Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 17.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, гражданско отделение,
четвърти състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
Секретар: Геновева Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №741/2019 г., по описа на ДРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на И.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. М. Г. – от
ДАК, с която против „***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени
следните обективно кумулативно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за
признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ за незаконно и за отмяна на заповед № 22/04.02.2019 г. на
ответника, като незаконосъобразна и по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване
на ищеца на заеманата длъжност при ответника, преди уволнението. Претендират се
сторените разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
Страните по делото се намирали в трудово
правоотношение, като със заповед № 22/04.02.2019 г. на работодателя, трудовият
договор е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1, КТ – по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна и
уволнението за незаконно. Твърди, че не му е известно въз основа на какъв негов
писмен акт работодателят е издал заповедта. Сочи, че не е подписвал каквито и
да е документи, в които да е изразил желание за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Ответникът, в писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, намира исковете за допустими, но оспорва същите, като неоснователни.
Твърди, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца е законосъобразна. Сочи, че са налице предпоставките за прилагане нормата
на чл.325, ал.1, т.1 КТ, тъй като ищецът сам е изразил желание за прекратяване
на трудовото му правоотношение, считано от 05.02.2019 г., обективирано в
представена пред работодателя изрична молба. Претендират се разноски.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и чл.344, ал.1, т.2 КТ. Същите са
допустими, предявени са в срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, ищецът е активно
легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна легитимация на ответника като
бивш работодател на ищеца, за който се твърди, че е издал незаконосъобразна
заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца.
Видно от представен по делото препис от трудов договор
№ 9/11.11.2014 г., на същата дата, между страните по делото е възникнало
трудово правоотношение, по силата, на което ищецът е приел да заеме при
ответното дружество длъжността „***”, считано от 12.11.2014 г.
На 22.02.2019 г. трудовият договор на ищеца е
прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.02.2019 г. –
обстоятелство, което се установява от представен от ответника препис от
оспорената молба. Видно от същия документ, заповедта е връчена на ищеца, на
04.02.2019 г., като същата е подписана от работника и от работодателя.
Оспорената заповед е издадена въз основа на молба от И.И.Г.
до управителя на ответното дружество, с дата 04.02.2019 г., която съдържа
искане на ищцата трудовото ѝ правоотношение с ответника да бъде
прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.02.2019 г. На
молбата е поставена резолюция за съгласие от страна на управителя на ответното
дружество.
В исковата молба ищцата твърди, че за да бъде
прекратено едно трудово правоотношение, на основанието вписано в процесната
заповед, е необходимо страните по същото да са постигнали съгласие за
прекратяването му. Издаването на заповедта следва да е предхождано от подадена
до работодателя молба, в която работникът да е изразил категоричното си и
недвусмислено желание трудовият му договор да бъде прекратен. С оглед заявеното
от ищеца незнание въз основа на какъв изходящ от него писмен акт, работодателят
е издал оспорената заповед, ответното дружество представя по делото молба на
ищеца от 04.02.2019 г., обективираща искането му за прекратяване на трудовото
му правоотношение на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ. Ищецът оспорва авторството на
положения в молбата подпис, за който ответникът твърди, че е изпълнен от И.И.Г..
С оглед заявеното оспорване на подписа на ищцата,
съдът е допуснал изготвяне на съдебно-графическа експертиза /СГЕ/, като
единствената задача поставена на вещото лице е да даде отговор на въпроса дали
подписът, положен в молба от 04.02.2019 г. е изпълнен от И.И.Г..
Съгласно заключението на СГЕ, прието от съда като
компетентно и обективно, ищецът И.И.Г. е автор на подписа, положен под датата и
думата „подпис” в края на молба от 04.02.2019 г. за прекратяване на трудово
правоотношение, считано от 05.02.2019 г., подадена до управителя на „***.
При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е
изследвало оригинал от молба от 04.02.2019 г., като е сравнил подписа – обект
на експертиза с образци от подписа на ищцата, положени в декларация за съгласие
и образец от подпис на И.И.Г., с нотариално удостоверяване рег. №
2064/25.04.2019 г. на помощник-нотариус по заместване *** при *** – нотариус
рег. № 330 на НК.
Съдът намира предявените искове за неоснователни, като
аргументите за това са следните:
Въз основа на молба на ищцата от 04.02.2019 г.,
отправена до управителя на ответното дружество, И.Г. ясно е заявила желанието
си трудовото ѝ правоотношение с дружеството – работодател да бъде
прекратено считано от 05.02.2019 г. Работодателят е изразил съгласието си, като
е обективирал същото в резолюция поставена на молбата, както и в незабавното
издаване на заповед № 22/05.02.2019 г., в сила от 05.02.2019 г. Заповедта е
връчена на ищцата на 04.02.2019 г., като това обстоятелство се удостоверява с
подпис на И.Г., положен в същата.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС /така
решение №4 от 21.02.2012 г. по гр. д. №278/2011 на ВКС, 4 г.о., решение №
86/22.07.2015 г. по гр.д. №5957/2014 г. на ВКС 3 г.о.; решение №265/15.11.2013
г. по гр. д. №1383/2012 г. на ВКС, 4 г.о.; решение №406/20.12.2012 г. по гр.д.
№537/2012 г. на ВКС, 3 г.о. – всички в производство по чл.290 ГПК/,
прекратяването на трудово правоотношение в хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 КТ е
предпоставено от постигане на взаимно съгласие на страните. Последното
означава, че и работникът, и работодателят желаят сключеният между тях договор
да престане да съществува. Съгласието следва да се отнася както до
прекратяването, така и до датата, от която трудовият договор ще се счита за
прекратен. Липсата на съвпадение на волята на страните относно датата на
прекратяване на трудовия договор се приравнява на липса на съгласие.
Работодателят е изразил съгласие с предложението на
работника трудовото правоотношение на последния да бъде прекратено, считано от
05.02.2019 г. Това негово съгласие е достигнало до знанието на ищеца, като
същото е обективирано в незабавно издадената прекратителна заповед, връчена на И.Г.,
на 04.02.2019 г. и подписана от нея.
Прекратяването на трудовия договор на ищеца не е
извършено незаконно от работодателя и ответник по делото, и оспорената заповед
№22/04.02.2019 г. не е незаконосъобразна, доколкото същата е издадена от
ответника по изрична молба на ищеца, като работодателят незабавно е изразил
съгласието си, достигнало до знанието на работника, още в деня на отправяне на
предложението за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и като такъв същият подлежи на отхвърляне. С оглед
отхвърляне на иска по чл.344, ал.1., т.1 КТ, на отхвърляне подлежи и
обусловения от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Съгласно чл.359 КТ и чл.83, ал.1, т.1 ГПК
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, което
означава, че те са освободени от внасяне на такси за завеждане на дела и от
разноски за вещи лица по направените от тях доказателствени искания. Така,
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по предявените искове, както
и от заплащане от разноски за поисканата от него съдебна експертиза.
Независимо от горното, с оглед изхода от
спора, на ищеца следва да бъде възложена отговорността за разноските, направени
от насрещната страна за възнаграждение
за адвокат. Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ
законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови
спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на
делото. Но по силата на чл.78, ал.3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела
за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски
в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато
са станали причина да се направят разноски от насрещната страна.
При горните доводи, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** против „***, със седалище и адрес на управление: ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца
на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и за отмяна на издадената от ответника заповед
№ 22/04.02.2019 г. за прекратяване на същото, както и за възстановяване на
ищеца на заеманата от него длъжност при ответника, преди уволнението – „***”, като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „***, със седалище и адрес на управление: ***,
сторени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 552
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок, който тече от датата, на която съдът
е посочил, че ще го обяви – 18.06.2019 г., на основание чл.315, ал. 2 ГПК.
На страните да се връчи препис от решението, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: