Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260546, гр. Пловдив, 13.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 08.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 4066/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б-77/30.04.2020 г. на Директор на РЗИ - Пловдив, с
което на Р.П.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.209а, ал.1 от
Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят,
Р.П.Б., в жалбата си и в съдебно заседание чрез адв.Д.К.
излага конкретни доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление /НП/
като неправилно и незаконосъобразно. Навежда твърдения за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила и за наличие на основание за приложение на
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
разноски за осъществено процесуално представителство.
Въззиваемата страна, РЗИ - Пловдив, редовно призована, в
съдебно заседание чрез ст.юрк. М.Т. пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и
правилно. Претендира присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 23.04.2020 г. в 14:20 ч. свидетелката А.Г.
М.-Х., на длъжност „******“ в Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - Пловдив,
съвместно с представител на Второ РУ Пловдив при ОД на МВР – Пловдив извършили проверка
на фризьорски салон, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Л.“
№ ***. Проверката имала за цел да се установи спазват ли се от гражданите въведени
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020
г. изисквания във връзка с разпространението на COVID-19 на територията на
страната ни. Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България било наредено – т.9 на чл.1 от
Заповедта, за всички лица, намиращи се закрити или на открити обществени места
задължението да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. В хода на
проверката във фризьорския салон, който се явявал закрито обществено място,
проверяващите установили, че жалбоподателка Р.П.Б. работела
като фризьор и обслужвала клиент. Констатирано било, че същата е без поставена
защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
Неизпълнението на противоепидемичната мярка, въведена със Заповедта №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването за задължително
поставяне на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата, от страна на Б. на мястото, на което
се намирала, било възприето от св.М. като административно нарушение на чл.63,
ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед №
РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, за което съставила Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 001395/23.04.2020 г. При
предявяване на акта жалбоподателката отказала да го
подпише, което било удостоверено с подписа на един свидетел. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН Б. направила
писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което Р.Б. била санкционирана с глоба
в размер на 300 лв. на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ за нарушение на чл.63,
ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед №
РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Изложената в АУАН и възпроизведената в НП фактическа
обстановка се възприема и от настоящия съдебен състав, като същата се
потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от гласните такива - показанията на свидетеля А.М., който съдът кредитира като
обективни, логични и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
Тази фактическа обстановка и събраните по
делото доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя
като ОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа
обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен материал, настоящата
инстанция приема, че е налице основание за отмяна на обжалваното НП като
незаконосъобразно и отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Б. за нарушение на чл.63, ал.1 от ЗЗ. Като
основание за този правен извод е преценката на съда за неправилно приложение на
материалния закон при подвеждане на приетата в АУАН и НП фактическа
установеност на нарушението към уреждащата състава правна норма. Разпоредбата
на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в редакцията й относима към
датата на нарушението/ предвижда при възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването да въведе противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Видно от съдържанието на
правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на
правните субекти, а регламентира правомощието на министъра на здравеопазването
при определени обстоятелства да предприеме конкретно поведение, като въведе със
заповед противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. В случая вменената за нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото и да
било задължение за санкционираното лице. Конкретното деяние от страна на жалбоподателката Б., което в разглеждания казус се състои
според доказателствата по делото в неизпълнение към 23.04.2020 г. в 14:20 часа
в гр.Пловдив на въведена в т.9 от акт на министъра на здравеопазването /Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г./ противоепидемична мярка за задължително поставяне на
закрито обществено място /фризьорски салон в гр.Пловдив, ул.“Лерин“ № 19/ на защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, като в момента на проверката обслужвала клиент,
съставлява според настоящата инстанция административно нарушение по смисъла на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, а не нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл.63,
ал.1 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ /в редакцията й към процесната дата – 23.04.2020 г./, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако
деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение от 1000 до 2000 лв.
Изложеното според съда представлява
неправилно приложение на Закона, както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на обжалваното НП относно подвеждане на фактическите обстоятелства на
нарушението към приложимата правна норма, уреждаща състава на процесното административно нарушение. Неправилното
приложение на Закона винаги съставлява неотстранимо в настоящата въззивна инстанция съществено нарушение на процесуалните
правила, което опорочава производството по ангажиране административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице и води до отмяна на издаденото НП като
незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, следва да бъде
уважено направеното искане за присъждане на направените разноски по делото от
страна на жалбоподателят в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От доказателствата по
делото се установява, че е заплатена сумата от 300 лева за адвокатски хонорар,
липсва възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна, поради
което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде
осъдена въззиваемата страна за заплащането й.
Предвид отмяната на обжалваното НП,
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
разноски, представляващи възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № РД-04-ХІ-Б-77/30.04.2020 г. на Директор на РЗИ - Пловдив, с
което на Р.П.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.209а, ал.1 от
Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ, вр. т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., изм. със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Пловдив, БУЛСТАТ ********* да
заплати на Р.П.Б., с ЕГН: ********** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.