О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №10
гр. П., 04.01.2019 г.
Подписаната, Поля Павлинова –
съдия в Поповски районен съд, като
поставих на разглеждане гр.д. № 44/2018 г. по описа на ПпРС, в закрито заседание,
установих следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „В.Д.“ ЕООД – гр. Р.,
чрез пълномощник: юрисконсулт Д.Г. , против С.М.Д. ***,
за установяване съществуване на вземане
на ищеца от ответника за сумата 364.59 лв. – главница за предоставени
ВиК услуги по фактури за абонатен № ***, за обект с адрес: гр. *****,
както и за сумата 23.50 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението до изплащане на вземането, за което вземане се
твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 816/2017
г. по описа на ПпРС.
Ищецът твърди
в исковата молба, че ответникът е потребител на В и К услуги, предоставяни от „В.Д.“
ЕООД – Р. по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи № ****/26.03.1999 г. Твърди, че
ответникът е титуляр на открита партида с абонатен № *** за адрес: гр. *****.
Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на доставената питейна вода
и отведени и пречистени отпадни води до цитирания имот по 24 бр. фактури, издадени в периода
27.05.2016 г. – 29.05.2017 г., подробно описани в исковата молба.
Общата
стойност на неплатените суми по фактурите била в размер 388.59 лв., в т.ч.
364.59 лв. – главница и 23.50 лв. – лихва за забава.
Въпреки
отправеното писмено уведомление за плащане на дължимата сума, ответникът не бил
изпълнил задължението си.
По заявление
за издаване на заповед за изпълнение било образувано ч.гр.д. № 816/2017 г. по
описа на ПпРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тъй като производството по връчване на издадената заповед за изпълнение било
приключило при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът бил указал на ищцовото
дружество да предяви иск относно вземането си, което обуславяло и правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 364.59 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги по фактури за абонатен № ***, както и за
сумата 23.50 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението до изплащане на вземането.
Претендира и
разноски.
В
съдебно заседание поддържа предявените искове чрез процесуален представител –
юрисконсулт .
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. Р.Р. ***, назначен на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника С.М.Д., в
който същият изразява становище за недопустимост на предявения иск поради нередовност на
заявлението, въз основа на което по заповедното производство е издадена заповед
за изпълнение срещу ответника за процесните суми, тъй като вземането не е
индивидуализирано по основание и по размер.
С отговора
ответникът възразява и за нередовно упълномощаване на пълномощника на ищцовата
страна.
Особеният
представител на ответника оспорва предявените искове и като неоснователни и
недоказани, като сочи правни аргументи в подкрепа на възраженията си.
Претендира за отхвърляне на предявените искове.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника поддържа отговора и пледира за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание на 05.12.2018 г. съдът направи
устен доклад по делото, прие писмените доказателства, приложи ч.гр.д. №
816/2017 г. по описа на ПпРС.
В същото
съдебно заседание ищцовата страна чрез пълномощника си конкретизира, че за
посочения в исковата молба обект на потребление има два абонатни номера, тъй
като има два водомера.
Съдът,
като прие делото за изяснено от фактическа страна, с протоколно определение
приключи съдебното дирене и даде ход по същество на спора, след което обяви
делото за решаване в едномесечен срок.
В срока за
произнасяне с акт по същество на спора, настоящият състав на съда, като се
запозна детайлно с всички събрани по делото доказателства, прецени, че поради недопустимост на
предявения иск са налице основанията на чл. 130 от ГПК за връщане на исковата
молба и за прекратяване на производството по делото. Съображенията за това са
следните:
С исковата
молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 44/2018 г. по описа на
ПпРС, ищецът „В.Д.“ ЕООД – гр. Р. е предявил иск за установяване съществуването
на вземането му за сумата 364.59 лв. – главница за предоставени ВиК услуги по
фактури за абонатен № ***, за обект с адрес: гр. ******, както и за
сумата 23.50 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от предявяване на
заявлението до изплащане на вземането, за което вземане се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 816/2017 г. по
описа на ПпРС.
От приложеното в цялост ч.гр.дело №
816/2017 г. по описа на ПпРС е видно, че със Заповед № 761/25.09.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С.М.Д. ***, да
заплати на кредитора сумата 364.59 лв. – главница за консумирана и незаплатена вода по 24 бр. фактури за периода
30.06.2016 г. – 31.05.2017 г. за абонатен № 286217, находящ се в гр. *****.
Заповедта за изпълнение е в съответствие с подаденото заявление.
Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
Настоящият иск е предявен в законния
срок в изпълнение указанията на съда.
Както бе посочено по-горе, в
проведеното по делото открито заседание бе установено, че на посочения
по-горе обект на потребление: в гр. *****, има монтирани два водомера, във
връзка с което и има два абонатни номера: съответно 286217 и ***.
В заповедното производство, макар
претендираната, респективно присъдената сума да е била сбор от 24 бр. фактури,
издадени за посочения в заявлението период за конкретния обект на потребление,
е посочено изрично, че фактурите касаят абонатен № 286217.
В исковото производство обаче , претендираните суми и обект на потребление са
същите, но касаят абонатен № ***.
В същото време, в проведеното открито
съдебно заседание са представени и приети като доказателства всички 24 бр.
фактури, от които е видно, че половината от тях касаят задължения за доставена
вода по абонатен № 286217, а другата
половина – по абонатен № ***. Т.е., макар и да се намират в един и същ обект на
потребление, водомерите са различни и имат различни абонатни номера, съответно
– по всеки от тях има различно количество доставена, реално потребена и съответнто
отчетена питейна вода.
Действително, претендираните суми и в
двете производства са едни и същи и касаят един и същ адрес на потребление, но
в заповедното производство се претендира изпълнение на задължение за
консумирана и неплатена вода за абонатен № 286217, докато в исковото
производство се претендират същите суми за същия адрес на потребление, но по
другия абонатен номер, открит на този адрес: ***.
От всичко изложено по-горе следва, че
по отношение на едни и същи суми в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 816/2017 г. и в исковата молба по гр.д. № 44/2018 г. се
сочат различни основания. Последното е недопустимо, доколкото производството по
установителния иск по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство
и следва да има идентитет в предмета на двете производства. Исковото производство има за цел установяване
на вземането, посочено от кредитора в заявлението и явяващо се предмет на
заповедта за изпълнение. Именно за това вземане възниква и интерес от
предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Когато основанието на
вземането в двете производства е различно, предявеният иск по чл. 422 от ГПК се
явява недопустим. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност в
рамките на образуваното по установителния иск производство (в този смисъл е и
тълкуването, дадено в мотивите към т. 11б от ТР № 4/2014 по тълк.д. № 4/13 г.
на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай нито има предявен
осъдителен иск при условията на евентуалност, нито в настоящото производство би
могло да се установи съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение
само по отношение на частта, касаеща абонатен № 286217, тъй като с исковото
производство не се претендира установяване съществуване на вземане по посочения
абонатен номер. Претендира се установяване съществуване на вземане по другия
абонатен номер, намиращ се на същия адрес, което е недопустимо, тъй като в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в заповедното производство
този абонатен номер не е посочен като основание за присъждане на претендираната
сума. А според т. 2б от ТР № 4/2014 по тълк.д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС,
обстоятелствата, от които произтича вземането при заявление по чл. 410 от ГПК
следва да бъдат посочени в заявлението, а не да бъдат извличани от
представените към него документи. В същото време установителен иск за съществуване
на вземане по абонатен № ***, за което не е издадена заповед за изпълнение, е
недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от защитата, която би могъл да
получи с едно установително решение за притезателно право.
Що се отнася до защитната теза на
ищцовата страна, че претенциите за заплащане на дължимите суми за доставена и
неплатена питейна вода до адреса на потребление на ответника по двата абонатни
номера са обединени с оглед процесуална икономия – за да не се образуват две
отделни производства, съдът намира, че тази теза е несъстоятелна, тъй като няма
пречка претенцията за заплащане на дължими суми по два абонатни номера на един
и същ адрес да се предяви в едно производство, но в обстоятелствата, от които
произтича вземането да бъде ясно изписано за кои абонатни номера се отнасят
претенциите.
Предвид
всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема, че установителният иск
по чл. 422 от ГПК във вида, в който е предявен, се явява недопустим поради
липса на правен интерес от предявяването му. В тази връзка, на основание чл.
130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да
бъде прекратено. В същото време, за вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение няма надлежно предявен иск по чл. 422 от ГПК, което обуславя
обезсилване на издадената заповед.
Предвид
гореизложеното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 05.12.2018 г. по гр.д. № 44/2018 г. по описа на Районен съд – П., с което е
даден ход по същество на делото и същото е обявено за решаване.
ВРЪЩА искова молба, вх. № 185/09.01.2018 г. по гр.д. № 44/2018 г. по описа на ПпРС, подадена
от „В.Д.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от инж. С. И. –
управител, действащ чрез пълномощник: юрисконсулт Д.Г. , против С.М.Д., ЕГН **********,***,
с която е предявен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника
за сумата 364.59 лв. – главница за консумирана и незаплатена вода по 24 бр. фактури за периода
30.06.2016 г. – 31.05.2017 г. за абонатен № ***, находящ се в гр. *****,
както и за сумата 23.50 лв. – лихва за забава за периода 30.07.2016 г. –
16.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 761/25.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 816/2017 г. по описа на Районен съд–П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 44/2018 г.
по описа на Районен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, пред Окръжен съд – Т..
След влизане в сила на определението препис от същото да се приложи към
ч.гр.д. № 816/2017 г. по описа на районен съд – П..
СЪДИЯ: