Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Русе, 23.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI -ти граждански състав в публичното заседание на 10 октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледa докладваното от съдията гр. дело №2511 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Ищецът Д.Н.Д. твърди, че се познава с ответницата Т.М.М. от началото на месец март 2019г. Запознал се с нея чрез интернет и по-конкретно от социалните мрежи, където участвал в група, свързана с политика, в която тя също членувала. И двамата имали интереси в тази област, обсъждали темите от това естество, като постепенно започнали да си споделят лични неща, свързани с техния живот. Така от разговорите помежду им, Т. му споделила, че живее и работи в гр. Е., Ш.. Разказала му, че има проблеми с работата си там. Като цяло, комуникацията им се задълбочила и тя започнала да изразява някакви чувства на привързаност към него. В средата на месец март, Т. се прибрала в България, започнала да му се оплаква, че спестените й пари са на привършване, а се налагало да започне да прави строителни ремонти в неин собствен имот. Споменала му, че отново я поканили да се върне на работа в Шотландия, при което тя се съгласила. Била финансово затруднена да си закупи билети за пътуването, както и да покрива дневните си разходи и тези по ремонтите. Тъй като тя му се оплакала, той подходил много състрадателно към нея и й казал, че ще й подпомогне, като й изпрати пари. Тя се съгласила и му предоставила документ за наличната й банкова сметка, ***. От същия се установявало, че ответницата притежава сметка „ПроКредит Банк България" ЕАД с разплащателна сметка- IВАN ВG09РRСВ92301050653501. Сумата, която й казал, че ще преведе била в размер на 1 000лв. Тъй като нямал достатъчно наличност по едната от банкови си сметки, превел сумите на два транша. Първият превод бил на 27.03.2019г., а вторият на 28.03.2019г. От справка с уникален регистрационен № ВОRD09543896/27.03.2019г. се установявало, че от банковата сметка, която притежава в Юробанк България АД с IВАN ВG38ВРВI79211040504202 по сметка на ответницата с IВАN ВG09РКСВ92301050653501, е превел сумата от 600.00лв. От справка с уникален регистрационен № ВОRD09794145/28.03.2019г. се установява, че от банковата сметка, която притежава в Юробанк България АД с IВАN ВG38ВРВI79211040504202 по сметка на ответницата с IВАN ВG09РRСВ92301050653501, е превел сумата от 400.00лв. Така общо преведената сума от него на ответницата, възлизала в размер на 1000.00лв. След двата осъществени транша, тя му казала, че е получила сумите. Известно време след това, отношенията им били нормални. На 17 април 2019г., тя се върнала обратно в гр. Единбург. От както пристигнала там, отношението й към него коренно се променило и охладняла. Заявила му, че се чувства притеснена от факта, че разговаря с него, искала лична свобода, започнала да му се сърди и казала, че трябва да се чуват по един път на няколко дни.
Ищецът останал озадачен, защо така рязко ответницата е променила държането си и това му направи лошо впечатление. Съгласил се с желанието й, като започнали да се чуват по-рядко, но дори и тогава, тя пак изглеждала сърдита и ядосана, нямала желание да комуникира с него. Отлагала разговорите им във времето, като твърдяла, че била ангажирана много с работата си. В същото време обаче, във Фейсбук споделяла продължителни видеоклипове на живо, чрез които личало, че има положително отношение към други мъже. Дори веднъж, направила изказване, от рода на това, че ако пожелае „зрителите щели да напълнят банковата й сметка прилично". В последните им разговори на 22 и 23 април 2019г., си позволила да изрече обиди и неприлични думи към него, както на български, така и на англисйки език. Това изключително много го разочаровало, почувствал се подмамен и предаден, което го накарало да се замисли, че тя е имала специална цел към него за извличане на финансови облаги. От този момент нататък, не бил осъществявал никакъв контакт с нея, както и тя не го е търсила.
Заявява, че с ответницата са поддържали контакти само чрез интернет по виртуален начин, като никога, включително и досега, не са се виждали на живо.
Не знаел с какъв адрес е ответницата в Република България. По нейни сведения му била казвала, че има къща в някакво село, за името, на което не си спомнял, както и областта, където се намира.
Счита, че ответницата с поведението си е целяла да се възползва от неговата добронамереност към нея, като не се чувствал нито морално, нито правно задължен спрямо нея. Превел й сумите, защото тя му се оплаквала, че е затруднена финансово. Чувствал се примамен, защото ответницата е приела плащането, което бил направил, за да извлече лична изгода, имайки знанието, че не е задължен към нея по никакъв начин. Подобно плащане било несъвместимо дори и с дарствени намерения, тъй като противоречи на изискванията на морала, предвид на целта, с която е направено от страна на ответницата. Твърди, че между тях не е съществувал договор, или някакви други облигационни правоотношения. Със сумата от 1 000.00 лв., ответницата се е обогатила неоснователно при липса на правно основание. Твърди още, че не съществувала правно призната причина за разместването на благата, което да дава право на ответницата да задържи полученото. Действително той бил превел по банковата сметка на Т.М.М. процесната сума, която тя усвоила. В основанието на банковото нареждане е записано само „захранване на сметка". Така нареченото имуществено благо, тя получила при начална липсва на правно основание, поради което претендирал връщането му, тъй като се е обеднил до размера на 1 000.00 лв., а със същата сума ответницата се е обогатила.
При горната фактическа обстановка, ищецът моли, съда да осъди ответника Т.М.М. да му заплати общо сумата в размер на 1 000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща сумата от 600.00 лв., преведена по банкова сметка ***53501 в „ПроКредит Банк България" ЕАД на 27.03.2019г. и сумата от 400.00 лв., преведена по банкова сметка ***, с ВG09РRСВ92301050653501 в „ПроКредит Банк България" ЕАД на 28.03.2019г., като дадена от него при начална липса на основание парична сума, ведно със законната лихва върху главницата от 1000.00 лева, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – 08.05.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран Отговор на искова молба от назначения особен представител на ответника. Същият оспорва иска, твърди че е неоснователен и недоказан, не сочи други доказателства.
В тежест на ищцовата страна е да установи следните обстоятелства: 1. наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил имуществено благо; 2. липса на правно основание; 3. липса на връщане на полученото от страна на ответника до момента на предявяване на иска, размерът на дължимото. В тежест на ответника е да установи наличие на основание за задържане на сумата.
Съдът, на осн. чл.235 от ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са представени 2бр. справки за извършени парични преводи от дата 27.03.2019г. и от дата 28.03.2019г. От справка с уникален регистрационен № ВОRD09543896/27.03.2019г. се установява, че от банковата сметка, която притежава ищецът в Юробанк България АД с IВАN ВG38ВРВI79211040504202, по сметка на ответницата с IВАN ВG09РКСВ92301050653501, е превел сумата от 600.00лв. От справка с уникален регистрационен № ВОRD09794145/28.03.2019г. се установява, че от банковата сметка, която притежава ищецът в Юробанк България АД с IВАN ВG38ВРВI79211040504202 по сметка на ответницата с IВАN ВG09РRСВ92301050653501, е превел сумата от 400.00лв.
Представено е Удостоверение с Изх. №601-193/14.05.2019г., издадено от Юробанк България АД, клон Русе, в уверение на това, че лицето Д.Н.Д. е наредил от своя банкова сметка ***рия АД по банкова сметка ***к с титуляр Т.М.М. следните суми: на 27.03.2019г.- сумата от 600.00лв. и на 28.03.2019г.- сумата от 400.00лв.
Процесуалният представител на ответника не оспорва факта, че действително ищецът е направил гореописаните парични преводи, именно по банкова сметка *** Т.М..
При така приетите доказателства по делото, съдът счита искa за допустим и основателен, по следните съображения:
Предявеният иск черпи
своето правно основание от разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
съгласно която, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Липсата
на основание е основният елемент във фактическия състав на иска за
неоснователно обогатяване, функцията на който иск е да доведе до отстраняване
на обогатяването. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на вещта или
средствата, увеличаването на активите в имуществото или запазването в предишния
им размер при условие, че намаляването им би било законосъобразно. В случая се
установява, че основанието не е било налице още при получаването. Съгласно чл.154,
ал.1 от ГПК относно разпределението на доказателствената тежест
в процеса, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания. По исковете по чл. 55, ал.1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължението на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването, респ. задържане на полученото.
Установи се по безспорен начин, че ответникът е получил процесната сума общо в
размер на 1000.00лв. от ищеца, без наличие на каквото и да е правно основание
за това. Ответникът, който от своя страна носи тежестта да докаже основанието
за задържането на получената сума, не е ангажирал доказателства в тази насока,
нещо повече, направено е изявление, че ответната страна действително е получила
паричната сума. Това обстоятелство се потвърждава безспорно и от представеното
Удостоверение за извършените преводи.
Не е установено по делото наличието на облигационна връзка между
страните , която да служи като основание за плащането на процесната сума, респ.
за получаването й от ответницата. Институтът на неоснователното
обогатяване намира приложение в случаите, когато между страните не съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред.
Следователно искът по
чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД се явява доказан по своето основание
и размер и следва да се уважи изцяло. По исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД
даденото подлежи на възстановяване. След завеждане на делото, ответникът
продължава да бъде в забава, поради което той дължи законните лихви върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга.
С оглед изхода на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 897.20 лева,
представляваща разноски по делото, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
Т.М.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1000.00 лв., с която се
е обогатила неоснователно, като получена при начална липса на основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 08.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т.М.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН
**********,***, сумата от 897.20 лв., представляваща заплатени
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: