплението
деецът е
изпаднал в
продължително
разстройство
на съзнанието,
което
изключва
вменяемостта;
4.
деецът е
починал;
5. по
отношение на
лицето е
допуснат
трансфер на
наказателно
производство
в друга държава.
(3)
Проверката
започва и когато
наказателното
производство
за престъпление
по ал. 1 е
спряно и
лицето не
може да бъде
привлечено
като
обвиняем, тъй
като:
1.
след
извършване
на
престъплението
е изпаднало в
краткотрайно
разстройство
на съзнанието,
което
изключва
вменяемостта
или има друго
тежко
заболяване;
2.
притежава
имунитет;
3. е с
неизвестен
адрес и не
може да бъде
намерено.
Това
се хипотези,
близки до
нормата на
чл. 124, ал. 5 от ГПК.
Те дават
възможност
да се установи
наличие на
имущество,
придобито
чрез престъпна
дейност, като
престъпното
обстоятелство
се установи
от
гражданския
съд, тъй като
наказателна
процедура не
може да се
развие.
ЗПКОНПИ
обаче
изрично
предвижда, че
наличието
на
престъпната
дейност е
само повод за
образуване
на
проверката
от комисията
(арг. от чл.
5, ал. 2-3 и чл. 153, ал. 5).
Така
се стига до
следния
логически и
юридически
абсурд:
-
обвиняем е
признат за
невиновен,
тъй като обвинението
е недоказано;
-
обвиняемият
е признат за
невиновен,
тъй като не е
извършил
деянието /
прокуратурата
е прекратила
досъдебното
производство;
-
обвиняемият
е признат за
виновен, тъй
като
деянието не е
престъпно /
прокуратурата
е прекратила
досъдебното
производство
(например: Определение
№ 368/29.03.2021г. (26.03.2021г.) на
САС, НК, по ВЧД
№ 228/21г.);
-
поради
грешка на
разследващите
органи е
повдигнато
обвинение на
лице, което
всъщност не е
това, за което
има
доказателства,
че може и да е
извършило
престъпно
деяние
(например
поради съвпадане
на имена).
Последната
хипотеза е само
пример, но
формално
възможна.
Всички
тези
възможности може
да са
следствие
както от
грешка (а
това включва
и лоша
юридическа
подготовка),
така и от
недобросъвестно
поведение.
При
всички тях
обвиняемият
е невиновен,
поради което
няма (или
по-точно не
би трябвало)
никаква
причина
(политическа
или
юридическа) да
се да се
предприема
проверка
спрямо него
от страна на
Комисията,
съответно и
да се предяви
иск. Законът
обаче
възприема
различно становище.
Стига
се до там, че бившият
обвиняемият
има право да
предяви иск
по ЗОДОВ, тъй
като
поведението
на държавата
спрямо него
представлява
деликт (непозволено
увреждане),
но и
държавата,
извличайки
права от
собственото
си
неправомерно
поведение,
макар и да не
би следвало
да може да го
стори (nemo ex delicto suo
actionem consequi debet),
продължава
да е претендираща
спрямо
имуществото
на невиновния
за престъпна
дейност.
Всяко
следващо
тире в
хипотезите,
посочени
по-горе, е все
по-абсурдно
(докарване до
абсурд - deductio
ad absurdum), с
оглед
подобен
резултат.
Всъщност в
момента
нормативната
уредба е
достигнала / връща
се до принципите
на тази,
действала до
1989г.
Санкционната
уредба би
могла да се
възприеме и като
вид договор
(това се
отнася до
наказателна,
административна
и гражданска
уредба).
Всеки
гражданин на
страната
следва да е
наясно, че
ако извърши нещо
нередно ще
бъде
санкциониран,
като тази
санкция
(цена) е
предварително
определена.
Оказва се
обаче, че
материалната
уредба се
променя.
Всеки
следващ
закон преурежда
предходните
като
същевременно
влошава положението
не тези,
които
евентуално
биха били санкционирани.
Връзката
между
имуществото,
придобито по
незаконен
начин и
престъпното
деяние става
все по-слаба,
докато в един
момент се
загубва (а доказаването
на
законосъобразно
придобито
имущество и
то за такъв
период е
трудно, имено
и за това ВКС
говори за
„по-слаба
страна“).
Променя се и
размерът на „значителното
несъответствие“.
Тези закони
(за отнемане
на имущество)
са свръхсанкционни
и специални и
по тази причина
дори би следвало
да се
тълкуват
само
ограничително
- exceptiones sunt
strictissimae interpretationis.
Целта
на закона не
е, съобразно
становището
на държавата
в
конституционното
дело, да се
задоволи
чувството за
справедливост
на
гражданите
(отново
препратка
към предходния
икономически
строй – арг.
и от Решение
№ 13 от 13.10.2012 г. на КС
по к. д. № 6/2012 г.,
докладчик
съдията
Румен Ненков),
а да се върне
в патримониума
на държавата,
имуществото,
придобито по
незаконен (да
се разбира чрез
престъпна
дейност или
близка до
такава, с
оглед
степента на вредност).
По смисъла на
закона
необявен
трудов
договор или
за наем на
жилище не е
такава
дейност.
Комисията
би следвало
да твърди и
докаже (чл. 154 от ГПК), че в
следствие от
установената
по наказателното
дело конкретна
престъпна
дейност
(фактология),
а това
включва и
възможен
период на
осъществяване,
който не може
да бъде
по-дълъг от
предвидения
в закона, но
може да бъде
и по-кратък (по-долу
е взето и
допълнително
становище), би
могло да се
придобие по
незаконен
начин имущество,
а не просто,
че може би е
извършено
някакво
деяние, което
формално влиза
в списъка на
закона – чл. 108 от
ЗПКОНПИ
(имено и
затова в края
на това
решение е
посочен примерът
с подкупа от 100
лева).
В тази
връзка и
практиката
на ЕСПЧ, дело "Димитрови
срещу България"
(Жалба № 12655/09) 3
март 2015 г.: Правителството
изглежда след
това твърди,
че глава
трета от ЗСГ
е предназначена
да позволи на
отнемането
на имущество,
придобито от
престъпна
дейност, тъй
като то
изтъкна, че
тя е била
насочена към
борба с
"извличане
на печалба от
дейности,
които по
принцип са
забранени",
като някои
престъпления
(вижте
параграф 34
по-горе). Съдът
обаче не може
да приеме
този
аргумент. Той
отбелязва
първо, че чл. 31(2)
и 42(4) от ЗСГ
гласят изрично,
че
процедурите,
предвидени в
глава трета,
са
неприложими
към облагите
от престъпления,
тъй като те
трябва да
бъдат
третирани по
Наказателния
кодекс и
Наказателно-процесуалния
кодекс (вижте
параграф 24
по-горе).
Освен това е
важно, че в
нито един
момент по
време на
вътрешното
производство
срещу
жалбоподателите
властите
не се опитват
да установят (доказателствена
тежест,
възприета от
този съд е
различна от
тази, уредена
в
националния
закон), че
имотите,
чието
отнемане е
търсено, са
придобити
чрез доходи
от престъпна
дейност. Този
момент също е
посочен от
Правителството
(вижте
параграф 33
по-горе).
16.
Правителството
твърди, че
разпоредбите
на глава
трета от ЗСГ
целят да
защитят
справедливостта
и
равенството
и да
гарантират
справедливи
условия за
стопанска
дейност (вижте
параграф 34
по-горе).
Въпреки това
Съдът отбелязва,
че тези цели
са твърде
общи и неясни.
Освен това
той е на
мнение, че
дори ако в
момента на
приемането ѝ
през 1973 г.,
разглежданата
правна
уредба би
могла да
преследва
цели като
например
социален егалитаризъм,
те могат
трудно да
бъдат
оправдани
след 1989 г. при
една
политическа
система,
целяща да
защитава
правата на
човека и да
насърчава
икономическото
предприемачество.
В
същия смисъл
и Дело
„Тодоров и
други срещу
България“
(Жалби № 50705/11 и 6
други) – т. 221 и сл.
(тези две
решения не са
изолирани: Πeтo ocъдитeлнo
peшeниe нa
ECΠЧ зa ĸoнфиcĸaция
бeз oбocнoвaнa
пpичиннo cлeдcтвeнa вpъзĸa мeждy
aĸтиви и пpecтъпнa дeйнocт
Dе Fаktо
14.04.2023 https://defakto.bg/2023/04/14/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d1%81%d0%bf%d1%87-%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd/).
Налице
са и други
проблеми,
според ВКС (цитираното
ТР), конкретната
престъпна
дейност и
обстоятелствата,
от които се
прави
предположението
за връзката с
придобиването
на имуществото,
са тези,
които
определят
релевантния период
във всеки
конкретен
случай, който
трябва да е в
рамките на
чл. 11.
ЗОПДИППД (отм.).
Това
означава, че
срокът от 10
години не е
такъв, който
задължително
трябда
да се
възприеме
като период
на
изследването,
а
представлява
времеви
ограничител,
в който
комисията
следва да се
смести,
предвид конкретната
фактология,
имаща
отношение към
престъпното
деяние.
Вместо
това,
претенциите
винаги са в
пълен времеви
размер, като
се
съобразяват
само обстоятелства
като пълнолетие,
брак (начало
на
фактическо
съжителство)
и раждане.
Проверката
по чл. 21, ал. 2
започва с акт
на директора
на
съответната
териториална
дирекция,
когато лице е
привлечено
като
обвиняем за
престъпление
… (чл. 22, ал. 1 от
отменения
закон) и
обхваща 10
години назад
(чл. 27, ал. 3). Така, 10
годишният
период
обхваща
времетраенето
на твърдяното
престъпното
поведение, но
по-скоро
случайно. Той
зависи от
момента на
привличане
на ответника
като
обвиняем и
последвалото
сезиране на
директора.
Съобразно
всичко
изложено,
може да се
приеме, че в
този си вид
законът може
и да
санкционира
лицата, придобили
имущество по
незаконен
начин (като
този
резултат би
бил по-скоро изключение),
но е много вероятно
да се
засегнат
правата на
случайни
граждани,
разполагащи
с непренебрежимо
имущество.
В
първия
случай
исковете не
би следвало
да се уважат,
освен, ако
все пак не се
установи връзката
с
престъпната
дейност (в
същия смисъл
и Р. на СГС от
27.02.2023г., I ГО, 2-ри с-в,
гр.д. 3 636/2018г.), а във
втория -
става въпрос
за обикновен държавен
произвол,
представляващ
опасна и
недопустима
мимикрия на
дължимото
поведение от
страна на държавата
(проявено
чрез нейните
органи: ЕСПЧ: Case of Kehaya and Others
v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 12
януари
2006; Тълкувателно
решение № 5 от
14.01.2013г. на ВКС по тълк. д. №
5/2011г., ОСГК,
докладчик
съдията
Жанин Силдарева;
Р. № 14 от 15.02.2021г. на
ВКС, IV г.о., гр.д. №
5165 по описа за
2016г.; и Решение №
188 от 13.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 6/2013 г., II г.
о., ГК,
докладчик
съдията
Здравка П.а).
Засягат се и
то
съществено (и
като
стойност и
като време)
недопустимо
права на
граждани,
като това се
отразява на
тяхното
икономическо
бъдеще, а от
там и на
тяхното
семейство.
Последните
са засегнати
и пряко – в
случая
ответницата,
и косвено,
тъй като целият
процес се
отразява и на
детето на
ответниците
(и то не само
икономически,
тъй като
разпадането
на родителската
връзка е
напълно
възможна /
мислима
последица,
вследствие
интервенцията
на държавата).
Вероятно ще
бъде
засегнат и
по-широк кръг
роднини (арг.
от
изложеното в Решение
№ 32 от 19.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 2269/2014
г., IV г. о., ГК).
Подобни
производства
следва да се
стартират
след
предварително
задълбочено
проучване (те
са
изключително
скъпи - 9 768,21
лева / л. 2954), като
не се
подхожда
формално (още
един
илюстративен
пример – гр.д. №
27123/2014г. по описа
на СРС с пр.осн.
чл. 62, ал. 6, т. 4 от
Закона за
кредитните
институции,
във вр. с чл. 29 от
Закона за
отнемане в
полза на
държавата на
незаконно
придобито
имущество, е
във връзка с
дадени 100 лева
на пътен
полицай. Това
е крайно неприемливо
поведение на
съответния
гражданин, но
такава е и
реакцията на
Комисията
(държавата),
насочена
спрямо
извършителя:
стартира се
процедура за
10 годишен
период, като
освен това
искането за
откриване на банкови
сметки
обхваща,
жената, с
която живее
на семейни
начала,
детето, и
дружеството (ЕООД),
собственост
на
нарушителя.
по
разноските:
Ответникът
не
претендират
разноски.
Ищецът
дължи
държавна
такса - 13 289,10
лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Комисията
за
противодействие
на корупцията
и за отнемане
на незаконно
придобитото
имущество,
срещу А.С.С., ЕГН **********,***, и А.Т.П.,
ЕГН **********,***, гр.
София, район
Люлин, ул. „ ******,
общ съд.адр.:
гр. София, ул. „*****,
чрез адв. М.П. иск
с пр.осн.
чл. 153, ал. 5 и ал. 2 на § 5 от ЗПКОНПИ,
да се
отнемат:
от
ответника:
- сумата в
размер на 2 500 (две хиляди
и петстотин)
лева,
получена от
продажбата
на
дружествените
дялове от „Д.**”
ООД, ЕИК *******;
- сумата в
размер на 5 000 (пет
хиляди) лева,
получена от
продажбата
на 10
дружествени
дяла от
Капитала на „Р.”
ЕООД, ЕИК *******;
- сумата в
размер на 5 000 (пет
хиляди) лева,
получена от
продажбата
на 10
дружествени
дяла от
капитала на „П.К.И.”
ЕООД, ЕИК *******;
- сумата в
размер на 2 405,33 (две
хиляди
четиристотин
и пет лева и
тридесет и
три стотинки)
лева,
внесена от титуляра
по банкова
сметка *** ***,
открита в „УниКредит
Булбанк“ АД;
- сумата в
размер на 1 340 (хиляда
триста и
четиридесет)
лева,
внесена от титуляра
по сметка с IBAN ***,
открита в „УниКредит
Булбанк“ АД;
- сумата в
размер на 1 200 (хиляда и
двеста) лева,
внесени от титуляра
по сметка с IBAN ***,
открита в „ЦКБ“
АД;
- сумата в
размер на 410 (четиристотин
и десет) лева,
внесена от
трети лица по
сметка с IBAN ***,
открита в
„ЦКБ“ АД;
- сумата в
размер на 700 (седемстотин)
лева,
внесена от титуляра
по сметка с IBAN ***,
обслужваща
дебитна
карта
Маестро,
открита в
„Райфайзенбанк
(България)“ АД;
- сумата в
размер на 10 029,38 (десет
хиляди
двадесет и
девет евро и
тридесет и
осем евро
цента) Ђ, или 19 615,76
лева, внесена
от трети лица
по сметка в
евро с IBAN ***,
открита в
„Райфайзенбанк
(България)“ АД;
- сумата в
размер на 6 112,50 (шест
хиляди сто и
дванадесет
евро и петдесет
евро цента) Ђ
или 11 955,01 лева,
изтеглена на
каса от
депозит в евро
постъпил от
сметка BG *******на
лицето;
- сумата в
размер на 504,19 (петстотин
и четири евро
и
деветнадесет
евро цента) Ђ
или 986,11 лева,
внесени от титуляра
по сметка с *******в
евро, открита
в „ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 25 000 (двадесет
и пет хиляди
евро) Ђ или 48 895,75
лева, внесена
от титуляра
в срочен
депозит с IBAN ***,
открит в „ПИБ“
АД;
- сумата в
размер на 489,28 (четиристотин
осемдесет и
девет евро и
двадесет и
осем евро
цента) Ђ или 956,95
лева,
представляваща
лихви,
начислени по
срочен
депозит IBAN ***,
открит в „ПИБ“
АД.
- сумата в
размер на 4 882,53 (четири
хиляди
осемстотин
осемдесет и
две евро и
петдесет и
три евро
цента) Ђ
или 9 549,40 лева,
внесена от титуляра
по свободен
депозит с IBAN ***,
открит в „ПИБ“
АД;
- сумата в
размер на 6 949,25 (шест
хиляди
деветстотин
четиридесет
и девет лева
и двадесет и
пет стотинки)
лева,
внесена от титуляра
по
разплащателна
сметка в лева
с IBAN ***дитна
карта,
открита в
„ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева,
внесени от титуляра
по сметка с IBAN ***,
открита в
„ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 1 500 ((хиляда и
петстотин) лева,
внесена от
трети лица по
сметка с IBAN ***,
открита в
„ПИБ“ АД;
- сумата в
размер на 11 000 (единадесет
хиляди) лева,
представляваща
1/2 част от
пазарната
стойност на
недвижим
имот с площ
от 9,098 дка в гр.
Ветово, обл.
Русе към
датата на
отчуждаването
му;
- сумата в
размер на 5 000 (пет
хиляди) лева,
представляваща
пазарната
стойност на
недвижим
имот -
масивна
сграда в с.
Сваленик, обл.
Русе към
датата на
отчуждаването
му;
- сумата в
размер на 100 000 (сто
хиляди) лева,
представляваща
пазарната
стойност на
недвижим
имот:
апартамент №
17 в гр. София, ж.к.
„Люлин“ към
датата на
отчуждаването
му:
- сумата в
размер на 48 063,79 (четиридесет
и осем хиляди
и шестдесет и
три лева и
седемдесет и
девет стотинки)
лева,
представляваща
пазарната
стойност на
недвижим
имот -
апартамент №
47, находящ се в
гр. София, ж-к
„Зона Б-5“, към
датата
отчуждаването
му;
- сумата в
размер на 5 400 (пет хиляди
и
четиристотин)
лева,
получена от
продажбата
на л.а. марка
„Ауди“, модел „А3“,
peг. № СА ***КТ;
- сумата в
размер на 12 000 (дванадесет
хиляди) лева,
получена от
продажбата
на л.а. марка
„Ауди“, модел „А4“,
peг. № СА ***НА;
от ответницата:
- поземлен
имот пл. № 888
(осемстотин
осемдесет и
осем) от
кв. 51
(петдесет и едно)
по
плана на с.
Доброславци,
Столична
община, район
Нови Искър
целият с площ
от 278 (двеста
седемдесет и
осем) м2,
който
поземлен
имот,
съгласно
дворищната регулация,
утвърдена
със Заповед №
РД-16-52/22.02.1991г., Заповед
№ РД-16-1055/28.12.1994г. и Заповед
№ РД-09-559/27.09.2010г.,
попада в УЛИ XI-
530.533
(единадесети,
отреден за
имот пл. № №
петстотин и
тридесет .
петстотин
тридесет и
три), от кв. 51
(петдесет и
едно) по
плана на с.
Доброславци,
при граници:
ПИ пл. № 529
(петстотин
двадесет и
девет), ПИ пл. №
531 (петстотин
тридесет и
едно), ПИ пл. № 889 (осемстотин
осемдесет и
девет), ПИ пл. №
534 (петстотин
тридесет и
четири) и ПИ
пл. № 530
(петстотин и
тридесет) и
при граници
на УПИ: улица,
УПИ XVIII-534
(осемнадесети
за имот пл. №
петстотин
тридесет и
четири), УПИ XII-530
(дванадесети,
отреден за имот
пл. № -
петстотин и
тридесет),
УПИ ХШ-529 (тринадесети,
отреден за
имот пл.
петстотин
двадесет и
девет), УПИ VIII-531
(осми,
отреден за
имот пл. №
петстотин
тридесет и
едно) и УПИ
ХIХ-532А (деветнадесети,
отреден за
имот пл.
петстотин
тридесет и
две, буква А),
придобит с нот. акт № 166,
т. I, peг. № 13757,
дело № 138 от 20.09.2011г.
за
покупко-продажба
на недвижим
имот;
- сумата в
размер на 11 000 (единадесет
хиляди) лева,
получена от
продажбата
на недвижим
имот - гараж № 4,
находящо се в
гр. София, ж. к.
„Люлин VIII“;
- сумата в
размер на 4 000 (четири
хиляди) лева,
получена от
продажбата
на недвижим
имот - 0,64 % ид.ч.,
представляващи
прилежаща
част паркомясто
№ 4; и
- сумата в
размер на 800 (осемстотин)
лева,
получена от
продажбата
на л.а. марка „Фолсваген“,
модел „Голф“, peг. № СА *****СС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА
на основание
чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, Комисията
за
противодействие
на корупцията
и за отнемане
на незаконно
придобитото
имущество,
да заплати на
Софийски
градски съд,
сумата от 13 289,10
(тринадесет
хиляди
двеста
осемдесет и девет
лева и десет
стотинки)
лева,
дължима
държавна
такса
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: