Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………………
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното в. гр.
дело № 3951 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба, подадена от името ответника Б.Й.В., срещу решение №
446586 от 09.07.2018 г. по гр. дело № 37821/2017 г. на Софийски районен съд,
11-ти състав, в частта, с която предявените на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД искове на „Т.С.” ЕАД са уважени и е
признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
следните суми: сумата от 1605.98 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия, доставена в периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. в
апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „********, с абонатен № 037819, от
която 39.21 лева са за извършена услуга дялово разпределение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 24.01.2017 г. до окончателното плащане; сумата от 235.66 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2014 г. до 12.01.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.02.2017 г. по ч. гр. дело №
4418/2017 г. на Софийски районен съд, 118-ти състав. В жалбата се
твърди, че атакуваната част от първоинстанционното решение е неправилна и
поради това следва да се отмени, като вместо това се постанови решение, с което
в съответната част предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. В
подкрепа на заявената неправилност се твърди, че районният съд неправилно е
приел, че ответникът има качеството „потребител на топлинна енергия” по смисъла
на ЗЕ. За доказване собствеността върху имота, жалбоподателят твърди, че е
необходимо от страна на ищеца да бъде проведено пълно и главно доказване чрез
представяне на нотариален акт или на договор за продажба на имот, което в
случая не е сторено. Изложени са съображения в насока, че топлинната енергия и
стойността на услугата дялово разпределение за конкретния имот не са начислени
законосъобразно, като в тази връзка се изтъква, че с решение по адм. дело №
1372/2016 г. на ВАС е отменена методиката за разпределение на топлинна енергия,
което означава, че е незаконосъобразно начисляването до момента на топлинната
енергия. Направено е искане за отмяна на обжалваната част от първоинстанционния
съдебен акт и за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени,
както и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 400.00 лева.
Препис
от въззивната жалба е връчен на насрещната страна и на третото лице – помагач,
но в законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е подаден. С молба от 18.11.2019 г.
въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба и претендира присъждане в нейна полза на направени във връзка с
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
открито съдебно заседание, страните са редовно призовани, не се явяват и не се
представляват.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателите и направените искания, въз основа на събраните по
делото доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна,
следното:
По
повод искова молба на „Т.С.” ЕАД, срещу Б.Й.В. е образувано гр. дело №
37821/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 118-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, а именно на ап.
1, находящ се в гр. София, ж. к. „Изгрев”, ул. „********, както и че
доставената в периода 01.12.2013 г. – 30.04.2016 г. топлинна енергия до имота
не била заплатена. Поради това се иска постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1625.08 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, ведно
със законната лихва, считано от 12.01.2017 г. до окончателното плащане; сумата
от 245.48 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, дължима за периода от 31.01.2014 г. до 12.01.2017 г.; сумата от 39.21
лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва, считано от 12.01.2017 г. до окончателното плащане; както и
сумата от 8.88 лева, представляваща лихва за забава върху стойността на
дяловото разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
10.02.2017 г. по ч. гр. дело № 4418/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 118-ти състав. От
приетите по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира
имотът е топлоснабдена, както и че по отношение на същата се извършва услуга
„дялово разпределение” от „Т.с.” ЕООД. *** от съдържанието на нотариален акт №
167 от 21.02.1997 г. се установява, че на 21.02.1997 г. ап. 1, находящ се в гр.
София, ж. к. „Изгрев”, ул. „******** е дарен от Б.Й.В. и съпругата му С.К.В.на
техния син И.Б.Й., както и че в полза на дарителите е учредено пожизнено вещно
право на ползване върху имота. Тази информация се потвърждава и от наличната
справка от АВ, като няма данни за последваща промяна в собствеността и относно
учреденото вещно право на ползване върху имота. От
представените от третото лице – помага писмени доказателства се установява, че
през исковия период в имота е извършван реален отчет на уредите за отчитане на
доставената топлинна енергия, като съставените протоколи са на името на Б.В. и
са подписани именно от него. От
заключението на СТЕ, което съдът оценява като даващо правилен отговор на
поставените въпроси, става ясно, че в имота е имало 5 броя отоплителни тела,
които са били демонтирани , а тръбните връзки – затапени, както и че в банята е
имало щранг-лира и има 2 броя водомери. Периодично е осигуряван достъп за отчет
и са съставяни съответни протоколи, подписани от ответника по делото. Според
това заключение, размерът на потребената топлинна енергия в процесния период се
равнява на сумата от 1566.77 лева, в която сума не са включени изравнявания и
корекции и тази сума следва да бъде заплатена, като към същата се прибави
сумата от 39.21 лева за извършена услуга „дялово разпределение”. Така общият
размер на дължимите за топлинна енергия и за дялово разпределение суми за
периода е 1605.98 лева. При
установената по-горе дължима сума за топлинна енергия и за дялово
разпределение, съобразно чл. 162 от ГПК, дължимата за периода от 31.01.2014 г.
до 12.01.2017 г. лихва за забава се равнява на сумата от 235.66 лева.
При гореописаните факти, изводими от
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от правна страна,
следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
За да се приеме, че исковите претенции са
основателни, в доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на следните предпоставки: 1)
по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 150 от ЗЕ: наличие на облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на
реално доставена от него по договора топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена; 2) по иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
При доказване на горните предпоставки, за да
опровергае основателността на предявените искове, ответникът следва да докаже
погасяване на дълга.
В конкретния случай, при описаните
по-горе факти, изводими от събраните доказателства следва верният извод, че
ответникът Б.Й.В. има качеството „потребител на топлинна енергия” по смисъла на
ЗЕ по отношение на конкретния имот, а именно апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. „********, с абонатен № 037819, тъй като в исковия период в негова
полза е съществувало пожизнено учредено вещно право на ползване. В отлика от
твърдението на жалбоподателя, в подкрепа на този извод са посочените по-горе
писмени доказателства, сред които справка от Столична община, справка от АВ и
заверено копие на нотариален акт, с оглед на което формираният извод относно
учреденото в полза на ответника вещно право се явява напълно обоснован. В тази
връзка следва да се подчертае, че според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот, което ще рече, че определящо е притежанието
на собственост или вещно право на ползване върху имота. С оглед на това и при
положение, че съгласно § 1, т.42 (отм.) от ДР на ЗЕ, "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си,
то потребител на топлинна енергия е
собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право
на ползване, в който случай потребител се явява третото лице – ползвател, т. е.
при конкуренция на тези вещни права превес има правото на ползване, в следствие
на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не
собственикът, който е лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на
такова ограничено вещно право на друго лице. В случай,
че даден имот се ползва от лице извън горепосочените, т. е. на договорно
основание, то ако между това лице и топлопреносното предприятие е сключен
писмен договор за продажба на топлинна енергия, то тогава този ползвател ще
дължи заплащане на потребената за имота топлинна енергия – в този смисъл са и
дадените задължителни указания на върховната съдебна инстанция в Тълкувателно
решение № 2/2017 г. от 17 май 2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.
Съобразявайки тези указания, настоящият съдебен състав
приема без всякакво съмнение, че ответникът е потребител на топлинна енергия и
като такъв разполага с пасивна материалноправна легитимация да отговаря по
предявените искове.
Що се отнася до размера на дължимите суми за топлинна
енергия и дялово разпределение, съдът споделя изводите на експерта, съгласно
които дължима е сума в общ размер от 1605.98 лева, от която 39.21 лева са за
дялово разпределение.
При това положение, предявените главни искове са
основателни до този общ размер, а за разликата следва да се отхвърлят, както
правилно е процедирал районният съд.
В допълнение следва да се отбележи, че направеното от
страна на ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност е
неоснователно, доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 24.01.2017 г., а исковият
период е от 01.12.2013
г. до 30.04.2016 г, т. е. давността се смята изтекла за задълженията преди
01.12.2013 г., каквито в случая не се претендират.
По отношение исковите претенции, основани на чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, настоящият съдебен състав напълно се присъединява към мотивите,
изложени в решението на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях в тази част. С оглед на това, ответникът е в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода от 31.01.2014 г. до
12.01.2017 г., което определено по чл. 162 от ГПК се равнява на сумата от
235.66 лева. С оглед на това предявеният на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск
следва да се уважи за сумата от 235.66 лева, а за разликата над този размер
следва да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото изводите на въззивния съд
напълно съвпадат с тези на първата съдебна инстанция, обжалваната част от
решението на районния съд следва да се потвърди.
При този изход на спора във въззивното
производство и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат. Същевременно, съобразно
установеното в чл. 78, ал. 3 от ГПК правило, въззиваемата страна има право на
разноски, за присъждането на каквито е направено своевременно искане. С оглед
на това, в полза на „Т.С.” ЕАД следва да се присъди сумата от 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за заплащането на която следва да бъде осъден
въззивникът и ответник по делото.
По тези мотиви, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
446586 от 09.07.2018 г. по гр. дело № 37821/2017 г. на Софийски районен съд,
11-ти състав, в обжалваната част. ОСЪЖДА Б.Й.В., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Т.С.” ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при
участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД. Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.