Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
... декември 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№15650 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх.№63155/12.11.2019
година на „Т.С.“ ЕАД отказ на ЧСИ С.Х.да намали приетите разноски по изпълнението
касателно адвокатски хонорар в размер на 350лв, както постановлението за
разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение, изпратена на
длъжника по из.дело №20198630402137. Жалбоподателят твърди, че по това дело е
направил възражение относно разноските, което СИ е отказал да уважи. Отказът е
станал достояние на жалбоподателя от посочено по- горе съобщение. Възражението
е по повод постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение, изпратена до настоящия жалбоподател от ЧСИ. Страната твърди, че
постановеният отказ незаконосъобразен и
това е така, тъй като единственото действие на взискателя е да подаде молба за
образуване на изпълнително производство, а това означава, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да е сума от 200лв. Моли съда да уважи
жалбата, като редуцира адвокатското възнаграждение да минималния размер, да
определи размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноските по това
дело.
В срока за отговор на жалбата, другата страна по
делото, А.П.И., чрез адв.И.Д., твърди, че жалбата е недопустима, тъй като не е
платена дължимата държавна такса, а разгледана по същество- неоснователна. Излага
доводи в подкрепа на това, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Моли
съда да отхвърли жалбата, ако приеме, че същата е допустима.
ЧСИ С.Х.излага мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК относно основателността на жалбата, като възразява тя да има основание.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20198630402137 по описа на ЧСИ С.Х.,
рег.№863 на КЧСИ и район на действие СГС, е образувано въз основа на молба,
подадена от А.П.И., чрез адв.К.С.. Към молбата е представен изп. лист, издаден
на 14.06.2019 година по гр.д.№46915/2017г. по описа на СРС, с който „Т.С.“ ЕАД
е осъдена да заплати на взискателя сумата от 100лв, ведно със законната лихва, начиная от 12.07.2017 година до окончателното
плащане и сумата от 24лв, представляваща разноски по делото. Към молбата за
образуване на изп.дело страната е представила пълномощно, договор за правни
услуги.
На 22.10.2019 година е изпратена покана за
доброволно изпълнение ( ПДИ), инкорпорираща постановление за разноски на ЧСИ,
съобразно което на длъжника е даден срок за заплати сумата от 100лв ведно със зконната лихва от 23 лва за
периода от 12.07.2017г. до 05.11.2019 година, 24лв – разноски, които са
присъдени; 350лв адвокатски хонорар и разноски по изпълнителното дело в размер
на 107, 70лв такси по ТТРЗЧСИ. По делото няма данни кога е връчена тази ПДИ на
длъжника и настоящ жалбоподател.
На 30.10.2019 година по делото постъпва възражение
от длъжника касателно адвокатското възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ.
На същата дата ЧСИ изпраща съобщение до длъжника,
че възраженията му са оставени без уважение като неоснователни.Съобщението е
връчено на страната на 05.11.2019 година.
На 12.11.2019 година по делото постъпва жалба
срещу отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение и да преизчисли
таксите по ТТРЗЧСИ.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от
надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се явява
процесуално допустима.
По основателността и.
По размера на адвокатското възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е
подал молба за образуване на изпълнителното дело. Минималното адвокатско
възнаграждение за това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на
ВАС, е сумата от 200лв. Освен тази молба по делото липсват доказателства за
извършени от адвоката на взискателя каквито и да е действия.
Съгласно
чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба
на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл.
78, ал. 5 ГПК постановява, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение,
когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.Определянето
на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи
минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания
материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на съда на Европейската
общност по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. Следователно, при разрешаване на спорния
въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение под
минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва да
се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и
С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите дали чл.
101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговия клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да
договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба,
приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на
общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си,
дали в светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага,
правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими
за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както е посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и
обстоятелството, че съществува друга правна уредба, предвиждаща друг начин за
определяне на размера на адвокатските възнаграждение (при хипотезата на
безплатна правна помощ), както и че особеностите на делото реално не се вземат
предвид при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а
единствено и само критерият – цена на иска, то посочената правна уредба налага
ограничения, които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за
постигане на посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие
на правилата на конкуренцията, приложима за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС
(точка 53 от решение от
08.09.20190 г. по делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението Simmenthal
II 106/77).
По изложените
съображения, с оглед данните по делото, обемът на извършената дейност от
процесуалния представител на взискателя, справедливият размер на адвокатско
възнаграждение за изготвяне на молбата за образуване на изпълнително
производство следва да се определи на 50 лева.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Общият размер на вземането е сумата от 197,50лв.
Съгласно б.“ б“ от цитираната норма за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, като при сума от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата
над 100 лв.
Следователно общият размер на таксата е 19,75лв. Определената от ЧСИ
пропорционална такса по т.26 от Тарифата не е посочена. Посочена е глобалната
сума за такси в размер на 107,70лв. страната е направила първоначални разноски
за образуване на делото в размер на 48 лв. Към тази сума следва да се прибави
сумата от 19,75лв.Общата сума за такси по ТТРЧСИ е в размер на 67,75лв. Следователно
и в тази част молбата се явява основателна.
По разноските.
Съобразно
нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Жалбоподателят е направи искане за присъждане на разноски. Направените
от него разноски са заплатената държавна такса от 25 лв. Дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50лв. При извод на съда за частична
основателност на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя,
ответникът по жалбата, следва да заплати разноски в размер на 21,55лв,
съобразно уважената част от жалбата.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
по частна жалба с вх.№63155/12.11.2019 година на „Т.С.“ ЕАД отказ на ЧСИ С.Х.да
намали приетите разноски по изпълнението касателно адвокатски хонорар в размер
на 350лв, както постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за
доброволно изпълнение, изпратена на длъжника по из.дело №20198630402137, в
частта за адвокатското възнаграждение в размер над сумата от 50лв и в частта на
общо дължимите разноски по ТТРЗЧСИ над сумата от 67,75лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл.81 във връзка с чл.78, ал.1 ГПК, А.П.И., със съдебен адрес
гр.София, ул.*****, партер, чрез адв.И.Д., да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото в размер на 21,55 лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.