Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3057 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по субективно съединени при условия на
евентуалност искове с правно основание чл.403 от ГПК.
В ***ският
районен съд е постъпила искова молба от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***против К.П.М. с ЕГН
********** и Д.К.Б. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 20.12.2007г. ищцовата банка сключила Договор за кредит с
кредитополучател ***, като за пълно и точно издължаване на кредита била поета
солидарна отговорност от други лица, сред които ответниците
К.М. и Д.Б.. За обезпечаване на дълга
била сключена договорна ипотека чрез нот.акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот от ***. Във връзка с неизпълнение на задължения по
договора, банката се снабдила с изпълнителен лист за сума в размер на
300 000 евро (представляващи част от главницата) срещу длъжниците,
сред които и ответниците по настоящия спор. Въз
основа на ИЛ било образувано изп.дело №*** по описа
на ЧСИ ***. С Решение №***. по т.д***. по описа на ОС-*** длъжникът *** бил
обявен в несъстоятелност, като вземанията на банката били приети в
производството по несъстоятелност в пълен размер и по двата договора за кредит.
В резултат на проведената процедура по
осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник били получени в масата на
несъстоятелността суми в размер на 2 175 201лв., които били преведени
в полза на банката в качеството й на ипотекарен
кредитор в производството по несъстоятелност. По молба на ответниците
в настоящото производство било постановено на основание чл.389, ал.1 и чл.397
от ГПК определение №***, с което било спряно изпълнението по горепосоченото изп.дело. Обезпечението било допуснато при гаранция в
размер на 12 000лв., която била внесена. Твърди се, че ответниците
били собственици на ½ ид.ч. от описани недвижими имоти: апартамент,
гараж и магазин за промишлени стоки, ипотекирани в полза на банката, срещу
което било насочено изпълнението по соченото изп.дело.
Останалата ½ ид.ч. от тези имоти били собственост на съпругите им и били
продадени впоследствие на публична продан в хода на изпълнителното производство
на обща цена от 62 137,50лв. (при посочена в ИМ единична цена на
съответните ид.части от всеки от описаните имоти). Твърди се, че обезпеченият
иск на ответниците бил отхвърлен с влязло в сила на
20.02.2018г. решение. С определение №***допуснатото
в полза на ответниците обезпечение било отменено.
Молителите в обезпечителното производство претендирали връщане на внесената
гаранция, при което ищецът в настоящото производство подал възражение,
претендирайки удовлетворяване от тази гаранция на търпените от него вреди
вследствие допуснатото обезпечение.
Ищецът навежда твърдения, че е търпял следните вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) за
времето на спиране на изпълнението по соченото по-горе изпълнително дело, вследствие обезпечението и невъзможността
съдебния изпълнител да проведе изпълнение срещу ипотекираното в полза на
банката имущество:
На
първо място се твърди, че в полза на банката не постъпили суми, които биха
постъпили при реализирана успешна публична продан на притежаваната от ответниците ½ ид.ч. от описаното по-горе недвижимо
имущество. Вредата, според ищеца, се съизмерява със
законната лихва върху общата продажна цена на това имущество от
62 137,50лв. и за периода на спиране на изпълнителното производство се
изчислява на 25 103,02лв. (според уточняваща молба от 12.06.2018г.).
На
следващо място се твърди, че банката пропуснала да реализира приходи от
отдаване под наем на гореописаното имущество, права на собственост върху което имало ответниците. В хипотезата на успешно проведена публична
продан по спряното изпълнително дело, банката щяла да придобие в цялост
гореописаните недвижими имоти (каквато била практиката й) и да ги отдаде под
наем, реализирайки приходи от наемна цена. Според правата на ответниците в съсобствеността, размерът на пропуснатите
приходи от наем се изчислявал на 19 191,98лв. (според уточняваща молба от
12.06.2018г.), за периода от 19.05.2014г. до 10.05.2018г.
На
последно място се твърди, че банката пропуснала да реализира приходи от лихви и
такси в размер на 11 846,16лв. (според уточняваща молба от 12.06.2018г.),
в резултат на възможното кредитиране със сумите в общ размер на
62 137,50лв., които би получила от реализираната публична продан на
недвижимото имущество на ответниците.
Навеждат
се доводи, че за обезщетяване на горните вреди ответниците
отговарят пред ищеца солидарно по правилото на чл.53 ЗЗД, вр.
чл.121 ЗЗД.
Ищецът
заявява, че предявява частичен иск за сумата от 12 000лв. и претендира да
бъдат осъдени солидарно ответниците да му заплатят
тази сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответниците
Д.К.Б. и К.П.М. са депозирали писмени отговори, с които оспорват исковата
претенция. Твърдят, че искът, чието обезпечение било допуснато, бил уважен
частично – при предявен иск с цена 610 674,96лв. бил уважен за сумата от
382 218,98лв. Оспорват твърденията, че били търпени от ищеца претендираните за репариране вреди. Навеждат се доводи, че
през периода, през който било спряно изпълнителното производство била
начислявана законна лихва върху дължимата главница, в която се включвала и
сумата от 62 137,50лв. Навеждат се също така доводи, че ищецът не би могъл
да отдава под наем ½ ид.ч. от описаните имоти, в какъвто обем били правата
на ответниците. Оспорва се и наличието на пряка
причинна връзка между спирането на изпълнителното дело и твърдяната пропусната
полза от реализиране на приходи от лихви в резултат на предоставяне на сочената
от ищеца сума под формата на кредит.
С допълнителни молби от 04.06.2019г. и
27.06.2019г. ищецът е уточнил, че е предявил претенциите си за обезщетяване на
вреди в условия на евентуалност. В о.с.з. на 10.09.2019г. е прието направеното
уточнение, според което при условията на евентуалност са предявени следните
претенции: - За
сумата от 12 000 лв., представляваща частичен
иск от цялото вземане в размер на 25 103.50 лв., която сума
представлява претендирано обезщетение за претърпени
вреди от пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху сумата от 62 137.50 лв., която ищецът би
получил при реализиране на публичната продан на притежаваното от ответниците имущество за периода от 19.05.2014 г. до
10.05.2018 г., като размера на цялото вземане е в размер на 25 103.02 лв.;
- За сумата от 12 000 лв., представляваща частичен
иск от цялото вземане в размер на 19 191.98 лв., която сума
представлява претендирано обезщетение за претърпени
вреди от пропуснати ползи да се реализира приход от наем от отдаване на
притежаваното от ответниците имущество под наем за периода
от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г., като размера на общото вземане е 19 191.98 лв.
- За сумата от 12 000 лв., претендирана
като част от цялото вземане в размер на 12 500 лв., представляващо претендирано обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи
да се реализира приход от лихви в размер на 12 500 лв., в резултат на възможното
кредитиране от страна на банката със сумите в общ размер на 62 137.50 лв., които би получила от
продажбата на недвижимото имущество на ответниците за
периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г., като размера на цялото вземане е в
размер на 12 500 лв.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно е между страните и се установява от приложените преписи на Договор за инвестиционен кредит 16962/20.12.2007г. и анекси към него от 30.10.2008г.; 15.04.2009г.; 19.12.2009г.; 25.06.2010г.; 25.02.2011г.; 29.04.2011г.; 30.08.2011г. и 29.09.2011г., че на 20.12.2007г. между „Б.П.Б.” АД, в качеството на кредитор и ***, в качеството на кредитополучателя бил сключен договор за банков кредит, с който ищеца предоставил на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 1 200 000лв. Ответниците К.М. и Д.Б., заедно с трети за спора лица, обезпечили задължението на кредитополучателя с поръчителство, а по силата на допълнително подписаните анекси, встъпили като солидарни длъжници.
Не се спори и се установява от представения препис на нот.акт за учредяване на договорна ипотека №*** на НК, че за обезпечаване дълга на кредитополучателя, ответника Д.К.Б. е учредил в полза на банката ипотека върху два свои недвижими имота: ***в.м. на същия административен адрес. Видно е от същото писмено доказателство, че ответника К.М. и съпругата му ***са учредили договорна ипотека в полза на кредитора върху Магазин за промишлени стоки с площ от 49,80кв.м., находящ се в ***.
Страните не спорят относно твърдените в исковата молба факти, че ищцовата банка претендирала вземания, произтичащи от соченото по-горе кредитно правоотношение по реда на чл.417 от ГПК и се снабдила със Заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, сред които ответниците К.М. и Д.Б., за сума в размер на 300 000 евро, представляваща част от просрочената главница по кредита. Въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист било образувано изп.дело №*** по описа на ЧСИ ***.
Не се спори също така, че изпълнението по образуваното изпълнително дело било насочено и срещу недвижимото имущество, върху което ответниците били учредили договорна ипотека с цитирания по-горе нот.акт.
Безспорно е и се установява от приложения препис на Обезпечителна заповед от 19.05.2014г. по т.д.№69/2014г. по описа на ОС-***, че по молба на ответниците К.М. и Д.Б. е било допуснато обезпечение на предявен от тях иск против ищцовата банка, с правно основание чл.439 от ГПК и цена 610 674,96лв., чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.дело №*** по описа на ЧСИ ***.
Не се спори, че обезпечението е било допуснато при парична гаранция в размер на 12 000лв., внесена от ответниците.
Видно е от приложените копия на обявления за публична продажба по соченото по-горе изп.дело, че за ½ ид.ч. от ипотекираните в полза на банката недвижими имоти (върху които ответниците също имали права в размер на ½ ид.ч.) е била насрочена от съдебния изпълнител публична продан за периода от 18.12.2014г. до 18.01.2015г.
Установява се от приложените копия на Решение от 05.11.2015г. по гр.д***ение №***, че по предявеният от К.М. и Д.Б. иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, чието обезпечение е било допуснато чрез спиране на изпълнението по цитираното по-горе изп.дело, е било признато за установено, че ответниците в настоящото производство не дължат на „Б.П.Б.” АД, следните суми : сумата от 104 575 евро в левова равностойност 204 530,02лв., представляваща разликата между дължимата от ищците главница в размер на 195 424 евро и пълния претендиран размер от 300 000 евро; сумата от 11 734,98лв. и сумата от 12 184,98лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК от 18.06.2012г. и изпълнителен лист от 18.06.2012г. по ч.гр.д.№***, като погасени чрез частично плащане настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно – 21.05.2014г., като иска е бил отхвърлен като неоснователен за сумата от 195 425 евро – главница и за законна лихва върху главницата от 300 000 евро, считано от 15.06.2012г. до окончателното издължаване. Съдебното решение по спора е влязло в законна сила на 20.02.2018г.
От приложения препис на Определение №*** се установява, че по молба на ищцовата банка е било отменено допуснатото по същото дело с определение от 14.05.2014г. обезпечение на иска на ответниците, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№*** по описа на ЧСИ ***.
С молба на ответниците К.М. и Д.Б. е било заявено искане за връщане на внесената от тях парична гаранция в размер на 12 000лв. Копие от молбата е била връчена на „Б.П.Б.” АД. Същата е възразила за връщане на гаранцията и е предявила стоящите за разглеждане в настоящото производство претенции.
В о.с.з. на 21.10.2019г. е изслушано заключението на допусната съдебно-оценителна експертиза, от което се установява какъв е бил средния пазарен месечен наем за периода от 2014г. до 2018г. за имоти като процесните апартамент, гараж и магазин, върху които права на собственост са имали ответниците и са били предмет на принудителното изпълнение, което е било спряно с наложената обезпечителна мярка.
От изслушаното в о.с.з. на 21.10.2019г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на законната лихва върху главницата от 67 137,50лв. за периода от 19.05.2014г. до 10.05.2018г. се изчислява на 25 102,14лв. Установява се още, че осреднената доходност по кредити, отпуснати от ищцовата банка в периода 19.05.2014г. – 10.05.2018г. е 4,52%, при което размера на евентуалния приход от лихви върху сумата от 67 137,50лв. за същия период възлиза на 12 071,02лв. Установява се също от експертното заключение, че при доходност от кредитиране в размер на 4,52% /приходи от лихви като среден годишен процент/ и претърпени загуби от 1,5%, нетната доходност възлиза на 3,37%. При съобразяване на годишен лихвен процент в посочения размер от 3,37%, евентуалния приход от лихва при кредитиране с кредит в размер на 62 137,50лв., се изчислява на 8 999,86лв. за процесния период от време.
Съдът изцяло кредитира обсъдените експертни заключения, като обективни, компетентни и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
По
претенцията на ищеца с правно основание чл.403 от ГПК за сумата от 12 000
лв., претендирана частично от цялото вземане в размер
на 25 103,50 лв., за обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи,
съизмерими със законната лихва върху сумата от 62 137,50 лв., която ищецът
би получил при реализиране на публичната продан на притежаваното от ответниците имущество за периода от 19.05.2014 г. до
10.05.2018 г.
Отговорността по чл.403 от ГПК за вреди, причинени от допуснато обезпечение, се основана на общата гражданска отговорност за непозволеното увреждане /чл.45 от ЗЗД/. Касае се за обективна, безвиновна отговорност и може да се търси само ако искът, който е бил обезпечен, е отхвърлен като неоснователен (изцяло или частично), и то само от ответника по този иск, срещу когото е било допуснато обезпечението. Доколкото в посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите, приложим по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД. В съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно на обезщетяване подлежат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи, които са реална, пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка.
Установи
се в настоящото производство, че ответниците К.М. и Д.Б. за предявили срещу ищцовата банка иск за недължимост
на сума в размер на 300 000 евро, представляваща главница със законна
лихва върху нея, считано от 15.06.2012г., за които е била издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№***, както и за недължимост
на разноските по същото производство. Същият е бил обезпечен, чрез спиране на
изпълнението по воденото срещу длъжниците
изпълнително производство.
Установи
се, че обезпеченият иск е бил уважен частично, като е призната за установена недължимост на главница в размер на 104 575 евро и
разноски в заповедното производство, и отхвърлен в останалата част – до пълния претендиран размер недължима главница от 300 000 евро.
При
съобразяване изхода по обезпечения иск, съдът приема, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав на иска по чл.403, ал.1 от ГПК, а именно -
отхвърлен е частично искът, по който е допуснато обезпечението. Поради това
следва да се направи изследване за наличие на останалите предпоставки.
Кредиторът
претендира в настоящото производство репариране на вреди от пропуснати ползи,
съизмерими със законната лихва върху сумата от 62 137,50 лв., която би
получил за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г. при реализиране на
публичната продан на притежаваното от ответниците
имущество.
Не е
оспорено твърдението на ищеца, че правата върху ½ ид.ч. от ипотекираните
от ответниците апартамент, гараж и хранителен магази, които са били собственост на трети за спора лица,
са били продадени за сочените в исковата молба суми в общ размер на
62 137лв., макар и да не са ангажирани доказателства.
Съдът
обаче счита, че нито е налице твърдение, нито са ангажирани доказателства на
коя дата е била извършена продажбата и кой е бил купувача. Поради това не може да се приеме за
установено кога по сметка на кредитора
биха постъпили сумите от продажбата и на притежаваните от ответниците права на собственост върху ипотекираното
имущество, като несъмнено това не е могло да стане на 19.05.2014г., т.к.
данните по делото за насрочена публична продан са за м.декември 2014г. – м.януари 2015г.
Отделно
от това, върху непогасената част от дълга на ответниците,
е дължима законна лихва за процесния период, на
основание разпореждането на съда за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Поради това, вземането на банката неминуемо се е увеличило с
размера на този дълг за законна лихва. Постъпването на сумите от продажбата на
горното имущество по сметката на кредитора, за погасяване на част от дълга, не
би донесло по-голям размер приход от законна лихва.
Предвид
горното, съдът счита, че разгледаната искова претенция се явява неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли като такава.
По претенцията на ищеца с правно основание чл.403 от ГПК
за сумата от 12 000 лв., претендирана частично
от цялото вземане в размер на 19 191,98 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди от пропусната възможност да се реализира приход от отдаване под
наем на притежаваното от ответниците имущество за
периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г., ако беше придобито от ищцовата банка.
С оглед
изхода на спора по разгледания по-горе иск, съдът дължи произнасяне и по този
предявен при условията на евентуалност иск.
Тук
отново е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска по чл.403,
ал.1 от ГПК, т.к. се установи, че е отхвърлен частично искът, по който е
допуснато обезпечението.
Твърденията
на ищеца са за пропусната полза от наемни правоотношения, които би могла да сключи
банката в качеството на наемодател, ако беше придобила имуществото на ответниците вследствие осъществената публична продан.
Несъмнено,
при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане,
включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципа за
пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи
от плодовете, които би дала една вещ за бъдеще време, подлежат на обезщетяване
само, ако се установи, че биха настъпили със сигурност.
Съдът
счита, че в настоящия случай не са налице доказателства, на основание на които
да се приеме, че банката би купила при проведената публична продан
ипотекираното от ответниците имущество. Твърденията
са за обичайна практика за подобно придобиване на длъжниковото
имущество, но не са ангажирани доказателства дали останалата ½ ид.ч. от
описаните имоти е била закупена от ищцовата банка.
Не са
ангажирани и доказателства на коя дата е била осъществена публичната продан на едната
половина част от ипотекираните имоти и кое е закупилото я лице. В случай, че не
е банката, остава неясно при какви обстоятелства тя би придобила останалата
част, собственост на ответниците.
В
случай, че ищеца е придобил половината част от имотите, за които е била
реализирана публичната продан, с което е станал техен съсобственик при равни
права с ответниците, следва да се посочи, че не са
налице пречки за отдаване под наем на съсобствения
имот само от единия съсобственик. Налице са правни норми, уреждащи отношенията
с останалите съсобственици.
При
подобно разбиране, съдът счита, че за да приеме установена пропусната полза от
реализиране на приход от наем, следваше да се докаже, както придобиването от
ищеца на частта от имотите, която е била предмет на успешно реализираната
публична продан, така и търсенето на наематели от този съсобственик, пречка за
намирането на които да е бил единствено факта, че имотите са били притежавани в
съсобственост.
Поради
горното, съдът намира, че тази искова претенция също остана недоказана и следва
да се отхвърли като такава.
По претенцията на ищеца с правно
основание чл.403 от ГПК за сумата от 12 000 лв., претендирана
като част от цялото вземане в размер на 12 500 лв., представляващо
обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи да се реализира приход от
лихви в размер на 12 500 лв., в резултат на възможното кредитиране от
страна на банката със сумите в общ размер на 62 137,50 лв., които би
получила от продажбата на недвижимото имущество на ответниците,
за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г.
С оглед
изхода на спора по разгледаните по-горе искове, съдът дължи произнасяне и по този, предявен в условия на евентуалност
иск.
При
установената първа предпоставка от фактическия състав на иска по чл.403, ал.1
от ГПК и съобразяване на необходимата за уважаване на иска сигурност на твърдяното
като очаквано увеличаване на имуществото на кредитора, съдът счита че тук
отново не може да се приеме за установено на коя дата е била реализирана публична
продан на останалата ½ ид.ч. от ипотекираното недвижимо имущество и
съответно кога получената цена е била преведена по сметка на банката, за да се
приеме, че тогава би могла да постъпи в патримониума
на ищеца и сумата от продажбата на притежаваните от ответниците
права на собственост върху имота. Евентуално от датата на превеждане на сумата
по сметка на кредитора, той би могъл да се разпорежда с нея, съобразно
упражняваната по занятие дейност. И безспорно това не е момента на допускане на
обезпечението – 19.05.2014г. при ангажираните доказателства, че публична
продажба е била насрочена за времето от 18.12.2014г. до 18.01.2015г.
В случай,
че останалата ½ ид.ч. от имуществото е била продадена на трети лица,
може да се предполага, че те биха закупили и притежаваните от ответниците права, и при установяване постъпването (и
съответно кога) на получената продажна цена по сметка на кредитора, може да се
приеме, че прихода от продажбата на целите имоти би бил използван от банката за
кредитиране, с оглед упражняваната дейност. Подобна фактическа обстановка,
обаче, не се установи от обсъдените доказателства, а стана ясно единствено за
кога е била насрочена проданта.
Изцяло
в тежест на ищеца беше да докаже, че при продължило и след датата на
обезпечението принудително изпълнение спрямо ответниците,
би получил увеличаване на имуществото си с лихви от кредитиране, което
пропуснал да реализира единствено поради наложената обезпечителна мярка. И след
като не беше успешно проведено пълно и главно доказване в тази насока, съдът
счита, че този иск също се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответниците направените от тях деловодни разноски, които за отв.К.М. са в размер на 1 200лв. за адвокатско възнаграждение и за отв.Д.Б. също са в размер на 1 200лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, чрез пълномощника му, за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, т.к. то надвишава в незначителна степен минимално дължимото такова по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. с начислен ДДС (при минимално дължимо без ДДС в размер на 900лв. и 1080лв. с ДДС).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***против К.П.М. с ЕГН ********** и Д.К.Б. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.403 от ГПК, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата от 12 000 лв., претендирана частично от цялата сума в размер на 25 103,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г. върху сумата от 62 137,50 лв., която ищецът би получил при реализирана публична продан на притежавано от ответниците недвижимо имущество.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***против К.П.М. с ЕГН ********** и Д.К.Б. с ЕГН ********** ИСК с правно основание чл.403 от ГПК, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца сумата от 12 000 лв., претендирана частично от цялата сума в размер на 19 191,98 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи да се реализира приход от отдаване под наем за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г. на недвижимо ищмущество на ответниците, което ищеца би придобил при реализираната му публична продан.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан,
предявеният от „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК ***против К.П.М. с ЕГН ********** и Д.К.Б. с ЕГН **********
ИСК с правно основание чл.403 от ГПК, за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца
сумата от 12 000 лв., претендирана частично от
цялата сума в размер на 12 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от пропуснати ползи да се реализира
приход от лихви за периода от 19.05.2014 г. до 10.05.2018 г. вследствие дейност
на банката по кредитиране със сумата от 62 137,50 лв., която би получила
при реализирана публична продан на притежавано от ответниците недвижимо имущество.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.3 от ГПК „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на К.П.М. с
ЕГН ********** сумата от 1 200 лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК „Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.К.Б. с ЕГН ********** сумата от 1 200 лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :