Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 26 юни 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание проведено на двадесет и
втори юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА НЕВИН ШАКИРОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кр.Василев,
в.гр.
дело № 708, по
описа за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е
образувано по подадена въззивна жалба от Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението” против Решение № 49 от 06.01.2020 година, постановено по
гр.д. № 11 965/2019 година на ВРС, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” е осъдена да заплати на Р.Ж.Д., ЕГН ********** сумата от 1 241.56
лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.06.2016 година - 31.12.2018 година, на осн. чл.
19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 26.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 250
лева на ВРС, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 350 лева на Р.Ж.Д., ЕГН **********,
представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
Във въззивната жалба се излага, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че
не е налице законова празнота в преизчисляването на положения от служителите на
МВР извънреден труд.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде
отменен в обжалваната му част и претенцията – отхвърлена.
В срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор не е
бил депозиран.
В съдебно заседание пред ВОС, ГД ПБЗН,
редовно призована, се представлява от ю.к.П., която поддържа жалбата и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, в лицето на Р.Ж.Д.,
редовно призован, не се явява.
За да се произнесе по спора, след като
съобрази предметните предели на същия и застъпените от страните становища, ВОС,
намери за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, и съдът приема, че въззиваемия Д. изпълнява длъжността „Младши
експерт при РС ПБЗН“ град Варна.По делото са приети като писмени
доказателства Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от
19.01.2015г., множество протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00
ч. и 6:00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални
празници в РСПБЗН-Варна за процесния период, платежни бележки за начислени и
изплатени часове за положен извънреден труд и труд през официалните празници за
претендирания период. Първоинстанционният съд е описал подробно съдържанието на
протоколите, свързани с положения от въззиваемия Д. извънреден труд, нощен труд
и труд по време на официални празници, и доколкото няма спор по отношение на
тяхното съдържание и същите са ползвани от приетата по делото ССчЕ.
От приобщената по делото Съдебно икономическа експертиза става
ясно, че за претендирания период от
време е бил положен извънреден труд в размер на 187 часа, или за сумата от 1 241.56
лева.
Основния спор между
страните е правен и той обозначава различни становища, касаещи приложението на
наличното законодателство и подзаконовите актове.Както правилно е посочил и ВРС
през посочения период от време са действали различни нормативни актове - на 19.08.2014 година в
„Държавен вестник", бр. 69, е обнародваната Наредба № 81213-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в
МВР. в сила от 01.04.2015 г. издадена на основание чл. 179, ал.2.След нея на
02.06.2015 година в „Държавен вестник", бр. 40, е обнародвана нова Наредба
№ 8121 592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в МВР (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС, по адм. д.
№ 5450/2016 г.).Следва 02.08.2016 година, когато в „Държавен вестник", бр.
60, е обнародвана нова Наредба № 8121-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР (Наредба №8121з-776
в сила от 02.08.2016г.). В чл.З, ал.З се регламентира, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период.В нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работното време е прието следното, че нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Това
ограничение води до изчисляване 8ч:7ч или с коефициент равен на 1,143.
Ограничението в Наредба № 81213-776 от 29.072016 г. е нощен труд не повече от 8
часа нощен труд, което се различава от Наредбата за структурата и организацията
на работното време.Страните спорят дали положения труд следва да бъде заплатен
съгласно Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година или съгласно заповед №
8121з-40 от 15.01.2015 година, по коя формула и по колко на час. На база на
допусната и неоспорена Съдебно икономическа експертиза става ясно, че
въззиваемия Д. е отработил извънреден труд в размер на 187 часа общо, като не
са направени преизчисления по коефициента – 1.143. Извънредния труд, получен
при преизчисляването на положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143, не е
заплащан в периода от 01.06.2016 година до 31.12.2018 година, и възлиза на сумата от 1 241.56 лева.
Становището
на съда е следното:
По делото не се спори, че страните са обвързани
от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител в РД
"Пожарна безопасност и защита на населението“. Приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през нощта
(22.00 – 06.00 часа), така и по време на официални празници, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.Спорен по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, респ. дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Нормата на чл. 176 от ЗМВР посочва, че
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.Работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3
от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното
работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период -
за служителите, работещи на смени. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. – началното на процесния период, е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ,
бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в
сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до настоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В нормата
на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби №
8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния
период 01.04.2015г. до 30.11.2017г., липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото
в последните две Наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи
субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, тоест 1,143. Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ.Ето защо исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи,
че ищецът, за периода от 01.06.2016
година – 31.12.2018 година, е положил 187
часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1 241.56 лева.
Предвид горното, ВОС,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 49 от 06.01.2020 година, постановено по гр.д. № 11 965/2019 година, по описа
на ВРС, XLVIсъстав
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: