Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1019 /
31.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори
юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Сийка Хардалова, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА
по КАНД № 1048/2020г. за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът К.Д.Ш., ЕГН **********, е оспорила решение № 261/26.02.2020г.
по АНД № 117/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-005722/14.11.2019г., издадено от началник група в
сектор „ПП“ към ОД на МВР – Бургас. С наказателното постановление за нарушение на
чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182,
ал.1, т.6 от същия закон на касатора е наложена глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно. Твърди,
че на записа, който служи като доказателство за установяване на извършеното
нарушение се вижда не само управляваният от нея лек автомобил, а и още един лек
автомобил, което води до обосновано съмнение кой от водачите заснети в клипа,
управлява МПС в нарушение на ЗДвП. Сочи, че връченият АУАН е нечетлив до
степен, че е невъзможно да се прочете. Иска обжалваното решение да бъде
отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Ответникът по касация сектор „Пътна полиция“ КАТ при ОД на МВР
– Бургас, редовно уведомено, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Д.Х.,
счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да
бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
К.Д.Ш. е наказана за това, че на 29.07.2019г. около 10:39 часа
в гр.Бургас, ПП І-9, км 253+500, местност „Пода“ в посока от кв. „Крайморие“
към ПВ Юг управлявала лек автомобил „Мерцедес“, модел „С 63 АМГ 4Матик“ с рег.
№ СВ 33 62 КН със скорост 116 км/ч, при разрешена за движение в населено място
до 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Посочено е, че скоростта е фиксирана и
заснета с АТСС TFR1-M
№510/07, клип № 7545 и е приспадната допустимата грешка от
-3%. Посочено е още, че е представена декларация по чл.188 от ЗДвП от
19.08.2019г. Административно-наказващият орган е приел, че е нарушена нормата
на 21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над
50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е, че нарушението е доказано по
несъмнен начин.
Обжалваното решение е правилно.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба. Съществуването на пътен знак В-26, с
който скоростта е била ограничена до 60 км/ч е установено в хода на съдебното
производство пред районния съд посредством схемата на пътните знаци в този
участък, която е приложена на л.50 от делото. Предположението, че заради
интензивността на движението не е било възможно автомобилът да се движи с
такава скорост, не доказва въпросното твърдение. По делото е установено отново
посредством събраните писмени доказателства, че автоматизираното техническо
средство, с което е констатирано нарушението, е било от одобрен тип средство за
измерване и е преминало проверка на 17.07.2019г. в лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция“.
В
мотивите на обжалваното решение се съдържат подробни съображения, които са
отговор на другото възражение на касатора, че измерената с автоматизираното
средство скорост не е на управлявания от К.Ш. автомобил, а е на другия
автомобил, който се вижда на една от четирите снимки, приложени по делото.
Районният съд, позовавайки се на Инструкция за работа с техническото средство
подробно, аргументирано и изчерпателно е обосновал тезата, че в процесния
случай измерената скорост е именно на управлявания от Ш. автомобил. Настоящият
съдебен състав изцяло подкрепя тези мотиви.
Твърдението,
че връченият АУАН е нечетлив, е необосновано, тъй като по делото не е
представен оригинала на АУАН, който действително е било връчено на Ш., а е
представено ксерокопие, непозволяващо съдът да прецени дали действително
връченото копие на акта, изготвено под индиго, е нечетливо. Това е така, защото
нечетливостта на ръкописен текст може да се установи само от оригинала, защото
при ксерокопиране голямо значение има цвета на мастилената паста в диапазона от
светло към тъмно синьо или черно и натискът при изписване на текста. Тук е
мястото да се посочи, че настоящият съдебен състав по принцип не споделя
практиката, на която се е позовал районният съд, като е приел, че нечетливостта
на връчения АУАН няма особено правно значение, доколкото преди да бъде връчен,
АУАН е предявен за подпис и тогава лицето е могло да се запознае с първия
екземпляр. Настоящият съдебен състав счита, че смисълът на връчване на АУАН е
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да има възможност
да се запознае с обвинението, което се съдържа в АУАН. Ако то не може да го
разчете, защото почеркът е неразбираем или защото не се вижда изписаното в акт,
това е равносилно на отсъствие на връчен АУАН, защото формалността на закона,
изискваща осъществяването на тази процедура има конкретно значение и то пряко
засяга точно правото на защита на привлеченото към отговорност лице. За да му
бъде осигурено това право на защита, лицето трябва да знае в какво е обвинено.
Доказателство, че знае в какво е обвинено (независимо от твърдението на лицето)
е фактът на връчване на АУАН, в който има текст, не само четим, но и съдържащ
ясно послание за това какво нарушение се твърди, че лицето е извършило, на коя
дата го е осъществило, при какви обстоятелства и т.н. Затова този съдебен
състав в своята практика приема, че нечетливият АУАН е равносилен на липса на
АУАН. В процесния случай, обаче, няма доказателства, че копието, връчено на Ш.
е нечетливо, тъй като касаторката не го е представила по делото, а е
представила ксерокопие, непозволяващо да се направят изводи относно тези
твърдения.
По
изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде
оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 26.02.2020г. постановено по АНД
№ 117/2020г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-005722/14.11.2019г. на началник група в сектор „ПП“ към
ОД на МВР – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: