№ 1147
гр. Пловдив, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330107600 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.
Ищец Г. А. Н. чрез адв. Р.Д. твърди, че е бил издаден изпълнителен лист от ...г. по
ч.гр.д. № ***/2012г. по описа на РС - Пловдив в полза на "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД за сумата от 195.54 лева по договор за стоков кредит и паричен заем от
27.01.2009г. ведно със законовата лихва считано от 24.02.2012г. до изплащане на вземането
и разноски в размер на 38.11 лева. Ответник "Еос Матрикс" ЕООД - цесионер на кредитора
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД е образувал изпълнително дело № 2220/2022г. по
описа на ЧСИ С.Г. с рег. № *** като със съобщение от 13.04.2022г. ЧСИ е уведомил
длъжника - ищец по делото за насрочен опис движими вещи за дата 31.05.2022г.
Ищецът поддържа, че изпълняемото право право е погасено по давност на
24.04.2017г. като изпълнителното производство е започнало през 2022г. като се иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че сумите предмет на изпълнителното
дело са погасени по давност. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник "Еос Матрикс" ЕООД не подава отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В становище вх. № 66457/18.08.2022г. на ЕОС Матрикс ЕООД се оспорва предявения
иск като се заявява, че перемпцията на изпълнителното дело не води до погасяване на
вземането по давност.
Видно от приобщеното по делото изпълнително производство № ***/2012г. по описа
на ЧСИ С.Г. с негово Разпореждане от 05.06.2012г. е образувано изпълнителното дело за
вземания на цедента на ответника – Уникредит Кънсюмър Файненсинг АД против ищеца за
сумите предмет на изпълнителен лист от ...г. по ч.гр.д. № ***/2012г. по описа на РС –
Пловдив по договор за стоков и паричен заем от 27.01.2009г. – 1905.54 лева главница,
законна лихва и разноски. С Разпореждането за образуването на изпълнителното дело на
1
ЧСИ е насрочен опис на 24.07.2012 движими вещи, а с Разпореждане от 26.06.2012г.
наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата, с молба от 17.06.2013. –
цесионерът, взискател и ответник по настоящето дело е поискал налагане запор на
трудовото възнаграждение, с молба от 15.12.2016 е поискан опис движими вещи в дома на
ищцата, с Разпореждане от 02.08.2017г. е насрочен опис движими вещи за дата 29.09.2017,
насрочен е опис движими вещи и за дата 31.01.2018г.. 30.03.2018г., 03.08.2018г.,
16.11.2018г, 12.04.2019г., 26.07.2019г., като междувременно по изпълнителното дело са
постъпвали частични погашения, с Разпореждане от 11.09.2020г. е наложен запор банкови
сметки като междувременно по изпълнителното дело са постъпвали частични погашения
като с Постановление от 07.03.2022г. изпълнителното дело е перемирано на основание чл.
433, ал.1, т.8 ГПК като с молба от 05.04.2022г. е поискано образуването на ново
изпълнително дело 220/2022г. по процесния изпълнителен лист.
За периода от 17.06.2013г. до 15.12.2016г. по изп.дело № ***/2012г. по описа на ЧСИ
Г. не се установява да са били извършвани изпълнителни действия и следователно към
17.06.2015г. са били налице законовите предпоставки на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК за перемиране
на изпълнителното производство без затова да е необходим изричен акт на ЧСИ.
Следователно за преценка основателността на предявения иск е необходимо да се
отговори на въпроса погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№37/24.02.2021г. по г.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.
№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС,
ІІІ г.о. е постановено следното: „С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Давността,
съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.“. Прието е още, че перемпцията е без правно значение
за давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното
задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители
действия, като законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по
чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
2
когато не приложи правилата на чл.129 от ГПК.
Обратно, в решение №371/29.10.2015г. по г.д.№1385/2012г. на ВКС, ІV г.о. и
решение №42/26.02.2016г. по г.д.№1812/2015г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че с
разрешението по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, респ.
чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Изложено е, че е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не
конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Разяснено е още, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания/. Въз основа на тези разрешения в посочените съдебни
актове са изложени съображения, че в хипотезата на прекратено по право принудително
изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и
дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл.116 б.”в” ГПК, те не могат
да доведат до прекъсване на давността.
С Разпореждане от 09.03.2023г. е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа
на ВКС – Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по
въпроса погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?
Наличието на висящо тълкувателно дело не е основание за спиране на настоящето
производство тъй като тълкувателното дело касае приложението на закона, а не се явява
преюдициален спор за настоящия.
Настоящата инстанция застъпва становището в решение №371/29.10.2015г. по г.д.
№1385/2012г. на ВКС, ІV г.о. и решение №42/26.02.2016г. по г.д.№1812/2015г. на ВКС, ІV
г.о. съгласно които по перемирано изпълнително дело предприетите изпълнителни действия
не са валидно извършени и не водят до прекъсване на давността поради следните
съображения:
Първо, с перемиране на изпълнителеното дело отпада правомощието на взискателя
по конкретното изпълнително дело чрез съдебния орган по принудителното изпълнение да
иска извършването на изпълнителни действия, тъй като всяко процесуално действие както
по ГПК, така и по ДОПК така и в универсалното принудително изпълнение по ТЗ се
извършва в рамките на точно определена законова процедура, която е оформена в конкретно
производство. Без наличието на висящо производство предприетите принудителни действия
не са извършени съобразно процесуалния закон, защото той не позволява принудително
действие извън съдебна процедура, която е призвана да гарантира правата и законните
интереси не само на длъжника, но и на взискателя. Без наличието на висящо производство
3
вземането което е съдебно установено представлява естествено задължение и взискателят до
образуването на ново изпълнително дело е лишен от възможността да го реализира по
принудителен ред като връзката между изпълняемото право и процесуалното право на
съществуване на изпълнително дело е неразривна и функционално обусловена, защото в
демократичното и правово общество и Държава всички субкетивни права се реализират в
рамките на конкретно уредени законови процедури и щом като законодателят е предвидил
настъпването на перемпцията екс леге, то той е придал и значение на самото изпълнително
дело именно в контекста на процедурата в рамките на която се реализира
неудовлетвореното притезание по принудителен ред. Да се приеме противното би означава
че изначално се обезсмисля законовата цел за образуване на изпълнително дело и би
следвало кредиторът на база изпълнителния си лист да може да иска от всеки орган на
съдебно изпълнение извършването на изпълнителни действия извън рамките на конкретното
производство което и практически би довело до принизяване изпълнителното дело, до
техническото съществуване на деловодна папка в която се подреждат разните актовете по
изпълнение каквато не е целта на законодателя.
Второ, взискателят е длъжен да следи за недопускане перемиране на изпълнителното
дело като ангажира съответните искания за приложение на изпълнителните способи, ако той
не прави това очевидно се е дезинтересирал от процедурата, а това имплицитно поразява и
притезанието, което не може да същестува в активната си фаза без наличието на
производство и отново се трансформира в естествено задължение. Другояче казано
взискателят не може да се ползва от бездействието си да поддържа висящността на
изпълнителното производство и след като последното е екс леге прекратено без да
предприеме действия по образуване на ново изпълнително дело да продължава да изисква
предприемането на принудителни действия. Всяко производство което се развива пред
съдебен орган – гражданско, наказателно или административно след като се прекрати на
законово основание има за цел постигането на конкретен правен резултат, който в
преобладаващата си част от случаите е недопускане засягането на права и законни интереси
на правните субекти при упражняването противостоящите права и законните интереси на
друг участник в процеса. Да се приеме тезата, че изпълнителните действия могат да бъдат
извършвани валидно в рамките на перемираното изпълнително производство би нарушило
тази законова цел и би поставило в несигурност правата на страните в процеса, респ. нещо
повече, би довело до създаване на фактическо преимущество за едната страна особено като
се има предвид че изпълнителния процес като част от гражданския процес е състезателен и
толериране бездействието на взискателя не би следвало юридически да е за сметка на
длъжника, който е лишен от практическото реализиране на законовата цел свързана с ефекта
от прекратяване на изпълнителното дело
Трето, всеки процес се явява практическо развитие на традиционната доктринална
процесуална концепция за осъществяването на защита-санкция, чийто израз е титулярът на
накърненото субективно право да получи защита на накърненото му право, а титулярът на
задължението да бъде санкциониран за неизпълнението на корелативното му право,
погасяването на облигаторно задължение отнема правото на титуляра му да го реализира по
принудителен ред чрез санкцията на Държавата, която урежда позитивноправната процедура
затова, която се развива в рамките на изпълнителното производство, веднъж прекратена тази
процедура практически води до невъзможност за реализацията на неудовлетвореното
притезание докато отново не бъде образувано ново производство и не бъде даден нов срок
за доброволно изпълнение. Следователно обезсмислянето на законовата перемпция по чл.
4
433, ал.1, т.8 ГПК чрез възможността да бъдат предприемани принудителни действия по
перемирано дело води до отпадане практическото приложение на концепцията за защита-
санкция, тъй като длъжникът може да бъде санкциониран / с натрупването например на
разноски/ за поведение с което не накърнява притезанието на взискателя ако заплати
например в срока за доброволно изпълнение по новообразуваното изпълнително дело.
Предвид на гореизложеното всички изпълнителни действия след 17.06.2015г. до
05.04.2022г. /когато е образувано новото изпълнително дело/ са извършени по перемирано
изп. дело № ***/2012г. по описа на ЧСИ Г. и не водят до прекъсване давността по чл.116
б.”в” ГПК поради което и предявения иск се явява доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него
разноски в размер на сумата от 155,69 лева за държавна такса. По делото не се установява
приложен договор за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар поради
което и такъв не се присъжда.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията №
5, сграда "Матрикс Тауър" ет.6 чрез адв. Н.К., ЧЕ Г. А. Н. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.,
ул. Н.В. №..., ет...., НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА от 1905.54 лева по договор за стоков кредит и
паричен заем от 27.01.2009г. ведно със законовата лихва считано от 24.02.2012г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на 38.11 лева по изпълнителен лист от ...г.
издаден по ч.гр.д. № ***/2012г. по описа на РС - Пловдив, предмет на изпълнението по
изпълнително дело № 220/2022г. по описа на ЧСИ С.Г. с рег. № *** от КЧСИ;
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 5, сграда "Матрикс Тауър" ет.6 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Г. А. Н. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. Н.В. №..., ет.... сумата
от 155,69 лева разноски за настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5