Р
Е Ш Е Н И Е № 16
гр. Разград, 21.03.2023
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица Вълчева
и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 129
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от К. И. К. от гр. В. против Решение № 226 от 18.11.2022 г. по
АНД № 20223330200510 по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърден
Електронен фиш сер. К, № 5908611, издаден от ОДМВР - Разград, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 600 лв. В жалбата
се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид изложените пред него
доводи за незаконосъобразност на ЕФ - липса
на описание на нарушението, неяснота относно мястото на извършването му и
неговия автор, непосочване на дата на издаване на фиша, неспазване на
изискванията по Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., както и че е дадена неправилна правна квалификация на
нарушението като повторно. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменен
електронният фиш, алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна и моли оспореното решение да бъде оставено в сила с
присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и не са налице сочените
касационни основания.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна по делото е установено, че на 16.04.2022 г. в 12,56 ч. на път
І–2, км. 89+811, п.в. Кантона с автоматизирано техническо средство № 11743d2, камера,
насочена в посока гр. Разград, е заснето движение на лек автомобил „Сузуки Витара“
с рег. № * **** ** със скорост 101 км/ч. при разрешена скорост 70 км/ч. За извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП бил издаден електронен фиш серия К, № 5908611, с който на собственика на
превозното средство К. И. К. е била наложена глоба в размер на 600 лв. Нарушението е квалифицирано като повторно,
тъй като е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4930900.
Еф е връчен
на жалбоподателя на 01.07.2022 г. С възражение вх. № 819000-28490 от 01.07.2022
г. той е поискал фишът да бъде анулиран поради това, че на посочената в него
дата не е посещавал област Разград. Последвала проверка в АИС „ЕЦОН“, при която
били прегледани всичките пет снимки от АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 11743d2,
показващи, че автомобилът се управлява от възрастен мъж, който вероятно е
самият г-н К. /справка от АИС „БДС“/. При справка в АИС „Регистрация на
МПС“ е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя. С оглед на
горното жалбоподателят е уведомен, че фишът няма да бъде анулиран.
По делото
са представени снимка от автоматизирано техническо средство № 11743d2, справка
за собственост на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № * **** **,
протокол от проверка № 17-С-ИСИС от 18.05.2021 г. на Български институт по
метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и
протокол за използване на Автоматизирано средство или система рег. № 296р-3995
от 16.04.2022 г.
При горните
факти въззивният съд е приел, че ЕФ отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4
и ал. 8 ЗДвП, като са посочени всички съставомерни признаци на описаното в него
административно нарушение, санкционната норма и размера на наложената санкция.
Като собственик на автомобила жалбоподателят е отговорен за констатираното
нарушение съгласно чл. 189, ал. 4, пр. последно ЗДвП и не е упражнил правото си
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация обстоятелства, които биха
установили друго лице като нарушител. Засечената от мобилната система за
контрол скорост – 104 км/ч. е коригирана в ЕФ с допустимата техническа грешка,
което е видно от приложената разпечатка и отразеното в самия фиш. Поради това въззивният
съд е преценил, че ЕФ е законосъобразен и го е потвърдил.
Въззивното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл. 189,
ал. 5 във вр. с чл. 188, ал. 1 ЗДвП ЕФ се връчва на собственика на моторното
превозно средство, който се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Оспореният пред
въззивния съд ЕФ е издаден от компетентен орган, в утвърдената от министъра на
вътрешните работи форма и има реквизитите по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Събраните
по делото писмени и веществени доказателства сочат, че е налице нарушение по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като водачът на заснетия лек автомобил „Сузуки Витара“
с рег. № * **** ** е нарушил забраната за
превишаване на скоростта за движение от 70 км/ч., сигнализирана с пътен знак.
При спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП фишът е съставен на собственика на МПС – жалбоподателя К. В ЕФ е отразено
правото му в 14-дневен срок да подаде писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС.
Жалбоподателят не е посочил лице, на което да е предоставил лекия си автомобил,
поради което следва да понесе санкционните последици от издаването на фиша.
Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че ЕФ не отговаря на изискванията по чл. 57, ал. 1 ЗАНН, тъй като не съдържа дата на издаване, описание на нарушението и място на
извършването му. Както е посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Процесуалните изисквания по ЗАНН са неприложими по отношение на
електронния фиш, който следва да съдържа само посочените в чл. 189, ал. 4, изр.
2 ЗДвП реквизити. В разглеждания случай ЕФ съдържа всички необходими данни,
включително за мястото на извършване на нарушението - път І–2, км. 89+811, п.в.
Кантона, посока гр. Разград. Съгласно
Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение
по републиканските пътища (Oбн., ДВ, бр. 3 от 8.01.2019 г., в сила от 8.01.2018
г., изм., бр. 19 от 6.03.2020 г., в сила от 6.03.2020 г.) и обяснителната
записка към Приложение № 1, т. 1 от списъка, път първи клас 1-2 е част от
европейски път Е-70, Граница Румъния - Русе - Цар Калоян - о.п. Разград - о.п.
Шумен - Девня – Варна, с начало на държавна граница и километраж, който се води
от запад на изток. Фактът, че км 89+811 се намира на територията на Област
Разград, е общоизвестен предвид нормативно установения начин на километриране
на пътищата. При това деянието е индивидуализирано по място и наказаното лице е
могло да разбере къде е извършено установеното административно нарушение,
съответно да упражни правото си на защита.
Датата на издаване
на ЕФ не е елемент от съдържанието му. По дефиницията, дадена в § 6, т. 63 от
ДР на ЗДвП, „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Датата на създаване на това електронно
изявление е ирелевантна за съставомерността на заснетото нарушение или за
редовността на процедурата по установяването му, и не подлежи на съдебен
контрол.
Описанието на
нарушението е подробно и ясно. В ЕФ точно и конкретно са посочени фактическите
признаци на нарушението – време, място и начин на извършване, както и
основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Неоснователни
са оплакванията относно средството и механизма на установяване на нарушението.
ЕФ е издаден при правилно приложение на правилата по ЗДвП и Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36/19.05.2015 г.). Нарушението е
заснето с преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM
S1 с фабричен № 11743d2, която представлява мобилно автоматизирано техническо
средство съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. В съответствие с чл. 4, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за
измерванията то притежава удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, вписано в
регистъра на Българския институт по метрология, със срок на валидност 07.09.2027
г. Измервателното средство е преминало метрологична проверка през периода
13-18.05.2021 г., видно от Протокол от проверка № 17-С-ИСИС от 18.05.2021 г. на
Българския институт по метрология. След като скоростомерът е от одобрен тип и е
преминал метрологичен контрол, той осигурява достоверност и точност на
измерванията, при което изразените от жалбоподателя съмнения за техническа
неизправност са необосновани.
Видно от Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. №
296р-3995 от 16.04.2022 г., мобилното АТСС с № 11743d2 е било прикрепено към
служебен автомобил рег. № РР 2590 АК и е било разположено на разстояние 200 м
от пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 70 км/ч. Протоколът е изготвен
по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от служител в
ОДМВР - Разград – ПИ Ч. и е годно писмено доказателствено средство за
извършените действия, включително, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания,
наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването, и АТСС е преминало
метрологична проверка и е годно за експлоатация.
Към ЕФ е приложена снимка от АТСС № 11743D2/0182479, на която
са видими вида, марката и регистрационния номер на автомобила, посочени са
локацията, GPS координати, дата и час на заснемане, разстоянието и отчетената
скорост на движение – 104 км/ч. От тази стойност е приспадната максимално
допустимата грешка от – 3 км/ч., като в ЕФ е вписана установена скорост 101
км/ч. По силата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Горната снимка е надлежно веществено
доказателствено средство и има доказателствената сила да подкрепи отразените в
ЕФ факти.
Оплакването за отсъствието на снимка,
удостоверяваща разположението на уреда, е неоснователно. В чл. 9, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е указано, че за осъществяване на
контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или
временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока.
Регламентирани са две форми на използване на АТСС: в служебни автомобили/мотоциклети
или разположени на пътя. Съгласно чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при работа с временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда. Изискването за снимка на разположението на уреда е поставено
единствено към АТСС, които са временно разположени на участък от пътя, но не се
отнася до АТСС, монтирани в служебните автомобили, какъвто е настоящият случай.
Неотносимо
е позоваването ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., съгласно
което в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП установяването и заснемането на
нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган. С това решение е тълкувана е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в предходна редакция (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), след което със ЗИДЗДвП (Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) разпоредбата е
изменена и допълнена. Със същия ЗИДЗДвП е създадена и нова т. 65 от ДР на ЗДвП,
дефинираща понятието „Автоматизирани
технически средства и системи“ като уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На
основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП е издадена и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
(обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г.), която урежда условията и реда за използване на АТСС. В чл. 2 от наредбата е направено
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 е предвидено, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система.
Предвид
законодателните изменения ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС е изгубило
правната си сила. При действащия материален закон установяването на нарушение,
заснето с АТСС, се извършва автоматизирано и ЕФ се издава в отсъствието на
контролния орган и на нарушителя. Тези специални правила изключват прилагането
на общия ред по ЗАНН, поради което неоснователен е доводът по касационната
жалба, че нарушението е следвало да бъде констатирано с АУАН, последван от
издаване на наказателно постановление.
Касационната
инстанция не намира да са били допуснати нарушения на изискванията по Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което не споделя оплакванията на
жалбоподателя за наличието на процесуални пороци при издаването на електронния
фиш.
В
касационната жалба се твърди, че са били заснети два автомобила на една линия и
още два зад тях, като не било ясно кой от тях е задействал радарния
скоростомер. На приложената по делото снимка е изобразен само автомобилът на
жалбоподателя.
Касационният
жалбоподател оспорва и правната квалификация на нарушението като повторно.
Първото му възражение в тази насока е аргументирано с обстоятелството, че
предходното му наказание е наложено с електронен фиш, а не с наказателно
постановление. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП по смисъла на този закон „повторно“
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Разпоредбата на чл.
189, ал. 11 ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление. Следователно, повторност е налице и
когато предходното наказание е наложено с електронен фиш. Второто възражение е
основано на твърдението, че ЕФ К/4930900 е бил връчен на 01.07.2022 г., при
което едногодишният срок не бил започнал да тече. Видно от писмо изх. №
869000-886 от 19.01.2023 г. на ОДМВР – Шумен, Сектор „Пътна полиция“ и разписка
за връчване на ЕФ, електронен фиш серия К, № 4330900 е връчен лично на К. И. К.
на 01.07.2021 г., не е обжалван, влязъл е в сила на 16.07.2021 г. и е със
статус „платен“. По този начин се доказва, че разглежданото нарушение е извършено
в едногодишен срок от издаването на предходния ЕФ, с който на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, а това обосновава наличието на повторност.
Съгласно
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП водач, който превиши разрешената скорост извън
населено място, се наказва с глоба 300 лв. за превишаване от 31 до 40 km/h, а
съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 2 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. С процесния
ЕФ е наложена глоба в размер на 600 лв. при правилно приложение на санкционните
норми.
С оглед на горното касационната инстанция приема, че не са установени
сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
минималния размер от 80 лв.
По изложените
съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221,
ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 226 от 18.11.2022 г., постановено по АНД № 20223330200510 по
описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА К. И. К. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2.