О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е 71
гр.Варна, 31.01.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №6 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр.
Добрич срещу определение № 518/12.11.2019г., постановено по т.д. № 124/2019
год. по описа на ОС – Добрич, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК, съдът е върнал
депозираната от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД искова молба и е
прекратил производството по делото.
Жалбоподателят
твърди, че актът на съда е незаконосъобразен, тъй като обстоятелствата за които
производството е оставено без движение е следвало да се установят в хода на
съдебното производство, чрез поисканата експертиза.
Насрещната
страна ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД-гр. Варна в срока за отговор е изразила становище
за неоснователност на жалбата.
Частната
жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тъй като се обжалва определение, с
което производството по делото е било прекратено, всяка от страните по него е
легитимирана да го обжалва. На посоченото основание жалбата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения: Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД, със седалище гр.Добрич срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
със седалище гр.Варна, за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 85 443.03 лв., представляващи разликата между
начислената сума по издадено дебитно
известие №**********/12.03.2019 г. към фактура № **********/12.02.2019 г. В
допълнителната искова молба, ищецът е посочил, че сумата по дебитното известие
в размер на 85 443.03 лв., представляваща разликата в цената начислена на
82 обекта ниско напрежение по цена за доставчик от последна инстанция не се
дължи, тъй като е по-висока от регулираната от КЕВР. С
оглед възражение на ответника в допълнителния отговор, съдът с разпореждане №1186/24.10.2019 г. е
оставил производството без движение, указвайки на ищеца да конкретизира
исковата си претенция, като представи справка с изчисления за формиране на
паричното вземане с цел определяне размера на предявения иск, да наведе
фактически твърдения относно компонентите от процесната фактура които оспорва,
индивидуализирайки същите по основание и размер, съобразно което да формулира
съответстващо на тях искане към съда. За
постановения от съда акт, ищецът е бил уведомен надлежно на 29.10.2019 г. Тъй като в дадения едноседмичен срок,
разпореждането не е изпълнено, съдът е прекратил производството с обжалваното
определение. Изтичането на така определения по реда на чл.129, ал.2 от ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може
да доведе до връщането й по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, респективно до прекратяване на производството, дори да не са
отстранени посочените недостатъци, ако констатацията на съда за съществуването
им е неправилна.
Затова при обжалването на определението за прекратяване на
производството по реда на чл.129, ал.3 от ГПК, въззивният съд трябва да провери дали са налице трите
кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни
нередовности на молбата, да е даден срок за отстраняването на същите и този
срок да е изтекъл без да са отстранени.
Ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите
обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се
индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято
защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска
въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.
Видно от данните по делото, в исковата и допълнителната искова
молба, ищецът в достатъчна степен е очертал предмета на спора, излагайки
твърдения относно липсата на задължение за заплащане на сумата по конкретна
фактура, издадена на определено основание, като е конкретизирал и обектите, в
които счита, че му е начислена цена за електрическа енергия, несъответстваща на
дължимата. Не са налице твърдения, че за всеки от отделните обекти са издавани
различни фактури, поради дадените в тази насока указания са неправилни.
Въз
основа на заявените обстоятелства, дадената правна квалификация и събраните в
хода на производството доказателства, съдът разглеждащ спора по същество,
следва да даде отговор с решението си, дали и в какъв размер съществува спорното
материално право.
С
оглед на гореизложеното, съдът
намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№ 518/12.11.2019г., постановено по т.д. № 124/2019 год. по описа на ОС –
Добрич, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК, съдът е върнал депозираната от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД искова молба и е прекратил
производството по делото и ВРЪЩА
делото на Окръжен съд - Добрич, за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: