№ 121
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. А.
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213100601385 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по жалба
от защитника на подсъдимата ЕЛ. Л. ФР. срещу неправилността на присъда
по НЧХД № 5580/ 2018 год. на Варненски районен съд.
С нея подсъдимата по делото Ф. е призната за виновна в това, че на
13 06 2018 г. в гр. ***** разпространила позорно обстоятелство за В. ИВ. З. –
заявила че е осъден с влязла в сила присъда, като клеветата е разпространена
публично.Престъпление по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 във вр. с чл.
147 ал.1 от НК ,поради което я осъдил на глоба в размер на пет хиляди лева и
на обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в
Кметството на гр.*****, обл. Варна
С присъдата Ф. е призната за виновна и в това, че на същата дата
казала нещо унизително за честта и достойнството на В. ИВ. З. в негово
присъствие- нарекла го мошеник, като обидата е нанесена
публично.Престъпление по чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК,
поради което я наказал с глоба в размер на три хиляди лева и обществено
порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството на
гр.*****, обл. Варна.
Оправдал подсъдимата в това, да е извършила деянието чрез
изричане на изразите „ крадец“ „ и „лъжец“.
На основание чл. 23 от НК определил за изтърпяване общо
наказание глоба в размер на пет хиляди лева и на обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в Кметството на гр.*****,
1
обл. Варна
На основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД осъдил подсъдимата на
заплати на гражданския ищец З. сумата от 2500 лв. за претърпени от
престъплението по чл. 148 ал. 2 от НК неимуществени вреди и сумата от
1000 лв. обезвреда за неимуществени вреди от престъплението по чл. 148 ал.
1 от НК.
Отхвърлил гражданския иск за втория деликт в останалата му част
като недоказан.
Осъдил подсъдимата за заплати и държавна такса върху уважения
размер на исковете, както и направените от частния тъжител и по делото
разноски.
Защитникът на подсъдимата твърди, че присъдата е изцяло
неправилна, тъй като е незаконосъобразна и необоснована Излагат се
пространствени съображения в подкрепа на оплакване срещу неправилното
приложение на материалния закон и допуснатите нарушения на
процесуалните правила. Желае се отмяната на атакувания съден акт и
постановяване на оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се
поддържа по съображенията, изложени с нея.
Акцентира се на недоказаната обективна и субективна
съставомерност на деянието. Атакува се непълнотата на мотивите и
необосноваността на направените фактически и правни изводи. Желае се
отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на оправдателна
присъда.
Повереникът на частния тъжител намира присъдата за правилна.
Прави анализ на доказателствената съвкупност, като от него извежда
съждение, че правните изводи на проверяваната инстанция са обосновани
Настоящия въззивен състав, след като са запозна със становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда,
констатира следното :
Събирайки, проверявайки и анализирайки относимите към
производството доказателства, първоинстанционният съдебен състав е
установил фактическа обстановка, която въззивният съд приема за
обосновано и напълно изяснена.
Като краен резултат решаващият съд е достигнал до верни правни
изводи, свързани с фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
Упрекът срещу необосноваността на присъдата е неоснователен, тъй
като съдебният състав е изпълнил задължението си да изясни всички факти по
реда и със средствата, предвидени в процесуалния наказателен закон. Също
така е мотивирал становището си защо приема едни, а отхвърля други
доказателствени материали.
Убеждението за съставомерността на извършеното,като условие за
неговата наказуемост, е изведено от установените факти, а зададените от
2
защитника въпроси пред въззивната инстанция са получили отговора си чрез
съдържанието на проверяваната присъда.
Неоснователен е упрека към първоинстанционният съд, че не е
обсъдил доказателствената годност на обясненията на подсъдимата.
Напротив, съдебният състав, в изпълнение на задълженията си по чл. 305 ал. 3
от НПК e изложил убедителни и споделяеми съображения, защо ги цени като
недостоверни. Вярно е казаното от защитата, че са годно доказателствено
средство, но съпоставяйки ги с показанията на разпитаните свидетели – Б., Бе.
и П., съдът ги е опровергал, поради което и игнорирал като защитна теза,
противоречаща на обективната истина.
Не се споделя и тезата, че съдът е формирал фактическите си и
правни изводи, доверявайки се на показания на свидетел, близък до частния
тъжител и е пренебрегнал фактическите данни, съдържащи се в показанията
на останалите свидетели. Съдебният състав е положил похвални усилия,
разпитвайки множество свидетели и провеждайки очни ставки между тях, а за
да обоснове извода си за виновност на подсъдимата е изложил повече от
подробни съображения, защо игнорира част от показанията на свидетелите Я.
и Г., коментирайки липсата на непосредствени възприятия и негативните им
нагласи към частния тъжител.
Съдът е изтъкнал пунктуални и убедителни съображения, защо е
кредитирал останалите свидетелски показания и в кои им части, както и с кои
фактически данни кореспондират. Ето защо и оплакването за извършено
процесуално нарушение в тази връзка бе намерено за неоснователно.
Или, според преценката на настоящия въззивен състав, за да изгради
убеждението си във връзка с главния подлежащ на доказване факт, съдът е
събрал всички възможни доказателства.
Свидетелските показания на Б., Бе. и П., неотхвърлените части от
обясненията на подс. Ф. и показанията на св. Я. и Г., заключението по
съдебно лингвистичната експертиза и приложените и пунктуално описани в
мотивната част на присъдата документи, позволяват да бъде безспорно
прието, че частният тъжител и подсъдимата били собственици на апартаменти
в жилищен комплекс в гр. *****. Предстоял избор на управителен съвет на
етажната собственост, като за членове се кандидатирали и двамата. Подс. Ф.
се сдобила със служебна информация, че З. бил разследван в Руската
Федерация за пране на пари, придобити по престъпен начин, като
разследването било прекратено през 2010 г.заради изтекла давност.
За да дискредитира опонента си, Ф. разпространила сред живеещите
в комплекса, включително и чрез интернет, тази информация, казвайки, че е
осъждан и че на него не може да се има доверие, особено във финансово
отношение. Тази информация станала достояние на част от живеещите в
комплекса.
На събранието, когато се обсъждали кандидатурите, преди да се
пристъпи към избор, след подканване от свои съмишленици, подс. Ф.
заявила, че З. е осъждан , мошеник е и на него не трябва де се вярва.
Анализирайки фактическата обстановка, съдът е стигнал до верен
3
правен извод, че деянията на подс. Ф. осъществявават от обективна и
субективна страна престъпните състави на чл. 148 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146
ал. 1 от НК и по чл. 148 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 147 ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 146 от НК се осъществява чрез съзнателно,
целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия
чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на
изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в този смисъл р.№
20 от 14.07.1998 г. по к.д.№ 16/98 г. на КС на РБ/.
За да е налице съставомерно деяние, наказателно отговорно лице
трябва да е изрекло думи или извършило жестове или действия, които по
своето съдържание засягат честта и достойнството на персонално
индивидуализиран адресат на обидата и се обективират именно с такава цел.
По отношение на субективната страна на деянието
първоинстанционният съд е изтъкнал подробни съображения, които
въззивната инстанция приема. Престъплението „обида“ от субективна страна
се извършва умишлено и поради това следва да бъде доказано, че деецът е
искал или допускал чрез думи или действия с унизително съдържание, да
засегне честта и достойнството на частния тъжител.
Горното, съотнесено към възприетата от първоинстанционния съд
фактология, води до категоричния извод, че подсъдимата, наричайки З. „
мошеник“ е осъществила състав на престъплението обида, което, с оглед
начина на извършването му, следва да се квалифицира по чл. 148 ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 146 ал.1 от НК, тъй като на събранието са присъствали повече от
тридесет човека.
За да обоснове тезата си за несъставомерност на деянието като
клевета , защитата се позовава на съдебна практика, според съдържанието на
която, деецът не се наказва, ако е целял изпълнение на граждански дълг както
е постъпила и подсъдимата, за да запознае присъстващите със съдебното
минало на частния тъжител.
Конкретния случай обаче не е такъв. Подсъдимата е целяла именно
публичното опозоряване на З., за да го елиминира от избора за член на УС.
Съзнавала е, че изложените от нея обстоятелства освен позорни, са и
неистински, но е искала настъпването на общественоопасните последици от
деянието си, разпространявайки ги сред неограничен кръг лица в отсъствието
на тъжителя.
С оглед избраната защитна теза, оплакване срещу несправедливостта
на отмерените заради деянията санкции не е отправяно, но въззивният състав,
дължащ цялостна служебна проверка на ревизираната присъда, констатира, че
са отчетени всички относими към индивидуализацията им обстоятелства.
Размерът на наложените наказания, отмерени при забраната на
чл.78а ал. 7 от НК за налагане на административна санкция, е адекватен на
степента на обществена опасност на деянията и дееца и в състояние да
изпълнят превенционните си цели.
След като законосъобразно и в съответствие с доказателствата по
4
делото е приел, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
подсъдимата по отношение дължимото на частния тъжител обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, съдът е определил размера на
гражданските искове в съответствие с критерия, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Присъдените като обезщетение суми, към датата на деликтите,
напълно съответства на причинените вреди и настъпилите в резултат на тях
неблагоприятни за пострадалия последствия- публично унижение и обида,
накърнено достойнство, занижена самооценка и уронване на личен престиж.
Поради изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, въззивният състав приема, че обжалваната присъда
е правилна и като такава следва да се потвърди.
Изложените в жалбата и допълненията към нея твърдения в обратна
насока са неоснователни. Съдебният акт е постановен при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, а отмерените санкции са
справедливи.
Ето защо и на основание чл. 338 от НПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 157/ 29 09. 20121г. по НЧХД № 5580/
2018 г. по описа на ВнРС. ИЗЦЯЛО.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5