РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 09.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 211 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод на предявени от „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№ 128, представлявано от изпълнителния директор ***, срещу
Л.Т.П. ЕГН **********, /погрешно посочен в исковата
молба с фамилията „***“/ с
постоянен адрес ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 2056,63 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 1734,30 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 322,33 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 07.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 8574/2016 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран
и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи,
че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № 10377, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153
от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от
13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ
се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 8574/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 10377
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „НЕЛБО”
ЕАД. Навеждат се доводи, че
сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „НЕЛБО”
ЕАД на база на реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването.. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли съда
да постанови неприсъствено решение, с което да приеме за установено, че ответника
дължи претендираните с исковата молба суми. Счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е депозирал
отговор и не се е явил в първото по делото съдебно заседание. Претендира и
присъждането на разноски, така както са сторени, както за исковото, така и за
заповедното производство.
С определение № 1132/14.03.2017 г., съдът е конститиурал като
трето лице- помагач на страна на ищеца „Нелбо“
ЕАД. В дадения от съда срок същото не е взело становище относно
основателността на иска.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е упражнил процесуалното
си право на отговор. В депозираното възражение във заповедното производство
сочи, че не дължи процесната сума.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 10.04.2017 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
ответникът е клиент на „Топлофикация Плевен” АЕД за посочения обект, като
отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, по силата на които потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната топлинна енергия най късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставка на ТЕ. Ищецът е доставил на
ответника посоченото количество топлинна енергия. Ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на същата и е в забава.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е представил писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 1988/01.02.2017 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 1132/14.03.2017 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 65.32 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на разноските от 135,04 лв - от които – 85,04 лв. - държавна такса и 50лв - юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 65,32лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които
75,00 лв. заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 150.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съдът намира, че в конкретния
казус не е налице фактическа и правна сложност, поради което определя
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Т.П. ЕГН **********,*** дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор ***, сума в общ размер на обща сума в
размер на 2056,63 лева /две хиляди
петдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/ за консумирана топлинна
енергия, от които 1734,30 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 322,33 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 07.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Т.П.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата
от 65.32 лв. /шестдесет и пет лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 8574 по описа за 2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Т.П. ЕГН **********,***, ап.6 да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 194,36 лв. /сто деветдесет и четири лева и тридесет и шест/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на ищеца – „НЕЛБО“ ЕАД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: