РЕШЕНИЕ
№208
08.06.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка
Костова
Росица
Чиркалева-И.а
при секретаря Дорета Атанасова,
в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян АНД (К) №1115 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Ш., живущ в
гр.Б., Република Р., подадена чрез пълномощник, против Решение №102 от
15.07.2019г., постановено по АНД №393 по описа на Районен съд – Свиленград за
2019г.
Касационният
жалбоподател счита, че е нарушено правото му, тъй като решаващия състав на съда
не взел предвид, че описаните факти не съответствали
на правната квалификация, дадена в наказателното постановление, доколкото в
същото, като нарушена била посочена единствено санкционната норма на чл.18,
ал.1 от Валутния закон, която не съдържала състав на административно нарушение,
поради което не ставало ясно какво нарушение било извършено. Въпреки това
районният съд приел НП за правилно и законосъобразно. Смята, че неправилно било
прието от съда, че визирането само на чл.18, ал.1 от ЗВ от страна на АНО е
достатъчно да очертае конкретен състав на административно нарушение. Посочва,
че районният съд не взел предвид недаването на възможност на наказаното лице да
декларира носеното количество златни накити. В тази връзка твърди, че с пристигането си на граничния пункт веднага
бил отведен за личен преглед, въпреки, че показал част от златото, което носил.
Счита, че неправилно съдът дал вяра изключително и само на свидетелите –
митнически служители, без да отчете факта, че същите са служители на Митница
Бургас, както и че липсва конкретика в показанията им. Твърди се, че
жалбоподателят искал да декларира пренасяното от него, но не му била дадена
възможност.
По
изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение.
С
писмена молба касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на
съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната
жалба – Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, чрез
процесуалния си представител, оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира
касационната жалба за частично основателна. Счита, че правилно районният съд е
приел, че за извършеното нарушение следва да се наложи административното
наказание, посочено в чл.18, ал.1 от Валутния закон, в редакцията му към
момента на извършване на административното деяние. По отношение отнемането на
златните изделия, предмет на извършеното нарушение, счита, че е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид отмяната
на чл.20 от Валутния закон, обнародвано в „Държавен вестник“, бр.14 от 2020г.
Поради това предлага решението на въззивния съд в тази част да бъде отменено,
както и потвърденото с него наказателно постановление, в тази му част.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С Решение №102/15.07.2019г., постановено по АНД №393/2019г.,
Районен съд – Свиленград потвърдил Наказателно
постановление /НП/ №2614/2018 от 15.05.2019г. на с.д. Заместник-директор на
Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с което на К.Ш. (Constantin Scintee), роден на ***г. в Република Румъния,
живущ в Република Румъния, за нарушение на чл.18, ал.1, във вр. с чл.14а, ал.1
от Валутния закон (ВЗ), във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ, на основание чл.18, ал.1 и ал.10, във вр. с чл.14а, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.1 и чл.21 от ВЗ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
1000лв., и са отнети в полза на държавата златни накити, подробно описани в НП,
с общо нетно тегло от 188,70 грама с проба 585, на обща пазарна стойност
10 755.90 лева, като за обезпечение на глобата е задържана сума в размер
на 1000 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че не са били допуснати
процесуални нарушения в хода на реализиране на административнонаказателната
отговорност на наказаното лице. Актът за установяване на административно
нарушение, както и наказателното постановление, отговаряли на изискванията на ЗАНН.
Същите били издадени от компетентни органи в необходимата форма с нужното
съдържание и реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
обстоятелствената част на НП, контролният и административнонаказващият орган
дали фактическо описание на нарушението, което се явявало изчерпателно и
удовлетворявало законодателното изискване по чл.42, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Дадена била правилната, вярна правна квалификация, която съответствала на
словесното фактическо описание на нарушението. Правилно били посочени
текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. на МФ. Спазени били и
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът изложил обширни мотиви в насока съответствие
на наказателното постановление с материалния закон, като стигнал до извода, че К.Ш.
осъществил административнонаказателния състав на чл.18, ал.1 от ВЗ, в
хипотезата на предложение 8-мо. Приел, че наказаният не декларирал пренасяните
от него благородни метали. В тази връзка установил, че преди започване на
проверката митническите служители запитали
жалбоподателя и другото пътуващо в автомобила лице – свидетеля Б., дали
имат стоки за деклариране. За да стигне до този извод, съдът кредитирал
свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители – И.Д., М.
