№ 254
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б в закрито заседание на
единадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Ивайло Димитров
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, представлявано заедно от А.П.Л. и Р.К.Д., чрез АД „Г. и
П.“, представлявано от управителя С.С., със съдебен адрес: гр.София, район
„Слатина“,ул.“******* срещу Постановление за разноски с изх. № 35755 от 15.06.2021 г. по
изп. дело № 20218510401600, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е
отказал да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено
процесното Постановление, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до
200 лв., както и размера на пропорционалната такса по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че
адвокатският хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическата сложност
на делото, поради което моли да бъде редуциран в размер на 200 лв. Сочи се още, че сумата
за пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е прекомерна и в нея не следва да бъде
включено адвокатското възнаграждение, а само присъденото вземане по изпълнителния
лист. Ако съдът приеме, че следва да бъде включено в събраната сума, то моли да бъде
намалено същото и съответно да бъде коригиран размерът на начислената по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски за настоящето производство.
Взискателят ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат
М.Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.********* не взема становище по жалбата
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ М.П., рег. № 851, район на
1
действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1
от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно
изричната разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението
за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските
по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:
Въз основа на молба от взискателя ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, чрез
пълномощника по делото адвокат М.Г., със съдебен адрес: гр.София, бул.********* и ИЛ от
05.01.2021 г., издаден на основание чл.406 вр. чл.404, т.1 от ГПК и решение от 05.11.2020 г.
по гр.д. № 16138/2020 г. на сРС, ГО, 125 състав за сумата от 250 лв. разноски по делото.
На 07.06.2021 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/
с изх. № 33379, връчена на 09.06.2021 г. В ПДИ са посочени задължения в общ размер от
700 лв., от които 250 лв. присъдени разноски, 300 лв. разноски по изпълнението, 150 лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 22.06.2021 г.
Длъжникът е депозирал възражение вх. № 59135 от 15.06.2021 г. до ЧСИ М.П., рег.
№ 851 относно посочените в ПДИ адвокатски хонорар и разноски. Твърди се прекомерност
на размера на адвокатското възнаграждение, както и на пропорционалната такса по чл.26 от
ТТР към ЗЧСИ, които се моли те да бъдат намалени.
С Постановление за разноски с изх. № 35755 от 15.06.2021 г. по изп. дело №
20218510401600, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали
размера на приетото адвокатско възнаграждение.
Срещу това постановление е била подадена жалба от ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК
*******, с мотиви, изложени в жалбата.
Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да
бъде намален, СГС излага следните мотиви:
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
2
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е
уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила,
поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между
клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, след изменението- ДВ, бр.68 от 2020 г., за образуване на изпълнително
дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по
делото, действия по образуване на изпълнителното дело са били извършени от
пълномощника на взискателя, който в искането си за образуване на изпълнителното дело е
поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение като изпрати ПДИ, да извърши пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника, да наложи запор на банковите сметки
на длъжника в търговска банка „УниКредит Булбанк“ АД, да събере разноските по
изпълнението-такси и адвокатски хонорар, като е възложил на ЧСИ правата по чл.18 от
ЗЧСИ.
Настоящият съдебен състав намира, че други действия визирани в чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за воденето на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания,
за които се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, не са били
извършвани от пълномощника на кредитора.
Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
3
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, то същата следва да се
определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата
се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано
изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 250 лв. по издадения ИЛ.
Съгласно т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума от 100 до 1000 лв.-10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., а именно 10 +
15 лв., общо 25 лв., а с ДДС е 30 лв. или таксата по т. 26 от Тарифата е 30 лв. и таксата,
следва да бъде намалена до този размер.
При този изход на спора се следват разноски за съдебното производство за държавна
такса от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение от 240 лв. с ДДС, или общо 265 лв., платими
от ответника по жалбата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски с изх. № 35755 от 15.06.2021 г. по изп. дело №
20218510401600, с което ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС е отказал да намали
размера на приетото адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ ПДИ с изх. № 33379 от 07.06.2021 г. в частта, в която са присъдени
разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лв. до
посочената сума от 300 лв. и в частта, в която е присъдена по т.26 пропорционална такса
над 30 лв. до 150 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20218510401600 в
размер на 200 лв. и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 30 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г., със
съдебен адрес: гр.София, бул.********* да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, представлявано заедно от А.П.Л. и
Р.К.Д., чрез АД „Г. и П.“, представлявано от управителя С.С., със съдебен адрес: гр.София,
район „Слатина“,ул.“******* направените разноски за настоящето производство в размер
общо на 265 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5