Решение по дело №590/2021 на Софийски градски съд

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 29.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                 ТАНЯ КАНДИЛОВА                    

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 590 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 258- 273  от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба на А.В.О.,  срещу решение № 20238959/28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14582/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта, с която иска за месечна издръжка на детето Н.О.С.е отхвърлен за разликата над 220 лева, до размер на 250 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като излага съображенията си. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се присъди месечна издръжка в размер на 250 лв.

          Въззиваемата страна И.И.С. счита въззивната жалба за неоснователна.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

          Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 20238959/28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14582/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н.О.С.на неговата майка А.В.О., при която е определил местоживеенето на детето, като е определил режим на лични отношения на бащата И.И.С. с детето. Съдът е осъдил И.И.С. да заплаща на малолетното си дете Н.О.С.месечна издръжка в размер на 220 лв., считано от  14.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за присъждане на месечна издръжка над този размер до пълния му предявен размер от 350 лв.

Въззивницата навежда доводи, че месечната такса за частна детска градина на детето е в размер на 600 лв., че детето посещава различни курсове, като тенис и танци, че е свикнало на висок стандарт на живот, осигуряван му от родителите до лятото на 2019 г., който, за да бъде запазен, за месечната издръжка на детето са необходими минимум 600 лв., от които майката, която страда от диабет и има скромен доход, следва да поеме 250 лв. месечно.

Наведените доводи са неоснователни.

При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и възможностите на въззиваемия, като е изложил мотивите си относно определения размер на издръжката. Пред първоинстанционния съд са установени- с данни за осигурените лица- актуално състояние за въззиваемия облагаем доход в размер на 2600 лв. и за майката- в размер на 958,02 лв. средномесечно. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 43512/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 158 състав бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето си И.О.С.в размер на 290 лв. Не се установи майката наН.да има задължение за отглеждане и възпитание  и към други деца или да им дължи издръжка.

Във виззивното производство се ангажираха доказателства за раждането- на *** г. и на друго дете на ответника- Божидар, които съдът, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, също следва да вземе предвид, към което малолетно дете ответника има безусловно задължение за издръжка, което задължение намалява финансовите му възможности да участва в издръжката на другите си две ненавършили пълнолетие деца.  

Настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Н.са необходими месечно  общо  около 400 лв.- съобразявайки и точка 1 на Постановление № 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, съотношението на материалните възможности на двамата родители и задълженията за издръжка на въззиваемата страна и към още две малолетни деца, бащата следва да поеме сума в размер на 220 лв. месечно. 

При това положение определеният от първоинстанционния съд размер на  месечната издръжка е съответен на материалните възможности на бащата.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

          Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 20238959/28.10.2020 г., постановено по гр. д. № 14582/2020 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в обжалваната му част.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                            

                                                         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.