№ 10473
гр. София, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110106661 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. И. М., с
ЕГН: ********** против „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ....., с която е предявен отрицателен
установителен иск, с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да се признае за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1 193,98 лева представляваща общо
начислена сума за главница за периода м.02.2013 г. – 30.04.2014 г. за имот, находящ се в
населено място, с аб. № .....
В исковата молба се твърди, че ответното дружество претендира от ищеца
заплащане на суми за доставена ТЕ до процесния имот, които суми фигурирали по партида с
аб. № .....за период от м.02.2013 г. до 30.04.2014 г. в общ размер на 1 193,98 лв. Сочи, че
сумата представлява сбор от следните: 194,53 лв. по фактура № ...; 179,48 лева по фактура №
....; 64,65 лева по фактура № ....; 7,04 лева по фактура № ...; 20,68 лева по фактура № ...; 11,41
лева по фактура № ....; 3,04 лева по фактура № ...; 713,15 лева по фактура № .... Оспорва
наличието на облигационни отношения. Оспорва ответникът да е доставял стоки или услуги
на процесната стойност, както и че е доставял ТЕ, отговаряща на българския държавен
стандарт за топлопреносната мрежа. Оспорва да е ползвал ТЕ, както и качеството
потребител. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и излага подробни
съображения в тази насока. Моли съда да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва предявения иск като недопустим и счита, че липсва правен интерес. Сочи, че през
2002 г. е открита партида с аб. № .....за процесния имот въз основа на молба-декларация,
подадена от ищцата. Твърди, че към дата на подаване на исковата молба, ищцата не е
поискала промяна на партидата. Излага, че независимо, че ищцата е титуляр на партидата,
ответното дружество нямало съдебни претенции, които да обусловят правен интерес от
1
водене на производство. Твърди, че няма правен спор между страните. Относно твърденията
на ищеца за погасяването по давност на процесните суми, развива съображения в насока, че
изтичането на давността не води до погасяването на вземането, а правото на принудително
изпълнение и в тази връзка сочи, че е право на кредитора да претендира суми, които са
погасени по давност. Счита, че фактът, че вземанията не са отписани счетоводно, не е
достатъчно основание за предявяване на иск. Счита, че не е дал повод за завеждане на
производството, с оглед на което моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца
съобразно чл. 78, ал.2 от ГПК. Не оспорва към дата на исковата молба, част от
вземанията,сочени в молбата да са погасени по давност. Излага, че ищецът не е адресирал
изявление до дружеството за прилагане института на давността.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представена молба – декларация с вх.№ 1378 от 07.03.2002г. за откриване
на партида при ответното дружество от името на ищцата, която носи нейния подпис,
неоспорен от ищцата в процеса. От посоченото се установява наличието на обективирана
воля от ищцата за сключване на договор с ответното дружество за доставка на ТЕ, поради
което същата се явява клиент на топлопреносното предприятие и потребител на ТЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - Е.С. присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие. Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – Е.С.
По делото е приета като доказателство справка за задълженията на абонатен № .....за
апартамент № 31-А, вх.1, ап.2 находящ се в гр. ..., изходяща от ответника, от която е видно,
че титуляр на посочената партида е ищцата. По делото е представена и фактура № ..., от
която е видно, че на партидата на ищцата се води старо салдо за задължение в общ размер на
16 783,11 лева.
2
Прието като писмено доказателство по делото е и писмо с изх.№ Г-22679/20.10.2017г.
адресирано от ФИРМА ЕАД до ищцата, с което същата е уведомена за наличие на стари
свои задължения, които ако не изпълни доброволно, дружеството ще се види принудено да
предяви съдебно
Спорен по делото се явява въпросът погасени ли са по давност процесните вземания
или не. Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът и при зачитане
на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги
определят като такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид
на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка
тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно. В конкретния случай, исковата молба е предявена на 10.02.2022г., поради което и
вземанията на ответника за главница като цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.02.2013г до 30.04.2014г. са погасени по давност. По тази причина предявеният иск за
недължимост на сумата от 1193,98 лева е основателен и следва да се уважи.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски има ищцата, на която по реда на чл.78,
ал.1 от ГПК следва да се присъдят съдебно деловодни разноски в размер на 52,50 лева - за
платена държавна такса за настоящото дело.
По делото е представен договор за безплатна правна защита и представителство както
по настоящото дело, на основание чл.38, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът намира, че е спазено
изискването за представяне на договор, който да отразява насрещната воля на доверител и
довереник за представителство по делото, с което е изпълнено изискването на нормата на
чл.38 от ЗАдв и възнаграждение следва да се присъди.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
И. И. М., с ЕГН: ********** не дължи на „ФИРМА” ЕАД сумата от 1 193,98 лева
представляваща общо начислена сума за главница за периода м.02.2013 г. – 30.04.2014 г. за
имот, находящ се в населено място, с аб. № .....
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ....., да заплати на
И. И. М., с ЕГН: ********** сумата от 52,50 лева разноски за д.т. за гр.д. № 6661/2022г. по
описа на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК ....., да заплати на основание чл. 38, ал.2, т.3 от
ЗАдв на адв. К. И. Б. с ЕГН: ********** - САК сумата от 360 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по гр.д. № № 6661/2022г.
по описа на СРС, 176 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4