Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260116
07.04.2021година град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд
първи въззивен граждански
състав
На
двадесет и четвърти март Две хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание,в състав:
Председател:Милена
Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор Хаджиев
Секретар:Р.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№93
по описа на съда за 2021год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260065/20.11.2020г.,постановено по
гр.д.№424/2020г. Районен съд-Свиленград: ОСЪЖДА Поделение
за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, БУЛСТАТ:
1754038560069, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Македония“ № 2, да заплати по исковете с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на С.Х.В., ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 7251,81 лв., представляваща сбор от
дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, и 880,85 лв.
– мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко плащане до
27.07.2020 г.;ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Македония“ № 2, да заплати на адв. М.Д.Д., ЕГН: **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 736,63 лв. за адвокатско възнаграждение; ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Македония“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Свиленград, сумата от 340,07 лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата от 180
лв. – възнаграждение за вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение е
останал въззивникът Поделение за товарни превози Пловдив към „БДЖ – Товарни
превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Македония“ № 2,който чрез процесуалния си представител го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и
необоснованост.Твърди,че в заключението на назначената по делото съдебно
счетоводна експертиза,вещото лице дало три различни варианта,съдържащи отговор
на въпросите поставени от съда.В обжалваното решение обаче съдът възприел само
единият вариант,без да обсъжда останалите касаещи също извънредни часове
положен труд от ищеца и техния размел.Поддържа,че в заключението на назначената
по делото експертиза никъде не било отразено ясно на кои дати,по колко часа
извънреден труд е положил ищеца,като били отразени само месеците за съответната
календарна година и общия сбор часове за месец,за тримесечие и шестмесечие.В
тази връзка се поддържа,че заключението на
съдебно счетоводната експертиза не следвало да се кредитира,тъй като
била изготвена само въз основа на График-таблица ***,който нито съдържал
подписа на ищеца,нито било писмено доказателство,установяващо че именно на
посочените дати се е явявал на работа.Счита също,че процедурата по полагането
на извънреден труд била строго регламентирана от българското законодателство и
била свързана с инициатива от страна на работодателя,каквато според
доказателствата по делото не била установена.Във въззивната жалба е направен
анализ на събраните по делото доказателства,които според въззивника сочат на
извод различен от този ,който е направил първоинстанционният съд.Претендира от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Свиленград и вместо
него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.150 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.Претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
страна С.Х.В.,чрез пълномощника си е
депозирала писмен отговор на подадената въззивна жалба,с който същата се
оспорва и се излагат доводи за неоснователността й.Претендира въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Свиленград,както и присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
Хасковският
окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд-Свиленград е бил сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,предявени
от ищеца С.Х.В. срещу ответника Поделение за товарни превози Пловдив
към „БДЖ – Товарни
превози” ЕООД .Ищецът е
претендирал заплащане на следните суми,а
именно: 7251,81 лв. (след допуснато в о. с. з. на 28.10.2020 г. увеличение на
иска от сумата от 2896
лв. на сумата от 7251,81 лв.), представляваща сбор от допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017 г. до
03.06.2020 г., и 880,85 лв. (след допуснато в о. с. з. на 28.10.2020 г.
увеличение на иска от сумата от 200 лв. на сумата от 880,85 лв.) – мораторна
лихва върху главницата от настъпване на изискуемостта до 27.07.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По делото е
безспорно установено,че страните са били
в трудовоправни отношения,по силата на
сключен между тях трудов договор от 20.01.2017 г. като ищецът е заемал длъжността *** в Локомотивно депо ***/
Локомотивен филиал ***/. Работното място на ищеца е било в ЕП ***. Уговорено е
пълно работно време при сменен режим на работа по график. Не е налице спор, че
трудовото правоотношение е прекратено на 03.06.2020 г. по взаимно съгласие.
Видно от
ангажираните от ответната страна доказателства за заеманата от ищеца длъжност е
установено сумирано изчисляване на работното време,като в тази връзка по делото
са представени писмени доказателства-заповеди,утвърдени графици и пр. От представените лични сметки
за отчитане на работното време на ищеца С.Х.В. за периода от м. юли 2017 г. до
м. май 2020 г. се установява,че същите са били подписвани от ищеца и преките му
ръководители,а от фишовете за работна заплата се установява размерът на
получаваното от ищеца трудово възнаграждение през исковия период.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е установено, несъответствие между представените
по делото доказателства,а именно:първичния документ „таблица-график” и
вторичните документи „лична сметка” и „фиш за работна заплата”. Съобразно
графика ищецът следвало да полага труд на 12-часови смени, а в личната сметка
съществувало прекъсване в различно време през деня и през нощта,т.е. налице
било реално разминаване между графика и личната сметка на ищеца. Според вещото
лице липсвали данни за прекъсване на работното време при въведения непрекъсваем
режим на работа в ответното поделение. Поради това експертът приема, че
представените графици, подписани и коригирани от съответните длъжностни лица,
отговарят на действително положения труд от ищеца. Вещото лице е изчислило, че
след превръщане на нощните часове в дневни нормата се явява превишена с 1438
часа за исковия период от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., за които дължимото
възнаграждение било в размер на 7251,81
лв. В случай че не се извърши превръщане на нощните часове в дневни
часовете, положените часове извънреден труд били 1160 часа, като дължимото
възнаграждението възлизало на 5869,56 лв.
На база на личните сметки не се констатирало наличието на положен труд над
определената норма. Посочено е още, че дължимата мораторна лихва от датата на
изискуемостта до 27.07.2020 г. върху сумата от 7251,81 лв. възлизала на 880,85 лв., а върху сумата от 5869,56
лв. – на 700,57 лв.
Събрани са и
гласни доказателства,като от показанията на разпитания по делото свидетел М.П. се установява начина на работа в ответното
дружество свързан с изготвянето на
графиците и попълването на личните сметки на работниците,заемащи длъжността *** при
ответното поделение.
При така
установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел,че
на ищеца се дължи претендираното в исковата молба възнаграждение за положен
извънреден труд съгласно разпоредбата на чл.150 от КТ и обезщетение за забава
по чл.86 от ЗЗД .Тези изводи на първоинстанционният съд се споделят и от
настоящия съдебен състав,като в тази връзка следва да се отбележи следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и от заключението на назначената съдебно
икономическа експертиза се установява по несъмнен начин възлагането на изпълнение на трудови задължения ищеца извън
уговорената продължителност на работно време от работодателя,както и факта,че ищецът
ефективно е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя
извън установената в трудовия договор продължителност на работно време. В този
смисъл доказването на извънредния труд в рамките на настоящето производство е извършено с всички
доказателствени средства .
В разглеждания
случай работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, при което
установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен от деня и седмицата период от време,а от
заключението на назначената съдебно икономическа експертиза се установява,че
ищецът е положил труд, надвишаващ установената с трудовия договор
продължителност на работното време,като утвърдените от работодателя графици
отразяват действително положения от ищеца труд. Въпреки че ищецът е подписал
лични сметки за продължителността на работното му време, отразените в тях
записвания се опровергават от съвкупната оценка на останалите писмени
доказателства.Отчитайки установената от работодателя организация на работното
време при 12-часови непрекъснати смени, предвиждането само на четири щатни
бройки за заеманата от ищеца длъжност неизменно предполага отработването на повече часове
труд. Тъй като тези часове според експертизата не са били компенсирани до края
на отчетния период, следва да се приеме, че положеният над установената норма
на продължителност на работното време труд е извънреден,поради което искът за
заплащането му е основателен. При определяне на конкретните часове извънреден
труд, превишаващи установената норма за съответния период, изчислена съобразно
правилото на чл. 9б, ал. 1 НРВПО, е необходимо да се приложи разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с
коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане за
съответното работно място или длъжност. Т.е 8/7 или 1,143 и за периода от
27.07.2017 г. до 03.06.2020 г. положения
от ищеца нощен труд след преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 1438 часа, дължимото възнаграждение е в размер на
7251,81 лв.,ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда
– 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.На основание чл. 84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение,поради което акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко изискуемо
вземане до 27.07.2020 г. и възлиза на
сумата от 880,85 лв
Като е направил
изводи в посочения по-горе смисъл,първоинстанционният съд е постановил
валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да се потвърди.Решението е
постановено при напълно изяснена и обективно пресъздадена фактическа
обстановка,при задълбочен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства,преценени в тяхната съвкупност.В този смисъл доводите на
въззивника за неправилност на
обжалваното решение,поради допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост са напълно неоснователни и не кореспондират с установените факти
и обстоятелства по делото.
Правните изводи
на Районен съд-Свиленград в обжалваното решение,напълно се споделят от настоящият
съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
това решение.
На основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител
на ищеца – адв. Д., следва да се определи възнаграждение за осъществената
правна помощ. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вэъзнаграждението
на адвоката следва да бъде в размер на 736,63 лв., която сума ответникът следва
да бъде осъден да заплати на осъществилия процесуално представителство адвокат.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260065/20.11.2020г.,
постановено по гр.д.№424/2020г. на
Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА Поделение за товарни превози Пловдив
към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, БУЛСТАТ: 1754038560069, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 2, да заплати на адв. М.Д.Д.,
ЕГН: **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 736,63 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове:1. 2.