Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260096/10.09.2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря София Маринова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 34 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.С.Ю., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 819а – 53/17 от 19.10.2017 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Ю., на основание разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 08.08.2017 г. около 20:20 часа в гр. Варна, по ул. „Уста Кольо Фичето“ в посока към бул. „Република“ до бистро „Здравец“ управлява собствения си мотоциклет „Сузуки АН – 250“ с рег. № В 5509 К, като използва нередовно – невалидно СУМПС с № 28072336, което е обявено за невалидно от 16.08.2016 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи.
Жалбоподателят Е.С.Ю. моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като според него е изтекла абсолютната давност за преследването на извършеното от него административно нарушение, поради което и той не следва да носи административно – наказателна отговорност. Също така във въззивната жалба задава въпрос, защо при условие, че административно – наказващия орган счита за невалидно неговото СУМПС, същото не му е било отнето и не му е било издадено ново СУМПС, при условие, че впоследствие е бил многократно проверяван от органите на МВР.
В проведеното на 13.07.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 34 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Е.С.Ю. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна също не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на делото по същество в проведеното на 13.07.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 34 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 03.07.2020 г. писмени бележки, изготвени от ст. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е категорично установено и, че не са допуснати някакви процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са опорочили административно – наказателното производство, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2012 г. жалбоподателят Е.С.Ю. декларирал в писмен вид пред органите на ОД на МВР – гр. Варна, че СУМПС № *********, издадено на негово име, е било откраднато, като бил запознат с факта, че посочения документ (СУМПС № *********) ще бъде обявен за невалиден.
Макар и да бил декларирал, че въпросното СУМПС № ********* му е било отнето по неправомерен начин, жалбоподателят Ю. продължил да го ползва.
Около 20:20 часа на 08.08.2017 г. жалбоподателят Ю. управлявал личния си мотоциклет „Сузуки АН – 250“ с рег. № В 5509 К по ул. „Уста Кольо Фичето“ в гр. Варна в посока на движение към бул. „Република“.
В същото време на ул. „Уста Кольо Фичето“ непосредствено до бистро „Здравец“ бил разположен екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил мл. автоконтрольор Д.И.Д..
Мотоциклета, управляван от жалбоподателя Ю., бил спрян за проверка от екипа на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, като мл. автоконтрольор Д. установил, че представеното от жалбоподателя СУМПС № ********* е било обявено за невалидно, считано от 16.08.2012 г.
Приемайки, че със своето поведение на 08.08.2017 г. жалбоподателя Е.С.Ю. е нарушил разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за българските лични документи, на същата тази дата 08.08.2017 г. мл. автоконтрольор Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно –
наказващия орган, като било преценено за частично основателно, като на
19.10.2017 г. Началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, в което
квалифицирал извършеното от жалбоподателя Ю. деяние като нарушение на чл. 81,
ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи и наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева именно за нарушение на чл.
81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Според съда не е необходим някакъв подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното и административно – наказателното производство доказателства, предвид позицията на жалбодателя Ю., изразена в проведеното на 26.02.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 34 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, че не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Все пак за по – голяма прецизност следва да се подчертае, че в хода на съдебното следствие бе приобщена към доказателствата съвкупност декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от ЗДВП, попълнена лично от жалбоподателя Ю. на дата 16.08.2012 г., в която е декларирал, че поради открадната мъжка чантичка, в негово владение вече не се намира СУМПС № *********, издадено на негово име от ОД на МВР – гр. Варна. По – важното в случая е, че жалбоподателят е бил запознат, че считано от дата 16.08.2012 г. това конкретно СУМПС ще бъде обявено за невалидно.
Принципно съдът няма причина да се съмнява в достоверността на думите на жалбоподателя Ю., че по – късно бил намерил това конкретно СУМПС и отново започнал да си го ползва, но подобно поведение очевидно е незаконосъобразно, при условие, че е бил наясно с факта, че считано от 16.08.2012 г. същото това конкретно СУМПС е обявено за невалидно. А това обстоятелство, че жалбоподателя Ю. е бил наясно с последиците от депозиране на декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от ЗДВП (с която СУМПС бива обявено за невалидно) е потвърждава от неговия личен подпис в самата декларация.
В крайна сметка тази процедура по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и чл. 160 от Закона за движение по пътищата е предвидена да защити правата на гражданите, чиито личен документ по някаква причина е бил изгубен, откраднат, повреден или унищожен и тя не е някаква самоволна приумица на административните органи в Република България, поради което и е следвало дори жалбоподателя Ю. в един по – късен момент да си е намерил СУМПС, да го представи по най – бързия начин в съответното териториално подразделение на МВР.
Императивната разпоредба на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи предвижда санкция – „глоба“ в размер от 30 до 200 лева за лице, което е декларирало български личен документ за повреден, унищожен, изгубен или откраднат и е установено, че продължава да го използва. В случая около 20:20 часа на 08.08.2017 г. жалбоподателят Ю. е използвал СУМПС № *********, представяйки го пред мл. автоконтрольор Д.И.Д. от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, когато е бил спрян за проверка на ул. „Уста Кольо Фичето“ в гр. Варна, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи.
Основното възражение на жалбоподателя Ю. срещу законосъобразността на наказателното постановление се изразява в позицията му, че административно – наказателното преследване следва да бъде прекратено, поради изтекла погасителна давност.
В никакъв случай, нито към датата на връчване на наказателното постановление, нито към датата на постановяване на съдебното решение не е изтекла абсолютната давност за санкциониране на нарушението, тъй като същата е в размер на четири години и шест месеца. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към датата на извършване на нарушението) наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва едва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието, поради което и съдът още веднъж ще повтори, че този срок не е изтекъл нито към датата на връчване на наказателното постановление, нито към датата на постановяване на съдебното решение, поради което и следва да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.
Единствено според съда размера на наложеното административно наказание не е правилно индивидуализиран от административно – наказващия орган. Без каквито и да е мотиви и аргументация, на въззивника Ю. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. При условие, че няма данни за подобни административни нарушения, допуснати от страна на жалбоподателя, според съда е справедливо санкцията да бъде в минимален размер, а именно 30 лева, тъй като липсата на предходни нарушения представлява несъмнено смекчаващо отговорността обстоятелство, а в случая някакви отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани, впрочем такива не са били установени и от самия административно – наказващ орган. Това е причината съдът да приеме, че административно наказание „глоба“ в размер на 30 лева се явява справедливо и изцяло ще способства за изпълнение на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 819а – 53/17 от 19.10.2017 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, следва да бъде изменено, като бъде редуциран размера на наложеното административно наказание „глоба“ до размер от 30 лева.
Предвид изхода на делото, според съда не следва да се присъждат разноски на нито една от двете страни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 819а – 53/17 от 19.10.2017 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Е.С.Ю., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че на 08.08.2017 г. около 20:20 часа в гр. Варна, по ул. „Уста Кольо Фичето“ в посока към бул. „Република“ до бистро „Здравец“ управлява собствения си мотоциклет „Сузуки АН – 250“ с рег. № В 5509 К, като използва нередовно – невалидно СУМПС с № 28072336, което е обявено за невалидно от 16.08.2016 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи като намалява размера на наложената глоба до размер от 30 лева (тридесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: