Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 29.07.019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов ч. гр.д. № 8822 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника Ю.Б. АД, срещу
постановление от 29.05.2019г., с което е отказано прекратяването на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК по изпълнително
дело 20197850400100 на ЧСИ Л.М..
Жалбоподателят счита, че постановлението е
незаконосъобразно. Сочи, че с възражение от 16.04.2019г. длъжникът е
поискал прекратяване на изпълнителното дело поради извършено извънсъдебно
прихващане. Счита, че правилно ЧСИ е приел за погасено вземането от 8,72 лева,
но излага оплаквания, че неоснователно съдебният изпълнител е отказал да прекрати
изпълнителното производство и е продължил събирането на сумата от 6,40 лева
такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско хонорар в размер на 230 лв.
и такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че задължението е погасено с изявление
за прихващане от 24.10.2018г. Излага доводи, че погасяването е настъпило с
обратна сила. Твърди, че производството продължава без изпълнителен титул.
Сочи, че вземането е погасено преди образуване на изпълнителното дело и са
налице предпоставките н чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Сочи, че разноските следва да
са в тежест на взискателя. Счита, че вземането
по изпълнителния лист е погасено на 26.10.2018г. Моли съда да отмени
атакуваното постановление. Претендира разноски
В срок е депозирано и възражение
от взискателя „У.-Т.-Т.“
ЕООД. Счита жалбата за неоснователна. Сочи, че изявлението за прихващане не е
получено от дружеството на твърдяната от длъжника-жалбоподател дата. Твърди, че
е уведомен за прихващането с получаване на възражението по изпълнителното дело,
с което се уведомява ЧСИ за извършеното прихващане. Твърди, че не е направено
изявление за прихващане с другите дължими суми по изпълнителното дело освен
посочената в изпълнителния лист сума. Излага доводи, че задължението не е
изпълнено в цялост. Претендира разноски.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен
изпълнител сочи, че жалбата е неоснователна.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
В Чл.
435 ал.2 от ГПК са посочени изчерпателно действията на съдебния изпълнител,
които длъжникът може да обжалва. Това са постановлението за глоба; насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; разноските по изпълнението. В случая жалбата е насочена срещу отказ
на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство.
Съдът
намира жалбата за допустима като подадена в срок от надлежност легитимирано
лице, като разгледана по същество намира същата за неоснователна поради
следните съображения:
Изпълнителното
дело е образувано по подадена на 09.04.2019г. молба от „У.-Т.-Т.“ ЕООД чрез адв. Б., въз основа
на изпълнителен лист от 22.01.2019г., издаден по гр.д. 3659/2018г. по описа на
СРС, с който длъжникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на взискателя сумата от
8,72 лева, представляващи разноски в заповедното и в исковото производство. С
молба от 10.04.2019г. от ЧСИ е поискано връчване на ПДИ на длъжника, съответно
е посочен и изпълнителен способ. На 15.04.2019г. е връчена ПДИ на длъжника, изпратено
е запорно съобщение. На 16.04.2019г. е
постъпило възражение от длъжника, с което уведомява ЧСИ за извършено прихващане
и отправя искане производството по делото да бъде прекратено на основание чл.433
ал.1 т.1 от ГПК. Прилага и документи. В свое становище взискателят заявява, че
не е получавал изявление за извършеното прихващане, сочи, че е уведомен с
получаване на възражението на длъжника. Сочи, че желае да бъде събрана таксата
за издаване на изпълнителния лист и адвокатско възнаграждение. С атакуваното
постановление ЧСИ е приел за погасено задължението от 8,72 лева, като е
пристъпил към събиране на дължимите такси и адвокатски хонорар.
Съгласно чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът
представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по
изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен
подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В
конркетния случай се установява, че отправеното до ЧСИ искане за прекратяване
на делото е основано на твърдяно от длъжника извършено извънсъдебно прихващане.
На
първо място настоящият състав намира за нужно да посочи, че от доказателствата,
приложени към изпълнителното дело се установява, че действително, както твърди
и взискателят, няма данни изявлението за прихващане да е достигнало до адресата
си на 26.10.2018г. Съобщението е било изпратено на адрес в гр. София, **********.
Видно от наличните данни в Търговски регистър от 2014г. адресът за
кореспонденция с дружеството е гр. София 1142 район р-н Средец, ул. *****, ет. партер.
Още повече, че в графата получател липсва подпис на служител или представител
на дружеството. Наличен е подпис на лицето Е.И., което обаче не е доказано да е
служител на адресата или негов представител. Още повече, че това лице е
посочено в графата за изпращач, а не за получател. В допълнение, самото изявление
за прихващане съдържа два адреса на дружеството – единият е посоченият в ТР
адрес за кореспонденция, а другият е упоменат от Юробанк като „съдебен адрес“.
Не става ясно защо дружеството се е опитало да връчи съобщението на адрес,
различен от известния му и посочен в ТР, като се има и предвид обстоятелството,
че съдебният адрес е адресът за кореспонденция между страната и органите на
съдебната власт и то по конкретно дело. Няма данни по настоящето дело този адрес
да е уговарян като адрес за кореспонденция и съответно страните да са приели
съобщенията между тях да се връчват на място, различно от посоченото в Търговския
регистър. Настоящият съдебен състав, като съобрази и обстоятелството, че от
разписката не става ясно дали изобщо съобщението е било прието от някого и ако
да в какво качество му е било връчено, съответно дали лицето Е.И. е служител
или представител на адресата, съответно представител на банката, изпратила
съобщението, с оглед графата, в която е посочен, не може да приеме връчването на изявлението
за прихващане за надлежно. Поради това ефектът на компенсацията не е настъпил на
твърдяната от длъжника дата, съответно кредиторът е бил добросъвестен към
момента на заплащане на разноските по издаване на изпълнителен лист, съответно
при образуване на изпълнителното делото и извършването на разходи за
процесуално представителство. Следва да се посочи и че в конркетния случай основанието,
на което се обжалват действията на ЧСИ е чл.435 ал.1 т.6 от ГПК – отказ да се
прекрати изпълнението, съответно предмет на настоящето дело не е размерът на дължимите
разноски по изпълнението.
Неоснователно е и възражението на
длъжника, че след като взискателят е признал компенсацията за посочената в
изпълнителния лист сума, то изпълнението продължава без да е налице
изпълнителен титул. Необходимо е да се посочи, че в хода на едно изпълнително
дело постъпват множество суми, с които следва да се удовлетворят вземанията на
взискателя, съответно разноските по изпълнението. Възможно е чрез настъпване на
други юридически факти част от вземането на длъжника да бъде погасено. С
погасяване на вземането по изпълнителния лист не се изчерпват дължимите от
длъжника суми, доколкото за тяхното събиране, съответно за образуване на
изпълнително дело са направени и съпътстващи разходи, които ГПК поставя в
тежест на длъжника. В този смисъл независимо от погасяването на посочената в
изпълнителния лист сума в хода на изпълнителното производство, последното не се
прекратява или приключва ако се
установява наличието и на други дължими суми от страна на длъжника, възникнали
във връзка с издаването на изпълнителен лист, съответно свързани с
принудителното събиране на вземането. Не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че настоящето производство продължава без изпълнителен титул.
Напротив, такъв е наличен по делото и неговите правни последици не се
преустановяват. В подкрепа на това разбиране е и самата разпоредба на чл.433
ал.1 от ГПК, според която в т.3,4 изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато изпълнителният лист бъде обезсилен или с влязъл в сила съдебен акт бъде
отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт
се признае за подправен. Доколкото не са налице посочените предпоставки, е
невъзможно и да се приеме, че в конкретния казус изпълнителното дело продължава
без изпълнителен титул. Във връзка с наведеното възражение следва да се съобрази
и разпоредбата на чл.433 ал.2 от ГПК, според която изпълнителното производство
се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението. Законодателят изрично е посочил, че за да бъде приключено
изпълнението е необходимо да е изпълнено не само задължението (посочената в
изпълнителния лист сума), но и направените разноски по изпълнението. Доколкото
те не са заплатени, не следва и ЧСИ да приключва изпълнението.
Недопустимо
е в тази връзка да бъде прекратено производството, тъй като основанията за това
са изчерпателно посочени в чл.433 ал.1 от ГПК и твърдяното извършено прихващане
не е от категорията на юридическите факти, които обуславят издаването на постановление
за прекратяване. В случая на извънсъдебно прихващане защитата на длъжника
следва да се осъществи по реда на чл.439 от ГПК по исков ред. Още повече, че
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК посочва изчерпателно как следва да е погасено вземането
на длъжника, за да е била налице пречка за образуване на изпълнителното производство,
която да обуслови негово прекратяване. Според законодателя длъжникът следва да представи
разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция,
или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. Очевидно извършено прихващане не е сред посочените основания,
което е логично и с оглед възможния спорен характер на насрещното вземане, с
което длъжникът желае да извърши прихващане. В случая се установява и че
прихващане не е извършено към твърдяната от жалбоподателя дата, съответно до
изричното изявление на взискателя от 10.05.2019г. вземането по изпълнителния лист
е било неудовлетворено. С оглед добросъвестността на взискателя при образуване
на изпълнителното дело не може да се приеме, че сторените разноски следва да се
оставят в негова тежест, съответно, че липсва вземане, което да бъде предмет на
принудително изпълнение. Настоящият състав следва отново да уточни, че
погасяването на вземането по изпълнителния лист и то след образуване на
изпълнителното дело, само по себе си не е основание за прекратяване на изпълнението,
а обуславя неговото приключване и то само при положение, че са събрани и
разноските по изпълнението – чл.433 ал.2 от ГПК.
Поради тези съображения подадената
от длъжника жалба се явява неоснователна.
По
разноските:
Право
на разноски има взискателят по изпълнението, който претендира сумата от 200 лева
адвокатско възнаграждение, за което представя и доказателства за плащането.
Търсената сума следва да се присъди на страната.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника Ю.Б.
АД ЕИК ******, срещу постановление от 29.05.2019г., с което е отказано
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК по изпълнително дело 20197850400100 на ЧСИ Л.М..
ОСЪЖНДА Ю.Б. АД ЕИК ****** да заплати на „У.-Т.-Т.“ ЕООД ЕИК ******сумата от 200 лева, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.