р  е  ш  е  н  и  е

№ 61

гр. Габрово, 21.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

при секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 1311 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Х.Д.Х., с ЕГН: **********,***, против Наказателно постановление № **********/28.11.2019 година на зам.- Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

 В жалбата се отрича извършване на вмененото нарушение, излагат се възражения за допуснати процесуални пороци в проведеното административно производство, свързани с отсъствие на коректно, ясно и пълно описание на деянието, произволно посочване датата на извършването му, както и липсваща преценка за маловажност, поради което се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.

Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят се представлява от адв. Иван Жалков от ГАК, който в пледоарията си поставя акцент на произволно посочената според него дата на нарушението, негова обективна и субективна недоказаност и незаконосъобразен отказ от прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като поради всичко гореизложено отново моли за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Цветомира Сиракова, която намира процесното деяние за категорично установено и коректно адресирано спрямо Х.Х. с оглед вменените му задължения като лицензиран лесовъд. Противопоставя се на становището на защитата за неточно посочена дата на деянието и не открива пропуски в неговото текстово и цифрово описание. На последно място сочи налични мотиви касателно причините за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН, като въз основа на това моли за цялостно потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление. 

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от  Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото е приложена и Заповед № 1 от 02.01.2018 г. на Директора на РДГ – Велико Търново, прехвърляща при негово отсъствие правомощията за издаване на Наказателни постановления на зам. – Директора на този орган.

На жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика е издадено позволително за сеч № 0490868/20.03.2019 г. за имот -  държавна горска територия, находящ се в отдел № 139, подотдел „х”, в землището на гр. Габрово, указващ като период на сечта 23.03.2019 г. – 30.12.2019 г. Като изрично изискване било упоменато спазването на технологичния план за добива на дървесина от имота, с който Х.Х. бил лично запознат.

 При осъществена на 11.04.2019 г. проверка в цитирания имот служителите на РДГ – Велико Търново П.Й. и Н.М. установили и описали в изготвения на място Констативен протокол серия В № 006209 разположени на разстояние 35-40 метра една от друга пет броя технологични просеки, всяка от които с дължина 30 м. и ширина 2 м., започващи от долната част на подотдела и ориентирани в посока север-юг,  които не били отразени в технологичния план. За констатираното нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите П.Й. и Н.М. съставили против жалбоподателя АУАН № **********/07.06.2019 г., въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление. То било надлежно връчено на Х.Х. на 04.12.2019 г., а на 11.12.2019 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Така приетата от съда фактическа обстановка се ползва със солидна доказателствена опора, като на първо място безспорно е обстоятелството, че позволително за сеч № 0490868/20.03.2019 г. за имот -  държавна горска територия, находящ се в отдел № 139, подотдел „х”, в землището на гр. Габрово, е издадено на името на жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика. Ведно с това Х.Х. е бил запознат и с изготвения към позволителното за сеч технологичен план  за добива на дървесина от имота, видно от положения собственоръчен подпис в този документ, приложен по делото в заверено копие. Изцяло голословно е възражението на защитата, че този документ е „неверен” – същият е изготвен по надлежния ред, и никой, както при съставянето, така и при провеждане на сечта, не е твърдял наличието на някакъв порок в него. С абсолютна категоричност също така П.Й. и Н.М. изложиха личните си възприятия, че при осъществена от тях на 11.04.2019 г. проверка са констатирали разположени на разстояние 35-40 метра една от друга пет броя технологични просеки, всяка от които с дължина 30 м. и ширина 2 м., започващи от долната част на подотдела и ориентирани в посока север-юг,  които не били отразени в технологичния план. А именно в цитирания документ по силата на чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите следва да бъде отразена схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Безспорно също така към момента на проверката в имота се е извършвала сеч, макар и без възприет извоз, което ясно говори за действащо сечище, в което разпоредбите на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, е следвало стриктно да бъдат спазвани от лицензирания лесовъд. С чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на лицата по чл. 108, ал.2 от ЗГ, какъвто в случая е и жалбоподателят, е вменено да следят за спазване на одобрения технологичен план, вкл. да не допускат създаването на неотразени в него технологични просеки. А именно пет такива, разположени на разстояние 35-40 метра една от друга, всяка от които с дължина 30 м. и ширина 2 м., започващи от долната част на подотдела и ориентирани в посока север-юг, неотразени в цитирания технологичен план, са установени от свидетелите П.Й. и Н.М. при процесната проверка на 11.04.2019 г. и незабавно отразени от тях в изготвения на място Констативен протокол серия В № 006209. Доказано в тази логическа последователност е виновното бездействие на Х.Х., който несъмнено е бил длъжън да следи за стриктното спазване параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, вкл. и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите или нови технологични просеки. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, тъй като самото създаване на установените при проверката пет броя технологични просеки говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план. По никакъв начин информацията в приложения по делото Констативен протокол серия № 000983 от 02.04.2019 г., изготвен от служители на СЦДП – Габрово, не променя изведеното заключение за доказаност за деянието. Единственият орган, оправомощен по силата на чл. 196, ал.1 от ЗГ да следи за прилагане на Закона за горите и издадените въз основа на него подзаконовите нормативни актове, е Изпълнителната агенция по горите и нейните структури. Именно такава е и РДГ – Велико Търново, като в изпълнение на своите правомощия нейни служители са извършили съответната проверка и са пристъпили към актосъставяне. Същевременно приложеният от защитата документ изхожда от служители на СЦДП – Габрово, основният предмет на което е описан в чл. 165, ал.1 от ЗГ и категорично не включва контрол върху законосъобразното провеждане на сечта, т.е. констатациите в него нямат абсолютно никаква обвързваща доказателствена значимост по този въпрос и по-конкретно спазва ли се процесният техонологичен план. Същевременно и двамата проверяващи в случая са служители именно на надлежен контролен орган, действали са в рамките на своята компетентност и констатациите им според съда са напълно достатъчни, за да оборят всякакви възражения за неустановеност на субекта на констатираното нарушение или неговата обективна недоказаност.

Изцяло ирелевантно за породената спрямо Х.Х. административнонаказателна отговорност е точно кой и кога физически е формирал тези технологични просеки, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по делото. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни коментираните просеки да са съществували при започване на сечта, какъвто факт жалбоподателят не е документирал. Поради това категоричен е изводът, че тези просеки са били създадени именно в периода от началото на сечта – 23.03.2019 г., до момента на проверката – 11.04.2019 г. Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но детайлно са упоменати възможните негови начална и крайна дати, т.е. периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на откриването му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като по този начин жалбоподателят категорично е бил наясно какво виновно поведение и в противовес на кой законов текст му се вменява.

Не на последно място съдът следва изрично да посочи и че в атакуваното Наказателно постановление има развити мотиви касателно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, които съдът изцяло споделя. Случаят безспорно не може да се квалифицира като „маловажен”, тъй като отсъстват каквито и да е предпоставки да се приеме липсваща или изключително ниска негова степен на обществена опасност, водеща до някаква изключителна отлика с останалите от неговия вид - нещо повече, в случая са изградени цели пет неотразени в технологичния план просеки.

Ето защо и поради горните съображения не са налице каквито и да е основания за отпадане породената спрямо Х.Х. административнонаказателна отговорност, същият следва да носи такава за доказаното извършено от него нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, като на последно място наложеното му наказание е в минимален размер, като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.

При този изход на делото и на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Х.Д.Х. следва да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № **********/28.11.2019 година на зам. - Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите на Х.Д.Х., с ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите.

ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Х.Д.Х., с ЕГН: **********,*** да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: