ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря…. и в присъствието на прокурора…. като
разгледа докладваното от съдия Петракиев т.д. № 139 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 374, ал.1
и 2 от ГПК във вр. с чл. 377 от ГПК и чл. 146 , ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от *** ЕИК *** със
седалище гр.Плевен ***, представлявано от З.Г.С.,
чрез пълномощника адв.Е.П. *** против *** ЕИК***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Д.П.С., с която се претендира на
осн. чл.318 вр. с чл.327 от ТЗ да се осъди ответника да заплати сумата от 67249.64лв.,
представляваща стойността на продукция, по данъчни фактури подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба, а също и на осн. чл.86 от ЗЗД да
заплати сумата от 4760лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатената в
срок главница по описаните фактури за периода от изискуемостта на плащането до
подаване на исковата молба. Претендира се и присъждането на разноските по
делото.
На основание чл.118 ал.1 от ГПК, съдът намира, че с
оглед цената на иска, е родово компетентен по смисъла на чл.104 т.4 от ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от
ищеца предмет на иска и изложената в исковата молба фактическа обстановка,
която касае изпълнението на търговска сделка – договор за търговска продажба, съдът намира, че се касае за търговски спор
по чл.365 т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК.
Съдът приема, че
е внесена дължимата държавна такса за
разглеждането на иска в размер на
2881.59 лв.
В исковата молба се твърди, че
между страните е сключен договор за търговска покупко-продажба на изкуствен тор
за селскостопански цели №061/19.02.2018г., по силата на който са доставени
25тона УРЕЯ ГРАНУЛАТ и 25 тона КАЛЦИЕВ АМОНИЕВ НИТРАТ. С допълнително
споразумение от 21.02.2018г. количествата съответно и на двата вида торове са
увеличени на 50 тона. С допълнително споразумение от 20.03.2018г. страните са
отложили плащането на доставеното количество тор с шест месеца. Съгласно тези
договорени клаузи на ответника са доставени в негов обект 50.34 тона КАЛЦИЕВ
АМОНИЕВ НИТРАТ и 50.320 тона УРЕЯ ГРАНУЛАТ. Ответникът изцяло е заплатил
стойността на доставения УРЕЯ ГРАНУЛАТ., но не и на КАЛЦИЕВ АМОНИЕВ НИТРАТ. За
неговата доставка са налични два броя товарителници съответно сер.М
№911803/21.02.2018г. и сер.М №697/21.03.2018г., надлижно подписани от
представител на купувача – ответник. За извършената продажба са издадени и два
броя данъчни фактури №**********/21.02.2018г. на стойност 11482.08лв. с ДДС
и №**********/21.03.2018г. на стойност
11774.88лв. с ДДС или общо дължима сума от 23256.96лв. По първата фактура са
направени частични плащания, но към момента на подаване на исковата молба са
останали неизплатени 3143лв. с ДДС а по втората цялата сума или общо
неизплатени са 14917.88лв. Заявява, че ответникът отказва контакти и плащане на
сумите. Твърди, че за периода от датата на изискуемостта до датата на подаване
на исковата молба се е натрупала и мораторна лихва върху тази сума от 1140лв.
Твърди се също, че на
основание сключен между страните договор №143/10.04.2018г. ищецът е доставил на
ответника в негов обект на 11.04.2018г. и 12.04.2018г. изкуствен тор – NPK
16-16-16 от 50.300 тона на стойност 34405.20лв. с ДДС. За доставката е подписан
премно-предавателен протокол, а продажбата е отразена в издадена данъчна
фактура №**********/12.04.2018г. на стойност 34405.20лв. с ДДС, която не е
заплатена до подаване на исковата молба. Твърди, че за периода от датата на
изискуемостта до датата на подаване на исковата молба се е натрупала и
мораторна лихва върху тази сума от 2420лв.
Твърди се също, че на
основание сключен между страните договор №341/12.09.2018г. ищецът е доставил на
ответника в негов обект на 19.09.2018г. изкуствен тор – NPK
16-16-16 от 25.320 тона на стойност 17926.56лв. с ДДС. За доставката е подписан
премно-предавателен протокол, а продажбата е отразена в издадена данъчна
фактура №**********/19.09.2018г. на стойност 17926.56лв. с ДДС, която не е
заплатена до подаване на исковата молба. Твърди, че за периода от датата на
изискуемостта до датата на подаване на исковата молба се е натрупала и
мораторна лихва върху тази сума от 1200лв.
На ответника е връчен препис от исковата молба, като е подал писмен отговор в срока по чл. 367,
ал.1 от ГПК.
С отговора се прави възражение за местна
неподсъдност на делото пред Плевенски окръжен съд. Сочи се, че седалището и
адресът на управление на ответното дружество е в с. ***, общ. Луковит, обл.Ловеч и попада в съдебния район на ОС-Ловеч, поради това на
осн. чл.119 ал.3 вр. с чл.105 от ГПК моли прекратяване на делото и изпращането
му на ОС-Ловеч за последващи процесуални действия. Оспорва се изцяло предявения
иск по основание и размер.
Депозирана е допълнителна искова молба и
допълнителен отговор в съответствие с чл.372 и чл.373 от ГПК. В допълнителната искова молба от ищеца се
представят нови писмени доказателства, но не е взето становище по направеното
възражение за неподсъдност. В допълнителния писмен отговор се прави искане за
допълнителни доказателства.
Съдът намира, че възражението
за местна неподсъдност на спора е основателно. Съгласно чл.105 от ГПК „Искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника“, което изискване е приложимо и
при търговски спорове по глава 32 от ГПК с оглед нормата на чл.377 ГПК,
повеляващ, „Доколкото няма
особени правила за производството по търговски дела, прилагат се общите правила
за производството пред първата инстанция.“ Възражението за неподсъдност е своевременно направено в
съответствие с чл.119 ал.4 от ГПК с отговора на ИМ. При направена в търговския
регистър справка се установява, че както към момента на подаване на исковата
молба, така и понастоящем седалището и адреса на управление на ответника са в
района на Ловешки окръжен съд, поради което и Плевенски окръжен съд следва да
прекрати производството по настоящето дело и да го изпрати на компетентния да
го разгледа ОС-Ловеч.
Поради изложеното и на осн.
чл. 374 от ГПК , Плевенски окръжен съд
О П
Р Е Д ЕЛ И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№139/2019г. по описа на Плеувенски окръжен съд и ИЗПРАЩА делото на осн. чл. 118, ал. 2 ГПК на надлежния Окръжен съд - Ловеч.
Определението
подлежи на обжалване на осн. чл. 121 ГПК
с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: