Р Е
Ш Е Н
И Е № 1308
гр.Сливен, 09.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 608
по описа за 2018г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството са предявени обективно
и кумулативно съединени следните искове:
-
положителен
установителен иск за установяване съществуване на
вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК с цена на иска
28,86 лв., стойност на доставени и потребени, но незаплатени мобилни услуги по договор от 19.12.2015г. по
три фактури от 15.01.2016г., 15.02.2016г., 15.03.2016г. и една крайна
обобщена фактура № **********/15.05.2016г.;
-
осъдителен
иск с правно основание чл.342 ТЗ, вр.чл.12, ал.2 от
ОУ на договор за лизинг на преносим компютър, телефонен апарат или друго
устройство на ответното дружество, вр. с договор за
лизинг от 19.12.2015г. за заплащане на сума в размер на 139,80 лв.,
представляваща стойност на месечни лизингови вноски
за предоставен телефонен апарат LG Leon White, предсрочно изискуеми, поради прекратяване на
договора за мобилни услуги.
- осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 346,48 лв., представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 19.12.2015г. за
периода от датата на деактивация 09.05.2016г. до
крайния срок на действие на договора 19.12.2017г., или 19 абонаментни месечни
такси без ДДС- от по 15,99 лв. всяка.
Ищецът твърди, че между страните
бил сключен
Договор за мобилни услуги от 19.12.2015г. и предоставен мобилен номер
0892/497772. За ползване на този номер страните също така сключили и договор за
лизинг, като ответницата взела мобилно устройство LG Leon White
на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер
на 6,99 лв. всяка.
Сочи, че ответника не изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени по договора в периода м.
Декември 2015г. - м. март 2016г., а именно:
- Фактура №
**********/15.01.2016г. за отчетен период 19.12.2015г. - 14.01.2016г.,
включваща задължения на клиента в размер на 34,37 лв.
- Фактура № **********/15.02.2016г. за отчетен период 15.01-2016г.-
14.02.2016г.,за задължения в размер на 7,59 лв.;
- Фактура № **********/15.03.2016г. за отчетен период 15.02-2016г.-
14.03.2016г.,за задължения в размер на 6,99 лв.. Така общата фактурирана сума
по посочените фактури възлизала на 48,95 лв., но в месечния отчетен период на
потребление за месец април 2016г. била извършена корекция по задължението и
останал незаплатен остатък в общ размер на 28,86 лв., който бил пренесен в
крайна фактура № **********/15.05.2016г.
Твърди се още, че поради неплащане в срок от страна на ответника, ищцовото
дружество прекратило едностранно договора за мобилни услуги и лизинг, като
издал крайната фактура № **********/15.05.2016г., в която бил начислен
остатъкът от горните три фактури в размер на 28,86 лв., както и сума в размер
на 346,48 лв. неустойка и 139,80 лв. оставащите лизингови вноски за мобилния
телефонен апарат.
Правото на ответника да прекрати едностранно договорите с ответницата
произтичало от чл.75 на ОУ и от чл.19б, б.»в» от ОУ. Правото на ответника да
начисли неустойка в размер на оставащите до края на срока на договора месечни
абонаментни такси без ДДС произтичало от т.11 на договора за мобилни услуги.
Така ищецът твърди, че датата на деактивация била 09.05.2016г., генерирана
автоматично по вградена електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане в срок. Ето защо ищецът твърди,че от датата на деактивация 09.05.2016г.
до 19.12.2017г. крайния срок на договора за мобилни услуги имал право и
начислил неустойка в размер на оставащите 19 месечни абонаментни такси без ДДС
– от по 15,99 лв. всяка.
По отношение на търсената сума в размер на 139,80 лв. ищецът твърди, че тя
не била цената в пълен размер на
предоставеното мобилно устойство, а това била стойност на обявените на
основание чл.12, ал.2 ОУ към договора за лизинг предсрочно изискуеми лизингови
вноски, дължими след 15.05.2016г.
Сочи се още, че тъй като
ответника не платил задълженията си, ищецът депозирал заявление по чл. 410 ГПК
пред СлРС. Било образувано ч.гр.д. № 5665/2017г. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Иска се от съда признаване на
установено, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 28,86 лв., стойност на доставени
и потребени, но незаплатени
мобилни услуги по договор от 19.12.2015г. по три фактури от 15.01.2016г.,
15.02.2016г., 15.03.2016г. и една крайна обобщена фактура № **********/15.05.2016г.
Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество и сума в размер на 139,80 лв.
представляваща стойност на месечни лизингови вноски
за предоставен телефонен апарат LG Leon White, предсрочно изискуеми, поради прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сума в размер на 346,48 лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за периода от датата на деактивация 09.05.2016г. до крайния срок на действие на
договора 19.12.2017г.
Претендират се разноски в
заповедното и настоящото исково производства.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба е депозиран от назначен на
ответника особен представител - адвокат.
Оспорват се претенциите по основание и размер,
поради тяхната недоказаност и поради противоречие в твърденията на ищеца, че
стандартния месечен абонаментен план по договора с ответницата бил 19,99 лв., а
начисленията по фактурите с различна стойност. Прави се възражение и за
прекомерност на размера на начислената неустойка, тъй като търсената сума без лизинговите вноски била в размер на 28,86 лв., а
неустойката близо 13 пъти по-голяма. Иска се редуциране на този размер.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.12.2015г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги,
съобразно заявка № ********* по абонаментен план „Резерв стандарт” с месечна
абонамента такса 19,99 лв. за мобилен номер **********. На ответника му бил
предоставен и мобилен апарат «LG Leon White», съобразно сключен на същата дата договор за лизинг, като плащането на
апарата следвало да се извърши на 23 бр. лизингови
месечни вноски в размер на 6,99 лв. всяка. Представени
са и приложимите към договора с ответника Общи условия на ищцовото дружество за
взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.
Ищцовото
дружество издало следните фактури:
- № **********/15.01.2016г.
за задълженията на ответника за отчетен период 19.12.2015г.- 14.01.2016г. на
обща стойност 34,37 лв., включваща месечна абонаментна такса, стойност на
проведени разговори, текстови съобщения и месечна лизингова вноска;
- № **********/15.02.2016г.
за отчетен период 15.01.2016г. - 14.02.2016г. в размер на 41,96 лв., включваща
месечна такса и лизингова вноска, както и баланс от предходната фактура /34,37
лв./ за предходен период;
- №
**********/15.03.2016г. за отчетен период 15.02.2016г.- 14.03.2016г. на обща
стойност 48,95 лв., включваща баланса от предходната фактура 41,96 лв. и
лизингова вноска /трета по ред/ от 6,99 лв.
- № **********/15.04.2016г. за
отчетен период 15.03.2016г.- 14.04.2016г. на стойност 28,86 лв. От общата сума
по първите три горепосочени фактури, а именно 48,95 лв. била извършена корекция
по задължението, съобразно признание на ищцовото дружество, както и видно от
фактура № **********/15.04.2016г. за отчетен период 15.03.2016г.- 14.04.2016г.,
като в крайна сметка останал незаплатен остатък в размер на 28,86 лв. Този
остатък бил пренесен в крайната издадена фактура, а именно №
**********/15.05.2016г. за отчетен период 15.04.2016г.-14.05.2016г. Тази последна
фактура била на обща стойност 515,14 лв., включваща остатъка по първите три
фактури за разговори, текстови съобщения и лизингови вноски в размер на 28,86
лв., 139,80 лв., представляващи оставащите до края 20 бр. лизингови вноски,
както и сума в размер на 346,48 лв. начислени неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги.
На 30.10.2017г. ищцовото дружество депозирало пред съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Било образувано ч.гр.д. № 5665/2017г.
на СлРС и съответно издадена заповед за изпълнение № 3767/01.11.2017г.,
с която съдът разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 515,14 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от
19.12.2015г., по фактура № **********/15.05.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 30.10.2017г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното изплащане, сума в размер на 3,99 лв. – мораторна
лихва за периода на забавата 31.05.2016г.- 09.10.2017г., както и сума в размер
на 205 лв. сторени в заповедното производство разноски.
В заповедното производство
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
което обусловило предявяване на настоящият установителен
иск.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
По установителния иск
– чл.422 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна- заявител, разполагаща
с правен интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в което производство книжата са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване
съществуването, фактическата, материална дължимост на
сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск
ищецът следва да установи съществуване на
вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявения установителен
иск е вземане, произтичащо от сключени между страните договор за предоставяне
на мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство.
Представените и приети по делото
писмени документи – договори и 5 бр.фактури за начислени стойности на ползвани
и незаплатени мобилни услуги – разговори, текстови
съобщения и част от лизингови вноски действително
установяват налични облигационни отношения между страните за исковия период от
време и доколкото ответника не доказа за този период плащане по фактурите с
крайна стойност в размер на 28,86 лв., съдът приема, че сумата е дължима. Ето
защо предявеният установителен иск е основателен и
доказан в пълния му предявен размер от 28,86 лв. и бива уважен.
По осъдителния иск с правно
основание чл.92 ЗЗД.
Съгласно чл. 92 ЗЗД задължението за неустойка възниква
при неизпълнение на конкретно задължение за едната по договора страна, като
страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана
неустойката. В конкретния
правен казус клауза за неустойка се съдържа в т.11 от договора за мобилни услуги с ответника.
Предвидено е в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по
вина или по инициатива на потребителя, последният да дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В общите условия на ищцовото дружество в т.19б са предвидени случаите, в които
операторът би могъл да прекрати едностранно индивидуален договор, срочен или
безсрочен, като б.”в” сочи, че това може да стане и когато потребителя не е платил дължими суми
след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор или ОУ.
В хода на процеса обаче не бе проведено
доказване за налично предсрочно прекратяване на договора, сключен с ответника, кога
и от кого, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати
договора е уведомила другата страна. Това задължение за уведомяване изхожда и
от чл.12, ал.1 от ОУ на договор за лизинг на ищцовото
дружество, като прекратяването на договор поради неплащане
от страна на потребителя, респ. обявяването за предсрочни на всички лизингови вноски следва да е облечено и в писмена форма –
писмено уведомление. Надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне е елемент от правопораждащия
фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. Надлежното упражняване на правото
на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С
оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на
договора абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено
предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и
за размера на иска.
В случая по делото не се доказа
операторът да е отправил, респ. връчил на абоната писмено предизвестие,
уведомление или покана, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а
дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от
ответника и далеч след съставянето на процесните
сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването им
не е имало основание за това. Твърденията на ищцовото
дружество за датата на прекратяване на договора, а именно 09.05.2016г. не се
доказаха. Няма начин договорът да е прекратен преди изправната по него страна
да упражни правото си на това, още повече, че в ОУ на ищеца прекратяване на
договора от страна на потребител е предвидено единствено при безсрочен договор, но винаги с
едномесечно предизвестие – арг. от чл.19а ОУ.
По
изложените съображения съдът намира, че кредитора не се е възползвал от правото
си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на същия.
На следващо място, но не и по значение,
клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора следва да бъде квалифицирана
като неравноправна, съобразно чл. 143, т. 5
ЗЗП.
С Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г.
на І т.о. ВКС РБ, което се базира на редица решения на Съда на ЕС / цитирани в
това решение/ е прието, че съда служебно следи за наличие по делото на
фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор.
В процесния случай
ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДП ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално уговорена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителя няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесният договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни
мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия е бланков тип и не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи в процеса клаузата за
неустойка да е била индивидуално договорена. Според чл. 146, ал.
2 ЗЗП
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9
ДР ЗЗП.
В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е имал възможност
да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка. Освен това неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /в този см. Решение № 7586/04.12.2013г., постановено по адм. д. № 6627/2013г. на Административен съд - София-град/.
Предвид изложеното, както и предвид
съдържанието на самата неустоечна клауза по договора
и съпоставяйки я с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият
съдебен състав приема, че същата се явява неравноправна, поради което и нищожна.
Така както е уговорена, клаузата за неустойка създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е
уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни
права за потребителя. Видно е от договора и ОУ, че потребителя няма никакво
право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане
на неустойка от
страна на мобилния оператор и в полза на клиента. В този смисъл потребителят е задължен да заплати
необосновано висока неустойка,
поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово
задължение, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора
може да бъде до 24 месечни абонаментни такси без за потребителя да се създават някакви
права. Самата клауза не урежда правила за изчисляване на неустойката, съобразно
размера на неизпълненото задължение на потребителя, а във всеки случай на
неизпълнено задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава
значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът приема, че идеята, от която се изхожда
при определяне размера на неустойката е, че ищцовото дружество търпи вреди от
това, че няма да получи очакваните със сключването на договора месечни
абонаментни такси, поради предсрочното му прекратяване. От друга страна обаче
при предсрочно прекратяване на договора мобилният оператор няма как
да предоставя услугите, които иначе би предоставил, ако не беше прекратен.
Следователно няма и как да се приеме, че размера на вредите, които ищеца ще
претърпи, поради прекратяване на договора е именно размера на месечните такси,
които е очаквал да получи при редовно изпълнение от насрещната страна. Така
както е уговорена неустойката в процесния договор, ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако договора
не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. ищеца не предлага каквато и да е насрещна престация,
съпоставима с дължимата неустойка при
прекратяване на договорните отношения между страните. По този начин се създава
основание за значително облагодетелстване на търговеца над физическото лице -
потребител, което като икономически по-слаба страна се ползва с предвидената в ЗЗП
защита.
Ето защо, отчитайки неравноправността,
респ.нищожността на клаузата на чл.11 от договора с ответника,
съобразно разпоредбата на чл.143, т.5 ЗЗП съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка в размер
на 346,48 лв.
Поради нищожност на клаузата за
неустойка, съдът не би следвало и да редуцира нейния размер до три месечни
абонаментни такси, каквото евентуално искане е заявено от ищеца, още повече, че
съдът не е запознат, не е представено и прието като доказателство по делото
споразумение с Комисия за защита на потребителите.
По
изложените съображения съдът следва да отхвърли изцяло предявеният осъдителен
иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 346,48 лв.
– неустойка дължима за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
19.12.2015г.
По осъдителния
иск с правно основание чл.342 ТЗ, вр.чл.12, ал.2 от ОУ на договор за лизинг на
преносим компютър, телефонен апарат или друго устройство на ответното
дружество, вр. с договор за лизинг от 19.12.2015г.
Съдът намира, че е дължима от
ответника сумата от 139,80 лв. представляващи неплатените оставащи лизингови вноски. В
процеса се установи категорично сключване на договор за лизинг, съответно
предоставен на ответника телефонен апарат LG Leon White. Макар и да не се установи тяхната предсрочна изискуемост,
както твърди ищеца, поради предсрочно прекратяване на договора за лизинг, то тези
вноски към момента са падежирали и дължими, доколкото
ответникът не установи да ги е заплатил.
Ето защо този осъдителен иск бива
уважен в пълния му предявен размер от 139,80 лв. Съдът не следва да присъжда
законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
заплащането, тъй като такова изрично искане не е направено.
Съобразно уважени и отхвърлени претенции, съдът следва
да разпредели отговорността за разноски. Съдът следва да осъди ответника да
заплати на ищеца разноските, сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 5665/2017г.
на СлРС в размер на 205 лв., доколкото в случая няма отхвърлителен диспозитив по установителния иск / макар претенцията да е предявена
частично/.
Ищцовото дружество е претендирало присъждане на направените по
настоящото исково производство разноски, които са 180 лв. – платено адвокатско възнаграждение, внесена държавна
такса по делото в общ размер на 125 лв. / 25 лв. за установителен
иск и по 50 лв. за два осъдителни искове/. Тъй като се уважава изцяло само установителния иск и един от двата осъдителни, то на ищеца
му се следва разноски в общ размер на 495 лв., от които 120 лв. адвокатско
възнаграждение / 180 лв. платен хонорар разделен на три иска или по 60 лв. на
иск/, 300 лв. за особен представител / 450 лв. платен депозит разделен на три
иска или по 150 лв. за иск/, 25 лв. платена държавна такса за установителен иск и 50 лв. за уважен един осъдителен иск.
Съобразно отхвърления осъдителен иск за неустойка на
ответника също му се следват разноски, но в процеса не са ангажирани
доказателства за действителната им реализация, поради което съдът не следва да
държи изричен диспозитив в тази насока.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на
М.В.С., ЕГН: ********** ***, че ДЪЛЖИ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, Район Младост, ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сума в размер на 28,86 лв. /двадесет и осем лева и 0,86 ст./,
представляваща стойност на доставени и потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
19.12.2015г., съобразно фактури от 15.01.2016г., 15.02.2016г., 15.03.2016г.,
15.04.2016г. и една крайна обобщена
фактура № **********/15.05.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.10.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.342 ТЗ, вр.чл.12,
ал.2 от ОУ на договор за лизинг на преносим компютър, телефонен апарат или
друго устройство на ответното дружество, вр. с
договор за лизинг от 19.12.2015г. М.В.С.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, Район
Младост, ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 139,80 лв. / сто тридесет
и девет лева и 0,80 ст./, представляваща стойност на 20 бр. месечни лизингови вноски за предоставен телефонен апарат LG Leon White
по договора за лизинг от 19.12.2015г.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.92 ЗЗД предявеният от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, Район Младост,
ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против М.В.С., ЕГН: **********
*** осъдителен иск за заплащане на сума в размер на 346,48 лв. /триста
четиридесет и шест лева и 0,48 ст./, представляваща начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.12.2015г. за периода
от датата на деактивация 09.05.2016г. до крайния срок
на действие на договора 19.12.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК М.В.С., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, Район Младост,
ж.к.”Младост" № 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 700 лв. / седемстотин лева/, деловодни разноски,
от която сума 205 лв. /двеста и пет
лева/ по ч.гр.д. № 5665/2017г. на СлРС и 495 лв. /четиристотин деветдесет и пет
лева/ в настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: