Р Е Ш Е Н И Е
№ 71 24.02.2020 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви
въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
пети февруари две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1666 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на В.И.Ч. - И. ***, действаща
чрез адв.С.М. против решение № 1495/04.11.2019 г., постановено по гр.д.№
2027/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост.
Изложени
са оплаквания, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е
дал неправилна правна квалификация на претендираното от въззивницата-ищец
спорно материално право, като е приел, че същото произтича от неоснователно
обогатяване вместо от непозволено увреждане при проведен материално
незаконосъобразен изпълнителен процес.
Развити са подробни съображения, че проведения по изп.д.№
204/2009 г. на ЧСИ М.Д.изпълнителен процес е бил материално незаконосъобразен
предвид отмяната на съдебното решение, послужило като основание за издаване на
обратния изпълнителен лист в полза на взискателя Регионално управление на
образованието – гр.С.З./РУО – гр.С.З./, поради което и заплатените от
въззивницата в хода на приключилото изпълнително производство такси и разноски
съставлявали вреди, които следвало да й бъдат възстановени от взискателя.
Неправилни били и изводите на СтРС, че В.И.Ч. – И. е предизвикала без основание
правния спор по делото като насочила иска си срещу ненадлежен ответник, като в
тази връзка се посочва, че е задължение на съда да следи служебно за надлежната
процесуална легитимация и е дължал указания за конституирането на надлежния
ответник.
Сочи се, че доколкото се касае за
репариране на вреди, се дължи и лихва за забава от датата на увреждането до
датата на изпълнението, което обуславяло основателността на акцесорните искове
за забава и за законна лихва.
Претендира се отмяната на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което бъдат уважени предявените
искове, като на въззивницата бъдат присъдени направените съдебно-деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна РУО – гр.С.З., с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
Според
въззиваемия обжалваното решение е правилно, постановено при правилно прилагане
на материалния закон и обосновано, а дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на предявения главен иск е правилна.
Интерпретират
се събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и са
направени изводи за неоснователност на исковата претенция за неоснователно
обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Претендира
се обжалваното решение да бъде потвърдено, а на страната да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивницата се представлява от
пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна
на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове
бъдат уважени.
Въззиваемият РУО – гр.С.З.се представлява от
пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение в сила и присъждането на съдебно-деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от В.И.Ч. – И. срещу Регионално управление на образованието
– гр.С.З., с която са били предявени осъдителни искове за сумите от 755, 43
лв., представляваща причинени й вреди от проведено материално незаконосъобразно
принудително изпълнение, и от 715,81 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 755,43 лв. за периода от 26.12.2009 г. до 05.04.2019 г.
Ищцата е
изложила твърдения, че въз основа на подлежащо на принудително изпълнение
осъдително решение на въззивен съд, постановено по в.гр.д.№ 71/2007 г. по описа
на СтОС се е снабдила с изпълнителен лист срещу РУО – гр.С.З.за присъденото й
обезщетение по чл.225 от КТ и законната лихва за забава върху него, като на
31.07.2007 г. длъжникът й е заплатил сумата от 904, 17 лв.
В
последствие с решение, постановено по гр.д.№ 388/2007 г. по описа на Пловдивски
апелативен съд решението на СтОС е било отменено, поради което РУО-гр.С.З.се е
снабдило с обратен изпълнителен лист срещу ищцата за сумите 896,18 лв. –
главница и 478,10 лв. – законна лихва за забава.
Въз основа
на обратния изпълнителен лист РУО – гр.С.З.образувала срещу В.И.Ч. – И. изп.д.№ 204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д.,
в производството по което били събрани следните суми: 896,18 лв. – главница;
478,10 лв. – законна лихва; 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение; 108,00 лв.
– първоначални такси по изпълнението и 447,43 лв. – такси и разноски в
изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ.
С решение по гр.д.№
2070/2017 г. по описа на ВКС постановеното по гр.д.№
388/2007 г. по описа на Пловдивски апелативен съд решение било отменено по реда
на чл.307 от ГПК и производството по делото за отмяна на уволнението на В.И.Ч.
– И. и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ било възобновено, като към
настоящия момент било висящо гр.д.№ 222/2019 г. по описа на СтРС.
Според ищцата отмяната
на решението гр.д.№ 388/2007 г. по описа на
Пловдивски апелативен съд води до липсата на основание за издадения обратен
изпълнителен лист и отпадане на основанието за вземането на РУО – гр.С.З.,
поради което проведеното срещу нея принудително изпълнение било материално
незаконосъобразно, а заплатените от нея суми 200,00 лв. – адвокатско
възнаграждение; 108,00 лв. – първоначални такси по изпълнението и 447,43 лв. –
такси и разноски в изпълнителното производство по ТТРЗЧСИ се явяват вреди от
това материално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Освен общата сума от
755,43 лв., представляваща твърдените вреди, РУО – гр.С.З.дължало
и обезщетение за забава за периода от 26.12.2009 г. / датата, на която
изпълнителното производство по изп.д.№ 204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д.било
приключено/ до 05.04.2019 г. в размер на 715,81 лв., както и законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
С нарочна покана от
08.03.2019 г. ищцата поканила РУО – гр.С.З.доброволно
да заплати претендираните суми, но с писмо от 02.04.2019 г. получила отказ за
доброволно плащане.
С отговора
си на исковата молба РУО – гр.С.З.е оспорило предявения главен иск като
недопустим и неоснователен.
Изложило е
възражения, че с решението на ВКС е било отменено влязлото в сила решение на
Пловдивски апелативен съд, с което са били отхвърлени исковете на В.И.Ч. – И. за отмяна на уволнението й като незаконно
и изплащането на обезщетение за оставането й без работа, като висящността на
спора е била възстановена по гр.д.№ 222/2019 г. по описа на СтРС, където
ответник било СУ „М.Г.“ – гр.С.З..
Висящността на спора
обосновавала и основанието за съществуването на необходимостта от заплащането
на таксите и разноските по изп.д.№ 204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д., които били
заплатени въз основа на издадения в полза на РУО –
гр.С.З.обратен изпълнителен лист, с който са му били възстановени
платените суми за обезщетение по чл.225 от КТ.
Сочи се, че РУО – гр.С.З.не следва да възстановява заплатените от В.И.Ч.
– И. такси и разноски, т.к. се неоснователните си действия – насочване на иска
срещу ненадлежна страна, ищцата с поведението си е дала повод за завеждане на
делото, поради което разноските следва да останат както са били направени.
Първоинстанционният
съд е приел, че предявеният главен иск е с правно основание по чл.55, ал.1 т.1
от ЗЗД, който е счел за неоснователен.
Приел е, че изп.д.№
204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д.е било образувано въз основа на годен
изпълнителен титул – обратен изпълнителен лист, който не е бил отменен с
постановеното от ВКС решение, а получените въз основа на този лист плащания не
са били платени за удовлетворяване на взискателя в предизвикан от него
материално незаконосъобразен изпълнителен процес, т.к. изпълнителния процес се
е провел за удовлетворяване на РУС – гр.С.З.в непредизвикан от него граждански
и изпълнителен процес.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
От представените по делото доказателства се
установява, че по искова молба на В.И.Ч.
– И. срещу Регионален инспекторат на образованието - гр.С.З./понастоящем РУО –
гр.С.З./ е било образувано гр.д.№ 220/2006 г. по описа на СтРС за отмяна на
уволнението на ищцата като незаконно, възстановяване на заеманата от нея
допреди уволнението й длъжност и заплащане на обезщетение за времето на
оставането й без работа.
С решение № 119/08.12.2006 г. първоинстанционният съд
е уважил предявените искове като е присъдил обезщетение за оставане без работа
в размер на 896,18 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от 03.02.2006 г. до окончателното й изплащане.
С решение № 102/27.04.2007 г., постановено по гр.д.№
71/2007 г. по описа на СтОС първоинстанционното решение е било потвърдено, а
въз основа на решението на въззивния съд В.И.Ч. – И. се е снабдила с
изпълнителен лист за присъденото й обезщетение за оставане без работа.
Не се спори между страните, че след представяне на
изпълнителния лист РИО – гр.С.З./понастоящем РУО – гр.С.З./ е заплатило на В.И.Ч.
– И. присъденото й обезщетение за оставане без работа в размер на 896,18 лв.,
ведно с натрупаната законна лихва за забава върху сумата, считано от 03.02.2006
г. до датата на плащането.
С решение № 272/16.04.2008 г., постановено по к.гр.д.№
388/2007 г. по описа на Пловдивски апелативен съд е било отменено решение №
102/27.04.2007 г., постановено по гр.д.№ 71/2007 г. по описа на СтОС, а въз
основа на него на 20.08.2009 г. РИО –
гр.С.З./понастоящем РУО – гр.С.З./ се е снабдила с обратен изпълнителен лист
срещу В.И.Ч. – И. за сумата от 896,18 лв., ведно с натрупаната законна лихва за
забава върху сумата, считано от 03.02.2006 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Въз основа на обратния изпълнителен лист и по молба на
РИО – гр.С.З./понастоящем РУО – гр.С.З./ е било образувано изп.д.№ 204/2009 г.
по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 на КЧСИ и район на действие при Старозагорски
окръжен съд.
В производството по изп.д.№ 204/2009 г. по описа на
ЧСИ М.Д.чрез принудително изпълнение от В.И.Ч. – И. е било събрано вземането за
сумата от 1 374,28 лв. – главница и законна лихва, 200,00 лв. – адвокатско
възнаграждение за взискателя, 108,00 лв. – такси за взискателя и 447,43 лв. –
такси за ЧСИ.
Изпълнителното производство е било приключено на
26.12.2009 г.
С решение от 06.10.2016 г. на ЕСПЧ по жалба на В.И.Ч.
– И. е било признато нарушение на чл.6 §1 от КЗПЧОС при разглеждането на делото
по предявените срещу РИО – гр.С.З./понастоящем РУО – гр.С.З./.
С решение № 157/15.12.2017 г. по гр.д.№ 2070/2017 г.
на ВКС на основание чл.307, ал.1 т.7 от ГПК е било отменено влязлото в сила
решение № 272/16.04.2008 г., постановено по к.гр.д.№ 388/2007 г. по описа на
Пловдивски апелативен съд, решение № 102/27.04.2007 г., постановено по гр.д.№
71/2007 г. по описа на СтОС и оставеното с него в сила решение № 119/08.12.2006
г., постановено по гр.д.№ 220/2006 г. на СтРС.
Делото е изпратено на СтРС за провеждане на процедура
по възстановяване на делото, след което да бъде разгледано от друг състав на
същия съд при спазване на указания за оставяне на исковата молба без движение и
даване на указания за насочване на исковете срещу надлежния ответник.
След възстановяване на делото от СтРС
същото е било образувано под № 222/2019 г. и е разгледано при предявени искове
срещу СУ „М.Г.“ – гр.С.З., производството по отношение на РУО –гр.С.З.е било
прекратено.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание, и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:
Настоящият съдебен
състав намира за основателно оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения
главен иск.
Изложените от ищеца в
исковата му молба фактически твърдения обуславят извода, че е предявен иск за
вреди, настъпили от проведен материално незаконосъобразен изпълнителен процес,
поради което и правната квалификация на иска е по чл.45 от ЗЗД, а не по чл.55,
ал.1 т.1 от ЗЗД, както искът е бил квалифициран от Старозагорски районен съд.
Въпреки дадената
неправилна правна квалификация първоинстанционният съд е разгледал предявения от
ищцата иск, като се е произнесъл съобразно наведените от нея обстоятелства,
отнасящи се до правопораждащия факт, съдържанието на претендираното право и
страните в правоотношението, съставка на което е правото, поради което не е
налице основание за обезсилване на решението и връщане на делото за
разглеждането му от друг състав.
При дадена от
първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на предявения иск
въззивният съд следва да се произнесе по съществото на иска съобразно вярната
му правна квалификация.
Претенцията на В.И.Ч.
– И. е за обезщетение на вреди, причинени й от проведен спрямо нея материално
незаконосъобразен изпълнителен процес, в резултат на който е заплатила сумата
от общо 755,43 лв. – принудително събрани такси и разноски в производството по
изп.д.№ 204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д..
Материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес въззивницата - ищца обосновава с
наличието на постановено по реда за отмяна на влезли в сила решения решение на
ВКС, с което е било отменено решението на Пловдивски апелативен съд, послужило
като изпълнително основание за издаването на обратния изпълнителен лист, въз
основа на който е било проведено принудителното изпълнение срещу нея.
Материалната
законосъобразност на принудителното изпълнение при изпълнение на парично
вземане е налице, когато изпълняваното вземане съществува и имуществото, върху
което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника.
Тя може да бъде
проверявана чрез иск преди, по време или след приключване на изпълнителния процес,
като процесуалната законосъобразност на
изпълнителните действия е без правно значение за материалната законосъобразност
на принудителното изпълнение.
Предвидената
в ГПК възможност за издаване на обратен изпълнителен лист представлява един от
случаите на защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, които обективното ни
процесуално право предвижда за случаите, при които изпълняемото право не
съществува.
Обратен изпълнителен лист се издава само в изчерпателно уредени хипотези, в
които законодателят приема, че длъжникът не следва да води осъдителен иск срещу
взискателя, тъй като последният е привиден кредитор.
С
разпоредбата на чл.245, ал.3 от ГПК е предвиден облекчен ред за защита на
длъжника, когато с влязло в сила решение се установи, че изпълняемото право не
съществува.
В този
случай чрез издаването на обратния изпълнителен лист се замества подлежащото на
принудително изпълнение осъдително решение срещу привидния кредитор, което би
било постановено в полза на длъжника в един исков процес.
Посредством
обратния изпълнителен лист се реализира необходимата на длъжника защита срещу
привидния кредитор, чиято основна цел е избягване на неоснователното
обогатяване на последния, когато вземането е било събрано въз основа на подлежащ
на предварително изпълнение неокончателен съдебен акт.
В настоящия случай
няма спор, че имуществото срещу което е било насочено принудителното изпълнение
в производството по изп.д.№ 204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д.е принадлежало на В.И.Ч.
– И..
Спорният въпрос е дали
отмяната на постановеното от Пловдивски апелативен съд касационно решение е
повлияло на съществуването на изпълняваното в изпълнителното производство
парично вземане от РИО-гр.С.З./понастоящем РУО - гр.С.З./, а отговорът на този
въпрос е отрицателен.
В случая следва да се
държи сметка, че вземането на взискателя е възникнало в следствие на отмяната
по реда на инстанционния съдебен контрол на подлежащото на предварително
изпълнение осъдително решение на въззивния съд, т.е. то е възникнало, за да се
предотврати неоснователното обогатяване на В.И.Ч. – И. *** със заплатените й
суми за обезщетение по чл.225 от КТ и законна лихва за забава върху нея.
В конкретния случай към
момента на снабдяване на РИО – гр.С.З.с обратен изпълнителен лист имущественото
разместване на благата вече е било настъпило, т.к. обезщетението на
въззивницата е било изплатено от РИО –
гр.С.З., а при наличието на окончателен съдебен акт, с който съществуването на
правото й е било отречено, за РИО – гр.С.З.е възникнало правото да си получи
обратно платените при отпаднало основание суми.
Доколкото това парично
вземане е реализирано чрез принудително изпълнение в производството по изп.д.№
204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д., то и на основание чл.79, ал.1 от ГПК таксите
и разноските по изпълнението са в тежест на длъжника и законосъобразно са били събрани
от въззивницата.
Отмяната на влязлото в
сила решение № 272/16.04.2008 г., постановено по к.гр.д.№ 388/2007 г. по описа
на Пловдивски апелативен съд не води до отпадането на удостовереното с издадения
в полза на РИО – гр.С.З.обратен изпълнителен лист парично вземане, т.к. то е
възникнало с факта на извършеното в полза на въззивницата при отпаднало
основание плащане на обезщетение по чл.225 от КТ и лихва за забава върху него и
е съществувало до реализирането му по принудителен ред в производството по изп.д.№
204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д..
Ето защо проведеното
въз основа на този обратен изпълнителен лист изпълнително производство не е
материално незаконосъобразно, поради което и В.И.Ч. – И. не е претърпяла вреди
от него, изразяващи се в неоснователно заплащане на сумата от 755,43 лв.,
представляваща такси и разноски по изпълнението.
По изложените
съображения предявеният от въззивницата главен иск се явява неоснователен, а с
оглед неговата неоснователност, такъв се явява и акцесорният иск за обезщетение
за забава.
Поради съвпадане на
направените от настоящата съдебна инстанция правни изводи за неоснователност на
исковите претенции с направените от СтРС правни изводи, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемият има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100,00 лв.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1495/04.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2027/2019г. по
описа на Старозагорски районен съд, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от В.И.Ч. – И.,
ЕГН – ********** *** против „Регионално управление на образованието“ - гр.С.З.,
БУЛСТАТ № **********, с адрес: ***, представлявано от Т.Д.иск по чл.45 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 755,43 лв., представляваща обезщетение за вреди –
такси и разноски по изпълнението, от проведен материално незаконосъобразен изпълнителен
процес по изп.д.№ 204/2009 г. по описа на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 на КЧСИ и район
на действие при Старозагорски окръжен съд и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 715,81 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 755,43 лв. за периода от 26.12.2009 г. до 05.04.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.И.Ч. – И., ЕГН – **********
*** да заплати на „Регионално управление на образованието“ - гр.С.З.,
БУЛСТАТ № **********, с адрес: ***, представлявано от Т.Д.сумата от 100,00 лв./ сто лева / -
съдебно-деловодни за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.