№ 296
гр. В., 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320102013
по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Х. И.” № 15, ет. 6, с която против
Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.В.“ № 25, ет. 10, ап. 30, са
предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 02.07.2013 г. между Р.банк (Б.) ЕАД
(Банката), в качеството на кредитодател и Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, в
качеството му на кредитополучател е сключен Рамков договор №
1306140415589855 за издаване и ползване на международна кредитна карта
Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic.
По силата на Договора Банката е предоставила на кредитополучателя
кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който може да бъде използван чрез
кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по електронен
път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по същата кредитен
лимит. Сочи се, че банката е изпълнила задължението си да предостави
одобрения лимит и да издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта.
Излага се, че кредитополучателят от своя страна е усвоил суми от
одобрения кредитен лимит, в резултат на което за същия е възникнало
задължението да ги възстанови, ведно с начислената за срока на ползването
1
им договорна възнаградителна лихва съгласно годишен лихвен процент,
посочен в Договора. На основание чл. 115 от Договора кредитополучателят
има право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай,
че той не се възползва от тази възможност, то погасяването следва да стане
чрез заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски (МПВ),
формирана като процент от общата дължима сума (усвоения кредитен лимит
с добавени такси, лихви и комисионни) плюс по-голямата от двете суми -
неплатените МПВ за минал период или надвишаването на кредитния лимит.
Размерът на месечната погасителна вноска е конкретно посочен в месечно
извлечение, което се изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от
същия начин (на хартия или по електронен път), като в Договора е изрично
посочено, че неполучаването на извлечението не освобождава
кредитополучателя от задължението му да заплати МПВ. Падежът на МПВ
настъпва на първия ден от месеца, следващ месеца, в който изтича отчетния
период. В случай че този ден е неработен, падежът е на следващия работен
ден. Поддържа се, че кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок
задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска,
като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна
вноска е настъпил на 04.01.2016 г.
Излага се, че в чл. 148 от Договора е посочено, че същият се сключва за
срок от 3 години, а в чл. 149 от Договора е уговорена възможността срокът да
бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при кумулативното
наличие на следните условия - кредитополучателят не е в просрочие към
момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е
уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана. Ищецът твърди, че в
процесния случай описаните в предходното изречение условия не са били
налице, поради което крайният срок на договора е настъпил на 01.07.2016 г.
Сочи се, че кредитодателят Р.банк (Б.) ЕАД прехвърлил на ищеца Ф.И.
ЕАД вземането си по горецитирания договор за кредит по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016г. и
Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. С
оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът Р.банк (Б.) ЕАД
упълномощил цесионера Ф.И. ЕАД да уведоми длъжника Р. АЛ. ЦВ. за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на
пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за
2
цесията до посочения в договора за кредит адрес. Същият бил посетен от
пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито пълнолетно
лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина оставил
уведомление с указан срок за получаване от техен офис. След като срокът
изтекъл, пратката била върната в цялост на ищеца, оформена като
„непотърсена". Предвид гореизложеното се иска с исковата молба съдът да
връчи уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му
на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата
молба, ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в
който същият ще бъде уведомен за цесията. /В този смисъл Решение №
123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,П т.о./ГК/.
Твърди се, че след датата на цесията и предвид изпадането на длъжника
в забава още на 04.01.2016 г. за ищеца било възникнало право на основание
чл. 86 ЗЗД да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху прехвърлената главница. Размерът на формираното по така описания
начин обезщетение за забава (законна лихва за забава) възлиза на 38.83 лева -
обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода от
14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.
Поддържа се, че ищецът подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По
образуваното ч. гр. д. № 986/2021 г. по описа на Районен съд В. е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с
който да установи вземането си.
Иска се от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р. АЛ. ЦВ. има задължение към Ф.И. ЕАД по Рамков
договор № 1306140415589855 за издаване и ползване на международна
кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard
Gold/Billa-Visa Classic, което е обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 986/2021 г. по описа на Районен съд В., а именно: 471.16 лева - главница,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и 38.83 лева - обезщетение за
забава (законна лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до
10.05.2021 г.
3
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер.
Излага се, че в сключеният договор между Р.банк ЕАД и ответника не била
предвидена възможност кредиторът да може да прехвърля вземането си,
поради което според ответника липсва активна легитимация на ищеца.
Оспорва се надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. №
986/2021 г. по описа на РС - В..
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа
страна:
По ч. гр. д. № 986/2021 г. на Районен съд-В. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Р. АЛ. ЦВ. да заплати на кредитора следните суми: 471.16 лева –
главница, 38.83 лева – лихва за забава за периода от 03.04.2020 г. до
10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
14.05.2021 г. до изплащане на вземането.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасени
задължения по договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на
02.07.2013 г. и цедиран на заявителя с договор за цесия от 02.04.2020 г. След
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на
основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
От представения Рамков договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. е
видно, че „Р.банк /Б./ ЕАД е открила сметка с посочен в договора IBAN и
издала основна международна кредитна карта с чип Visa Classic/MasterCard
Standard/ Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic на името на ответника с
първоначален кредитен лимит – 500.00 лева, като в чл. 33 от Рамковия
договор са уговорени лихвените условия между страните. В чл. 34 от
Рамковия договор е посочено, че лихвата по чл. 33 от договора се начислява
върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за
периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира
служебно от Банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
4
надвишение. В чл. 115 от Рамковия договор е посочено, че
кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания
кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то
погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна база на минимални
погасителни вноски, формирана като процент от общата дължима сума
(усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни) плюс по-
голямата от двете суми - неплатените минимални погасителни вноски за
минал период или надвишаването на кредитния лимит. Размерът на месечната
погасителна вноска е конкретно посочен в месечно извлечение, което се
изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от същия начин (на
хартия или по електронен път), като в Рамковия договор е изрично посочено,
че неполучаването на извлечението не освобождава кредитополучателя от
задължението му да заплати минималните погасителни вноски. Падежът на
минималната погасителна вноска настъпва на първия ден от месеца, следващ
месеца, в който изтича отчетния период. В случай, че този ден е неработен,
падежът е на следващия работен ден. В исковата молба е посочено, че
кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си за
заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на
първата изцяло/частично непогасена минимална месечна вноска е настъпил
на 04.01.2016 г.
В чл. 148 от Рамковия договор е посочено, че същият се сключва за
срок от 3 /три/ години, а в чл. 149 от Договора е уговорена възможността
срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при
кумулативното наличие на следните условия - кредитополучателят не е в
просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и
картодържателят не е уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана.
Според изложеното от ищеца в процесния случай описаните в предходното
изречение условия не са били налице, поради което крайният срок на
договора е настъпил на 01.07.2016 г.
От чл. 108 от Рамков договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. се
установява, че страните по договора са се договорили, че „Р.банк /Б./“ ЕАД
има право да прехвърли вземането си на нов кредитор.
На 07.12.2016 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между „Р.банк /Б./“ ЕАД и ищеца, според който
5
продавачът изразява желание в срока на действие на Рамковия договор да
продава и прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори
закредит и/или договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключени
от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях, а
купувачът изразява желание да купува и да приема от продавача вземания,
предмет на прехвърляне, съгласно условията на Рамковия договор и
конкретен договор за цесия. На 02.04.2020 г. между „Р.банк /Б./ като цедент и
"Ф.И." ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания,
по силата на който цедентът продава на цесионера портфейл от вземания,
произхождащи от договори за кредитни карти на физически лица и който
портфейл от везамния е определен и индивидуализиран съгласно Приложение
№ 1А към конкретния договор за цесия срещу покупна цена, посочена в
конкретния договор.
Видно от Приложение № 1А към Конкретен договор за цесия от
02.04.2020 г. задължението на Р. АЛ. ЦВ. е сред прехвърлените в полза на
цесионера вземания.
Р.банк (Б.) ЕАД е упълномощила цесионера Ф.И. ЕАД да уведоми
длъжника Р. АЛ. ЦВ. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в
качеството на пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща
уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, но пратката
била върната в цялост, оформена като „непотърсена".
По делото е представено уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от цедента "Р.банк /Б./" ЕАД до длъжника, което не
е връчено, видно от данните в тази връзка в исковата молба, в която е
посочено, че уведомяването ще се осъществи с връчването й.
При така установените фактически данни се налагат следните правни
изводи:
Възраженията на особения представител на ответника за липса на
надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и
възражението, че в Рамков договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. не е
предвидена възможност за прехвърляне на вземането са неоснователни по
следните съображения:
От чл. 108 от Рамков договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. се
установява, че страните по договора са се договорили, че „Р.банк /Б./“ ЕАД
6
има право да прехвърли вземането си на нов кредитор.
За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор,
от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в
закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между
ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил
точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора;
както и че ответникът е в забава и периода на забавата.
В случая ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация
в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен
Рамков договор за цесия на 07.12.2016 г. и Конкретен договор за цесия от
02.04.2020 г. между него и "Р.банк /Б./" ЕАД, включително и Приложение №
1А, по силата на които са прехвърлени вземания, сред които е и процесното
вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в
правоотношението, породено между цедента и кредитополучателя и го
придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този
момент цесионерът придобива правата и задълженията по кредитния договор.
Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от
ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото
на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с
кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно ал. 3 на тази разпоредба, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
От приетото по делото доказателство е видно, че цедентът е изпратил на
ответника уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на
7
посочения в договора за кредит адрес, което при данните в исковата молба не
е получено.
Уведомлението за цесията обаче е осъществено чрез връчването
исковата молба.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквито твърдения не са направени в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010
г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се
смята за лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
„представител“, без да разграничава представителната власт на представителя
от какво произтича – от упълномощаване или по силата на закона чрез акт на
съда. Осъщественото връчване на представител е приравнено на лично
връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е
уведомен за извършената цесия чрез назначеният му особен представител.
При данните по делото Съдът счита, че приложеният по делото Рамков
договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. поражда задължение за
връщане на взетата в заем сума. Вземанията по договора са прехвърлени на
ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Няма и доказателства, че след
усвояване на сумата по кредита ответникът е изплатил задълженията си по
договора, предмет на исковия процес.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на
страните по основните му елементи. Към това разбиране за договора, ЗПК
наслагва допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически
слабата страна. В случая сключеният договор за кредит с ответника напълно
отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на
8
ЗПК, относно съдържанието на договора за потребителски кредит и не е
недействителен.
Към момента на подписване на процесния договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта от страна на ответника всички
полета са попълнени, в това число и параметрите на кредита, с която
информация длъжникът е бил запознат. В тази връзка съдът приема, че
договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като размерът на шрифта при обикновен прочит
на приложения договор не се установява да е по - малък от 12. Липсват
нарушения на формата съгласно специалния закон – ЗПК, като при това
положение съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал.
1 от ЗПК.
При тези съображения се установи валидно действащ сключен на
02.07.2013 г. между "Р.банк /Б./" ЕАД и ответника Рамков договор за издаване
и ползване на международна кредитна карта.
Кредитополучателят е усвоил суми от одобрения кредитен лимит и
същият предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния договор потребителят е
длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща дължимите
месечни потребителски вноски.
В случая клаузите от договора, с които са уговорени лихвените условия
не са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б.. А съгласно ал. 5, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от
01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10
9
процентни пункта. Основният лихвен процент на БНБ за този момент е 0, 00
%, а увеличен с 10 пункта се равнява на 10, 00 %, при което положение е
видно, че уговореният в процесния договор лихвен процент от 8 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, с оглед на което клаузата не
е нищожна нито поради неравноправност, нито поради противоречие с
добрите нрави.
С оглед изложеното исковите претенции за сумата от 471.16 лева -
главница и 38.83 лева - обезщетение за забава (законна лихва за забава),
начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г. са основателни и следва
да бъдат уважени. Върху главницата следва да бъде начислена законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
14.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013/18.06.2014 г. на ОС ГТК на ВКС по
т. д. № 4/2013 г. и изхода на делото ответникът следва да понесе
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе направените от ищеца
разноски в настоящето производство, а именно а именно: 25. 00 лв. - платена
държавна такса, 300.00 лв. - внесен депозит за особен представител, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в
размер на 150.00 лв., или сумата в общ размер от 475.00 лв.
Ищецът претендира присъждане на разноски в заповедното
производство в размер на 25.00 лева – платена държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т. 12 на ТР № 4/2013/18.06.2014 г.
на ОС ГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г. е недопустимо ищецът в исковото
производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното
производство, ако не е направил такова искане със заявлението. Видно от
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 986/2021 г., подадено на 14.05.2021 г. е, че заявителят „Ф.И.“ ЕАД е
поискал присъждане на разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса и
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, но съдът е пропуснал да се
произнесе по това искане в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
45/20.05.2021 г., поради което съдът счита искането на ищеца за присъждане
на разноски в заповедното производство за основателно, като същото следва
10
да бъде уважено за сумата в общ размер от 75.00 лева. /25.00 лева държавна
такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, от гр.
В., ул. „Б.В.“ № 25, ет. 10, ап. 30 дължи на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Х. И.” № 15, ет. 6, следните
суми: сумата от 471.16 лева - главница, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и
38.83 лева - обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за
периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение № 45/20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 986/2021 г. на Районен съд - В..
ОСЪЖДА Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.В.“ № 25, ет.
10, ап. 30 да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”Х. И.” № 15, ет. 6, сумата в общ размер от 475.00
лева, направени в настоящето производство разноски /25.00 лв. – платена
държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за особен представител и 150.00
лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.В.“ № 25, ет.
10, ап. 30 да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ”Х. И.” № 15, ет. 6 разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 986/2021 г. в общ размер от 75.00 лева /25.00 лева –
платена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
връчването на страните, като след влизане в сила да се приложи препис по ч.
гр. д. № 986/2021 г. по описа на ВдРС.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11
12