Б. и Л. Д., определяйки същите като напълно безпротиворечиви, логични,
последователни, изчерпателни, с ясна конкретика за фактите и обстоятелствата,
обективно верни, добросъвестно дадени и непредубедени, с еднопосочна насоченост
и взаимно допълващи се, изцяло кореспондиращи и подкрепящи се от съдържанието
на писмените доказателствени източници. Приел, че всяко посочване на пренасяни
златни изделия, извършено след предприемане на действия към личен обиск, не
представлявало деклариране по смисъла на закона, тъй като било осъществено след
предприемане на действия от страна на митническите служители, свързани с
разкриване на пренасяните и недекларирани стоки. В случая налице бил както
обективният, така и субективният признак от състава на нарушението. Съдът
разгледал и възможността за определяне на случая като маловажен, като формирал
извод за липса на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. За законосъобразно и
правилно приел наказателното постановление, както в частта на наложеното наказание
„глоба“, така и в частта на отнемането на стоките, предмет на нарушението, в
полза на държавата.
Касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Не се споделя доводът, че описаните
факти не съответстват на правната квалификация, дадена в наказателното
постановление, доколкото в същото, като нарушена била посочена единствено
санкционната норма на чл.18, ал.1 от ВЗ. В санкционния акт АНО правилно е
направил законовите привръзки, като е обвързал нарушението по чл.18, ал.1 от ВЗ
с разпоредбата на чл.14а, ал.1 от ВЗ. Съгласно последната, пренасянето на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на
страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи
в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл.14г. Наредба № Н-1
от 1.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на
митнически регистри по чл.10а от Валутния закон урежда случаите, реда и начина
за деклариране на пренасяне през границата на страната на благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Според чл.5, ал.1 от Наредбата,
пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни
и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл.4, както и пренасяните във
вид на прах или друг вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни
камъни, невключени в чл.4, за или от трета страна се декларира по реда на чл.9.
Тоест неизпълнението на цитираната разпоредба представлява нарушение на
нормативен акт по прилагане на ВЗ, приет на основание чл.14г от закона и
представлява нарушение по чл.14а от ВЗ, водещо до описаните в наказателното
постановление последици. В тази връзка правилно на нарушителя е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, съгласно действащата
към момента на извършване на нарушението и постановяване на решението на
въззивния съд редакция на чл.18, ал.1 от ВЗ.
Към настоящия момент чл.18 от ВЗ е
изменен (ДВ, бр. 96 от 2011г., бр.14 от 2020г.), като за осъществения от
касатора състав на нарушение в ал.2 на чл.18 от ВЗ се предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на една пета от стойността на недекларираните
парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от
тях. В конкретния случай стойността на златните изделия, предмет на
нарушението, е 10 755.90 лева и една пета от нея е 2151.18 лева, поради
което не е налице основание за приложение на по-благоприятния закон, съгласно
чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователно е оплакването за недадена
възможност за деклариране на пренасяните през границата на страната стоки. В
тази връзка изцяло се споделят разсъжденията на районния съд в тази насока и извода
му, че всяко посочване на пренасяни златни изделия, извършено след предприемане
на действия към личен обиск, не представлява деклариране по смисъла на закона,
тъй като то е осъществено след предприемане на действия от страна на
митническите служители, свързани с разкриване на пренасяните и недекларирани
стоки.
Споделя се и крайният извод на съда за
осъществен, както от обективна, така и от субективна страна, състав на
описаното в наказателното постановление административно нарушение от страна на
наказаното лице.
Неоснователни са възраженията в
касационната жалба в насока кредитиране изключително и само на показанията на
свидетелите – митнически служители, без да се отчете факта, че същите са
служители на Митница Бургас, както и че липсвало конкретика в показанията им. Основания
за критика на показанията на свидетелите- митнически служители не се намират. Служебното
им качество и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост
спрямо АНО не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
митническа проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията
си. От доказателствата по делото е видно, че актосъставителят и свидетелят по
акта са и свидетели, присъствали при извършването на проверката и
установяването на нарушението, като следва да се има предвид, че в ЗАНН не е
предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат свидетели по АУАН.
Въпреки безспорно установеното
извършване на нарушението от страна на наказаното лице, по отношение
приложението на чл.20 от ВЗ настоящата инстанция отчита настъпилата отмяна
на разпоредбата със ЗИД на ВЗ, обнародван в ДВ, бр. 96 от 2011г., бр.14 от
2020г. Предвид това, отнемането в полза
на държавата на вещите, предмет на нарушението - златни накити, подробно
описани в НП, с общо нетно тегло от 188.70 грама с проба 585, на обща стойност
10 755.90 лева, се явява незаконосъобразно. В тази връзка е налице
основание за прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, според която ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Гореизложеното обосновава извода за
частична отмяна на съдебния акт по обективни причини, предвид настъпилата
по-благоприятна уредба на закона - отмяна на нормата, указваща отнемане на
вещите, предмет на нарушението, респективно отмяна и на НП в съответната част
за отнемане на вещите - предмет на нарушението и връщането им на притежателя. В
останалата част съдебният акт следва да бъде оставен в сила, като
законосъобразен, а и в съответствие с действащата по-благоприятна редакция на
материалния закон, касаещ размера на наложената глоба.
При този изход на делото частично основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делата разноски, като тази частична основателност се отнася само до производството пред касационната инстанция, а по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени пред районния съд, претенцията е изцяло неоснователна.
Възприетата от настоящия касационен
състав частична основателност на претенцията за присъждане на направените по касационното
дело разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар, обаче не се
доказва по надлежния ред. От представения по делото Договор за правна помощ и
съдействие от 21.10.2019г. е видно, че същият е сключен между клиента К.Ш. и
адвокат И.А. И., надлежно упълномощен да представлява касатора по АНД (К)
№1115/2019г. на АдмС – Хасково. В договора обаче липсва посочен размер на
договорено възнаграждение. Срещу графата в договора „платена сума“ също не е
налице отразяване. Не са представени други доказателства, установяващи
договаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед на това, не може
да се приеме, че за защитата в производството по АНД (К) №1115/2019г. пред настоящата
инстанция, касаторът е заплатил адвокатско възнаграждение. Следователно няма
основание за присъждане на разноски, поради което искането следва да се остави
без уважение.
Без уважение следва да бъде оставена и
претенцията за присъждане на направените разноски и пред първата съдебна
инстанция, доколкото последното по делото заседание пред нея е било на 09.07.2019г.,
а изменението на ЗАНН и въвеждането на възможността за присъждане на разноски с
ал.3 на чл.63 от ЗАНН е в сила от 03.12.2019 (ДВ бр. 94 от 29.11.2019г.).
Нормата е
процесуална и има действие занапред от датата на влизането ѝ в сила. Иначе
казано, от 03.12.2019г. за съдилищата са в действие процесуални правила,
съобразно които присъждат разноски на страните, ако са направили своевременно
искания в този смисъл. Тази правна възможност обаче се отнася само за висящите
административнонаказателни производства, по които устните състезания пред съда
още не са приключили, каквото не е производството по АНД №393/2019г. по описа
на Районен съд - Свиленград. Тъй като с изрична законова разпоредба не е
придадено обратно действие на новите разпоредби на чл.63 от ЗАНН, касаещи
разноските, неоснователно се явява искането за присъждане на ответната страна
на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №102 от 15.07.2019г.,
постановено по АНД №393 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г., в частта, в която е потвърдено
Наказателно постановление №2614/2018 от 15.05.2019г. на с.д. Заместник-директор
на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с което на К.Ш. (C. S.),
роден на ***г. в Р. Р., живущ в Република Румъния, на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон е отнет в
полза на държавата предметът на нарушението - златни накити, подробно описани в
НП, с общо нетно тегло от 188,70 грама с проба 585, на обща стойност
10 755.90 лева, като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №2614/2018 от 15.05.2019г. на с.д. Заместник-директор
на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, в частта, с която на К.Ш. (C. S.), роден на ***г. в Република
Румъния, живущ в Република Румъния, на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон е отнет в полза
на държавата предметът на нарушението - златни накити, подробно описани в НП, с
общо нетно тегло от 188,70 грама с проба 585, на обща стойност 10 755.90 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №102 от 15.07.2019г., постановено по АНД №393 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2019г. в останалата му
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
за присъждане на съдебни разноски.
Председател: Членове: 1 2.