№ 312
гр. Русе, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520104884 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД твърдят, че с ответника имат
сключен договор за доставка на топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.Русе на адреса по исковата молба, абонатен № 04002200190. Сочи се, че за
извършваните от дружеството услуги клиентът им дължи заплащане на цена
за периода 24.11.2018 г.-24.11.2020 г. в размер на 196,01 лв. по 13 бр.
фактури,както и обезщетение за забава от падежа на всяка фактура, който е 45
дни след периода на доставката до 07.06.2021 г. в размер на 28,39 лв.В тази
връзка и въз основа на подадено заявление по ч.гр.дело № 3122 / 2021 г. по
описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за посочените стойности.В хипотезата на чл.415 ал.1 т.2 от
ГПК предявяват претенциите си по общия исков ред.Искат да се признае за
установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми по
ч.гр.дело № 3122/2021 г. по описа на РРС, със законната лихва от подаване на
заявлението.Търсят се разноски за производствата .
Ответникът Д. В. Б. не се явява в съдебно заседание.Назначеният му
процесуален представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
1
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 31223/2021 г. по описа на РРС в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатена от Д. В. Б.
консумирана топлинна енергия за периода 24.11.2018 г.–24.11.2020 г. в общ
размер на 196,01 лв., с лихва за времето до 07.06.2021 г. от 28,39 лв., със
законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2021 г., както и 77 лв.–
разноски за производството. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да
заяви претенциите си по общия исков ред.Актът е връчен на страната на
06.08.2021 г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 30.08.2021 г.
По делото няма спор, че процесният имот, абонатен № 04002200190,
собственост на ответника, се намира във вх.Б на бл.“.....“ по ул.“.....“ № 3 в
гр.Русе (л.47-л.50).На 05.10.2016 г. Д.Б. подал заявление до дружеството да
му бъде открита партида за плащане на топлоенергия за жилището,
придобито от него по силата на доброволна делба през 2014 г.
С Договор № 179/ 12.11.1998 г., сключен между ищцовото дружество и
ЕС на бл.“.....“, била договорена доставката на топлоенергия до сградата (л.24-
л.30).С Договор №№ 45/ 05.11.01 г. Д-251/17.10.2019 г. и Д-279/ 22.10.2020 г.
са уредени условията за дялово разпределение на топлинната енергия в
жилищния блок (л.31-л.45).
Назначената в производството техническа експертиза, след запознаване
с доказателствата по делото, извършена проверка при ищеца и в процесната
сграда, се е произнесла, че сградата, в която е апартамента, е присъединена
към градската топлопреносна мрежа чрез индивидуална абонатна
станция.Сградната инсталация е с хоризонтална разпределителна разводка и
вертикални щрангове, преминаващи през всички помещения по
вертикалите.Измерването на топлоенергията се извършва с индивидуални
разпределители, а за БГВ-с индивидуални водомери.всички измервателни
уреди са вътре в имотите.За процесния период ответникът няма отчетено
потребление на топлинна енергия за отопление и на битова гореща вода, а
само за дял “сградна инсталация“.Вещото лице е посочило, че няма данни ЕС
да е избрала начин на определяне на дял сградна инсталация, различен от
описания в т.6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна
2
енергия.Вещото лице е определило, че при спазване правилата за дялово
разпределение съобразно ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, Наредба № Е-РД-04-1/ 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна
енергия към нея, за имота на ответника през процесния период следва да се
разпределят 2,0012 МWh със стойност от 200,81 лв., с вкл. ДДС.Лихвата за
забава върху тази главница за заявеното по исковата молба време, е определен
на 29,05 лв.
Приложени са ОУ на доставчика, одобрени с Решение № ОУ-05/
16.07.2012 г. на ДКЕВР, както и 13 бр. фактури, касаещи процесния период
(л.4-л.17,л.22-л.24).
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3122/ 2021 г. по описа на РРС, като
актът е насочен срещу Д. В. Б. и е за заплащане на сумите, визирани по
исковата молба.В указаното от съда време заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си, предвид което претенциите му са допустими.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По делото няма спор, че
ответникът е собственик на апартамент, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е топлоснабдена. В тази връзка същият се явява клиент на
топлинна енергия по смисъла на закона.Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в
ал.2 е казано, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно, за да възникване на правоотношението по покупко-продажба
на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона.Ищецът е представил Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.Не се твърди
3
ответникът да е изразил изрично несъгласие с тях.Това налага извод, че
същият, като потребител на извършваните от дружеството услуги, се явява
обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия.
По делото безспорно се установява, че през процесния период в имота
на ответника не е била подавана топлинна енергия, нито битова гореща вода.
Претенцията на ищеца е за дял “сградна инсталация“.Определената от вещото
лице стойности на главница надвишава заявената по исковата молба.Искът за
установяване дължимост на вземането за цена, трябва да се уважи.Сумата се
следва със законната лихва от подаване на заявлението.
Според чл.47 ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да заплати
месечно доставката до 15-то число на следващия месец-срокът кани в
случая.Лихвата за забава за процесния период е определена от експерта в по-
висок от претендирания размер.Искът следва да се уважи така, както е
предявен.
В полза на дружеството трябва да се присъдят направените разноски за
двете производства.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. В. Б., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”.....” № 3, бл.“.....“, вх.Б, ет.4, ап.12, че дължи на
”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул. „ТЕЦ-Изток“, сумата от 1 196,01 лв.,
представляваща цена за разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в
гр.Русе, абонатен № 04002200190, през периода 24.11.2018 г.–24.11.2020 г. по
13 бр. фактури, с обезщетение за забава от падежа на всяка фактура, който е
45 дни след периода на доставката до 07.06.2021 г. в размер на 28,39 лв., със
законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2021 г. до окончателното
плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК под № 1573 от 09.06.2021 г. по ч.гр.дело № 3122/2021 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА Д. В. Б., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”.....” № 3, бл.“.....“,
вх.Б, ет.4, ап.12, да заплати на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” АД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „ТЕЦ-Изток“,
представлявано от инж.С.Ж.Ж., по банкова сметка по банкова сметка IBAN:
******* BIC: UNCRBGSF, Банка: “Уникредит Булбанк” АД сумата от 629,60
лв.-разноски по делото, както и сумата от 77 лв.-разноски, присъдени по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5