Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. д. № 1551 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение от 07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 27691/2018 г. по описа на
СРС, II ГО, 156 състав, е са отхвърлени предявените искове от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД
срещу И.П.З. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.9 ЗЗД вр. с чл.8 ЗПК
вр. с чл79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че последната дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
сумата от 3 824, 94 лв. – главница по договор за отпускане на паричен кредит №
1477264/15.05.2014 г., сключен между 4УниКредит К.Ф.“ ЕАД- кредитодател и И.П.З.
– кредитополучател, вземанията по който са цедирани н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.06.2017 г. и Приложение № 1 към договора, както и сумата от 455, 83 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода21.08.2016 г. – 20.06.2017 г., както
и сумата от 138, 65 лв. – лихва за забава за периода 21.11.2016 г. – 27.10.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 76600/2017 г. по опис на СРС, II ГО,
156 състав. Производството по делото в
частта на предявения осъдителен иск за същите суми е прекратено, на основание
чл.130 ГПК.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е
депозирана въззивна жалба от ищеца „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло.
Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно. Необосновано
решаващият съд е приел, че договорът за кредит е нищожен поради несъответствие
на размера на шрифта на договора с разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, която е
неприложима за спорното правоотношение, тъй като договорът е сключен на
08.07.2014 г., а измененията на ЗПК относно шрифта на договора е влязло в сила
на 23.07.2014 г. Счита, че договорът е написан на ясен и разбираем език.
Неправилно СРС се е позовал на Директива 2008/48/ЕО, тъй като същата касае
преддоговорна отговорност, а не договорната такава. Пред СРС е изслушана експертиза по инициатива
на съда, но липсват данни вещото лице да е ползвало оригинала на сключения
договор за кредит. Поддържа, че изследователската част на експертното
заключение е непълн, неаргументирана и с противоречащо си съдържание. Съдът е
възприел изводите на вещото лице, н „о не е зачел констатацията му, че
използваният в договора за кредит шрифт е „Тахома“ или „Колибри“, като по този
начин е постановил противоречиви мотиви. Необоснованият извод, че договорът за
кредит е нищожен е довел и до погрешния извод, че вземанията по него не могат
да се прехвърлят. Счита, че едва за първи път в съдебното решение съдът е
приел, че ищецът не е легитимирана страна, поради което е лишен от възможността
да защити интересите си. Поддържа, че процесуалната легитимация – принадлежност
на правото на иск, е положителна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иска, липсата на която обуславя недопустимост на същия. По делото е
представено Приложение № 1/20.06.2017 г. към индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2017 г.
само с данните на ответницата, тъй като данните на останалите длъжници
са защитени от ЗЗЛД. Макар съдът да е администратор на лични данни, не всички
страни по делата са администратори на лични данни, а доказателствата към
исковите молби се връчват на страните и са на разположение на страните по
делото в канцеларията на съда. Съдът е констатирал разминаване между размера на
сумите по Приложение № 1 и в заявените такива с исковата молба. Твърди, че към
датата на цесията е посочен размерът на задължението към момента на цесията.
Вземането се прехвърля заедно с всички привилегии в собственост на ищцовото
дружество, включително и лихви, такси и комисионни и други разноски на
дружеството – кредитор. Тъй като задълженията са прехвърлени като просрочени, а
не на краен падеж, ищецът като нов кредитор е обявило предсрочната изискуемост
на задължения до договора, съобразно изискванията на същия. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата
И.П.З., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си
тежест да установи, че е налице валидно сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит, съдържащ валидни клаузи за неустойка, които не са
неравноправни и не противоречат на императивните правни норми; кредиторът е
предоставил на длъжника сумата по кредита, който не е погасен на уговорения в
договора падеж; наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; ответникът е надлежно
уведомен за извършената цесия; клаузите от договора са индивидуално уговорени и
не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите
нрави. Счита, че законосъобразно решаващият съд е пиел, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като е съобразил
заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, което правилно е
кредитирано. С обжалваното решение съдът е обсъдил всички доказателства и
доводи на страните. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното решение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни
установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че 20.06.2017 г. е подписан
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение
№ 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г. Тези
договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД. По силата на договорите вземанията на „УниКредит Кънсюмъри Файненсинг“ ЕАД срещу И.П.З.,
произтичащи от договор за паричен кредит № 1477264, одобрен на 15.05.2014 г. и
подписан на 16.05.2014 г. е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви, такси и
комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Това вземане е индивидуализирано
в Приложение № 1 от 20.06.2017 г. към индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2017 г. Твърди,
че на ответницата са изпратени две уведомления по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД във
връзка с извършената цесия. Същите са върнати с удостоверяване, че пратката не
е потърсена от получателя и че клиентът не е намерен на посочения адрес. По
силата на чл.4.3 от посочения рамков договор ищецът се е задължил да уведоми от
името на цедента длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба представя
уведомление до ответницата. По силата на сключения на 16.05.2014 г. договор за
паричен кредит № 1477264 „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставил на
ответницата потребителски кредит в размер на 5 949 лв., от която: 5000 лв. – кредит,
250 лв. – комисионна/такса за разглеждане и 699 лв. – застрахователна премия.
На датата на сключване на договора дружеството е превело по сметка на
ответницата сумата от 5 000 лв. Ответницата се е задължила да върне сумата от 9
960 лв. на 60 равни месечни вноски всяка в размер на 166 лв. Крайният срок е
21.05.2019 г. По силата на чл.16, ал.1 от Общите условия към договора при
забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разпределена на 365 дни за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На това основание на
длъжника е начислена лихва в размер на 138, 65 лв. за периода 21.11.2016 г. –
27.10.2017 г. Твърди, че ответницата не е погасила изцяло задължението си към
насрещната страна, като към момента на завеждане на делото е погасила сумата от
4 457, 48 лв. Тъй като ответницата не е изпълнявала задълженията си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл.16, ал.2, б. „а“ от Общите условия, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в
това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви,
лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихва). В изпратеното до
ответницата уведомление по чл99, ал.3 ЗЗД същата е уведомена за обявената
предсрочна изискуемост на задължението. В полза на ищеца е постановена заповед
за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 3 824, 96 лв. – главница, 455, 83 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода 21.08.2016 г. – 20.06.2017 г., 138,
65 лв. – лихва за забава за периода 21.11.2016 г. -27.10.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. В условията на евентуалност – да осъди ответницата да му заплати
горепосочените суми. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, депозиран чрез
назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител, с който
оспорва предявените искове. Счита, че исковете са недопустими, тъй като
ответницата не е уведомена за извършената цесия. Уведомяването не може да се
извърши и чрез депозиране на исковата молба и приложеното към нея уведомление,
тъй като ответницата не участва по делото лично, а чрез особен представител.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като е нарушен чл.22 ЗПК. Липсват подписи на страните върху общите условия, в нарушение на чл.11,
ал.2 ЗПК. По делото не са ангажирани доказателства, че кредитът е предоставен
на ответницата. Дори да е предоставен, кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
На 27.10.2017 г. „А.З.С.Н.В.“
АД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу И.П.З. за сумата от 3 824, 96 лв. – главница; 455, 83 лв. –
договорна лихва за периода 21.08.2016 г. – 20.06.2017 г.; 138, 65 лв. – лихва
за забава за периода 21.11.2016 г. – 27.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото, както и сторените по делото
разноски. В т.12 от заявлението са посочени същите обстоятелства, както и
заявените в исковата молба.
С разпореждане от 08.11.2017
г., постановено по ч. гр. д. № 76600/2017 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав,
съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 138, 39 лв., от които: 88, 39 лв.
– държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Препис от постановената заповед
е връчен на длъжника по реда на чл.46, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
На 16.05.2014 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответницата, по силата на който
дружеството се е задължило да й предостави сумата от 5 000 лв., срещу
насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 5 960 лв., в това
число:250 лв. – такси/комисионни, 699 лв. – застрахователна премия. Кредитът се
погасява на 60 месечни вноски, считано от 21.06.2014 г., всяка от които в
размер на 166 лв. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 22, 5 %, а
ГПР-27, 6 %.договорът е подписан чрез кредитен посредник – „УниКредит Булбанк“
АД, както и от потребителя.
На 20.12.2016 г. е сключен
рамков договор за прехвърляне на вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД – цедент и „А.з.с.н.в.“ ЕАД – цесионер. По силата на договора цедентът се е
задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно
срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи
от договори да потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с
физически лиза, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите
гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, определени
и индивидуализирани съгласно Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор
за цесия. Цедентът се е задължил да прехвърля ежемесечно вземания за изплащане
на парични суми, които са станали изискуеми и са ноебслужвани от длъжниците за
период от над 180 дни просрочие.
Страните са се съгласили, че тези продажби ще се осъществяват ежемесечно
като отделно, самостоятелно формирано портфолио, закупувано от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г. За всяко отделно портфолио ще бъдат сключвани самостоятелни
месечни договори за цесия, като продадените и прехвърлени вземания ще се
описват в Приложение № 1 към всеки отделен договор за цесия, което ще бъде
неразделна чест от него. Страните са постигнали съгласие относно дължимата от
цесионера в полза на цедента цена. В клаузата на чл.4.3 от договора е
предвидено, че цесионерът е изричен упълномощен за уведомяване на длъжниците,
чиито вземания се прехвърлят, на адресната им регистрация по местоживеене или
друг адрес, посочен за връзка в договора за кредит или друг установен адрес.
Цесионерът се е задължил сам да извърши уведомяването от името на цедента за
своя сметка.
На 20.12.2016 г. цедентът е
упълномощил цесионера да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от
негово име всички длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило
с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.
На 20.06.2017 г. е сключен
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – цедент, е прехвърлил на ищеца – цесионер,
съгласно чл.2.1 от горепосочения рамков договор от 20.12.2016 г., заедно със
съпътстващите гаранции, на цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците
вземания за период от над 180 дни, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сключени от цедента с физически лица. В чл.2 от договора е постигнато
съгласие относно покупната цена, която обаче е заличена от представения по
делото препис от договора.
Пред СРС е представено
извлечение от Приложение № 1 км индивидуален договор за цесия от 20.06.2017 г.,
който включва вземания към 20.06.2017 г. Представени са фрагменти от стр.1,
стр.2 и стр.14. В стр.1 се съдържат данни единствено за наименованието на
документа и на отделните колони от съставената таблица, в стр.2 е налично
единствено отбелязване под № 21 относно сключения между цедента и ответницата
договор, с остатък от главница в размер на 3 824, 96 лв.; остатък от лихви - 473,
68 лв. и общ размер на дълга към датата на цесията – 4 298, 64 лв., като в
колоната „покупна цена“ липсва отбелязване. Стр. 14 съдържа подписи на
страните, като също са налице заличавания относно общия размер на вземанията
към 20.06.2017 г., относно размера на кредитите, общата стойност на
необслужваните и подлежащи на прехвърляне с всеки отделен договор вземания.
На 20.06.2017 г. цедентът е
съставил потвърждение за извършената цесия на всички вземания, цедирани на
ищеца, съгласно посочения в договора за прехвърляне на вземания от 20.06.2017
г. с подробно индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия. Цедентът потвърждава, че е
поучил от цесионера договорената цена за прехвърлените вземания.
Ищецът е изпратил до
ответницата уведомително писмо от името на цедента, с което я уведомява за
прехвърлянето на вземанията, като е определен 5 – дневен срок за погасяване на
задълженията. Посочена е банкова сметка, ***. Съгласно представеното известие
за доставяне, уведомителното писмо не е доставено на адресата, като е
отбелязано, че е непотърсено. До ответницата е изпратено уведомително писмо
чрез куриер „Лео Експрес“. Съгласно обратната разписка клиентът не е намерен, а
посоченият адрес, а телефонът е грешен.
Уведомленията са изпратени на
посочения в договора за потребителски кредит адрес на длъжника.
От заключението на вещото лице М.М.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на
16.05.2014 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е превел по сметка на
ответницата сумата от 3 324, 76 лв. Тази сума е формирана като разлика между
отпуснатия кредит, след приспадане на такси/комисионни и застрахователна
премия, както и сумата от 1 675, 24 лв. – за рефинансиране на друг кредит към
същото дружество. Таксата за
администриране на кредита в размер на 250 лв. е преведена от ответницата на същата
дата. Дължимата вноска към м.11.2016 г. е в размер на 166 лв., от която: 72, 67
лв. – редовна лихва и 93, 33 лв. – редовна главница. С последните плащания на
ответницата на 06.04.2017 г. и на 18.04.2017 г. са погасени следните задължения
за м.11.2016 г.:53, 87 лв. – редовна лихва към 06.04.2017 г.; 18, 80 лв. –
редовна лихва към 18.04.2017 г., 50, 89 лв. - редовна главница към 18.04.2017
г. Общият размер на платената сума е 123 лв. погасителната вноска за м.11.2016
г. е дължима на 21.11.2016 г. размерът на непогасеното задължение на ответницата
при настъпила предсрочна изискуемост на дълга на 10.10.2017 г. до датата на
завеждане на делото – 27.10.2017 г., е общо 4 482, 43 лв., от която: 3 824, 96
лв. – дължима главница и 657, 47 лв. – дължима лихва. Размерът на лихвата за
забава, изчислен съобразно годишната законна лихва, съгласночл.16, ал.1 от
общите условия, върху забавеното плащане на главницата за периода от датата на
дължимост до датата на завеждане на делото е 64, 08 лв. размерът на
непогасените вноски по процесния договор, ако кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем, от датата на забавата до изготвяне на експертизата –
05.09.2019 г., възлиза общо на 5 565, 08 лв., от които: 3 824, 96 лв. –
главница; 1 197, 47 лв. – договорна лихва и 542, 65 лв. – лихва за забава.
Пред СРС е изслушана и съдебно
– графическа експертиза, изготвена от вещото лице М.М.. От заключението се
установява, че представеният по делото договор за паричен кредит и общи условия
са изготвени на бели листов, канцеларски формат, като са използвани готови конструирани
в компютър бланки. В графите на договора има печатен текст, попълнен с компютър
и последващо отпечатване. Постоянният текст, интегриран в компютърните бланки
на договора и общите условия е написан вероятно със шрифт о гнида на
„Майкрософт“ и прилежащите му варианти. Размерът на малките букви е от 1, 6 мм,
а на големите – 2 мм. Разстоянието между редовете в текста е 2 мм. Машинният
текст, с който компютърно са попълнени графите на договора вероятно е от вида
„Тахома“ или “Колибри“ и е с размери на буквите (големи) 1, 9 мм. Размерът на малките букви от машинния
текст в общите условия е 1, 28 мм, а при големите е 1, 65 мм. Разстоянието
между редовете е 1, 15 мм. Съответно при шрифт „Таймс Ню Роман“ при използване
на размер 12 големината на малките букви е 2 мм, а на големите – 2, 9 мм.
Разстоянието между редовете е 33 мм. При нормален шаблон на шрифта. Вещото лице
отбелязва, че е възможно да има и друг шрифт в договора, предвид голямото
разнообразие от съществуващи компютърни шрифтове, както и от възможността от
обмен на такива от различни операционни системи. Основен показател е кегелът -
големината на буквите, която се измерва в пунктове. Стойността на кегела
означава разстоянието от върха на диакритичните знаци на главните букви до
най-долната част на малките букви. При проверка в офиса на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД вщото лице е установило, че използваният шрифт за изготвяне на
такъв тип документи е уникален и се използва от „УниКредит Булбанк“ ЕАД и
свързаните с нея дружества.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД и
ответницата е подписан на 16.10.2014 г. договор за отпускане на паричен кредит
за сумата от 5 000 лв., срещу насрещното й задължение да върне сумата на 60
равни месечни вноски, всяка от която в размер на166 лв., считано от 21.10.2014
г.
По силата на сключения между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и жалбоподателя рамков договор е постигнато съгласие
за ежемесечно и възмездно прехвърляне на портфейл от просрочени и изискуеми
задължения на цедента в полза на цесионера, при предварително уточнени условия,
като вземанията ще бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
Жалбоподтелят поддържа, че
неправилно решаващия съд е приел, че не е доказал по делото качеството си на
кредитор, като е изложил съображения относно процесуалната легитимация по спора.
Жалбоподателят основава
активната си легитимация по спора на сключения рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., както и индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2017 г. и Приложение № 1 към него.
Спорното право, заявено от
ищеца в исковата молба, обуславя процесуалната легитимация както на ищеца, така
и на ответника по делото. Легитимирани страни в исковия процес са тези, които
претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния
спор, предмет на делото. Липсата на процесуална легитимация на страните е
абсолютна процесуална предпоставка за да възникне правото на иск, за наличието
на която съдът следи служебно. В разглеждания случай ищецът е изложил конкретни
фактически обстоятелства, които го легитимират като страна по спорното право. С
оглед на това същият е надлежно процесуално легитимиран по спора, предмет на
делото, поради което предявеният иск е процесуално допустим и правилно е
разгледан но същество.
Материално-правната легитимация
обаче подлежи на доказване по делото. На
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
заявените в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
легитимацията си по спора, в каквато насока е и съставения от решаващия съд
доклад на делото по реда на чл.146 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че въз
основа на представения препис – извлечение от Приложение № 1 към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.08.2017 г. се установява прехвърляне на
процесните вземания в негова полза.
Посоченото Приложение № 1 съставлява частен документ. Доказателствената стойност на частни документи е регламентирана в нормата на чл.180 ГПК – частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение, с оглед на всички обстоятелства по делото. (решение № 136 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 6554/2014 г., на ВКС, ГК, IV ГО).
При преценка
доказателствената стойност на представеното извлечение от документ, следва да
се съобрази разпоредбата на чл.178, ал.2, изр.1 ГПК, съгласно която съдът оценява доказателствената сила на документа, в
който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни
недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото.
В случая ищецът е представил по
делото отделни фрагменти от стр.1, стр.2 и стр.14 от документа. В рамките на
тези фрагменти също са налице заличени данни – относно получената цена за
прехвърленото вземане (стр.2), относно общия размер на вземанията към 20.06.2017
г., размера на стоковите кредити, на паричните кредити, стойността на
необслужените подлежащи на прехвърляне с всеки отделен договор вземания (стр.14). От значение е и
обстоятелството, че и в представения индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 20.08.2017 г. също
са налице заличени данни – относно размера на покупната цена – чл.2.1.1 от
договора. При липса на пълен текст на
договора от 20.08.2017 г. и на Приложение № 1 и с оглед наличието на заличени
данни в тях, както и липсващи страници, се налага извода, че по делото са
представени отделни фрагменти от документите, избрани от ищеца. Това от своя
страна се явява пречка да се извърши обоснована преценка относно реалното
прехвърляне на вземанията, произтичащи от процесния договор за отпускане на
паричен кредит, в полза на ищеца. Нужно е да се отбележи, че за съда е налице
задължение да укаже на страната, че не сочи доказателства да установяването на
обстоятелства, за които носи доказателствена тежест, съгласно нормата на
чл.146, ал.2 ГПК, но не е налице
задължение да указва на страните какви доказателствени средства следва да
ползват, включително и какво е минимално необходимото съдържание на препис –
извлечение от документ, за да може въз основа на него да се обосноват извода за
спорните факти.
По изложените съображения, при
констатираните заличени данни и представените фрагменти от документи,
въззивният съд счита, че е обоснован формираният от решаващия съд извод, че
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи прехвърляне на
спорните вземания в негова полза.
При това положение е без
значение за изхода на делото обстоятелството дали сключеният между ответницата
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за отпускане на потребителски
кредит е валиден – дали е произвел правно действие и дали е обвързала страните
по правоотношението. Дори тази облигационна връзка да е действителна, това не
би довело до основателност на исковата претенция при недоказаност на факта, че
претендираните вземания са реално прехвърлени в полза на жалбоподателя – ищец.
Ето защо изложените в тази насока доводи не следва да се обсъждат.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.10.2019 г., постановено по гр. д. № 27691/2018 г. по описа на СРС, II ГО,
156 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която е прекратено част от
производството по делото, имащо характера на определение, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.