Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София,08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение,
в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч.гр.дело № 6390 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******– длъжник по изпълнително дело № 20208600400468
по описа на ЧСИ В.М.против разпореждане, с което е оставено без уважение
възражение от 17.06.2020 г. по делото,
на длъжника „Т.С.“ ЕАД за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение
и размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
счита, че претендираното в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя е прекомерно в размер на 200 лева и не
кореспондира на фактическата и правна сложност на делото и реално извършените
действия от процесуалния представител на взискателите. Сочи и че, е заплатил
веднага дълга, в срока за доброволно изпълнение. Моли Съда да намали размера на
претендираните от взискателите разноски, както и определените разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Взискателите
по изпълнителното дело – В.Г., оспорват жалбата. Сочат, че определеният размер
на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на подписване на договора
за правна помощ и преди измененията в чл. 10 от Наредбата от месец май 2020
година. Касае се за адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното производство.
В
мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ В.М.сочи, че жалбата е неоснователна, тъй
като приетото възнаграждение за адвокатско възнаграждение е определено
съобразно минималните размери по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и датата на
заплащане на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Депозираната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на жалбата е постановлението за
разноски от 12.06.2020 г., инкорпорирано в призовката за добровлно изпълнение,
в частта относно определеното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по
изпълнителното дело и таксата по т.26 от Тарифата.
Производството по изпълнителното дело № 20208600400468 по
описа на ЧСИ В.М.е
образувано по искане на взискателите В.Г. въз основа на издаден изпълнителен
лист срещу „Т.С.” ЕАД от 10.06.2020 г. за сумите в размнер на 65,21 лева и
47,43 лева – разноски по гр. дело 53973/2018 г. на СРС, 51 състав. В молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателите са отправили искане до съдебния изпълнител в производството по
изпълнителното дело да бъдат събрани и разноските им по делото, в размер на 200 лева – за адвокатски хонорар.
В ПДИ от 12.06.2020 г. до длъжника е
посочена като сума, подлежаща на плащане освен главницата на задължението и
сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение, 37,51 лева - такси по т. 26 от
ТТРЗЧСИ.
С възражение от 17.06.2020 г. длъжникът „Т.С.”
ЕАД е поискал съдебният изпълнител да намали определените суми за такси и
разноски по изпълнителното дело, като прекомерни.
С обжалвания акт от 17.06.2020 г.,
исканията са оставени без уважение.
При установената фактическа обстановка
Съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението
за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова
постановление има постановление за определяне на разноски, инкорпорирано в ПДИ (аргумент от т.2 от тълкувателно решение
№ 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС), поради което и
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското
възнаграждение на взискателя с оглед правната и фактическа сложност на делото и
реално извършените действия.
От книжата по изпълнителното дело и
по-специално, от приложения договор за правни услуги от 07.05.2020 г., се
установява, че взискателят е възложил на адв. П.Х.образуването на изпълнително
дело срещу „Т.С.” ЕАД. Видно от намиращата се по делото молба за образуване на
изпълнително дело, взискателят претендират адвокатски хонорар в размер на 200 лева
като разноски по изпълнителното дело.
По делото са налице два спорни момента –
относно приложимата редакция на чл. 10 от Наредбата Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
налице ли са основания да се приеме, че така уговореното възнаграждение от 200
лева за образуване на производство е прекомерно.
Към момента, отбелязан в договора за
правна помощ – 07.05.2020 г., е сила
редакцията на чл. 10 от Наредбата
Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 28/2014 г.), съгласно която минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е
200 лева, като след 15.05.2020 г. в сила е предходната редакция на същата
разпоредба, съгласно която минималният размер е 100 лева.
В конкретния случай, поради настъпило
пълно плащане в срока за доброволно изпълнение, не са извършвани други действия
от процесуалния представител на взискателя.
Следва да се отбележи, че Съдът е
обвързан при произнасянето си от предмета на жалбата. В конкретния случай,
длъжникът по изпълнителното дело жали постановлението за разноски за сумата над
100 лева до пълния претендиран размер от 200 лева.
Във връзка с позоваването от страна на
взискателя и в мотивите на ЧСИ на разпоредбите на чл. 10, ат.1 от Наредба Nо 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Съдът намира, че тази
уредба в конкретния случай не следва да се прилага, поради следните
съображения:
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 и т.
2 от Наредба Nо 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение в конкретния случай
е 200 лева за образуване и 30 лева, ако бе поискано извършване на друго
изпълнително действие, освен посоченото в молбата за образуване по
изпълнителното дело.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите
дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката – да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06,
с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal II 106/77).
По изложените съображения, с оглед
данните по делото, обемът на извършената дейност от процесуалния представител
на длъжника, съпоставима с дейността по подаване на молба по дело,
справедливият размер на адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя следва
да се определи на 50 лева. С оглед
диспозитивното начало, частната жалба следва да се уважи до претендирания
размер.
Поради това в конкретния случай се явява
ирелевантно обсъждането на въпроса коя е приложимата редакция на чл.10, т.1 от Наредба Nо 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Относно искането да се намали и
определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на „паричното вземане“ и
„събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако
са доказани) за адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на
изпълнителното производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично
вземане“ следва да се разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в
изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ
правото на принудително изпълнение на взискателя, така и разноските на
взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден
изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на основание
постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е
вземане, което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но
правилата за събиране на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и
Тарифата, приложими с оглед характера на вземането. Следователно, за събиране
на вземането на взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това се потвърждава от случая, когато притезанието, за което е
издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза способите за
изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на паричното
вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя за
адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи на основа събраните
суми, посочени в сметката за размера на дълга (стр. 6 от ИД), съобразно
правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата от 100 лева. Поради това
пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ следва да
бъде определена на 13,34 лева.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 50 лева.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
за разноските от 12.06.2020 г., включено в ПДИ от 12.06.2020 г. по изпълнително
дело № 20208600400468 по
описа на ЧСИ В.М.в частта, относно определеното адвокатско възнаграждение за
сумата над 100 лева до 200 лева и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 13,34
лева до 37,50 лева,
като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление
за разноските от 12.06.2020 г., включено в ПДИ от 12.06.2020 г. по изпълнително
дело № 20208600400468 по
описа на ЧСИ В.М.до
„Т.С.” ЕАД, като адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело бъде намалено от 200 лева на 100 лева и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ бъда
намалена от 37,51 лева на 13,34 лева.
ОСЪЖДА В. Р. Г., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр. София, кв. *******, адв. П.Х.да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 50 лева– разноски по настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството и на ЧСИ В.М.по изпълнително дело № 20208600400468.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.