№ 10937
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110116036 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД,
искова молба и уточнителна такава, насочена против А. П. П., ЕГН ********** /в
качеството му на наследник на М. Н. П., ЕГН **********/, с която са предявени
осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумите както следва: 480.72лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с
абонатен № 239624, представляващ ап. № 34, находящ се в гр. С., жк. „АДРЕС, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 28.03.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, 91.53лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. –
22.02.2022г., 20.86лв. – дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.04.2020г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 28.03.2022г. до
окончателно изплащане на сумата и 4.65лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2019г.
– 22.02.2022г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия е
определен реда и срока, по който купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор /л. 56/, в който се излагат
съображения, че претендираните от ищцовото дружество суми са заплатени, като е
приложен платежен документ за заплащане по сметката на „Т.С.“ ЕАД на сумата от
808.49лв.
С молба от 28.06.2022г. ищцовото дружество изразява становище, че с
1
плащането на сумата от 808.49лв. ответникът е погасил всички претендирани суми,
предмет на исковото производство, като непогасено е останало единствено дължимото
се възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че А. П. П.,
като наследник по закон на М. П., ЕГН **********, е придобил правото на
собственост върху процесния ап. № 34, находящ се в гр. С., жк. „АДРЕС, респективно
че е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот - обект с абонатен № 239624, представляващ ап. № 34, находящ
се в гр. С., жк. „АДРЕС, е била присъединени към топлопреносната мрежа, че
процесният недвижим имот е бил топлофициран, че от страна на ищеца е доставена
топлинна енергия на стойност 480.72лв. –за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., че
ответникът дължи мораторна лихва в размер на 91.53лв. –за периода 15.09.2019г. –
22.02.2022г., че е извършена услуга дялово разпределение на стойност 20.86лв. за
периода м.02.2019г. – м.04.2020г., върху която се дължи мораторна лихва в размер на
4.65лв. за периода 01.04.2019г. – 22.02.2022г.
В проведеното на 30.09.2022г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца посочи изрично, че потвърждава плащането от страна на
ответника на сумата от 808.49лв., с което са погасени претендираните суми по
исковите претенции и платената от ищеца държавна такса. Претендира се единствено
възнаграждение за юрисконсулт.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на дължимите се суми, настоящият съдебен
състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото сумите са
платени в хода на процеса, респективно на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, следва
да заплати на ищеца сумата от 100.00лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на ответника, че сумите са платени едва в хода на процеса, доколкото
доверителят й не е знаел за процесните задължения. За процесния период приложение
намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, респективно за ищцовото дружество не е налице задължение да
уведомява клиентите на топлинна енергия за възникналите задължения, а същите
дължат плащане за конкретния месец в систематизирания в ОУ 45 дневен срок.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че доколкото процесуалният
представител на ищеца получава трудово възнаграждение с присъждане на разноски за
юрисконсулт ще се стигне до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество.
Правото в полза на юридическите лица да се присъжда възнаграждение за процесуално
2
представителство, осъществено от юрисконсулт е залегнало в процесуалноправната
разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК. При осъществявано процесуално представителство от
юрисконсулт юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение по
договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е предвидил
присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално представителство от
лице, възнаграждение на което се заплаща само по трудов договор с цел юридическото
лице, което е било защитавано в производството по делото от юрисконсулт да бъде
съответно възмездено за необходимостта от осъществяване на защита чрез
процесуално представителство по неоснователно предявения срещу него иск,
респективно за неоснователното извънсъдебно оспорване на правата му, което е
обусловило необходимостта от предявяване на иска / Определение 259/25.06.2012г. по
гражданско дело № 193 от 2012 год./.
По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в
минимален размер – 100.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „АДРЕС срещу А. П. П., ЕГН ********** /в качеството му на
наследник на М. Н. П., ЕГН **********/, искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите както следва: 480.72лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018г. – м.04.2020г., до топлоснабден имот с абонатен № 239624,
представляващ ап. № 34, находящ се в гр. С., жк. „АДРЕС, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба - 28.03.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, 91.53лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. – 22.02.2022г., 20.86лв. –
дялово разпределение за периода м.02.2019г. – м.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба 28.03.2022г. до окончателно изплащане на
сумата и 4.65лв. – мораторна лихва за периода 01.04.2019г. – 22.02.2022г., като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 100.00лв. – разноски /възнаграждение
за юрисконсулт/.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „МХ Елвеко“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3