Решение по дело №669/2020 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№………………………….2021 г.

 

гр.  Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

мл. с. ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА,

като разгледа докладваното от младши съдия И. Димитрова

въззивно гражданско дело № 669 по описа за 2020 година на ОС - Варна,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 ГПК.

          Образувано е по подадена жалба от В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 210 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 615/2019 г. по описа на РС - Девня, III състав, с което първоинстанционният съд е решил ДА СЕ ВПИШЕ в особената книгата по чл. 49, ал. 1 на ЗН, водена при РС - Девня, че наследниците В.Д.В., ЕГН **********, и С.Д.В., ЕГН **********, са се отказали от наследството, оставено от С.С.Д., ЕГН **********,***,  починала на ***г.

Жалбоподателят В.Д.В. счита постановеното решение за неправилно, като моли за неговата отмяна. Твърди, че са били налице обективни причини, които са му попречили да се яви в съда лично, за да заяви дали приема или се отказва от наследството на майка си. Сочи, че след претърпяно ПТП през 1995 г. е със 100 % инвалидност и се придвижва само с инвалидна количка. Излага, че е възнамерявал с помощта на други хора да се яви в залата и да представи писмени доказателства, но очакваната от него помощ не се е осъществила. Моли съдът да приеме, че не се е отказал от наследството и е извършил действия, които недвусмислено сочат за приемането му. В тази връзка твърди, че на 15.02.2019 г. е подал Декларация по чл. 14 ЗМДТ и е платил данъците за имота. Сочи още, че не е бил уведомен, че майка му е имала кредит. Излага, че брат му С.В. не е бил надлежно уведомен за възможността да заяви пред съда дали приема или се отказва от наследството, защото съобщението е връчено по реда на чл. 47 ГПК, която разпоредба не следва да се прилага в производството по чл. 51 ЗН.

Молителят „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрисконсулт И.Б., депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост и основателност на жалбата. Счита, че наследникът С.В. не е уведомен надлежно от съда, а наследникът В.В. е приел наследството с конклудентни действия. Моли за отмяна на решението и вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при РС - Девня, че наследниците са приели наследството.

В съдебно заседание жалбоподателят В.Д.В., редовно уведомен, явява се лично.  Излага, че е приел наследството на майка си преди депозиране на молбата от „БАНКА ДСК“ ЕАД.

В съдебно заседание ответната страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, редовно уведомена, не изпраща представител.

Необжалвалият другар С.Д.В., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е по чл. 51 ЗН, образувано въз основа на молба от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, в която се сочи, че банката е предоставила кредит на лицето С.С.Д., ЕГН **********,***. Твърди се, че след преустановяване на плащането на суми по кредита и извършена проверка се установило, че кредитополучателят е починал. Моли лицата, които имат право да наследяват С. Д. да бъдат призовани, като им бъде определен подходящ срок, за да заявят приемат ли наследството или се отказват от него.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица се установява, че същият е сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД и С.С.Д. на 12.04.2016 г.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № 11/29.05.2019 г., издадено от Кметството на с. К., община Суворово, обл. Варна, С.С.Д., ЕГН **********, починала на ***г., за което е съставен акт за смърт № 0003/03.12.2017 г., е оставила следните наследници по закон: Димитър В.Д., ЕГН **********, съпруг – починал ***г.; В.Д.В., ЕГН **********, син; С.Д.В., ЕГН **********, син.

С Определение № 420/10.06.2019 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в съдебно заседание за 27.06.2019 г., като, съобразно чл. 51 от ЗН, е определил срок до датата на насроченото заседание лицата В.Д.В. и С.Д.В. да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от С.С.Д.. С цитираното определение е указано на всеки един от наследниците, че  на основание чл. 51, ал. 2 ЗН, ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

В Протокол от публично съдебно заседание, проведено на 26.09.2019 г., е отразено, че страната  В.В., уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява и не се представлява.

Видно от отрязъци от съобщения от дати: 14.06.2019 г., 18.06.2019 г., 23.07.2019 г., 17.07.2019 г., по отношение на С.В. е проведена процедура по реда на чл. 47 ГПК. В горецитирания протокол е прието, че заинтересованата страна С.В. е редовно уведомен по реда на чл. 47 от ГПК, посочено е, че същият не се явява и не се представлява.

С Решение № 210/04.11.2019 г. първоинстанционният съд е постановил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при РС - Девня, че наследниците В.Д.В. и С.Д.В. са се отказали от наследството, оставено от С.С.Д., б.ж. на село К., общ. Суворово, починала на ***г.

Настоящата инстанция с Определение № 1263/08.05.2020 г. е приела, че  предвид особеността на охранителното производство по чл. 51 ЗН, оплакванията в жалбата, уведомяването на единия от наследниците по реда на чл. 47 ГПК и съхраняване интересите на страните, въззивният съд следва отново да проведе процедурата по уведомяването на наследниците и да им бъде предоставен нов, достатъчен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството на наследодателката им.

Пред настоящата инстанция В.В. *** за подадена от него данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/15.02.2019 г. за земя и сграда в с. К.; Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочено, че имотът – земя и сграда в с. К., е придобит по наследство, като собственици с по ½ идеална част са В.Д.В. и С.Д.В.; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК – за същия имот; Експертно решение № 0191 от 006/18.01.11 г. на ТЕЛК МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна за 100% ТНР на В.В. следствие травма на шията и тялото.

Видно от Становище на С.В., изпратено до ВОС на 23.01.2021 г. с молба вх. № 260909/2021 г. по електронна поща до адрес ********@***.**, съобразно Определение № 1263/08.05.2020 г. на ОС - Варна, същият настоява за възстановяване на наследствените му права. Към горепосоченото становище са приложени сканирани копия на паспорт и лична карта на С.В..

Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен по следните съображения:

Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред, изрично с писмено изявление до районния съд, последвано от вписване в особената за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл. 51 от ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който наследникът да заяви приема ли наследството или се отказва от него. В ал. 2 на чл. 51 от ЗН е предвидено, че ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството, като изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН. В производството по чл. 51 от ЗН следва да се гарантира призованият към наследяване да изрази своята воля лично и самостоятелно, като в него се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 от ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление (Определение № 315/23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. дело № 3092/2015 г.). Видно от материалите по делото, на страните не е осигурена възможността лично и самостоятелно да заявят пред съда дали приемат или се отказват от наследството на своя наследодател.

Предвид изявленията на страните, направени пред настоящата инстанция съобразно Определение № 1263/08.05.2020 г., съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него да бъде вписано в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при Районен съд – Девня, заявеното от В.В. и С.В. приемане на наследството на С. Д.

 

Воден от горното съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 210 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 615/2019 г. по описа на РС – Девня, III състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при Районен съд – Девня, заявеното от В.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, и С.Д.В., ЕГН ЕГН**********, с адрес: ***, приемане на наследството на С.С.Д., ЕГН **********,***,  починала на ***г.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

                        2.