№ 10137
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110135629 по описа за 2022 година
„Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1
ТЗ и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъдат осъден ответниuкът да
заплати в полза на ищеца посочените от него суми за цена на доставена от дружеството
топлинна енергrя, начислена за процесния период, за мораторна лихва, за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за както и за плихва, ничеслена върху вземането за цена на
услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът- Н. П., получил препис от исковата молба е е депозирал в
законоустановения срок отговор на исковата молба, с който заявява, че процесният имот
представлява самостоятелна спортна зала, която е допълнително построена и долепена до
съседен имот етажна собственост, в който съществува преносна инсталация на лицензианта.
Според ответника в техническия проект на съседната сграда не е била предвидена, не
е била присъединявана и не е съществувала процесната зала към момента на
присъединяването й към преносната мрежа на ищеца и не следва да се преразпределя
енергията от съседния имот.
С оглед изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените по делото доказателства процесният имот е придобит от
ответника Н. П. и трето за спора лице – Гюро Гюров въз основа на транслативен акт,
обективиран в нотариален акт от 12.03.2017г.
Партидата е открита само на името на ответника Н. П. със заявление от 29.03.2018г. /л.
19 от делото/.
Видно от заключението от ССЕ през процесния период титуляр на описаната партида е
бил единствено ответника В. Х..
Съгласно разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по т.д.
№2/2017 г. на ОСГТК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,
но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало
на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената
на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По аргумента за по-силоното основание, когато само един от съсобствениците ползва
имота, каквато е настоящата хипотеза, то той е и носител на задължението за заплащане на
цената на топлинна енергия, когато другият носител на правото на собственост не обитава
имота, докато тече периодът на доставка на топлинна енергия. В противен случай ще се
наруши принципът, вменяващ забрана за неооснователно обогатяване при размяната на
насрещни престации.
С оглед изложеното ностител на задължението за заплащане на процесните
задължения е ответникът Н. П.но не е и другият ответник, който не е подавал заявление за
откриване на партида на негово име спрямо процесния имот.
Съгласно заключението от СТЕ процесният имот има отопляем обект по проект 725м3,
съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда.
За периода 2019-2020 г. на базата на този отопляем обем се разпределя енергията,
2
отдедана от сградна инсталация, съгласно Наредбата за топлоснабдяване.
За периода 01.10.2019г. до 30.04.2020 г. количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула , съгласно приложението към чл.
61 от Наредба № 16-334.
За периода 2020 г.-2021 г. не се начислява топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация.
От изложеното е видно, че за процесния период, обхващащ времето от м.07.2019 г.-
м.12.2020 г. в процесния обект е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация на база на отоплоямеия обем от 725м3 за времето от м.07.2019г. до м.09.2019 г.,
вкл. ., а за времето от м.10.2019 г. до м. 12 2020 г., вкл – на база формула , съгласно
приложението към чл. 61 от Наредба № 16-334.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 4 ЗЕЕЕ (отм.) предвижда, че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Те са длъжни да заплащат в срок съответните суми, като
при неизпълнение топлопреносното предприятие може да се снабди с изпълнителен лист за
тези суми въз основа на извлечението от сметките си. Чл. 108, ал.1 от същия закон
предвижда, че за да се изгуби качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция да декларират писмено,
че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване. Същото е предвидено и в чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от сега действащия ЗЕ.
Следователно цената на такса мощност се начислява по силата на нормативната уредба у
нас, а именно с ПМС 53/06.03.2002 г. е приета Наредба за образуване и прилагане на цените
и тарифите на топлинната енергия, с която е въведена двукомпонентна система за
определяне на цената на топлинната енергия за битови нужди. Тази цена включва цена за
мощност в левове за един киловат или за един кубичен метър отопляем обем и цена за
енергия в левове за един мегаватчас. Следователно цената за мощност е един от
компонентите, включени в цената на топлинната енергия. Цената за мощност е нормативно
определена и се дължи и от потребителя, който не консумира топлоенергия и топла вода.
Недължимост на суми за такса мощност може да се установи само при изключване на
топлоподаването от абонатната станция, както е посочено по- горе. Въпреки
преустановеното подаване на топлинна енергия за отопление в жилището на ищеца, което е
установено по делото цената на мощността и стойността на топлината енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,съобразно
действащата нормативна уредба се дължи.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че непоискана доставка на топлинна
енергия в сграда в режим на етажна собственост (включително за сградна инсталация и
отопление на общите части) е налице тогава, когато е направено надлежно искане при
3
условията на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция
в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното
дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по
споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител
единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите
части на сградата. В случая нито се твърди, нито е установено наличието на искане за
прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Следователно доставената
през исковия период топлинна енергия не се явява непоискана, респективно ответникът
дължи нейната стойност.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за процесния период възлиза на сумата от 615.12 лв., поради
което главният иск следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли за разликата до целия
предявен размер от 622.18лв.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
ССЕ е изчислила, че лихвата върху главницата за периода от 21.08.2019г. до
21.03.2022 г възлиза на сумата от 149.70лв., като с оглед принципа на диспозитивното
начало този иск следва да бъде уважен за целия претендиран размер от 144.81лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
В случая по делото не е депозиран действащ към момента на съсществуване на
процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в какъв размер е
уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата дялово
разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане.
Представеният по делото договор, сключен между представител на ЕС, в която се
намира процесния топлоснабден имот и дружестовото, извършващо услугата дялово
разпределение е от 2000 г. и е сключен за срок от 1 година, т.е неговото действие се счита за
4
преустановено през времето, обхващащо процесния период.
Ето защо този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърлят като
недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице в
исковото и заповедното производство в общ размер от 570 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер от 131 лв.,
определено в общ размер в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД в
отношенията между странити, че Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК има вземания към Н. Б. П., ЕГН
**********, с адрес АДРЕС, за сумата от 615.12 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от м.07.2019 г. до м.12.2020 г., ведно
със законната лихва от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск
до пълния предявен размер от 622.18лв., че има вземане за сумата от 149.70лв., мораторна
лихва за периода 21.08.2019г. до 21.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу Н. Б. П., ЕГН
********** за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено спрямо
ответника, че има задължения към ищеца за заплащане на сумата от 35.14лв. –цена на
услугата за дялово разпределение за периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., както и лихва
върху това вземане за периода 01.07.2019г. до 21.03.2022 г. в размер от 6.41лв.
ОСЪЖДА Н. Б. П., ЕГН ********** да заплати на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, сторените
от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
5
депозит за вещо лице в исковото и заповедното производство в общ размер от 570 лв.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на Н. Б. П., ЕГН ********** разноски
за адвокат в размер от 131 лв., определено в общ размер в исковото и заповедното
производство .
Решението е постановено при участието на третото лице помагач Т. С. ЕООД
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6