№ 436
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100507490 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
С Решение № 20028850 от 01.02.2021г., постановено по гр. д. № 73375/2019г. по
описа на СРС 84 състав, с което е отменено Решение № 281172/21.11.2019г. по гр. д. №
61505/2018г. по описа на СРС, 91 състав, влязло в сила на 09.12.2019г. С
посоченотоотмененото решение е допуснато на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в
бащиното и фамилното име на Т.В.С., ЕГН ********** от „В.С.“ на „Л. П.“. Ответникът
Т.В.С., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 30 лв. държавна
такса по производството.
Срещу решението в цялост е подадена въззивна жалба от ответника Т.Л.. П.. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, защото с възстановяване на предишното и
име й се причинява неудобство защото тя търпи хули и унижения в семейството си.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се
отхвърли предявеният от прокурор при Софийска районна прокуратура иск с правна
квалификация чл. 537, ал. 3 от ГПК.
В срока за отговор по чл. 267 ГПК Софийска градска прокуратура не са депозирали
становище по депозираната въззивна жалба. В откритото съдебно заседание изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли за
1
неговото потвърждаване като такова
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло.
Делото пред първата инстанция е образувано по иск с правна квалификация чл. 537,
ал. 3 от ГПК, предявен от прокурор от Софийска районна прокуратура срещу лицето Т.В.С.
/Т.Л.. П./ с ЕГН ********** за отмяна на решение № 2811/21.11.2019г., постановено по гр.
д. № 61505/2018г. по описа на СРС 91 състав, с което е допусната промяна на промяна в
бащиното и фамилното име на ответника от „В.С.“ на „Л. П.“, поради нарушение на
материалния закон (чл. 14, ал. 1 от ЗГР). Ответникът е оспорил предявените искове.
С Решение № 20028850 от 01.02.2021г., постановено по гр. д. № 73375/2019г. по
описа на СРС 84 състав е отменено Решение № 281172/21.11.2019г. по гр. д. № 61505/2018г.
по описа на СРС, 91 състав, влязло в сила на 09.12.2019г , на основание чл. 537, ал. 3 от
ГПК, като постановено в нарушение на закона.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че решението на Софийски
районен съд в охранителното производство, в което на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР е
допусната промяна на фамилното име на ответника от „В.С.“ на „Л. П.“, е постановено в
нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон.
Настоящият съд, като извърши служебна проверка за допустимостта на
първоинстанционното решение и обсъди доводите на въззивника за недопустимост на
обжалвания съдебен акт, намира, че решението на Софийския районен съд е допустимо.
Производството се развива по реда на чл. 537, ал. 3 ГПК по иск на прокурора. Преценката за
наличие на материално-правните предпоставки за издаване на охранителен акт по чл. 19, ал.
1 от ЗГР е едно от обстоятелствата, които подлежат на проверка за законосъобразност на
акта.
Обжалваното решение е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск на прокурора от СРП, като липсват отрицателните процесуални
предпоставки, представляващи процесуални пречки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск. Като обща характеристика на всички решения по
охранителните производства, независимо от това дали с тях охранителният акт е издаден
или е отказан, важи, че те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Въпросът дали
молителят е имал право да иска издаването на охранителния акт може да бъде пререшен по
2
исков ред. Издаденият охранителен акт може да бъде порочен (издаден въпреки липса на
условия, които законът предвижда; има съдържание, противоречащо на закона, и т.н.).
Порочният охранителен акт засяга обществения интерес – той накърнява законността и
интересите, на които е призован да служи законният охранителен акт. Ето защо чл. 537, ал. 3
от ГПК овластява прокурора да предяви иск за отмяна (унищожаване) на незаконния
охранителен акт, т.е. във всички случаи, когато охранителният акт е постановен в
нарушение на закона, прокурорът е легитимиран да предяви иск за неговата отмяна. Искът в
настоящия случай е насочен срещу ответника Т.Л.. П., защото атакуваният охранителен акт
е породил за него изгодни правни последици. Исковият път за атакуване на незаконния
охранителен акт е възможен и наложителен, защото охранителният акт не се ползва със сила
на пресъдено нещо. Той не прегражда пререшаването на въпроса по исков ред. Тъкмо затова
той не може да бъде атакуван по реда на Глава ХХІV от ГПК и единственият път за защита
срещу него е исковият.
Съобразно изложеното, неоснователни са доводите на въззивника, че прокуратурата
е имала срок за обжалване от който не се е възползвала и решението е влязло в сила. Освен
това въз основа на него въззивникът се е снабдил с нови лични документи. Твърденията са
неоснователни, защото съдебното производство по реда на чл. 537, ал. 3 от ГПК е
охранително, че решението по чл. 19, ал. 1 от ЗГР се ползва със сила на пресъдено нещо и то
не подлежи на обжалване, че за отмяна на това решение (влязло в сила) трябва да са налице
основанията, регламентирани в чл. 303 от ГПК. Неоснователни са и доводите, че прокурорът
от СРП няма правен интерес от заведения иск по чл. 537, ал. 3 от ГПК. Прокурорът винаги
има правен интерес да предяви иска по чл. 537, ал. 3 от ГПК, стига да е изложил надлежни
конкретни твърдения, че издаденият охранителен акт е постановен в нарушение на закона –
процесуален, материален или и двата. Именно защото порочният охранителен акт засяга
обществения интерес, прокурорът е овластен от закона да предяви иска за отмяната на такъв
акт.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи и препраща към мотивите на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).
При постановяване на настоящото решение съдът се позовава и на съдебна практика
на Върховния касационен съд. В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К.,
ІV г.о. на ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват
онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото,
включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в
нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни
разпоредби на посочения закон; в посочения смисъл е и решение № 200/14.4.2010 г. по гр. д.
№ 25/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., постановено по чл. 290 от ГПК.Аналогично е
3
разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV г.о.
на ВКС – предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни
по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче
винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и
посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и
фамилното име на физическото лице.
Незаконосъобразно, необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила
Софийски районен съд е приел, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1
от ЗГР. Субективното желание на ответника по исковата молба, да носи като бащино името
на майка си, а като фамилно име - фамилията на майката, защото лицето вписано като нейн
баща не бил биологичен такъв, а само я бил припознал, не представляват важни
обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Колкото и хуманни да са тези
съображения и същите да се основават на морална преценка, те са в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ЗГР, според която фамилното име на всяко
лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на
родителите налагат друго. Ответникът е с известен баща, вписан в акта за раждане, не е
провеждано оспорване по съдебен ред на произхода на майката, поради което в случая не
може да се приложи и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗГР – молителят да носи имената на
майката- „Л. П.“. По изложените съображения се налага изводът, че съдебният акт, с който е
допусната промяна в името на ответника е страда както от пороци, свързани с процесуални
нарушения така и с такива относно материалната му законосъобразност.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, защото обжалваното
първоинстанционното решение е правилно. То е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20028850 от 01.02.2021г., постановено по гр. д. №
73375/2019г. по описа на СРС 84 състав, с който е отменено Решение № 281172/21.11.2019г.
по гр. д. № 61505/2018г. по описа на СРС, 91 състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5